№ 3727
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело
№ 20221100512596 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от В. К. З., длъжник, срещу Постановление от 10.10.2022г. на
ЧСИ С.Я., р-н на действие СГС, по изпълнително дело № 1015/2022г., с което е отказал да
възстанови несеквестируема сума.
В жалбата се посочва, че наложеният върху банковата сметка на жалбоподателя запор
го е лишил от възможността да разполага със секвестируемата част от вземането му за
пенсия, която е получена след налагане на запора и е в размер на 1096,38лв.
Жалбоподателят уточнява, че жалбата му касае отказът на ЧСИ да му възстанови размера на
пенсията, получена по сметката му на 7.07.2022г. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнението, „П.И.Б.“ АД е депозирала
становище, в което оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че ЧСИ
е наложил запор върху банковата сметка на длъжника на 28.06.2022г., а сумите от банковата
сметка са преведени по сметката на ЧСИ на 26.08.2022г. Т.е. към момента на превода са
били изтекли почти два месеца от получаването на средствата от пенсия, поради което
следва да се счита, че те са придобили характер на спестявания.
ЧСИ С.Я. е депозирал писмени мотиви, в които изтъква подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Посочва, че сумата от 1096,38лв. представлява средства
постъпили от НОИ на 7.07.2022г. и са останали по сметката на длъжника повече от един
месец. Тази сума не е била изтеглена и използвана от него повече от месец. Това я лишава
от секвестируемия й характер, тъй като не е послужила за социалното си предназначение.
Посочва, че е бил уведомен от банката, че тази сума представлява спестяване, поради което
сумата е била усвоена за погасяване на задължението на длъжника към кредитора.
Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя и на ответника по жалбата, както
и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 1015/2022г. по описа на ЧСИ Я. е образувано по молба на
1
взискателя ПИБ АД въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2022г., издаден по гр.д.№
14919/13г. на СГС за сумата 20 208,30лв., представляваща разноски пред СГС и 200лв.,
представляваща разноски пред САС. ЧСИ е изпратил до длъжника ПДИ и едновременно с
това е наложил запор върху наличните банкови сметки на длъжника в ПИБ, ДСК и А. АД.
Запорното съобщение е получено от А. АД на 4.07.2022г.
На 16.08.2022г. длъжникът е уведомил ЧСИ, че по банковата си сметка в А. АД
получава несеквестируемия остатък от пенсията си, която е запорирана по изп.дело 334/15г.
на ЧСИ Д.. Посочва, че наложения от ЧСИ Я. запор нарушава забраната по чл.446 и чл.466а
от ГПК и го лишава от средства за минимална издръжка. Длъжникът е поискал от ЧСИ да
вдигне запора по сметката в А. АД за сумите постъпващи от НОИ като плащания за пенсия.
Към молбата е представил като доказателство запорно съобщение от ЧСИ Д. за запориране
пенсията на длъжника и снимки, отразяващи постъпления по сметката в А. АД, видно от
които на 9.05.2022г. по сметката са постъпили 810лв. пенсия НОИ, на 7.06.2022г. са
постъпили 810лв. пенсия НОИ и на 7.07.22г. са постъпили 1096,38лв. пенсия НОИ. ЧСИ е
оставил молбата на длъжника без разглеждане.
На 29.08.2022г. А. АД е превело по сметката на ЧСИ сумата 3709,77лв., налични по
сметката на длъжника.
С разпореждане от 30.08.22г. ЧСИ е изискал от „А.“ АД информация досежно
произхода на постъпилите средства, вкл. дали същите представляват несеквестируем доход,
имат ли характер на спестявания и за какъв период.
С писмо от 5.09.22г., получено при ЧСИ на 12.09.22г., А. АД е посочило, че към
момента на изпращане на писмото, по сметката на длъжника няма никаква наличност. На
26.08.22г. цялата налична по сметката сума в размер на 3709,77лв. е преведена по сметката
на ЧСИ. Преведената сума представлява натрупан баланс към 7.07.2022г. в размер на
2614лв. и постъпили на 7.07.22г. средства за пенсия от НОИ в размер на 1096,38лв.
Посочено е, че средствата са придобили характер на спестявания.
С разпореждане от 19.09.2022г. ЧСИ е постановил сумата 3709,77лв. да се усвои за
погасяване задължението на длъжника по изпълнителното дело, тъй като същата има
характер на спестявания.
С молба от 4.10.22г. длъжникът е поискал от ЧСИ да му върне по сметката сумата
2 716,38лв. , тъй като същите представляват постъпления от пенсия и върху тях не се
допусна принудително изпълнение. С разпореждане от 10.10.22г. ЧСИ е оставил молбата без
уважение.
Длъжникът е уведомен за разпореждането на ЧСИ на 14.10.2022г. Жалбата срещу
него е подадена чрез ЧСИ на 31.10.2022г. и тя касае само последния размер преведена
пенсия от 1096,38лв.
Въз основа на изложеното, въззивният съд намира частната жалба за допустима, като
подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежна страна, която има право да
обжалва насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество.
