Р Е Ш Е Н И Е
№2457/14.12.2021г.
гр. Пловдив, 14.12.
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Станка Журналова и участието на прокурор Георги Гешев, като разгледа КАНД № 2737 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ФОНДАЦИЯ
„ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, ул.„Екзарх Йосиф“ № 7А, подадена чрез процесуалния
представител адв.К. против Решение № 1159/20.07.2021г.
постановено по АНД № 1915/2021 г. по опис на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 550815 – F581236/10.12.2020г. издадено от Директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на основание
чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) му е наложено административно наказание „имуществена
санкция в размер на 1070.00 /хиляда и седемдесет/ лева, за нарушение на чл.180,
ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във вр.с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от
ППЗДДС.
Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив,
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон и се иска постановяването на друго решение, с
което да се отмени издаденото НП. В касационната жалба е изразено несъгласие с
изводите на районния съд за законосъобразност на механизма на установяване на
нарушението, като са изложени доводи, че неправилно съдът е приел, че са
посочени доставките според предмет и място на изпълнението. В тази връзка се
излага подробна съдебна практика. В съдебно заседание, редовно призован,
касационният жалбоподател не изпраща представител. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба – ТД на
НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрк.Зафирова, взима становище за неоснователност на
жалбата и моли да бъде оставено в сила съдебното решение. Претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалия в съдебно
заседание прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По
същество счита, че съдебното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна поради следните за това съображения:
От фактическа страна се установява, че
жалбоподателят е бил санкциониран по чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 1070 лева за облагаеми доставки на обща
стойност 6420.00 лв., извършени през данъчен период 01.04.2019г. до 30.04.2019г.,
като за тях не е начислил ДДС в размер на 1070 лв. За посочения период лицето
не е било регистрирано по ЗДДС, защото не е подало заявление за регистрация в
срок, въпреки че е било длъжно. Нарушението е извършено на 15.05.2019г., като е
установено при извършена проверка от ТД на НАП – Пловдив, документирана с
Протоколи с №№№ **********/25.09.2020г., № **********/30.10.2020г. и №**********/18.11.2020г.,
в резултата на която било установено, че задълженото лице е реализирало
облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над
50000. 00 лв. към 30.04.2018г.. За да потвърди процесното
наказателно постановление първоинстанционният съд е
приел, че както в АУАН, така и в НП е налице подробно и пълно изложение на
факти, от които да се направи проверка на съставомерния
извод за извършеното нарушение и неговия автор, не са допуснати съществени
нарушения на проведения административно – наказателен процес и законосъобразно
е наложена административната санкция. Възраженията на жалбоподателят, че не са
посочени броят на конкретните доставки, извършени от наказания субект, техният
вид, с конкретизиране на предмета на доставката, и датата на извършване, което
е особено съществено нарушение на процесуалните правила, приел за неоснователни
и ги отхвърлил.
Решението на съда е неправилно.
Съдебната практика по случай като процесния многократно е заемала становището, че при липса
на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени и най-вече,
какви са били по естеството си доставките, за които наказващият орган твърди,
че са облагаеми, винаги съставлява съществено нарушение на проведения
административно- наказателен процес, ограничаващо правото на защита на
нарушителя. Като липсва изложение на посочените обстоятелства, наказаното лице
е в неведение и следва да гадае какви факти да оборва, което положение е
несъвместимо с правото му защита и касае съществена незаконосъобразност на
издаденото НП по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което безусловно налага неговата
отмяна. Изводът на касационната инстанция е, че неописването на броя, датата на
извършване, и най- вече на естеството на доставката, за която се твърди, че е
облагаема в АУАН и в НП е съществено процесуално нарушение, самостоятелно
основание за отмяна на НП. В настоящият случай районният съд не е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Ето защо касационната инстанция изцяло споделя възраженията,
направени от касатора като основателни. Налице е
съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
обосноваващо отмяна на съдебното решение на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
При този изход на спора разноски се дължат на
касационният жалбоподател, който не е направил искане за тяхното присъждане,
поради което съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените мотиви и на осн.
чл.226 АПК Административен съд-Пловдив, ХХIII състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1159/20.07.2021г. постановено по АНД № 1915/2021г. по опис на
Районен съд Пловдив-14 н.с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 550815 –
F581236/10.12.2020г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
- гр. Пловдив, с което на ФОНДАЦИЯ „ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“,
ЕИК:*********, със седалище в гр.Пловдив на основание чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) му е наложено административно наказание „имуществена санкция в
размер на 1070.00 /хиляда и седемдесет/ лева, за нарушение на чл.180, ал.2, във
вр. ал.1 от ЗДДС, във вр.с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от
ППЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.