№ 260
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500158 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.10.2020г. по гр. дело № 13159/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-26
състав, частично са уважени предявените от Г. И. И. против Прокуратура на РБ осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 пр.3 НК в размери от 40 000лв и 4478лв,
ведно със законната лихва от 11.04.2018г. до окончателното изплащане, като исковете са
отхвърлени за разликата над присъдените размери до претендираните от 50 000лв и 6220лв.
Решението е обжалвано от Прокуратура на РБ в осъдителните му части с доводи за
неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост.
Конкретните оплаквания са насочени против размера на обезщетението за неимуществени
вреди като изключително прекомерен и не съответстващ на събраните по делото
доказателства относно действително търпените вреди. В тази връзка се поддържа, че не са
съобразени всички обстоятелства, а именно кога е започнало наказателното производство и
какви точно са психичните травми, дължащи се на повдигнатото обвинение, защото самото
участие на ищеца в ПТП със загинал млад човек е достатъчно силен стресогенен фактор.
Поддържа се още, че внимателният прочит на свидетелските показания сочи, че именно
ПТП-то е събитието с произтеклите редица неблагоприятни последици вместо самото
1
повдигане на обвинение, и че емоционалните преживявания, свързани с процесуалните
действия в досъдебното производство всъщност представляват обичайните вреди, които би
търпял всеки човек в подобна ситуация и необосновават този завишен размер. Твърди се
още, че неправилно съдът е приел пряка причинно-следствена връзка между влошаване
здравословното състояние на ищеца и психоемоционалния стрес от повдигнатото обвенине,
както и че не са съобразени всички от значение обстоятелста във връзка диагностициране на
заболяването глаукома и съвсем безрезервно е възприето заключението на вещото лице
офталмолог. Поддържат се на следващо място оплаквания против решението в частта
относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, поради извършването на
прекомерен разход за адвокатска помощ, който следвало да бъде намален до размерите
предвидени в НМАВ №1/2004. И на края, че неправилно съдът присъдил нна ищеца под
формата на имуществена вреда суми за репатриране на автомобила в размер на 428лв.
Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на
ново по същество, с което се отхвърлят исковете или се намалят обезщетенията по размер.
Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от ищеца
чрез пълномощник адв. Д., с която се твърди неправилност в обжалваните части поради
противоречие с материалния и процесуален закон. Твърди се, че определеното обезщетение
за неимуществени вреди било занижено и не отговаряло на всички от значение
обстоятелства, включително дискредитиране на ищеца от в резултат на оповестяване на
делото пред широката общественост, както и неправилно била отхвърлена като недоказана
претенцията за имуществени вреди, търпени поради задържане на собствения му автомобил
на територията на КАТ и неговото обезценяване поради нелолагане ан дължимата грижа.
Иска се отмяна на решението в обжалваните отхвърлителни части и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.
В срок е постъпил отговор от страна на ищеца на жалбата на ПРБ, с който се правят
възражения и се иска потвърждаване на решението в обжалваните му осъдителни части.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
От фактическа страна не е спорно и категорично се установява от събраните
доказателства, че ищецът Г. И. И. е бил участник в пътно произшествие, настъпило на
13.09.2014г. в с.Ясен, обл.Плевен между управлявания от него л.а.Москвич, рег.№ ********
и мотоциклет „Кавазаки“, рег. ******, управляван от неправоспособния водач П. И. М.,
загинал при същия инцидент. По повод пътното произшествие е образувано в ОП Плевен
досъдебно производство първоначално срещу неизвестен извършител, което по
разпореждане на Гл.прокурор е изпратено за разследване в СГП, защото ищецът е
следовател с дългогодишен стаж в ОСлС Плевен. По същото досъдебно производство
образувано като сл.д. № 310/2014г. ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от
11.02.2015г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 пр.3 НК – причиняване на
2
смърт по непредпазливост поради нарушаване правилата за движение по чл.25 ал.1 ЗДвП и
чл.77 ППЗДвП. Спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение в досъдебната и съдебната
фаза на производството, нито има данни да е бил отстраняван от длъжност. На 28.05.2015г.
