МОТИВИ към присъда по НОХД № 3898/2019 г. по описа на СГС,
НО, 24 състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу
К.Ц. К. за това, че на 02.02.2015 г., около 19:05 часа в гр. София на паркинг в
близост до посолството на Русия, поискал от И.Д.Ш. – зам. управител на „К.-5”
ЕООД, дар – парична сума от 5 000.00 лева, която не му се следва, за да упражни
влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му, а
именно, И.Б.А. – началник на отдел „Надзор на качеството на течните горива” при
ДА „За метрологичен и технически надзор”, отнасящо се до резултата от проверка
на проби от течни горива – гориво за дизелови двигатели и бензин А-95, иззети
на 27.01.2015 г. от служители на ГД „Контрол на качеството на течните горива”
към ДА „За метрологичен и технически надзор”, от бензиностанция „Петрол“,
находяща се в гр. София, бул. „********, стопанисвана от „К.-5” ЕООД“ – престъпление
по чл.304б, ал.1, пр.1, алт.1 от НК.
В хода на заключителните прения прокурорът при СГП
поддържа така повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия К.. Прави собствен
разбор на събрания доказателствен материал и излага фактическата обстановка,
която се установява от него. Представителят на държавното обвинение акцентира
върху обстоятелството, че свидетелят А. е присъствал на проверката на
27.01.2015 г., което се установявало от показанията на свидетелите Г. и Н.. Обръща
внимание на близките отношение между подсъдимия К. и свидетеля А., за които
твърди, че са имали отработена практика по отношение на търговията с влияние.
Подобен извод аргументира и с показанията на свидетеля Н.. Въз основа на изложения
доказателствен анализ и изложената фактическа обстановка прокурорът намира, че
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което
е предаден на съд. Държавното обвинение излага съображения, въз основа на които
твърди, че извършеното деяние от подсъдимия К. е съставомерно по чл. 304б, ал.
1, пр. 1, алт. 1 от НК. Прокуратурата обръща внимание, че към 02.02.2015 срещу
03.02.2015 г. резултатите от проведените изследвания са били известни само на
свидетеля А. и на подсъдимия К., от което се прави извод, че е налице и
наличието на възможност да се упражни влияние върху съответното длъжностно
лице. По отношение вида и размера на наказанието прокурорът излага становище
относно налагане на алтернативно предвиденото наказание „глоба“ в максимален
размер от 5 000 лева.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т., в своята защитна реч
излага съображения за недоказаност на описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Посочва се, че твърденията относно проведени разговори между
подсъдимия К. и свидетеля А., свързани със служебно известни обстоятелства на А.,
остават в сферата на предположенията. Подкрепя този извод с показанията на А.,
който отричал да са разговаряли с подсъдимия на служебни теми. На следващо
място, се твърди, че в обвинителния акт не са посочени по недвусмислен начин
датите, на които са се осъществили проверките и действията на подсъдимия.
Оспорва обстоятелството, че свидетелят А. е присъствал на проверката на
27.01.2015 г., позовавайки се на показанията на свидетелите А., Н. и Г., дадени
в съдебно заседание. На следващо място, защитата обръща внимание на процедурата
по изследване на пробите, описана от свидетелите, според която няма как свидетелят
А. реално да манипулира иззетите проби. Оспорва се и твърдението, че между А. и
К. имало отработена практика, тъй като доказателства в такава насока липсват.
Защитата твърди, че липсват отношения на зависимост между свидетеля А. и
подсъдимия К., въз основан на което се твърди, че е невъзможно последният да
упражни каквото и да е било влияние. В заключение защита обобщава, че деянието
по така повдигнатото обвинение е несъставомерно, защото К. няма възможност да
упражни такова влияние, даже и да иска. От друга страна, се твърди, че
свидетелят А. е нямал реална възможност да повлияе върху резултатите от
иззетите проби. Въз основа на изложения собствен разбор на доказателствата адв.
Т. пледира за оправдаване на подзащитния ѝ К..
В правото си на реплика прокурорът твърди, че защитата се
е позовала единствено на дадените показания от свидетелите в съдебно заседание,
но не и на тези, приобщени по надлежния ред и депозирани в хода на досъдебното
производство. По отношение на изложеното от А. прокурорът твърди, че в
показанията си същият се стреми да не се уличи в престъпление. Относно
изписаните дати се твърди, че е налице печатна грешка.
В правото си на лична защита подсъдимият К. поддържа
изложеното от защитника си, а в правото си на последна дума – моли да бъде
оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
К.Ц. К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование,
разведен, пенсионер, неосъждан /реабилитиран/ с ЕГН: **********.
През декември
2014 г. свидетелят И.А. бил назначен на длъжност Началник на отдел „ Надзор на
качеството на течните горива” при ДА „За метрологичен и технически надзор” със
Заповед № Н-404 от 19.12.2014 г., връчена му на 22.12.2014 г., съгласно която
същият встъпва в тази длъжност на 01.01.2015 г. На 22.12.2014 г. му била
връчена и длъжностната характеристика, според която част от основните негови
задължения са да организира, координира и контролира дейността на отдела по
подготовка и осъществяването на контрола на течните горива; да организира и
контролира обработката на документи, свързани с извършените проверки и
своевременното въвеждане на информацията в базата данни; да извършва проверка
на документи, придружаващи течните горива, и да взема проби за изпитване; да
изготвя протоколи за проверка и взимане на проби от течни горива за контрол на
качеството; да издава предписания за временно спиране на разпространението на
течни горива, които нямат декларация за съответствие или когато тя не отговаря
на изискванията; да издава предписания при установено несъответствие на
горивото с изискванията за качество; да изготвя актове за констатирани
нарушения по ЗЧАВ и ЗЕВИ; да познава Устройствения правилник на ДАМТН и
вътрешните правила за работа в ГД „ККТГ“ и други.
Подсъдимият
К.К. се познавал със свидетеля А. от много години. Двамата поддържали близки
приятелски отношения, като често обядвали заедно, пиели кафе и обсъждали широк
кръг от теми. Поради така изградените им близки взаимоотношения подсъдимият К.
знаел каква позиция заема свидетеля А. в Държавна агенция „За метрологичен и
технически надзор” и често го посещавал на работното му място в сградата на ГД
„Контрол на качеството на течните горива“.
