Р Е Ш Е Н И Е
№ 1333/ 7.7.2022г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито
заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурор Иляна
Джубелиева, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 1150, по описа на съда за 2022 год., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк. А., срещу
Решение № 505/09.03.2022, постановено по АНД № 794/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, с което е отменено НП № 604867-F-608543/08.10.2021г. на
зам.-директор на ТД на НАП Пловдив. С жалбата се излагат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено
със съответното потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът
– „Йоана 2013“ЕООД, с ЕИК *********, чрез адвокат Н. изразява становище, с
което оспорва касационната жалбата. Моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение, като сочи доводи за неговата законосъобразност. Претендира разноски.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на жалбата и
предлага да бъде уважена.
Административен съд - Пловдив, като
обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок
по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
От
фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:
На
дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно
нарушение затова, че като регистрирано по ЗДДС лице не е отразило получен от
него данъчен документ - кредитно известие №*********/29.05.2020 г. и кредитно
известие с № **********/28.09.2020г. в Дневника за покупките/отчетен регистър
по чл.124 от ЗДДС/ за период м.09/2020 г., издадено от „Табако Трейд
Бургас“ООД, с предмет цигари с данъчна основа общо в размер на минус 3953, 25
лева и ДДС – минус 790, 65 лева. Кредитното
известие е отразено в дневника за покупките и в справка – декларация за данъчен
период януари 2021.
Така
констатираното, според органите по приходите съставлявало нарушение на чл.124,
ал.5 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен АУАН с бл. № F608543 от 09.04.2021 г., който е бил
предявен и връчен срещу подписна управителя. Въз основа на АУАН е издадено
процесното НП № 604867-F-608543/08.10.2021г., като на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
При
така изложената фактическа обстановка, районният съд приел, че при издаването на АУАН и НП не са спазени всички
изискванията на ЗАНН, като АНО не е отразил и още повече не е изследвал
получаването на кредитното известие, като елемент от състава на нарушението.
Съдът се е обосновал подробно, включително е посочил и относима съдебна
практика.
Настоящият
касационен състав споделя изцяло изводи на въззивния съд. Посочената в АУАН и
НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда, че
регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в
дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително
издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от
разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася
до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от
изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на
получаването на известието.
В
тази връзка, задължение на административнонаказващия орган е да установи факта
на получаване от лицето на кредитното известие. В случая и в АУАН, и в НП
липсват констатации за датата на получаване на кредитното известие по т. 1 и т.
2. В тези актове единствено общо е цитирана законовата разпоредба – “не е
отразило“, но не е установено получаване от дружеството на данъчен документ –
кредитно известие.
Обективното
задължение за отразяване на КИ в дневника за покупките е обусловено от
получаването на тези счетоводни документи от регистрираните лица, което
обстоятелство следва да бъде установено и което е в доказателствената тежест на
данъчните органи. В писмените доказателства липсват такива за получаване на
кредитните известия по процесното НП. Настоящият касационен състав изцяло се
солидаризира с изводите на РС Пловдив, че получаване на кредитното известие е
елемент от състава на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и санкционирано по
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, което е следвало да бъде установено от АНО. С тези
аргументи касационният състав счита за неоснователни възраженията на касатора,
че съставомерността се обуславя от качеството на регистрираното лице.
От
друга страна, не се спори и, че кредитното известие е отразено в период - м. януари
2021 година по инициатива на наказаното лице, като в резултат на това е
коригиран данъка за внасяне. Следователно, като краен резултат, в случая няма
ощетяване на фиска чрез внасяне на ДДС в размер по-малък от дължимия, а само
несвоевременност ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните
лихви, които обезщетяват държавата. В този смисъл е и Решение на Съда на
Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на
разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като
срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера
на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите,
изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчно облагане.
С
оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, районният
съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на
разноски, такива следва да бъдат присъдени на ответника по касационната жалба.
Направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено и размерът да
бъде определен в съответния минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, като
аргументите са: проведено едно открито съдебно заседание, делото е част от
серия дела, с един и същ характер и не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 505/09.03.2022, постановено по АНД № 794/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив.
Осъжда
Национална агенция по приходите да заплати на „Йоана 2013“ЕООД, с ЕИК *********
разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 300(триста) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.