МОТИВИ към
ПРИСЪДА
от 13.11.2019г.на
КРС по НОХД № 738/ 2019г.
Повдигнато е
обвинение срещу Г.И.К. по чл.172б, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК вр.чл.13
ал.2 т.2 от Закона за марките и географските означения за извършено
престъпление на 05.11.2017г. в с.Паничково, общ.Черноочене.
Представителят
на прокуратурата пледира, че в производството безспорно се установи, че
намерени вещи части от дрехи са идентични с тези малки, които са защитени от
закона, както и че подсъдимата е представлявала на инкриминираната дата
търговското дружество, което се е занимавало с шивачество. Тя не е имала
съгласието на притежателите на посочените търговски марки да ги ползва в
търговската си дейност, нито е имала лицензионен договор с тях. Въз основа на
събраните доказателства моли съда да признае подсъдимата К. за виновна за
престъплението, за което е предадена на съд. Предлага да й се наложи минимално
наказание, включително и глоба в такъв размер, а вещите съобразно текста на
ал.4 да бъдат отнети в полза на държавата.
Подсъдимата К.
не се признава за виновна. Дава обяснения, в които отрича знание за вещите,
които се намирали в чувала намерен в помещението което стопанисвала
управляваната от нея фирма. В последна дума моли съда да я оправдае. Нейният
защитник пледира, че фактите по делото били интерпретирани неправилно. Ката
така било и при приложението на наказателния закон. От фактическа гледна точка
инкриминираните заготовки са дошли в цеха в чувал, който е предаден на И.И..
Последният го оставил в средната стая, а вещите били извадени от там от
полицая. Твърди, че делото било решено неправилно от правна гледна точка, тъй
като станало ясно, че то било извън търговската дейност на фирмата. Моли съда
да оправдае подсъдимата, тъй като тя не е извършила престъплението, което е
описано в обвинителния акт, като не е използвала забранена търговска марка в
търговската си дейност и като невиновна моли да бъде оправдана. Алтернативно
пледира, ако бъде призната за виновна, то да й се наложи наказание към минимума
„лишаване от свобода“ при условно изпълнение и минимална глоба.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата Г.И.К.,
родена на ***г***, българска гражданка, омъжена, със средно образование, работи,
неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата Г.К.
към 05.11.2015г. била собственик и управител на „Онекс- 2014“ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.хасково. Търговското дружество имало предмет на
дейност производство на текстил и текстилни произведения. В сферата на
търговската си дейност то ползвало сграда в с.Паничково с три самостоятелни
производствени зали. В тях били поставени шевни машини и работели 12 шивачки.
Производството било организирало като се шиело на ишлеме, а именно шиели се
дрехи с материали на клиенти. За намирането на такива възложители се грижела
подсъдимата К.. Тя правела и всички договорки с клиентите.
На 05.11.2015г.
в с.Паничково, общ.Черноочене в сградата ползвана от „Онекс- 2014“ЕООД било
извършено претърсване и изземване. При това процесуално действие били намерени
и иззети инкриминираните вещи- 1 брой текстилно долнище в полузавършен вид с
поставен син етикет с надпис „Адидас“, 231 броя държачи марка „Адидас“, 150 броя
текстилни платки с бродерия „Пума“, 9 броя ципове марка „Адидас“, 68 броя текстилни
предници за изготвяне на горнище на екип и 13 броя текстилни предници с
щамповано лого с марка „Адидас“, 80 броя текстилни заготовки представляващи
част от долнище с бродирано лого на марката „Найк“, 80 броя текстилни заготовки
представляващи част от долнище с надпис „ dri-fit“, 150 броя
текстилни заготовки представляващи част от долнище с бродирано лого на марката
„Пума“, 150 броя текстилни части от дясна предна част на горнище с бродирано
лого марката „Пума“. Всички тези описани елементи представлявали части от
анцузи. В Протокола за претърсване и изземване подсъдимата К. собственоръчно
написала, че описаните заготовки били взети от нейната фирма за ушиване на
ишлеме.
С подсъдимата
К., както и с търговското дружество „Онекс- 2014“ЕООД- Хасково, не били
сключвани лицензионни договори, както и не било предоставяно съгласие от страна
на маркопритежателя на посочените маркиза ползването на тези три търговски марки.
От
заключението на вещото лице е видно, че притежателите на търговските марки „Адидас“-
adidas AG, DE; Adidas international Marketing BV, NL; „Пума“- PUMA SE, DE и „Найки“-
NIKE INNVATE C.V., USA, които марки са регистрирани и действат на територията
на Република България от датата на присъединяване на страната към ЕС. Те са вписани
в следните регистри: регистъра на Служба на европейския съюз за интелектуална
собственост; регистъра на Световна организация за интелектуална собственост.
Всички изброени марки имат покровителствен срок или срок на закрила действащ включително
и на територията на Република България до 2025г. За всички марки, без
изключение, обект на експертизата имало налична идентичност, между обектите на
марките и маркировките поставени върху артикулите, отпечатъците на хартиените и
текстилни етикети или по самите артикули. Общата стойност на оригинални
аналогични на инкриминираните стоки е в размер от 29 434,47лв.