на ищеца е предявено разследването, а на 29.05.2015г. е изготвено обвинителното
заключение с мнение за предаване на съд, а на 15.06.2015г. е внесен в СГС обвинителен акт
с обвинение за извършено престъпление по повдигнато обвинение. Последвало е
прекратяване на съдебното производство пред СГС и изпращането му за разглеждане в ОС
Плевен, където поради отвод на магистрати е препратено в друг съдебен район и след
повдигнат спор за подсъдност разпределено на СГС по компетентност. В наказателния
процес бил приет за съвместно разглеждане срещу ищеца, тогава подсъдим, граждански иск
за сумата 300 000лв., представляваща обезщетение за причинени на близки на починалия от
ПТП вреди. В съдебната фаза са проведени десет открити с.з., на които ищецът се е явявал
лично. С присъда от 12.04.2017г. СГС е признал ищеца за невиновен и е оправдан по
повдигнатото обвинение, с която е разпоредено и връщане на иззетия по делото и
репатриран в КАТ автомобил. По протест СГП е образувано въззивно производство пред
САС, с провеждане на едно открито с.з. на 12.10.2017г., на което ищецът се е явил лично. С
решение от 13.11.2017г. САС е потвърдил присъдата на СГС. Решението на САС е
протестирано от прокуратурата пред ВКС и обжалвано от частните обвинители и
гражданските ищци. В проведеното открито с.з. пред ВКС ищецът се е явил лично на
23.03.2018г. С решение № 74/11.04.2018г. по н.д.№ 117/18г. ВКС е оставил в сила
решението на САС.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е преживял тежко
повдигнатото му обвинение – влошено е психичното му състояние, а в резултат на
преживения психоемоционален стрес и здравословното състояние. От приетата комплексна
медицинска експертиза изготвена от вещи лица със специалност вътрешни болести и
кардиология и специалист офталмолог се изяснява, че към 13.09.14г. /датата на ПТП/,
ищецът е страдал от хронична застойна сърдечна недостатъчност и два дни по-късно на
15.09.2014г., е приет на стационарно лечение поради обостряне на трети ФК по NYHA -
предимно по десен тип - състояние след белодробен тромбоемболизъм масивен двустранен,
усложнен с остро белодробно сърце и кардиогенен шок /26.06.2005г./ с диагностицирана
хронична пулмонална хипертония, хронично белодробно сърце и придружаващо заболяване
- артериална хипертония с хипертонично сърце, периферна пареза на лицевия нерв хроничен
стадий, дислипидемия, остеохондроза и дискова херния.
При изясняване на въпросите относно наличието на влошаване на здравословното
състояние по време на воденото срещу него наказателно производство 11.02.2015г. –
11.04.2018г. вещото лице кардиолог е контатирал, че на 10.04.2018г. ищецът е приет на
стационарно лечение в УМБАЛ „Св. Марина“Плевен по повод повторно обостряне на
хроничната застойна сърдечна недостатъчност като ШФК по NIHA предимно по десен тип.
В периода 07.03.16г. - 12.03.16г. е проведено стационарно лечение поради обостряне
проявите на увредата на левия лицев нерв, което би могло да бъде първично и вторично.
3
Първични причинители са инфекции - грип, херпес зостер, аденовирус, коксаки и др., а
вторични диабетна нефропатия, тумори в мозъка, общи инфекциозни заболявания и др. или
в обобщение в периода 11.02.2015г. – 11.04.2018г. ищецът документирано е имал двукратно
обостряне на хроничната застойна сърдечна недостатъчност от десен тип. Според вещото
лице психоемоционалния стрес може да провокира всички форми на сърдечната
недостатъчност с обостряне и с изява на застойна сърдечна недостатъчност /декомпенсация/,
понякога водеща до клинични изяви на кардиогенен шок. С активиране на
симпатикоадреналната система а именно - ренинангиотензиналдостероновата система (РАС
система) се стига до покачване на белодробносъдовото съпротивление, водещо до рязко
влошаване в случая на сърдечната недостатъчност от десен тип.
