№ 3302
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20211110163118 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Х. И. срещу „****“ АД, с която е
предявен частичен осъдителен иск за сумата от 1 250 лв., представляваща част от вземане в
общ размер на 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на неизпълнение
от ответника на Договор за ипотечен банков кредит № TR****, изразило се в неспазване на
договорената методология на изчисляване на годишния лихвен процент, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 04.11.2021 г., до окончателното плащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за ипотечен банков кредит №
TR****/12.11.2007 г. за сумата от 93 000 евро, при променлив лихвен процент, формиран от
базисен лихвен процент, зависещ от пазарния индекс 1-месечен EURIBOR, и твърда
надбавка. Сочи, че е подала оплакване до банката с вх. № 00722/27.05.2011 г. относно
неправомерно увеличение на годишния лихвен процент, но с писмо № 47/5302/20.06.2011 г.
не получила исканите разяснения и информация. Излага, че последвала кореспонденция по
и-мейл, в резултат на което й била предоставена разбивка само за 6 периода и й било
обяснено, че базисният лихвен процент включва два компонента – стойността на EURIBOR
и премия. Счита, че с Решения на УС на банката без нейно съгласие и в нарушение на
подписания договор била променена едностранно от банката методологията на начисляване
на годишния лихвен процент с въвеждане на допълнително начисление – премия. Посочва,
че за уреждане на възникналия спор завела пет граждански дела, по които банката била
осъдена да й заплати разликата между платената от нея възнаградителна лихва и реално
дължимата такава по договора за период с обща продължителност от 02.02.2009 г. до
20.02.2020 г., като било прието от съда, че годишният лихвен процент по договора е сбор от
1-месечния EURIBOR и твърда надбавка, но въпреки това ответникът не предприел
действия по изчисляването на годишния лихвен процент в съответствие с договореното
между страните. Твърди, че неспазването на договорената методология и едностранното
неколкократно увеличаване на лихвения процент от банката, кореспонденцията с банката и
големият брой дела в продължение на 10 години й причинили притеснения, психическо
напрежение и стрес. Сочи, че междувременно родила две деца, което увеличило разходите
й, че първото дело довело до преждевременно раждане на второто й дете, че през 2014 г.
1
трудовото й правоотношение било прекратено и била безработна в продължение на почти 1
година, а междувременно се налагало да плаща вноска по кредита, която била с 40 % по-
висока от реално дължимата, което наложило да взема краткосрочни заеми от роднини и
приятели, за да възпрепятства иницииране от банката на производство по чл. 417 ГПК, като
всичко това довело до липса на достатъчно парични средства в семейния бюджет, влошаване
на отношенията със съпруга й и развод през 2018 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„****“ АД, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Признава сключването
на Договор за ипотечен банков кредит № TR****/12.11.2007 г. с ищцата и провеждането на
сочените в исковата молба граждански дела относно възнаградителната лихва по договора,
приключили с влезли в сила съдебни решения в полза на ищцата. Оспорва наличието на
основания за реализиране на договорна отговорност на банката, тъй като не е налице
неизпълнение или неточно изпълнение на нейни задължения към ищцата по договора.
Счита, че задълженията на ответника по договора се свеждат до задължението да предостави
кредит в уговорения размер и срок, в уговорената валута и за уговорения погасителен
период и че са изпълнени. Изтъква, че прогласените за нищожни клаузи от договора не
уреждат задължение на банката към ищцата, а касаят задължение на ищцата към банката за
заплащане на договорна лихва по кредита. Акцентира, че законът не предвижда отговорност
за обезщетяване на вреди, произтичащи от неоснователна претенция на кредитор към
длъжник по едно задължение. Оспорва твърдените от ищцата негативни емоции да
представляват неимуществени вреди, като счита, че се касае за нормални емоции на стрес и
безпокойство. Сочи, че ищцата е адвокат и към момента на подписване на договора е била
наясно с условията му и с факта, че не може да бъде обвързана от нищожна клауза, а от
приложената към исковата молба кореспонденция е видно, че тя е била наясно с правотата
си, поради което не може да се приеме, че спорът с банката е бил източник на стрес и
притеснение за нея, още повече че участието на банката като ответник по делата
представлява добросъвестно упражняване на процесуални права, без да е налице
злоупотреба с тях, поради което не може да се ангажира нито договорната, нито деликтната
отговорност на банката. Счита, че притесненията на ищцата дали ще разполага през целия
договорен период с достатъчни доходи да обслужва задълженията си по кредита не се
дължат на противоправно поведение на банката. Твърди, че към момента на развода на
ищцата две от съдебните дела са приключили с постановени в нейна полза и влезли в сила
съдебни решения, поради което не може да се приеме, че промяната на лихвата да е
допринесла за влошаване на отношенията със съпруга й. Изтъква, че стойността на
промяната в размера на лихвата е малка част от вноските, които ищцата е следвало да
плаща. Оспорва да е налице и причинна връзка между спора на страните и
преждевременното раждане, още повече че ищцата е ангажирала адвокат по делата. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С протоколно определение от 02.02.2023 г. е допуснато увеличение на частичния иск
като предявен за сумата от 4 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 5 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнение на договора от ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Съобразно изложените от ищцата фактически твърдения правната квалификация на
предявения частичен иск е по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД, тъй като се
претендира обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди като резултат от
неизпълнение от ответника на Договор за ипотечен банков кредит № TR****, изразило се в
неспазване на договорената методология на изчисляване на годишния лихвен процент.