Поради честите му посещения подсъдимият К. бил познат за колегите на свидетеля А.,
а именно на свидетелите Н., заемащ длъжността главен директор на ГД „Контрол на
качеството на течните горива“ при ДА „За метрологичен и технически надзор“, и
на Г.. Сред служителите на Държавната агенция „За метрологичен и технически
контрол“ подсъдимият К. бил известен с прякора „Дядо Мраз“ поради негови външни
белези като пълно телосложение, бяла
брада и бяла коса.
На
27.01.2015 г. съгласно годишния план по директива № 98-70 на Европейския съюз и
стандарт № 14274 на ДА „За метрологичен и технически надзор” свидетелите В. Н.
– инспектор по програма „Старт на кариерата“ при ГД „ККТГ“ и старши инспектор М.Н.–
командирована от гр. Плевен били натоварени със задачата да извършат проверка
на обект на „Петрол“ АД, стопанисван на основание договор за франчайз от
търговско дружество „К.-5,, ЕООД, представлявана от собственика ѝ –
свидетеля П.С. с наименование „Бензиностанция метанстанция“, находяща се в гр.
София, бул. „********. До бензиностанцията, обект на съответната проверка,
инспекторите били придружени от свидетеля И.А.. Пристигайки на мястото,
свидетелите Н. и Н. се легитимирали, след което пристъпили към вземане на проби
от течни горива – гориво за дизелови двигатели и бензин А-95. Те взели по шест
броя проби от всеки вид гориво, като три от тях били предназначени за
изследване в стационарна лаборатория, намираща се в сградата на ГД „ККТГ“ при
ДА „МТН“, две – за арбитражно изпитване, а последната следвало да бъде връчена
на представителя на проверявания обект. На проверката присъствал и свидетелят И.Ш.
– зам. управител на „Бензиностанция-метанстанция“, стопанисвана от търговско
дружество „К.-5“ ЕООД. Извършените действия били обективирани в Протокол с №
Пл-007/27.01.2015 г. за проверка и вземане на проба от
течно гориво за контрол на качеството на течните горива. Препис от протокола
ведно с една от пробите били връчени на свидетеля Ш..
На
02.02.2015 г. изследванията на пробите приключили, като се установило, че при
пробите от горивото за дизелови двигатели се наблюдава несъответствие с нормите
за качество, изразяващо се в отклонение от допустимите гранични стойности по
показател – „Пламна температура“. Резултатите от проведените изследвания били
обективирани в протоколи за изпитване с № С-0025-3/02.02.2015 г. относно
автомобилен бензин А-95 Н и с № С-0025-4/02.02.2015 г. относно горивото за
дизелови двигатели. Въз основа на така проведеното изпитване и изготвени
протоколи на 03.02.2015 г. били съставени констативни протоколи за съответствие
на течното гориво с изискванията за качество с номера № КП – 0067/03.02.2015 г.
относно автомобилен бензин А-95 Н и
с № КП – 0068/03.02.2015 г. относно горивото за
дизелови двигатели.
Подсъдимият
К. научил по неустановен по делото начин, че пробите иззети от обекта, стопанисван от „К.-5“ ЕООД са показали
отклонение от нормативните изисквания за качество. Последният веднага
съобразил, че може да извлече материална облага от създалата се ситуация, използвайки
познанството си със свидетеля И.А.. Поради това на 02.02.2015 г., около обяд
отишъл в горепосочения обект, намиращ се в гр. София, бул. „********. Той се
отправил към касиера на бензиностанцията – свидетеля Р.И., когото попитал за
името на управителя. Подсъдимият К. поискал да разговаря с него, но след като
разбрал, че свидетелят Ш. не се намира на територията на обект, си тръгнал. Привечер
подсъдимият отново се върнал в бензиностанцията и настоял да говори със
свидетеля Ш.. След като разбрал, че той си е тръгнал, помолил свидетелят И. да
го набере от мобилния си телефон и провел разговор с него. Подсъдимият К.
настоявал за лична среща със свидетеля Ш., отнасяща се до въпрос нетърпящ
отлагане. Той искал от управителя да се върне до бензиностанцията, но след като
свидетелят Ш. отказал, двамата стигнали до консенсус да се срещнат на паркинг в
близост до посолството на Русия.
На уговореното
място подсъдимият К. се срещнaл със свидетеля Ш. на същия ден – 02.02.2015 г., около
19:05 часа. Подсъдимият уведомил Ш., че пробите, иззети от обекта, стопанисван
от „К.-5“ ЕООД, са показали отклонение от нормативните изисквания за качество.
Обяснил му, че нещата могат да бъдат уредени, като за целта му поискал сумата
от 5 000 лева. В противен случай го информирал, че на „К.-5“ ЕООД ще бъде
наложена глоба, чийто размер започвал от 10 000.00 лв. нагоре. Свидетелят Ш.
разговарял със собственика на дружеството, с когото стигнали до заключението,
че по-изгодно ще бъде да заплатят исканата от подсъдимия сума. Ш. и К. се
разбрали на следващия ден да уговорят място, където да бъде предадена сумата от
5 000 лева.
На
03.02.2015 г. сутринта подсъдимият К. се обадил на свидетеля Ш. и го уведомил,
че бензиностанцията ще бъде посетена от длъжностни лица – служители на Главна
дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ при Държавна агенция „За
метрологичен и технически надзор“. Посъветвал го незабавно да изключи помпите
на бензиновата и дизеловата колонки, което свидетелят Ш. изпълнил.
Междувременно
на същата дата – 03.02.2015 г., свидетелите Н.Н. – главен инспектор в сектор „Инспекция
качеството на течните горива“ в Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива“ при Държавна агенция „За метрологичен и технически надзор”, М.Г.
