№ 135
гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20204110201623 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Депозирана е жалба от Г. М. М. от гр. ***, чрез адв. * от ВТАК против Наказателно
постановление № РД-05-23 от 18.08.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция
гр. **** с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, вр. раздел І, т. 4 от
Заповед № РД-01369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209
а, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 от ЗЗ й е наложено административно наказание "глоба" в размер на
300 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и материалноправните норми, обуславящи неговата
незаконосъобразност и неправилност. Претендират по реда на настоящото производство
неговата отмяна изцяло и направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния с и представител, поддържа
жалбата по подробно изложени съображения и представя писмени бележки.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител адв. ***,
изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира сторените по делото
разноски.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 21.07.2020 г. на жалбоподателя М. е бил съставен АУАН № 201, за това, че на
08.07.2020 г. в 14:46 часа, при извършена проверка от инспектор Н.Г. на длъжност гл.
инспектор в Дирекция "Обществено здраве", отдел "Държавен здравен контрол" при РЗИ гр.
В. Търново и в присъствието на свидетелите - инж. ****, също инспектор в дирекция
"Обществено здраве" в същия отдел при РЗИ гр. В. Търново и д-р Л. Й. Б. - началник отдел
"Държавен здравен контрол" при РЗИ гр. **** в търговски обект – закусвалня, находяща се
в гр. **** ул. *** стопанисвана от ЕТ ******, е установено, че жалбоподателката М. в
момента на проверката, продава закуски, в търговския обект без поставена защитна маска за
лице за еднократна употреба или многократна употреба или друго предпазно средство,
покриващо носа и устата, ( в това число кърпа, шал, шлем и др.), в нарушение на раздел І, т.
4 от Заповед № РД-01369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето. АУАН бил съставен лично, в присъствието на жалбоподателката и въз
основа на два броя протоколи за извършена инспекция на обект с обществено
предназначение /стока/ дейност със значение за здравето от 08.07.2020 г. и от 21.07.2020 г.
При съставянето на тези протоколи жалбоподателката е присъствала лично и е положила
подпис за "представител на обекта".
АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 21.07.2020 г., като в графа
възражения не е вписала такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили
допълнителни възражения от М..
Въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е било издадено и
атакуваното НП № РД–05-23/18.08.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция
гр. **** с което за нарушението на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, вр. раздел І, т. 4 от
Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209
а, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева.
Наказателното постановление е връчено на 02.10.2020 г. лично на М., която е
депозирала жалба, против същото, в законоустановения срок - 08.10.2020 г.
По делото са приети и приложени Трудов договор № Р*****. на директор РЗИ гр. В.
Търново и длъжностна характеристика за длъжността "главен инспектор" при РЗИ гр. ****
от които се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно
нормата на чл. 209 а, ал. 4 от ЗЗ. По делото са приети и приложени Трудов договор ****.,
сключен между жалбоподателя и ЕТ ****** и 4 бр. допълнителни споразумения към
основния трудов договор и длъжностна характеристика, отнасящи се до жалбоподателя.
Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени
в хода на съдебното следствие - актосъставителя *** Г. и свидетелите по акта ***** и Л. Й.
2
Б., включително и от приетите писмени доказателства.
Предвид установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано за това лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество
е неоснователна, по следните съображения:
Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно императивните текстове на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. При съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство и
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят М. е нарушила нормата на чл. 209 а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ, вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването,
за което правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност.
Съгласно чл. 209 а, ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63 а, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000
до 2000 лева. Видно от разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 /при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита
и опазване живота и здравето на гражданите/, министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област. В този смисъл е и посочената в
АУАН и НП, хипотеза, като в т. 4 от Раздел І от Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на
министъра на здравеопазването е отразено, че всички лица, които се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч.
кърпа, шал, шлем и други/, използващи се съгласно препоръките в приложение № 3 от
заповедта, като изключение от задължението по т. 4 се допуска само за клиенти в местата за
хранене и в питейните заведения, както и за спортуващите на закрито за времето на
физическата дейност /т. 5 от заповедта/. Задължение, което в случая жалбоподателят М. не е
спазила. Предвид изложеното и от събраните по делото доказателства безспорно се
установи, а не се спори и от самата М., че на посочените в АУАН и НП дата и място
3
жалбоподателката се е намирала в търговски обект, в качеството си на продавач-консултант,
без да има поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата й, с което е
осъществила състава на вмененото й нарушение, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Наложената санкция е в минималния
предвиден в чл. 209 а, ал. 1 от ЗЗ размер, поради което съдът няма правомощия да я намали,
с оглед нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
Несъстоятелни и ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че проверявания
търговски обект е павилион за продажба на закуски, в който не влизат клиенти. Съобразно §
1а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 2.06.2010 г.) "Обществени места" по смисъла на чл.
56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено
ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и: … в)
търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за
данък върху добавената стойност, а търговският обект по смисъла на последната норма /т.
41-"Търговски обект"/ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на
стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В този
смисъл законът дава пълно, ясно, точно и изчерпателно описание, което напълно
опровергава възраженията на жалбоподателя, в тази посока и ги прави несъстоятелни,
включително и за това, че се отнасяла само до лица, които се намират в закрити обществени
места.
Не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде определен и приет
за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е типично за вида си
и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно
управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Настоящата инстанция
намира за особено укорими нарушенията, при които деецът подхожда с несериозно
отношение, липса на отговорност и дисциплина, неглижирайки негативните и с висока
степен на опасност последици както за самия него, така и за околните от липсата на
поставена защитна маска за лице. Нещо повече, в случая жалбоподателката има пряк и
директен досег с храна - закуски и пр., което крие непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест, по смисъл на
закона, в обявена извънредна епидемична обстановка. Установеното нарушение е
застрашило обществените отношения, свързани със защита и опазване живота и здравето на
граждани от епидемично разпространение на заразната болест Covid - 19, като макар и
формално, самото деяние е обявено за наказуемо по административен ред, без да е
необходимо от него да са произтекли други вредни последици, поради което тяхното
наличие/липса не следва да бъдат обсъждани при преценка дали случаят е маловажен.
4
Административнонаказващият орган е извършил правилна квалификация на деянието
и е наложил съответното за извършеното нарушение наказание, определено в минимален
размер, поради което обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и неоснователност на жалбата, разноските направени от
жалбоподателя, следва да останат за негова сметка.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-23/18.08.2020 г. на Директора на
Регионална здравна инспекция гр. **** с което на Г. М. М. от гр. ***, за извършено
нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01-
369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209 а, ал. 4 вр. ал. 1
от ЗЗ, й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5