Според вещото лице офталмолог от представените по делото епикризи и личен
амбулаторен картон се установява, че преди ПТП през 2014г. ищецът е страдал само и
единствено от миопия на двете очи. От медицинско направление от 12.02.2019г. се
установява, че ищецът страда от глаукома на двете очи и се води на диспансерен учет във
връзка с нестабилните стойности на вътрешноочно налягане, като вещото лице медик не
изключва развитието на заболяването да се дължи на психотравмата през 2014г.
От събраните пред първата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели- колеги на ищеца, се изяснява, че е бил стресиран и притеснен в резултат на
повдигнатото му обвинение и начина, по който ще се отрази на семейството. Така също бил
обезпокоен от предявяването на граждански иск против него в изключително висок размер
от 300 000лв за неимуществени вреди от близките на загиналия. Преди ПТП ищецът бил
весел, спокоен и ведър човек, но коренно се променил, станал притеснен, затворен,
фокусирал се върху делото, коментирал експертизата, съдържанието й, несъответствието й с
реално случилото се ПТП. Подобрение в емоционалното му състояние настъпило след
оправдаването на първа инстанция, но то било временно, защото продължавал да изпитва
безспокойство до окончателното приключване на делото. Започнал по-често да ходи на
лекар, открили му глаукома, притеснявал за състоянието на дъщеря си и се чувствал
злепоставен пред колеги, поради започналите коментари по случая, който добил публична
известност. Въпреки посоченото обаче свидетелите нямат впечатление наказателният процес
да е провокирал негативно отношение към ищеца от страна на колеги и служители в
професионалното му обкръжение.
От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е направил разходи
за адвокатска защита в размер на 4000лв, за репатриране на катастрофиралия автомобил
/фактура от 7.08.2018г. /л.98 от делото/ и пътни разпходи за явяване в провежданите
открити заседания, които са признати от първата инстанция като имуществени вреди.
Обсъдените и безспорно установени обстоятелства за образувано наказателно
производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление от общ
характер, приключило с оправдателна присъда, обосновават пасивната материалноправна
легитимация на прокуратурата като държавен орган в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да
отговаря за причинените на потърпевшия неимуществени и имуществени вреди, които са
4
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Наказателното преследване по обвинение в извършване на престъпление само по себе
си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху личността на
пострадалия, свързано с обичайните и съвсем естествени притеснения от изхода на
производството, чувството на злепоставяне и накърняване на морални и нравствени
ценности, за които изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното
производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства /решение
№389/4.08.2014г. по гр.д. № 40/2013г., ВКС, ІV Г.О. по реда на чл.290 ГПК/. Такива в
случая са ангажирани посредством показанията на разпитаните свидетели, които
установяват неблагоприятните субективни преживявания от ищеца в следствие на
повдигнатото обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост. Безспорно от
показанията на свидетелите, които изцяло кореспондират по фактите, се установява, че
потърпевшият е търпял освен обичайните за всеки човек, подложен на репресия вреди като
безспокойство, притеснение, тревожност от изхода на делото, но и допълнителни
неблагоприятни последици в личен и професионален аспект поради заеманата от него
длъжност на дългогодишен следовател в гр.Плевен, чието добро име и репутация е
компрометирано в професионалната общност. Безспорно е следвало и е съобразен високия
обществен и професионален статус на ищеца, който обуславя по-голям интензитет на
преживените негативни изживявания, свързани с дискредитиране на авторитета му на човек,
съблюдаващ за спазването на закона, с дългогодишен стаж в съдебната система и ползващ се
с уважение и репутация в професионалния и обществен живот. Посочените обстоятелства
обуславят настъпването на специфични за ищеца неимуществени вреди в чисто субективен
аспект, но те не следва да се ценят и приравнят по тежест с вредите, които търпят лица, на
които е повдигнато обвинение в длъжностно качество и във връзка с дейността им като
магистрати, в които случаи практиката на ВКС в поредица решения по чл.290 ГПК /пр.