– началник сектор „Инспекция качества на течните горива“ към Главна дирекция
„Контрол на качеството на течните горива“ и В. Н. – инспектор по програма
„Старт на кариерата“ при ГД „ККТГ“ получили разпореждане от свидетеля А. да посетят
„Бензиностанция-метанстанция“, стопанисвана от търговско дружество „К.-5“ ЕООД,
находяща се в гр. София, бул. „********, за да бъдат за да връчат на негов
представител задължителни предписания за забрана разпространяването на
изследваното гориво за дизелови двигатели, при което било установено несъответствие
с нормите за качество. Служителите на Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива“ били натоварени със задължението да наложат и принудителни
административни мерки на основание чл.30, ал.2 от Закон за чистотата на
атмосферния въздух – пломбиране на пистолетите за дизелово гориво. Пристигайки
на обекта, те установили, че колонките били запечатани с лепенки върху които се
четял надпис „Не работи“. Свидетелите Н., Г. и Н. се легитимирали и връчили на
свидетеля Ш. съответните документи – копия на протоколи за изпитване, констативни
протоколи за съответствие на течното гориво с изискванията за качество, както и
задължително предписание за забрана № Ц-0068/-3.02.2015 г. Докато последният се
запознавал с тях, на обекта дошъл свидетеля С. – собственик на дружеството „К.-5“
ЕООД. Двамата изразили недоволство и възмущение от посещението на служителите
към ГД „ККТГ“, тъй като предходният ден били посетени от неизвестно лице, което
е поискало срещу сумата от 5000.00 лв., да уреди възникналия проблем с горивото
за дизелови двигатели и да не се стига до налагане на принудителни
административни мерки. Свидетелите Н., Г. и Н. останали изненадани, като за да
докаже твърденията си, свидетелят Ш. показал на свидетелката Г. записи от
охранителните камери, на които било заснето посещението на подсъдимия К. в
бензиностанцията. Свидетелката Г. се свързала по телефона със свидетеля Н., на
когото описала лицето от записа. Двамата разпознал подсъдимия, известен им като
„Дядо Мраз“. След като изгледали записа и установили лицето, служителите Н., Г.
и Н. се разбрали със свидетелите Ш. и С. дизеловото гориво да бъде изтеглено.
Няколко
дни по-късно свидетелят Н. помолил А. да покани на среща подсъдимият К. в
сградата на ГД „ККТГ“, за да обсъдят възникналия проблем. На срещата освен Н. и
А. присъствала и свидетелката Г.. Подсъдимият К. не отрекъл, че е бил в бензиностанцията, но единствено и само, за да се види със
свидетеля Ш., с когото твърдял, че били познати.
Междувременно
свидетелят С. поискал взетата проба за арбитражно изпитване да бъде изследвана
в акредитирана лаборатория. Искането му било уважено и при проведеното
последващо изпитване на арбитражните проби не се установили отклонения от
качеството на горивото за дизелови двигатели.
От
изготвената по делото видео-техническа експертиза се установява, че
изследваните записи не са били манипулирани. Вещото лице след преглед на
записите е установило, че се наблюдава лице от мъжки пол, на видима възраст
около 60 години, с пълно телосложение, светла коса и брада. Посочено е, че
същото това лице взема от друго лице, което се намира зад касата, малък обект и
го поставя в близост до ухото си и след около 3 минути връща обекта и напуска
полезрението на камерите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите И.А., както и частично приобщените му показания на
осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 72, т. 1 от ДП), на И.Ш.,
на Р.И., както и приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК (л. 79, т. 1 от ДП); на В. Н., както и приобщените ѝ
показания на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 74, т. 1 от
ДП); на М.Г., на Н.Н., на П.С., както и частично приобщените му показания на
осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК (л. 71, т. 1 от ДП), на В.Н.,
както и приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2
от НПК (л. 80, т. 1 от ДП), на Б.Я., на Д.В.; писмени доказателства и доказателствени средства – копия на Протокол
с № Пл-007/27.01.2015 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво за
контрол на качеството на течните горива (л.64-65 от с.ф.), декларации за
съответствие на течни горива (л.66 и л. 78 от с.ф.), бележки относно взети
проби заедно с касов бон (л. 69 и л. 81 от с.ф.) заявки за изпитване на течни
горива (л.79 и л. 82 от с.ф.), протокол за изпитване с № С-0025-3/02.02.2015
г.; протокол за изпитване с № С-0025-4/02.02.2015 г.; констативен протокол за
съответствие на течното гориво с изискванията за качество с № КП –
0067/03.02.2015 г.; констативен протокол за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество с № КП – 0068/03.02.2015 г. относно горивото за
дизелови двигатели; заявление за изпитване на арбитражна проба (л. 89 от с.ф); заповед № 15/25.02.2015 г. на ГД
„ККТГ“ (л. 94 от с.ф.); протокол за изземване на арбитражна проба №
10/26.02.2015 г. (л. 95 от с.ф.); приемо-предавателен протокол за изпитване на
арбитражна проба (л. 96 от с.ф.); протокол от изпитване № 0084/26.02.2015 г. и
резултати (л. 97-98 от с.ф.);
експертиза за съответствие на течно гориво с изискванията за качество след
арбитражно изпитване № ЕА-010/04.03.2015 г. (л. 99-100 от с.ф.);
задължително предписание за забрана № С-0068/03.02.2015 г. (л. 103-104 от с.ф.);
декларация и документи за наличност на течно гориво и за изтеглянето му
(л.106-109 от с.ф.); заповед № Н-404/19.12.2014 г. (л. 93, т. 1 от ДП);
длъжностна характеристика (л.89-92, т. 1 от ДП); инструкция за планиране и
проверки на обекти във връзка с осъществяване контрол на качеството на течните
горива и заповед за утвърждаването ѝ (л.21-л. 24, т. 2 от ДП); инструкция
за вземане на проби (л. 25-л.30, т. 2 от ДП); Правила за организация на
дейността и минимализиране на въздействието на субективния фактор при
осъществяването ѝ в Главна дирекция „Контрол на качеството на течни
горива“ и заповедите за утвърждаване (л.31-л.141, т. 2 от ДП); протоколи за
проведено обучение (л. 142-л.144, т. 2 от ДП); списък на служителите, запознати
с вътрешните правила (л. 145-л.159, т. 2 от ДП); приемо-предавателен протокол
от 17.02.2015 г. (л. 24, т. 1 от ДП), справка за съдимост и други приобщени по
реда на чл. 283 НПК; способи за доказван – видео-техническа експертиза –
протокол № 88/2016 г., изготвена от вещото лице А.З. (л. 82-85, т. 1 от ДП).
Събрания
доказателствен материал по делото по своята същност се явява непротиворечив
досежно съществени елементи от предмета на доказване. Свидетелските показания
взаимно се подкрепят и допълват и разгледани съвкупно с писмените доказателства
водят до единствен и непротиворечив извод относно виновността на подсъдимия по
така повдигнатото му обвинение.
В
основата на обвинителната теза стоят показанията на свидетеля Ш., поради което
същите са от съществено значение за разкриване на обективната истина с оглед
предмета на доказване и се явяват единствен източник на преки доказателства
досежно извършеното деяние от подсъдимия К.. Именно свидетелят Ш. е лицето, от
когото подсъдимият К. е поискал неследващата му се облага в размер на 5000
лева, което налага неговите показания да бъдат подробно обсъдени и анализирани.