По същество, съдът намира жалбата за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК пенсията е частично секвестируема до
размера на минималната работна заплата, като наложеният запор обхваща само
секвестируемата част. Секвестируемата част се определя по правилата на посочените в
същия текст три хипотези в зависимост от размера на получавания доход , наличието на
деца, които длъжникът издържа, като предварително се удържат дължими данъци и
осигурителни вноски. Възнаграждението за труд и за пенсия не се третира различно, поради
което посочените в чл.446 от ГПК правила за изчисляване секвестируемата част от
трудовото възнаграждение касаят и пенсията.
Съгласно възприетото в ТР по т.д.№ 2/13г., ОСГТК, ВКС, т.13, задължението на
съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за
произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от
2
длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно
необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от
платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на
дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на
длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.
В случая ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на длъжника на 4.07.2022г. и
към него момент сметката е имала наличност 2614лв., съобразно постъпилата информация
от А. АД. На 7.07.2022г. по сметката е постъпила сумата 1096,38лв., представляваща
платена от НОИ пенсия. Към него момент, заради наложения запор, длъжникът не е могъл
да изтегли получената на 7 юли пенсия. Към 29.08.2022г. , когато А. АД е превел на ЧСИ
сумата от 3709,77лв. действително е бил изтекъл повече от месец от получаването на сумата
1096,38лв. по сметката на длъжника, но това не я е превърнало в спестяване, тъй като
титулярът на сметката не е могъл да изтегли несеквестируемата част от тази пенсия, заради
наложения на 28.06.22г. запор върху сметката. Следвайки задължителните указания на ТР
по т.д.№2/13г. на ОСГТК, след като е бил уведомен от длъжникът, че по запорираната
сметка постъпва пенсията му, която е в несеквестируем размер, поради друг наложен
предходен запор, ЧСИ е следвало незабавно да събере информация от банката за произхода
на средствата, от НОИ за размера на пенсията, от ЧСИ Д. за вече наложения запор, и да
изчисли несеквестируемата част от пенсията, която да върне на длъжника. Ако ЧСИ Д. вече
е бил изчислил размера на секвестируемата част и я е удържал, а по сметката на длъжника в
„А.“ АД е преведен несеквестируемия размера на пенсията, то той не подлежи на запор
изобщо. Касае се за социално плащане, чиято цел е да покрие базови нужди, поради което
длъжникът следва да може да разполага с нея възможно най-бързо. Вместо да провери
произхода на средствата по банковата сметка след като е сезиран от длъжника на
16.08.2022г. , ЧСИ е разпоредил проверка на 30.08.2022г. Въпреки наложения запор
длъжникът е имал право да разполага с несеквестируемата част от последната си пенсия, но
не е могъл да я изтегли, заради наложения от ЧСИ запор върху сметката. Всъщност ЧСИ е
уведомил А. АД едва на 27.09.22г., че по сметката на длъжника постъпва несеквестируем
доход, който следва да предоставят на разположение всеки месец, освен в хипотезата, когато
са придобили характер на спестявания. Получената на 7.07.22г. пенсия до размера на
несеквестируемия доход би могла да се превърне в спестяване само ако длъжникът не я е
изтеглил. Той не е имал обективна възможност да го стори, поради което не може да се
приеме, че тази сума е станала спестяване, въпреки че формално е престояла по сметката по
- дълго от месец. Несеквестируемият доход от последната пенсия, постъпила на 7.07.22г.
следва да се върне на длъжника обратно по сметката му. В случай, че от превода й мине
повече от месец, то тогава може да се счита, че тя е секвестируема, тъй като се е превърнала
в спестяване и ЧСИ отново може да я ползва за погасяване задълженията по изпълнителното
дело. В случай че длъжникът реши да се разпореди с нея , като я изтегли, това е негово
признато от закона право.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е основателна. След като
събере информация за размера на получаваната от длъжника пенсия и за наложения от ЧСИ
Д. запор върху несеквестируемата част от пенсията, ЧСИ Я. след да установи дали размера
1096,38лв. е изцяло несеквестируем и ако е изцяло несеквестируем – да върне сумата
обратно по сметката на длъжника. В случай, че част от сумата 1096,38лв. е секвестируема
/това би било възможно само ако ЧСИ Д. не е наложил запор върху секвестируемата част от
пенсията, тъй като две поредни преизчислявания по реда на чл.446 ал.1 от ГПК от ЧСИ Д. и
от ЧСИ Я. са недопустими/, то ЧСИ Я. следва да върне на длъжника несеквестируемата част,
а със секвестируемата да погаси задълженията на длъжника по изпълнителното дело. В
правомощията на съда не е включена процесуалната възможност сам да извърши валидното
изпълнително действие, поради което след връщане на делото, ЧСИ следва да извърши
валидни изпълнителни действия, съобразно задължителните указания на съда / в този см. и
ТР №3/12.07.2005г. по т.д.№ 3/2005г., ОСГТК, ВКС/.
В това производство, което не е самостоятелно такова по см. на чл.81 от ГПК, съдът
3
не присъжда разноски. Претенцията на жалбоподателя за разноски следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, по изпълнително
дело № 1015/2022г., с които е насочил принудително изпълнение върху несеквестируемо
имущество на длъжника В. К. З., ЕГН **********, изразяващи се в незаконосъобразно
удържане на сумата 1096,38лв., представляваща пенсия, постъпила по сметката на длъжника
в „А.“ АД на 7.07.2022г. и в незаконосъобразно разпореждане с тази сума да се погасят
задължения на длъжника по изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника за присъждане на разноски в
това производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4