решение № 267/26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 820/2012 г., IV г. о., ГК/ приема обективно
по-голям интензитет на вредите.
Безспорно следва да се съобразят търпените неблагоприятни от ищеца изживявания от
включването на делото в списъка с дела с висок обществен интерес, но като краен резултат
са правилни изводите на първата инстанция, че няма данни за публично разгласяване на
случая в медийното пространство и от там за оповестяване на случая до неограничен кръг
лица извън професионалната общност на ищеца.
Безспорно на следващо място е следвало и са били съобразени вредите търпени в
здравословен аспект. В тази връзка от изслушаната пред първата инстанция медицинска
експертиза се установява, че стресогенният фактор е от естество да доведе до обостряне
състоянието на сърдечна недостатъчност, но тези неблагоприятни за здравето последици са
възникнали на фона на диагностицирани заболявания на ищеца и данни в медицинската
документация за провеждано стационарно лечение в периода 15.09.2014г-18.09.2014г/
епикриза ИЗ № 32289/2014г/ и в периода 15.09.2014г-18.09.2014г, т.е. непосредствено след
ПТП-то и значително преди повдигане на обвинение. Посоченото обосновано подкрепя
5
доводите в жалбата на прокуратурата, че източник на първоначалния психоемоционален
стрес е самият пътен инцидент, при който е загинал човек и последиците от него биха
настъпили независимо от повдигането на обвинение – следователно влошаването на
здравето в този период не следва да се включва в подлежащите на обезщетение вреди пряка
и непосредствена последица от наказателното производство. Като вреди следва и са били
зачетени неблагоприятните за здравето последици след привличането на ищеца като
обвиняем на 11.02.2015г, когато според според показанията на свидетелите е бил
изключително фрустриран и притеснен от начина, по който се води разследването. Именно
през 2016г. ищецът е бил хоспитализиран заради парализа на Бел, диагностицирането на
която периферна увреда на лицевия нерв датира от 1995г /л.76/, но с оглед изводите на
вещото лице кардиолог следва да се приеме, че стресогенният фактор е задълбочил
клиничната изява и необходимостта от лечение в периода 7-12.03.2016г., когато делото все
още не е приключило на първа инстанция с оправдателна присъда. Неоснователни са
поддържаните в жалбата на прокуратурата доводи и изводите на първата инстанция, че не се
установява пряка причинна връзка между обвинението и последващата хоспитализация
заради обостряне на сърдечната недостатъчност през април 2018г, когато окончателната
оправдателна присъда на ВКС на 11.04.2018г е била факт. Периодът на обостряне на
клиничната картина на сърдечното заболяване и постановяването на окончателния акт на
ВКС действително съвпадат, но това не е основание да се отрече наличието на причинна
връзка, защото е логично и обосновано ищецът да е под напрежение до окончателното
приключване на делото и следователно стреса е фактор с неблагоприятни за здравето му
последици.
Основателни обаче са оплакванията на прокуратурата, че не е налице пряка причинна
връзка между появата на диагностицирана с медицински документ на 12.02.2019г. глаукома
и преживения психоемоционален стрес като основен отключващ фактор. В този медицински
документ е посочено, че се „касае за развит глаукомен процес от наследствен тип“. Именно
към този момент в.л. офталмолог Г. е посочила, че е установено очно заболяване, което
според обясненията й при разпита в с.з., би могло да се провокира от най-различни причини,
включително и в резултат на преживяна психотравма, защото преди 2014г няма изявена
симптоматика. Категоричността в този извод на вещото лице се обосновава с липсата на
данни за очно заболяване в предходен момент, което не опровергава убедително
заключението в медицинската документация за „процес от наследствен тип“. Поради това и
не може да се приеме със сигурност, че преживеният стрес е основен фактор, отключващ
точно това заболяване, при наличието на множество други причини, вкючително и
констатации за глаукомен процес от наследствен тип. Безспорно обаче преживените
стресогенни събития и конкретно повдигането на обвинение за престъпление от общ
характер, са оказали неблагоприятно отражение върху клиничната изява и протичането на
очното заболяване и следва да се имат предвид при определяне обема на вредите.