Внимателният прочит на показанията на свидетеля Ш. сочи, че същите се отличават
с хронологическа последователност, житейска правдивост, вътрешна
непротиворечивост и конкретика. Въпреки изминалия период от време същият има
съхранени детайлни спомени относно случилото се и възпроизвежда добросъвестно
релевантните по делото факти. Показанията му са убедителни и устойчиви във
времето, като от същите се извежда информация относно проведените проверки от
служителите на ГД „ККТГ“, резултатите от същата, поисканото арбитражно
изпробване и резултатите от него. Показанията на свидетеля са детайлни и
конкретни досежно начина, по който подсъдимият К. се е свързал с него –
посредством телефонно обаждане от касиера на бензиностанцията към инкриминирания
период – свидетеля Р.И., както и досежно проведената среща непосредствено след
телефонния разговор на паркинг в близост до Руското посолство и обсъжданата
тема в автомобила на свидетеля Ш.. Последният добросъвестно споделя кога и къде
подсъдимият К. му е поискал 5000 лева, за да бъдат оправени нещата с пробите,
дали отклонение от качеството, тъй като в противен случай ги грозяло глоби в
по-високи размери, както и относно разговора от следващия ден – 03.02.2015 г.,
в който подсъдимият го е посъветвал да вдигне маркучите на колонката, да сложи
надписи, че не работят, тъй като щяло да има проверка. Изложената от свидетеля Ш.
информация се отличава с вътрешна последователност, логичност и конкретика,
присъща на човек непосредствено възприел събитията, за които дава сведения.
Следва да се отбележи, че показанията му са годно доказателствено средство, тъй
като те пресъздават обективно и детайлно обстоятелствата, свързани с главния
предмет на доказване.
На
следващо място, показанията на свидетеля Ш., освен вътрешно последователни и
непротиворечиви, кореспондират изцяло със събраните гласни и писмени
доказателства по делото. Споделеното от него намира пълна подкрепа в
показанията на свидетелите С. – собственик на „К.-5“ ЕООД, и на И. – касиер на
бензиностанцията към инкриминирания период, както и в надлежно приобщените им
показания от досъдебното производство. Макар и С. да не е пряк очевидец на
срещата между подсъдимия К. и свидетеля Ш., неговите показания съдържат
съществени производни данни, намиращи се в корелация с преките такива по
делото. Една от целите на производните доказателства е да спомогнат за
разкриването и проверката на преките такива, като в конкретния случай е налице
пълно съответствие между изложените обстоятелства от С. и от Ш.. Така двамата
дават допълваща се информация относно начина, по който е уговорена срещата с
подсъдимия К., телефонното обаждане от касиера И., осъществилата се срещата и мястото ѝ – в близост до
Руското посолство, както и относно съдържанието на проведения разговор и
поисканата сума в размер от 5000 лева от подсъдимия К., за да упражни влияние
върху конкретни лица с цел да предотврати налагане на глоби или принудителни
административни мерки на стопанисвания от „К.-5“ ЕООД обект поради
несъответствие на качеството на горивата. Ш. и С.
дават непротиворечиви сведени относно телефонното обаждане от подсъдимия К.
сутринта на 03.02.2015 г., когато им съобщил, че ще има проверка същия ден и
трябва да вдигнат маркучите на колонките и да сложат надписи, че не работят. Следва
да се отбележи, че показанията на С. в частта, в която същият споделя за
събитията, развили се на 03.02.2015 г., възпроизвеждат лични възприятия на
свидетеля, които съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал и се явяват източник на преки доказателства относно посочените
обстоятелства.
Показанията на свидетеля Ш. намират подкрепа и
в тези на свидетеля Р.И.. Предвид заявената от свидетеля И. многократно липса
на спомени неговите показания, депозирани в хода на досъдебното производство,
са изцяло приобщени към доказателствената съвкупност. Същите се отличават с
вътрешна последователност и логичност. Свидетелят добросъвестно и обективно е
споделил лично възприетите от него факти, относими към главния предмет на
доказване. Възпроизведените от него обстоятелства са вътрешно непротиворечиви,
хронологически изложени и кореспондират изцяло със събрания и проверен по
делото доказателствен материал, поради което настоящата инстанция намира за
достоверни обсъжданите гласни доказателствени средства. От тях по категоричен
начин се установява колко пъти и по кое време подсъдимият К. е посетил
бензиностанцията, търсейки управителя, за да проведе с него разговор, нетърпящ
отлагане, както и начинът, по който се е свързал със свидетеля Ш..
Не на
последно място, показанията на свидетелите Ш., И. и С. досежно посещението на
бензиностанцията от подсъдимия К. и проведения телефонен разговор с Ш.
кореспондират с видео-техническата експертиза по делото. Същата е изготвена от
компетентно вещо лице, което е отговорило обосновано и задълбочено на
поставените му въпроси и защитава заключението си убедително пред съда. Обект
на изследване на експертизата е бил цветен запис от охранителните камери на
бензиностанцията, находяща се на бул. „Европа“ 171, гр. София, от 02.02.2015
г., доброволно предаден от свидетеля Ш.. Видно от експертизата записът не е
манипулиран, поради което същият може да бъде източник на достоверна
информация. В обстоятелствената част от експертизата са поместени кадри от
записа, описани и в заключението на вещото лице, от които е видно как едно лице
взима телефон от касиера и провежда телефонен разговор. Въпреки че кадрите не
са били подходящи за лицево идентифициране на лицето, то е разпознато като
подсъдимия К. от свидетелите А., Г. и Н. по неговите отличителни белези като бяла
брада и коса, както и пълно телосложение. Именно този му външен вид е бил и
причината подсъдимият да бъде познат като „Дядо Мраз“. В съдебна зала
свидетелят И. също разпознава подсъдимия като лицето, което на 02.02.2015 г. е
търсело управителя на бензиностанцията. Свидетелката Г. по време на
непосредствения си разпит пред съда отново сочи подсъдимия К. като лицето,
което е видяла на записите. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за
безспорно и категорично доказано, че подсъдимият К. на 02.02.2015 г. два пъти е
посетил бензиностанцията, находяща се на бул. „********, гр. София, търсейки
управителя, за да проведе разговор, нетърпящ отлагане, както и обстоятелството,
че е успял да се свърже с него и си е уговорил среща непосредствено след
телефонното обаждане в близост до Руското посолство.
Изложеното
дотук мотивира съдът да кредитира изцяло показанията на свидетелите Ш., С. и И.,
включително приобщените им показания от досъдебното производство, които от една
страна разгледани по отделно са обективни, логични, вътрешно последователни и
непротиворечиви, а от друга страна – споделената от тях информация взаимно се
допълва и подкрепя, като разгледани съвкупно показанията изграждат един
последователен, логичен и конкретен разказ относно действията на подсъдимия К.