Принципната възможност за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
2
при договорна отговорност следва от задължителните указания, дадени с ТР № 4/29.01.2013
г., постановено по тълк. дело № 4/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, според което и при
договорна отговорност може да бъде присъдено такова обезщетение, когато се докаже, че
неимуществените вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена
недобросъвестност на длъжника, обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
По предявения иск в тежест на ищцата е докаже следните обстоятелства: наличието
на договорно правоотношение между страните, виновно неизпълнение /пълно или частично/
на задължение от страна на ответника, в причинна връзка с което ищцата да е претърпяла
неимуществени вреди, за което ответникът й дължи обезщетение в претендирания размер.
В случая с Определение № 7224/22.03.2022 г. е обявено за безспорно сключването
между страните на Договор за ипотечен банков кредит № TR****/12.11.2007 г. за сумата от
93 000 евро. Установява се от договора и приложимите към него условия, че ищцата е поела
задължение да върне на банката заетата сума на месечни анюитетни вноски, като заплаща
годишна възнаградителна лихва в размер, формиран като сбор от базисен лихвен процент,
равняващ се на едномесечен индекс EURIBOR, и надбавка в размер на 2.593 %.
Следователно касае се за възнаградителна лихва, уговорена като променлив годишен лихвен
процент.
С Определение № 7224/22.03.2022 г. е обявено за безспорно завеждането от ищцата
срещу банката на следните дела: гр. д. № 32363/2011 г. по описа на СРС, 50 състав; гр. д. №
12184/2015 г. по описа на СРС, 43 състав; гр. д. № 14987/2017 г. по описа на СРС, 82 състав;
гр. д. № 52038/2018 г. по описа на СРС, 29 състав; гр. д. № 52038/2018 г. по описа на СРС,
29 състав – всички те, приключили с влезли в сила съдебни решения, с които банката е
осъдена да заплати на ищцата суми, представляващи разликата между платената от нея
възнаградителна лихва и реално дължимата възнаградителна лихва по договора за период с
обща продължителност от 02.02.2009 г. до 20.02.2020 г. От това следва, че през посочения
период банката едностранно е начислявала, без да има такова право, възнаградителна лихва,
надвишаваща сбора от съответния за периода едномесечен индекс EURIBOR и надбавка в
размер на 2.593 %.
Въпреки това съдът намира за основателен довода на ответника, че в случая не е
налице неизпълнение или неточно изпълнение на договорно задължение на банката към
ищцата по процесния договор за кредит. Задължението на банката по договора за кредит е
да предостави на кредитополучателя уговорената сума според клаузите на договора, което
задължение в случая тя е изпълнила. Срещу това за кредитополучателя е възникнало
задължението да върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва. На това негово
задължение корелира правото на кредитора да получи лихвата, като в договора е уговорен
начинът на формиране на годишния лихвен процент. Извършеното от ответника при
неспазване на договорената методология, респ. при изпълнение на неравноправни клаузи,
едностранно увеличаване на размера на възнаградителната лихва обаче не представлява
договорно неизпълнение, а единствено поражда вземания в полза на ищцата на
извъндоговорно основание, каквито са й присъдени по посочените от нея граждански дела,
респ. за банката са възникнали задължения да върне в патримониума на кредитополучателя
получените без валидно правно основание под формата на възнаградителна лихва парични
суми за исковия период. Ето защо съдът счита, че по делото не се установява договорно
неизпълнение от страна на ответника, което да обоснове ангажиране на неговата договорна
отговорност за твърдените от ищцата неимуществени вреди.
Горното е достатъчно за формиране на извод за неоснователност на предявения иск,
поради което е безпредметно обсъждането на въпроса за вредите и причинната им връзка с
поведението на банката, щом това поведение не може да се окачестви като договорно
3
неизпълнение. По същите съображения безпредметно е обсъждането на относимите към тези
въпроси доказателства.
Предявеният частичен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът. Сторените от него разноски възлизат на сумата от 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу „****“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
4 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 5 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на неизпълнение от ответника на Договор за ипотечен
банков кредит № TR****, изразило се в неспазване на договорената методология на
изчисляване на годишния лихвен процент, ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 04.11.2021 г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА Р. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
600 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4