Обсъдените от значение и доказани по делото факти действително установяват
завишен обем на търпените от ищеца морални вреди с оглед на личността му, високия
6
професионален и обществен статус и негативното отражение на стресогенния фактор върху
здравословното му състояние. Основателни, обаче са оплакванията на прокуратурата, че при
определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е допуснал нарушения
на процесуалния и материален закон /чл.52 ЗЗД/. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно и при определяне на заместващо
обезщетение следва да придаде значение и на поредица други обективни факти-
продължителността на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза от
общо 3г и 2 месеца, който период е в рамките на разумния с оглед тежестта на повдигнатото
обвинение и необходимостта от техническо време за събиране на доказателства, през този
период спрямо ищеца въобще не е била взета мярка за процесуална принуда и по никакъв
начин обективно не е бил ограничен обичайния му до този момент начин на живот. По
време на наказателното производство е продължил е да изпълнява служебните си
задължения на заеманата от него длъжност и няма данни обвинението да е станало причина
да загуби изградения вече кредит на доверие в професионалните среди. Напротив, от
показанията на разпитаните свидетели /колеги на ищеца/ се установява, че макар и да се е
чувствал субективно злепоставен от разследването, обективно към него няма настъпила
негативна промяна в отношението на колеги или ръководители. Всички тези обстоятелства
преценени в тяхната съвкупност, налагат извод, че присъденото от първата инстанция
обезщетение е завишено, като справедлив размер на заместващата компенсация за
преживените морални страдания би била сумата от 30 000лв, над който размер до
присъдения от 40 000лв решението ще подлежи на отмяна.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на прокуратурата против решението в
осъдителните му части, в който в полза на ищеца са признати имуществени вреди под
формата на търпени загуби- разноски за правна защита по делото и разходи за репатриране
на иззетия автомобил, които се намират в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение
и са доказани с убедителни писмени доказателства. Настоящият състав споделя
разрешението, възприето в поредица решения на ВКС, че правозащитният орган дължи
обезщетение на основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.4 от ЗОДОВ за сторените в наказателното
производство разноски, включително за правна защита, тъй като липсва процесуална
възможност тази претенция да се упражни в наказателния процес. По делото са представени
доказателства за сторените разходи, включително за осъществена адвокатска защита за
цялото наказателно производство, които с оглед тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на производството и реално извършените процесуални действия,
включително представителство в проведените открити съдебни заседания в съдебната фаза,
не се явяват прекомерни и не следва да бъдат намалявани. Неоснователни също са и
оплакванията против присъдените като имуществени вреди транспортни разходи за явяване
в съдебно заседание и разходи за репатриране на автомобила, защото са установени
посредством писмени доказателства и се намират в пряка причинна връзка с наказателното
производство.
Основателна на края се явява жалбата на ищеца против решението в отхвърлителната
7
му част за разликата над присъдените 4478лв имуществени вреди до дължимите от
5344,67лв, в които ще следва да се включи търпяната под формата на загуба вреда,
изразяваща се в обезценяване на иззетия автомобил /тотална щета/ вследствие
противоправното бездействие на длъжностни лица под ръководството на прокуратурата. С
направените уточнения на иска става ясно, че притезанието за обезвреда има за предмет
покриване на вредите от тоталната щета на собствения на ищеца лек автомобил – чиста
остатъчна стойност 1540лв след приспадане на изплатената застрахователна сума от 469лв
от пазарната стойност. По фактите няма спор, че собственият на ищеца автомобил е бил
иззет и репатриран от органите на досъдебното производство за нуждите на разследването и
съхраняван по време на престоя си на открито на територията на КАТ – ОДМВР Плевен,
където в резултат на неблагоприятни атмосферни условия и неполагане на минимална
грижа се е амортизирал и щетите по него са определени като тотални. Правилно
първоинстанционният съд не е кредитирал като годно доказателствено средство
представената пред него частна автотехническа експертиза, която не представлява
доказателство събрано по предвидения процесуален ред, но също и обосновано е отрекъл да
признае като имуществена вреда сторените за нея разноски от ищеца в размер на 200лв.
Пред въззивната инстанция обаче е допусната авто-техническа експертиза на в.л. Д.
според изводите, направени на база материали от досъдебното производство, се изяснява, че
процесният автомобил марка Москвич, модел 2335 разработка АЗЛК е бил в производство
от 1994 - 2002 на базата на платформа модел Москвич Алеко 2141, и че средната му пазарна
стойност към датата на инцидента 13.09.2014г. е 866,67лв. Настоящият състав няма
основание да не цени заключението на вещото лице, което се базира на подробно извършени
справки и аргументация в с.з. относно спсобите за определяне овехтяването на автомобила
спрямо наличните амортизационни документи. Обективността на експертизата не се
компрометира от различното виждане на св. И. /изготвил частната експертиза/ по
отношение начина на оценяване на автомобила, защото същият е разпитан в качеството на
свидетел за факти относно състоянието на увреденото ППС и изложените от него
обстоятелства съвпазат с изводите на автотехническата експертиза за наличие на т.нар.
тотална щета.
В обобщение на ищеца като имуществена щета ще следва допълнително да се признае
сумата от 866,67лв, изразяваща се в стойността на иззетия и впоследвие обезценен до
негодност лек автомобил, над която сума или общо с признатите на друго основание
имуществени вреди на стойност от 5344,67лв до претендираните общо 6220лв, решението в
отхвърлителната му част ще подлежи на потвърждаване. Върху допълнително присъдената
главница ще се следва и лихва, считано от приетия начален момент 11.04.2018г. до
окончателното изплащане.
При този изход на спора ще подлежат на изменение присъдените в полза на ищеца
пред първата инстанция разноски съразмерно на уважената/респ. отхвърлена части.
Признати за дължими са разноски в размер 1864,24лв адвокатски хонорар след редуциране
на размера по чл.78, ал.5 ГПК и пътни разходи в размер на 162,02лв или общо в размер от
8
1272,97лв, над който до присъдените от 2034,17лв, решението в тази част ще подлежи на
отмяна.
Пред въззивната инстанция разноски ще се следват на жалобподателя- ищец съразмено
на уважената/ отхвърлена част на исковете в рамките на обжалваемия материален интерес
от страните /56 218лв/ при доказани разноски от общо 368,52лв съгласно списъка по чл.80
ГПК или следващите се на ищеца разноски се установяват в размер на 253,47лв.
С оглед на изложеното, САС
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 09.10.2020г. по гр. дело № 13159/2019 г. по описа на СГС, ГО, I-
26 състав, в осъдителната му част за сумата от 10 000лв, представляваща разликата между
установеното за дължимо обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв и присъденото
от първата инстанция обезщетение от 40 000лв, в отхвърлителната му част, в която е
отхвърлен предявения от Г. И. И. против Прокуратура на РБ иск за имуществени вреди над
присъдения размер от 4478лв до признатия за дължим от 5344,67лв, и в частта за разноските
в тежест на Прокуратура на РБ пред първата инстанция над размер от 1272,97лв до
присъдения от 2034,17лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. И. против Прокуратура на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл. 342, ал.1 пр.3 НК, по
което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 4928/2015г. на Софийски градски съд
над размер от 30 000лв /тридесет хиляди лева/ до присъдения от първата инстанция размер
от 40 000лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Г. И. И. допълнително сумата от 866,67лв,
представляваща имуществена вреда, изразяваща се в стойността на иззетия в досъдебното
производство автомобил марка Москвич, модел 2335, ведно със законната лихва върху
допълнително присъдената главница, считано от 11.04.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.10.2020г. по гр. дело № 13159/2019 г. по описа на
СГС, ГО, I-26 състав в останалите обжалвани /отхвърлителна и осъдителна/ части.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Г. И. И. сумата от 253,47лв,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението, подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчване препис на страните.
9
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10