в инкриминирания ден – 02.02.2015 г., както и досежно последващото телефонно
обаждане на 03.02.2015 г.
На
следващо място, съдът се довери на показанията на свидетелите Н., Г., Н. и Н..
Част от тях – свидетелите Н. и Н., заявяват липса на спомени, което е житейски
оправдано предвид изминалия период от около 5 години от инкриминираното деяние
към датата на разпита им. Поради това обстоятелства са приобщени показанията
им, депозирани в хода на досъдебното производство, които те напълно подкрепят.
Свидетелката Н. е взела участие при проверката, осъществена на 27.01.2015 г., а
заедно със свидетелите Г. и Н. са посетили по разпореждане на свидетеля А.
бензиностанцията, находяща се на бул. „********, гр. София, на 03.02.2015 г. по
повод несъответствието на качеството на горивото за дизелови двигатели. Във
връзка с така извършените от тях проверки, посещение на място за налагане на
принудителна административна мярка, както и относно поведението на свидетелите Ш.
и С. на 03.02.2015 г., вдигнатите маркучи на колонките с надпис, че не работят,
и предприетите действия от тях този ден показанията на тримата свидетели
взаимно се допълват и подкрепят, като не са налице съществени противоречия
помежду им. Същите кореспондират изцяло с приобщените по делото писмени
доказателства, а именно с Протокол с № Пл-007/27.01.2015 г. за проверка и
вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството на течните горива,
декларации за съответствие на течни горива, бележки относно взети проби заедно
с касов бон, заявки за изпитване на течни горива, протокол за изпитване с № С-0025-3/02.02.2015
г.; протокол за изпитване с № С-0025-4/02.02.2015 г.; констативен протокол за
съответствие на течното гориво с изискванията за качество с № КП –
0067/03.02.2015 г.; констативен протокол за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество с № КП – 0068/03.02.2015 г. относно горивото за
дизелови двигатели; задължително предписание за забрана № С-0068/03.02.2015 г.;
декларация и документи за наличност на течно гориво и за изтеглянето му. От
показанията им, разгледани съвкупно с писмените доказателства по делото, по
един категоричен и безспорен начин се установява реда за извършване на
проверки, изпробване на взети проби от гориво, налагане на принудителни административни
мерки, както и кога и по какъв начин са били извършени те в конкретния случай. По-нататък
свидетели Н. и Г. са категорични относно изразеното възмущение от свидетелите Ш.
и С., че предният ден непознато за тях лице им е поискало сумата от 5000 лева,
за да не се налагат каквито
и да е било мерки и глоби на бензиностанцията. В същия смисъл са показанията на
свидетеля Н. – главен директор на ГД „ККТГ“. Предвид вътрешната последователност
и непротиворечивост, както и с оглед корелацията помежду им и с останалия
доказателствен материал съдът кредитира показанията на свидетелите Н., Н., Г. и
Н. като годни доказателствени средства.
Съдът се
довери изцяло и на показанията на свидетеля А., които са житейски правдиви,
логически, информативни и темпорално устойчиви. Свидетелят е последователен
относно извършената проверка на бензиностанцията, стопанисвана от „К.-5“,
относно отклонението на дизеловото гориво от нормите, налагането на ПАМ и
изтеглянето на горивото от пазара, поискването за изпробване на иззетата
арбитражна проба. Същият е категоричен, че е гледал видеозаписите от
охранителните камери в бензиностанцията, на които разпознал подсъдимия К., с
когото са били дългогодишни приятели. Предвид изминалия период от
инкриминираното деяние до самия разпит пред съда в показанията на свидетеля се
наблюдава несигурност, правят се предположения за някои фактите. Въпреки това
съдът намира, че в по-голямата част изложеното от свидетеля намира подкрепа в
останалите гласни доказателствени източници и в писмените доказателства. От
друга страна, заявената несигурност е относно факти, несъществени за предмета
на доказване като твърдението му, че по време изтегляне на горивото от пазар е
присъствал екипа, изпратен да наложи принудителна административна мярка. Следва
да се отбележи, че свидетелят А. пред съда не е сигурен относно соченото
обстоятелство, като изразява предположение, тъй като се изисква по закон да
присъстват служители на агенцията по време на изтеглянето на горивото. Поради
фактът, че свидетелят не е присъствал на 03.02.2015 г. в момента на налагане на
ПАМ, макар и да е разпоредил същата, съдът се довери на изложеното от
свидетелите очевидци, чиито показания се явяват източници на преки
доказателства. Изложеното от него се опровергава от показанията на свидетелите Н.,
Н. и Г., които са категорични, че горивото не е изтеглено в тяхно присъствие.
По-нататък
поради заявена липса на спомени, която е житейски оправдана предвид изминали
около 5-годишен период, частично са приобщени показанията на свидетеля А.
досежно проведената среща с подсъдимия К. в присъствието на свидетеля Н.. Видно
от приобщените показания на А., на които съдът се довери и които се намират в
логическо единство с останалите гласни доказателствени източници, подсъдимият К.
е завил пред А., Н. и Г., че е в приятелски отношения със свидетеля Ш.. Това
обстоятелство напълно се опровергава от самия свидетел Ш.. По-нататък
обяснявайки какъв е бил разговорът с подсъдимия К. в стаята на директора Н.,
свидетелят А. свързва лицето, наричано от подсъдимия „Ванката“, с лицето,
присъствало на проверката, извършена на 27.01.2015 г., на която заявява, че е
присъствал. Приобщените по надлежния ред показания свидетелят А. поддържа
непосредствено пред съда. Потвърждава, че е присъствал на проверката извършена
от Марияна Н., тъй като свидетелката Н. се е обучавала. Въпреки че никъде в
протоколите от 27.01.2015 г. не е записано неговото присъствие, съдът намира това
обстоятелство за безспорно доказано не само въз основа на изложеното от
свидетеля А., но и на приобщените в цялост показания на Н., депозирани в хода
на досъдебното производство, които са в същия смисъл.
Същевременно
съдът не може да се съгласи с изложената теза от прокуратурата в съдебните
прения, че свидетелят А. и подсъдимият К. са имали отработена схема, част от
която е процесното деяние. В действителност двамата са се намирали в близки
приятелски отношения от дълги години. Свидетелят А. не отрича, че подсъдимият К.