Тази
безспорна фактическа обстановка се установи на база всички гласни доказателства
по делото, които са непротиворечи и последователни, и взаимно се допълват, и от писмените такива- Протокол за претърсване
и изземване от 05.11.2015г. ведно с фотоалбум към него, Протокол за оглед на веществените
доказателства от 10.11.2015г. ведно с фотоалбум към него, Заключение на
експертиза изготвена от В.И.В., Писмо от Патентно ведомство на Република
България изх.№ 24-00-500(1)/ 19.11.2015г., Удостоверение изх.№ 20151112102956/ 12.11.2015г.
издадено от Агенция по вписванията при МП.
Безспорен е
факта, че към момента на проверката в шивашкия цех, намиращ се в с.Паничково,
общ.Черноочене и стопанисван от „Онекс- 2014“ЕООД, са били съхранявани
инкриминираните вещи. Безспорно е и обстоятелството, че те са се намирали там
по повод уговорка за ушиването им. Това е така видно както от това, че те са
били намерени именно в този обект и приобщени с Протокол за претърсване и
изземване от 05.11.2015г., така и от всички гласни доказателства събрани по
делото, включително и от изписаното обяснение от дееца в самия протокол.
Безспорен е
и факта, че притежателите на правата на трите търговски марки имат изключителни
права върху тях с валиден срок до 2025г. Няма налице съгласие от последните подсъдимата Г.К.
да продава, съхранява и изобщо по какъвто и начин да използва в търговската си
дейност стоки с посочените марки, нито има сключен лицензионен договор за тези марки.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА: Непосредственият обект на закрила на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК са обществените отношения, осигуряващи упражняване правата на притежателя на
изключителното право върху регистрирана търговска марка, свързано с основната й
функция- да указва на произход, защитава и правото на потребителите като краен ползвател,
да идентифицира произхода на марковата стока и различат същата, без възможност
за объркване, от стоки с друг произход, а като краен резултат осигуряването на
възможност за нормално развитие на гражданскоправните взаимоотношения.
Престъпният състав на чл.172б, ал.1 от НК се характеризира с бланкетна
диспозиция, която няма как да бъде разчетена правилно без съпоставка със Закона
за марките и географските означения, действащ към извършване на инкриминираното
деяние. Наказателният кодекс не пояснява съдържанието на използваните в него
определения, а именно: притежател на изключително право на регистрирана марка и
използване в търговска дейност. Тези два термина са установени в Закона за
марките и географските означения. Изпълнителното деяние на престъплението по
чл.172б, ал.1 от НК се състои в използването в търговската дейност на марка,
обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това
право. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава
стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично.
Такива знаци могат да бъдат думи, фигура и др. и всякакви комбинации от тях. По
силата на чл.10 от ЗМГО правото върху марка се придобива чрез регистрация и е
изключително право. Наред с това, правото на марка е срочно и в ЗМГО се
съдържат множество разпоредби, които регламентират първоначалния срок на
действие и подновяването му. Посочените норми на ЗМГО очертават кръгът от
обстоятелства, които следва да бъдат изяснени, за да може да се установи
положително или не наличието на изключително право на марка, а именно надлежна
регистрация на марката и срок на действие, видът на марката, стоките, за които
се отнася и притежател.
Тези обстоятелства по
настоящото дело са изяснени посредством експертно становище, изготвено на
досъдебното производство и прието от съда в хода на съдебното следствие, както
и от писмо от писмо
от Писмо от Патентно ведомство на Република България изх.№ 24-00-500(1)/
19.11.2015г. Съгласно тях марките „Адида“, „Пума“ и „Найк“ са
притежание на фирми различни от тази, чийто собственик и управител е самата
подсъдима К., както и това дружество няма вписани лицензионни договори за преотстъпване
на права за ползването им в търговската си дейност от подсъдимата К. или от „Онекс-
2014“ЕООД- Хасково. Според заключението на вещото лице В. тези марки са
регистрирани,
поради което и на основание чл.72а, ал.1 и ал.2 от Закона за марките
и географските означения те
имат
действие на територията на Република България и притежателите им се ползват с правата по този
закон, в случая до дати следващи инкриминираната такава, а именно до 2025г. Всичко това означава, че е
налице задължителния елемент от фактическия състав за възникване на правото за
закрила на съответната марка, а именно допълнителния формален акт на вписване
или регистрация в Патентното ведомство или друго международно ведомство. В
случая е налице регистрация в посочените по- горе две ведомства, която
регистрация е дестваща и на територията на Република България на основание
чл.72а от ЗМГО вр. Регламент(ЕО) № 207/ 2009 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №
207/2009 НА СЪВЕТА РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 207/2009 НА СЪВЕТА, като
срокът за това не е изтекъл.