го е посещавал многократно на работното му място, че са посещавали обществени
заведения, срещали са се много пъти и са разговаряли на различни теми. Това
обстоятелство само по себе си, нито съвкупно с думите на свидетеля Н. „А, значи
дядо Мраз и там се е появил“, не може да докаже, че двамата са имали отработена
схема. Така изложените факти са косвени и са крайно недостатъчни да образуват
непротиворечива верига, въз основа на която да се направи единствено и
непротиворечиво заключение относно твърдяното обстоятелство. От друга страна
държавното обвинение в обвинителния акт е посочило, че подсъдимият К. случайно
е дочул, намирайки се в сградата на Държавна агенция „За метрологичен и
технически надзор“ относно констатираното несъответствие в качеството на
горивото, изпробвано от обект, стопанисван от дружеството „К.-5“ ЕООД.
Настоящата инстанция намира и това обстоятелство за недоказано по безспорен и
категоричен начин. Въпреки положените необходими процесуални усилия да се
съберат доказателства, установяващи всички обстоятелства по делото, начинът, по
който К. се е сдобил с информацията относно несъответствието в качеството на
горивата, остава неустановен. Не са налице достатъчни по обем доказателства,
въз основа на които да се приеме, че на 02.02.2015 г. подсъдимият К. е бил в
сградата на Държавна агенция „За метрологичен и технически надзор“. В
действителност той е посещавал многократно свидетеля А., редица от служителите
там са го виждали, сред които са свидетелите Г. и Н.. Въпреки това в техните
показания не се съдържа конкретика относно дати, на които подсъдимият К. е
посещавал и е бил в сградата. Предвид липсата на доказателствена обезпеченост
не може да се приеме нито че подсъдимият К. е имал отработена схема със
свидетеля А., нито на 02.02.2015 г. да е бил в сградата на ДА „За метрологичен
и технически надзор“, където да е дочул използваната от него по-късно
информация. Следва да се отбележи, че невъзможността да се установи по какъв
начин подсъдимият се е сдобил с инкриминираната информация не влече след себе
си невъзможност да се докаже повдигнатото обвинение спрямо него. Безспорно се
установява, че подсъдимият К. още при първото си посещение в бензиностанцията,
когато търсел управителя ѝ, е знаел за резултатите от изпробваното
гориво. Именно наличието на тази информация го е мотивирало да потърси
управителя, от когото да поиска конкретна сума пари. Същата е и причината,
поради която подсъдимият К. е посетил бензиностанцията за втори път още същия
ден, когато настоял касиерът – свидетелят И., да се свърже с него по телефона. От
показанията на свидетеля И. се установява, че подсъдимият е искал да разговаря
с управителя на тема, нетърпяща отлагане. На следващо място, свидетелят Ш. е
категоричен, че споделената му от К. информация се е отнасяла до резултатите от
иззетото гориво при предходна проверка на 27.01.2015 г., респективно
несъответствието му с качеството. Посочените обстоятелства разгледани съвкупно
с Констативните протоколи за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество, водят до извода, че подсъдимият е разполагал с информация отговаряща
на обективната действителност. Логичен извод се явява, че подсъдимият се е
сдобил с нея посредством приятелството си със свидетеля А.. Въпреки това, както
бе изложено по-горе, не може да се установи точният начин, по който се е сдобил
с тази информация – дали това се е случило чрез активното съдействие на А. или
той случайно е дочул тази информация, посещавайки А., в сградата на ГД „ККТГ“..
Не на
последно място, свидетелите Б.Я. и Д.В. не допринасят за разкриване на
обективната истина, поради което съдът не намира за необходимо да подлага
показанията им на задълбочен анализ.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз
основа на така събрания и проверен доказателствен материал съдът намира, че са
налице достатъчно доказателства, обуславящи вината на подсъдимия К.. При така
установената фактическа обстановка съдът прецени, че от правна страна
подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл.304б, ал.1, пр.1,
алт.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна.
Субект
на наказателна отговорност по чл. 304б, ал. 1 от НК може да бъде единствено
физическо лице, което разполага с реална възможност да упражни влияние при
вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му. В конкретния
случай настоящата инстанция намира, че предвид близките приятелски отношения
подсъдимият К. е разполагал с реална възможност да влияе върху свидетеля А. при
взимане на конкретни решения в кръга на службата му. От събрания доказателствен
материал се установява по категоричен и безспорен начин, че двамата живеят в
един квартал, приятели са от много години, подсъдимият е посещавал А. на
работното му място многократно, като двамата заедно често посещавали обществени
заведения. Дългогодишните им здрави и дълбоки приятелски отношения са основание
за съда да приеме наличието на възможност подсъдимият да влияе върху свидетеля А..
В тази връзка неоснователно защитата сочи, че между тях двамата не са налице
отношения на зависимост, тъй като подобни отношения не са единственото
основание да се упражнява влияние. Влиянието върху трето лице може да е
резултат не само от зависимост, въз основа на служебни отношения, респективно
субординация, или пък да е в резултат на някакъв вид парично задължение на
третото лице към дееца. Близките роднински, съответно приятелски връзки също
биха могли да обусловят с оглед обстоятелствата по делото възможност да се
упражни влияние върху лица от семейния или приятелския кръг, какъвто е
настоящият случай.
Относно
авторството на извършеното деяние са налице както преки, така и косвени
доказателства. Свидетелят Ш. е категоричен, че именно подсъдимият К. му е
поискал сумата от 5000 лева, за да се упражни съответното влияние върху
конкретно длъжностно лице и да не се стига до глоби или принудителни
административни мерки. Косвено авторството се потвърждава от посещенията на
подсъдимия К. в бензиностанцията, находяща се на бул. „********, при което е
търсел управителя ѝ, за да разговаря по тема, нетърпяща отлагане.
Посоченото обстоятелство е безспорно доказано от показанията на свидетелите И.,
Ш., С. и от изготвената по делото видео-техническа експертиза.
По-нататък
за съставомерността от обективна страна на деянието по чл. 304б, ал. 1, пр. 1, алт.
1 от НК е необходимо деецът да е поискал дар, който не му се следва, за да
упражни влияние върху конкретно длъжностно лице при вземане на решение от
последния в кръга на службата му. Извършването или не на действия по
упражняване на обещаното влияние са напълно ирелевантни за състава на така
вмененото престъпление.
От
събрания и проверен доказателствен материал се установи по един безспорен и
категоричен начин, че на 02.02.2015 г., около 19.05 ч. в гр. София, на паркинг
в близост до посолството на Република Русия, поискал от И.Д.Ш., заместник
управител на „К. – 5“ ЕООД, дар – парична сума от пет хиляди лева, която не му
се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във
връзка със службата му – И.Б.А. – началник отдел „Надзор на качеството на
течните горива“ при ДА за метрологичен и технически надзор, отнасящи се до
резултата от проверка на проби от течни горива, иззети на 27.01.2015 г. от
служители на ГД „Надзор на качеството на течните горива“ при ДА „За
метрологичен и технически надзор“, от бензиностанция „Петрол“, намираща се в
гр. София, бул. „********, стопанисвана от „К. - 5“ ЕООД.
Времето
и мястото на инкриминираното деяние – 02.02.2015 г., около 19.05 ч. в гр.
София, на паркинг в близост до посолството на Република Русия, се установяват
по категоричен начин от показанията на свидетеля Ш., които са източник на преки
доказателства досежно сочените обстоятелства, както и от тези на свидетелите С.
и И.. Тук е мястото да се отбележи, че допуснатите грешки в обвинителния акт
относно датите следва да се третират като технически, респективно печатни
грешки. Цялостният прочит на обвинителния акт не оставя съмнение за точните
датите на извършените проверки, както и точната дата на извършване на
инкриминираното деяние. Подсъдимият К. не е бил възпрепятства по еднозначен
начин да разбере в какво точно е обвинен, поради което съдът не намира правото
му на защита за нарушено и възражението на защитата в тази насока следва да се
разглежда като неоснователно.
Изпълнителното
деяние подсъдимият К. е осъществил, като по време на проведената среща в
близост до посолството на Русия е споделил на свидетеля Ш. за резултатите от
проверка на проби от течни горива, иззети на 27.01.2015 г. от служители на ГД
„Надзор на качеството на течните горива“ при ДА „За метрологичен и технически
надзор“, при които е отчетено несъответствие на качеството. Обяснил му е, че
може да помогне и да му съдейства да бъде променен резултатът от проверката,
като за целта му е поискал сумата 5000 лева. От събрания и проверен
доказателствен материал се установява, че подсъдимият К. е бил в близки
приятелски отношения само с един служител на ГД „Надзор на качеството на
течните горива“, а именно със свидетеля А.. Той е бил запознат със заеманата от
А. позиция и с възможността му да влияе върху резултатите от проверката, поради
което при исканата сума от 5000 лева от свидетеля Ш. той е обещал, че може да
съдейства относно крайния резултат от проверката. Така реализираните действия от подсъдимия К.
безспорно се установяват посредством съвкупния прочит на показанията на
разпитаните по делото свидетели, за което по-горе бяха изложени съображения. С
поискването на сумата от 5000 лева деянието е довършено, като за
съставомерността не е необходимо тя да е предадена на подсъдимия.
На
следващо място, безспорно е, че поисканата сума от 5000 лева, за да се упражни
влияние върху свидетеля А., представлява неследващ се за подсъдимия дар, тъй
като за получаването ѝ не съществува никакво законово основание. Самият К.
не е служител в ДА „За метрологичен и технически
надзор“, поради което той няма никакво основание дори да разполага с
информацията относно резултатите от изследваните проби, иззети от
бензиностанцията, находяща се на бул. „********, гр. София.
Предназначението
на паричната сума от 5000 лева е подсъдимият да окаже влияние върху своя
приятел свидетеля А. при вземане на решение, отнасящо се до резултата от
проверка на проби от течни горива, иззети на 27.01.2015 г. от служители на ГД
„Надзор на качеството на течните горива“ при ДА „За метрологичен и технически
надзор“, от бензиностанция „Петрол“, намираща се в гр. София, бул. „********,
стопанисвана от „К. - 5“ ЕООД. За извършената
проверка и иззетите проби от течни горива на 27.01.2015 г. от служители на ГД
„Надзор на качеството на течните горива“ при ДА „За метрологичен и технически
надзор“, от бензиностанция „Петрол“, намираща се в гр. София, бул. „********,
стопанисвана от „К. - 5“ ЕООД свидетелстват не само разпитаните по делото
свидетели, но и писмените доказателства – Протокол с № Пл-007/27.01.2015 г. за
проверка и вземане на проба от течно гориво за контрол на качеството на течните
горива, декларации за съответствие на течни горива, бележки относно взети проби
заедно с касов бон. Резултатът от изследване на пробите на течните горива е
закрепен в констативни протокол за съответствие на течното гориво с
изискванията за качество с № КП – 0067/03.02.2015 г. и с № КП – 0068/03.02.2015
г., като от последния се установява несъответствието на качеството на горивото
за дизелови двигатели.
На
следващо място, с категоричност се установява, че свидетелят А. е длъжностно
лице. Със заповед № Н-404 от 19.12.2014 г. той е назначен на длъжността
„Началник отдел“ на отдел „Надзор на качеството на течни горива“ към Главна
Дирекция „Контрол на качеството на течните горива“, която е част от Държавната
агенция „За метрологичен и технически надзор“. Съгласно чл. 2 от Устройствения
правилник на Държавната агенция „За метрологичен и технически надзор“ същата е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София. Съгласно
длъжностната характеристика на свидетеля А. същият има ръководни функции, а не
такива на материално изпълнение. Предвид изложеното същият е длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1 от НК.
Що се
отнася до възможността на свидетеля А. да оказва влияние върху резултатите от
проверката, настоящата инстанция намира, че е налице реална такава. Видно от
длъжностната характеристика на А. и вътрешните правила той е имал достъп до
изготвяните документи във връзка с извършената проверка. Съгласно чл. 26-28 от
Правила за организация на дейността и минимизиране въздействието на субективния
фактор при осъществяването ѝ в ГД „ККТГ“, утвърдени на 18.08.2014 г. и
отменени със заповед № 16 от 25.02.2015 г. началникът на РО „ККТГ-София“ или
негов заместник окомплектова досието, състоящо се от протокол за вземане на
проба, заявка за изпитване, декларация за съответствие, протокол от изпитване и
други документи, иззети при проверката; вписва проверяваната фирма, номер на
протокола за проверка и взимане на проба, вида на горивото, номера на заявката
за изпитване и номера на протокол от изпитване и предава досието на началник
отдела КМ за изготвяне на експертно заключение. Съгласно чл. 34, ал. 7 от
същите Правила констативният протокол се издава в два оригинали екземпляра,
които се съхраняват при началник РО „ККТГ-София“. В действителност същият няма
възможност да влияе върху резултатите на изследваните проби, но може да
въздейства върху документите от досието на конкретната фирма. Достъпът до тях
му е позволявал да укрие или да унищожи документ от досието на фирмата,
установяващ извършената проверка и резултатите от нея, а съгласно чл. 14, ал. 9
от Правила за организация на дейността и минимизиране въздействието на
субективния фактор при осъществяването ѝ в ГД „ККТГ“, утвърдени на
25.02.2015 г. при констатиране на непълни или сгрешени протоколи от проверка
последващи действия по проверката се прекратяват. По аргумент за по-силното
основание същият би бил резултатът, ако такъв протокол изначално липсва.
Въпреки че подобна разпоредба липсва в Правилата, действащи към инкриминирания
момент, не бива да се приема, че при констатиране на непълни или сгрешени
протоколи от проверка последващи действия по проверките не са били
прекратявани. Дори и при такива нарушения проверката да не бъде прекратена, то
при непълни или сгрешени протоколи, респективно при липсата им, не е възможно
законосъобразно да се наложат принудителни административни мерки или
впоследствие наказателно постановление. Ето защо, настоящата инстанция намира,
че свидетелят А., имайки достъп до досието на конкретната фирма, обект на
проверка, респективно до всички протоколи, е имал реалната възможност да
въздейства върху крайния резултат от проверката и да възпрепятства
законосъобразното ѝ развитие. Допълнителен аргумент в тази насока е
обстоятелството, че към инкриминираната дата свидетелят Н. е бил в отпуска и е
бил заместван от свидетеля А.. При това положение свидетелят А. е подписвал и
констативните протоколи за съответствие, респективно несъответствие видно и от
констативен протокол за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество с № КП – 0067/03.02.2015 г. и констативен протокол за съответствие на
течното гориво с изискванията за качество с № КП – 0068/03.02.2015 г. относно
горивото за дизелови двигатели. Следователно към инкриминирания период,
замествайки главния директор, свидетелят А. е имал по-голям обем от правомощия.
Всичко
изложено дотук води до извода, че подсъдимият К.е осъществил от обективна
страна състава на така вмененото му деяние.
От
субективна страна подсъдимият К. е действал при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е осъзнавал запретеността, общественоопасния характер на деянието,
както и престъпните последици от него, които той целенасочено е желаел. Същият
е осъзнавал, че поисканата от него сума в размер от 5000 лева не му се следва,
както и че предназначението ѝ е да упражни влияние върху длъжностно лице, каквото е свидетелят А..
Подсъдимият предвид приятелството си с А. добре е познавал дейността, която той
осъществява в агенцията, бил е запознат с длъжността, която А. е заемал, въз
основа на което е знаел, че последният има възможност да въздейства върху
резултатите от проверката. К. е бил с ясното съзнание, че би могъл да
въздейства върху А. предвид изключително близките им приятелски отношения.
Всичко това е мотивирало К., след като информацията относно несъответствието на
изпробваното гориво му е станала известна, да отиде и да поиска сумата от 5000
лева от свидетеля Ш. с обещание да въздейства върху крайния резултат от
извършената проверка на 27.01.2015 г.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. чл.304б, ал.1, пр.1, алт.1 от НК законът предвижда алтернативно
две наказания – „лишаване от свобода“ до шест години или „глоба“ до 5000 хиляди
лева.
При
определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия К.
деяние, съдът отчете, че не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива, при които и най-лекото предвидено в
закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, поради което индивидуализира
наказанието при условията на чл. 54 от НК.
Видно от
справката за съдимост подсъдимият К. е бил осъждан с влязла в сила присъда на
31.12.1976 г. за опит за кражба, поради което му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е било
отложено за 3 години. Той е реабилитиран, поради което съдът приема, че подсъдимият
е с чисто съдебно минало. В същото време предходното му осъждане и последващата
реабилитация, както и обстоятелството, че от тогава са минали около 44 години
води до извода, че реализираната наказателна отговорност и наложеното наказание
са постигнали предвидените в чл.36 от НК превантивна и превъзпитателна цел.
Поради това измежду алтернативно предвидените наказания според настоящата
инстанция целите на чл. 36 НК биха могли да бъдат постигнати и с по-лекото по
вид наказание, а именно „глоба“. Посоченото наказание освен че е от характер да
постигне превантивната и превъзпитателната цел по отношение на подсъдимия К.,
би въздействало възпиращи и възпитателно и върху останалите граждани от
обществото.
За да
определи конкретния размер на наказанието „глоба“ съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия К., а като отегчаващо
– настоятелността, с която подсъдимият е извършил така вмененото му деяние.
Същият два пъти е посетил бензиностанцията, като вторият път, ненамирайки
управителя, е изискал от касиерът да му се обади. В самия телефонен разговор
подсъдимият отново е бил изключително настоятелен и неприемащ отказ. Съдът
отчете и че извършеното от подсъдимия Квадански деяние се отличава с висока
обществена опасност, засягаща нормалното функциониране на държавните институции
и подкопаващо доверието на гражданите в тях. При определяне размера на глобата
съдът съобрази и всички релевантни обстоятелства, съгласно критериите и
изискванията на чл. 47, ал. 1 НК, включително семейното му положение – същият е
разведен, няма задължения към малолетни деца, нито има данни за влошено
здравословно състояние. Въпреки че подсъдимият е пенсионер и не се отличава с
висока лична обществена опасност, с оглед останалите отегчаващи обстоятелства и
високата обществена опасност на конкретното престъпление, чиято специфика несъмнено има за резултат ерозиране на
доверието на обществото в дейността на държавните институции като цяло, съдът
намира, че съответен на престъпната деятелност и личност на подсъдимия и
справедлив размер на наказанието „глоба“ се явява сумата от 5000 лева. Така
индивидуализираното наказание ще допринесе за постигане не само на
индивидуалната превенция, изразяваща се в превъзпитание на подсъдимия към
спазване на установените в страната норми и възпирането му да извърши други
престъпления под страх, че отново спрямо него ще бъде наложена най-тежката
държавна санкция – наказателната репресия, но и на генералната превенция, като
наложеното наказание уверява гражданите, че подобни деяния не остават
ненаказани и служи за коректив на тяхното поведение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият К. следва да
понесе направените разноски по делото. Поради това съдът го осъди да заплати сумата
от 24,30 лева в полза на републиканския
бюджет по сметката на МВР за направени разноски в хода на досъдебното
производство и сумата от 70 лева, както и
по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СГС за направени разноски в хода на съдебното
производство.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си
по НОХД № 4871/2019 г. по описа на СГС, НО, 24 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ..............................