„Използване
в търговската дейност” е предлагането на стоки с този знак за продажба съгласно
чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО, който не го свърза с конкретен начин на предлагане за
продажба. Това означава извършването на каквато и да е фактическа търговска
дейност. Съставът на чл.172б, ал.1 от НК инкриминира не всяко предлагане на
стоки с този знак за продажба, а само онова, което нарушава правото на
притежателя. Съгласно чл.13 ал.1 от ЗМГО правото на марка включва правото на
притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица
без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак, който поради
неговата идентичност или сходство с марката или идентичност или сходство на
стоките на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите,
която включва възможност за свързване на знака с марката. В настоящият случай
според експертизата е налице идентичност на поставените знаци върху
инкриминираните стоки с тези на регистрираните словни и фигуративни марка „Адидас“(„Adidas“), „Пума“(„PUMA“)
и „Найки“(„NIKE“) регистрирани по съответния ред, т.е. те носят графичното
и словесното изображение на знака на регистрираната марка, в настоящия случай
без съгласието на притежателите на правото, тъй като те не са давали такова на
подсъдимата Г.К.. Освен това използването в търговската дейност трябва да
нарушава правото на притежателя, което бе установено да е налице чрез
съхраняването на стоки носещи тази марка с цел печалба.
От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е искал тяхното настъпване. Това е така, защото в случая подсъдимата К. е имала
знание за намерени инкриминирани вещи, които са донесени в управлявания от нея шивашкия
цех в с.Комунига стопанисван от „Онекс- 2014“ЕООД- Хасково, за да ги ушие.
Аргумент в
подкрепа на тезата за извършването на деянието с пряк умисъл е и наличието на
целта за съхранение на инкриминираните стоки, а именно за търговска печалба.
Настоящата инстанция
намира, че не е налице квалифициращото обстоятелство „значителни вредни последици”
поради следните съображения: Това понятие няма легална дефиниция в Наказателния
кодекс, поради което следва да се извлече по пътя на логиката и при съобразяване
на задължителното за настоящата инстанция Тълкувателно решение № 6/ 15.11.1973г.
по н.д.№ 2/ 1973г. на ОСНК на ВС. При всички положения то е по-широко от понятието
„вреди”, защото законодателят го е отграничил от количествения признак на понятието
„големи размери”. В случая вредните последици обхващат освен имуществените вреди
за дадено лице, в случая притежателя на изключителното право върху регистрираната
марка, а и всички други негативни последици, които са настъпили за пострадалия.
В крайна сметка регистрираните марки имат определена „цена” и в нематериален смисъл,
тъй като се уврежда имиджа на притежателя на правото, заблуждават се потребителите
и се отклонява потока от оригиналните стоки. Освен това търговската марка е обещание
за качество, полза и стойност. Тя е могъщ визуален, емоционален, рационален и културен
образ, който потребителите свързват с компания или продукт. Марката е не просто
име, тя е обещание направено от дадена компания към потребителите. Предвид всичко
казано дотук, въпреки оценъчната стойност на инкриминираните стоки, техният количествен
израз и използваните в случая оригинални знаци на различни търговски марки, то настъпилите
вредни последици от това престъпление не се отграничават от обикновените такива,
още повече не са накърнили цял отрасъл от обществената сфера, тъй като в случая
са засегнати само правата на притежателите на регистрираните три търговски марки.
Поради изложеното съдът оправда подсъдимата Г.К. по повдигнатото обвинение за причинени
значителни вредни последици по чл.172б, ал.2 от НК.
Причините за
извършване на деянието се коренят в незачитане от страна на дееца към закона и нравствените
ценности установени в обществото.
ПО
НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност
на деянието- типична предвид вида на засегнатите отношения; като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства на дееца- чисто съдебно
минало, трудова ангажираност и факта, че осигурява работа на много хора, добра
характеристика, както и изминалия дълъг период от време от извършване на
деянието- 4 години; както и отегчаващите такива- големия размер на причинената
щета, намира че следва да определи наказание при условията на чл.54 от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно към минимума на
предвиденото- „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което наказание ще
изпълни целите на чл.36 от НК. Изпълнението на това наказание бе отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, тъй като то е за срок под 3
години, деецът не е осъждан, както и за постигане на целите на наказанието и
преди всичко за неговото поправяне, не е наложително то да се изтърпи ефективно, а и най-
вече
предвид младата му възраст и добрите му характеристични данни. Настоящата
инстанция поради изложените по- горе съображения наложи и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в минимума- в размер от 500лв. при съобразяване
на чл.47 ал.1 от НК.
При този
изход на делото съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК възложи на подсъдимата К.
М. направените по делото разноски по сметка на ОДМВР- в размер на 192,28лв.,
както и по сметка на Районен съд- Кърджали в размер на 184,52лв., от които
144,52лв. за пътни разноски на свидетел и 40лв.- за вещо лице.
На основание
чл.172б, ал.3 вр.чл.53 ал.1 б.”б” от НК постанови след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства по делото- 1 брой спортно долнище марка „Адидас“, 40
броя спортни долнища марка „Адидас“, 145 броя спортни долнища марка „Пума“, 145
броя спортни горнища марка „Пума“, 79 броя спортни долнища марка „Найки“, 9 броя
ципове марка „Адидас“, 231 броя държачи марка „Адидас“ и 150 броя текстилни платки
с бродерия „Пума“, всички на съхранение в ОДМВР- Кърджали, да бъдат отнети в полза
на държавата и да бъдат унищожени.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: