Р
Е Ш Е
Н И Е № 135
Хасково,
07.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен съд……………………………..……..…………колегия в закрито
заседание
на седми ноември………………………………………………….……………….
През две хиляди и деветнадесета………………………………………….година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милена Петева
ЧЛЕНОВЕ:Филип Филипов
Мария Иванова-Г.
при секретаря ……………………………………………………..и в присъствието на
прокурора………………………………..………..………..като разгледа докладваното
от
……председателя……………………….………… ВЧНД№ 602…...…..…по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по чл.243ал.7 от НПК.
Образувано е по
жалба на адвокат Д. А., защитник на обвиняемата по ДП № 427/2011 по описа на
Ру-Харманли Т.К.Г., против Определение №
510/25.09.2019 година, постановено по НЧД № 365/2019 г. по описа на Районен
съд-Харманли, с което е било отменено Постановление от 09.06.2016 година на
прокурора от Районна прокуратура-Димитровград за прекратяване на наказателното
производство, водено по горепосоченото дело.
В жалбата се излагат
доводи за неправилност на атакувания акт, като се поддържа процесуална
недопустимост на жалбата, инициирала първоинстанционното производство. В тази
връзка се аргументира невярност на извода за подаването на жалбата в срок,
доколкото доказателствата по делото установявали, че тя е депозирана след
повече от три години, считано от издаването на процесното постановление и след
като то било изпращано на посочените от пострадалия адреси, на които той не бил
открит. Недопустимостта на жалбата е
обоснована и с липсата на надлежна легитимация на нейния автор – повереника на
пострадалия, който не попадал в лимитативно определения от закона кръг от
субекти, разполагащи с правото да атакуват прокурорския акт. Навеждат се и
доводи за неправилно администриране на съдебното производство по чл.234 ал.4 от НПК, за образуването на което обвиняемата не била уведомена чрез връчване на
препис от жалбата. По законосъобразността и обосноваността на разглежданото
определение становището на защитника е следното: Актът бил неправилен, защото
не съответствал на доказателствата по делото, на действително установеното
фактическо положение, а от тук и на приложимия материален закон. Твърди се, че
доказателствата по делото установявали по безспорен начин, че обвиняемата е
действала в изпълнение на постигната с пострадалия договореност за даване
вместо плащане и именно това било прието с влязлото в сила решение на Районен
съд-Пловдив, признало правото на собственост на обвиняемата върху
инкриминираните вещи. В този смисъл извършеното от нея не било противоправно,
нито съставомерно по визираните от прокурора престъпни състави, субективните
признаци на които и установяващите ги факти съдът не подложил на коментар, а това
причинило необоснованост на съдебния акт в тази му част. Наред с това, чрез
отправените към прокурора указания съдът надхвърлил своите правомощия при
контрола на прекратителния акт, като на практика дал напътствия за повдигане на
обвинение. От друга страна, прокурорският акт не страдал от пороци, налагащи
отмяната му. Той съдържал обстоен и задълбочен анализ на доказателствената
материя, оценката на фактите била ясна и съответна на доказателствените
средства, а законът бил приложен правилно. Затова, като отменил обжалваното
постановление, съдът постановил неправилен акт. Искането на защитника е за неговата
отмяната на този акт и за оставяне на подадената жалба без разглеждане. Като алтернативна
последица на отмяната се предлага отхвърлянето на жалбата поради нейната
неоснователност.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото, със съдържанието на атакуваното определение, както и с контролирания от първоинстанционния съд прокурорски акт, сложил край на наказателното производство по ДП № 427/2011 г. по описа на Районна прокуратура-Харманли, намери за установено следното:
Доводите на
защитника за недопустимост на жалбата, поставила началото на производството по
чл.243 ал.4 от НПК са основателни, но не поради изложените от него съображения,
обсъждането на които обаче е наложително. В тази връзка следва да се посочи, че
издаденото от прокурора постановление от 09.06.2016 година е вторият по ред
акт, с който е бил сложен край на наказателното производство, образувано с
Постановление от 17.09.2011 година на прокурора от Районна прокуратура-Харманли.
То е било предхождано от изготвен обвинителен акт, образуване на съдебно
производство по него, прекратяване на същото с определение по чл.288 ал.1 от НПК и връщане на делото на прокурора, който с Постановление от 24.03.2015
година за първи път е прекратил наказателния процес, продължаването на който е
било предизвикано от отмяната на Определение № 367/25.05.2015 година по ВНЧД №
313/2015 година на Окръжен съд-Хасково, връщането на делото в етапа по чл.243
ал.7 от НПК за ново разглеждане от въззивния съд и последвалата отмяна на
Постановлението от 24.03.2015 година. Както вече се посочи, настоящото
постановление от 09.06.2016 г. за втори път е сложило край на наказателното
преследване, в рамките на което Т.К.Г. е била конституирана като обвиняема и
това е станало с акта по чл.219 от НПК, с който тя е привличана по делото в
това й качество – Постановление от 21.02.2012 година. Ръководейки се от така придобитото
процесуално качество, след като е прекратил наказателното производство
прокурорът е постановил на Г. да бъде връчен препис от постановлението за
прекратяване, като в същото време е указал с такъв препис да бъде снабден и свидетелят
Х. С. Х. Разяснявана е още в постановлението възможността за неговото обжалване
без конкретизация на страните,
разполагащи с това право. Последвало е и изпълнение на дадените указания,
свързани с връчването на преписи. И макар възприетата от прокурора деловодна
техника за създаване, оформяне и подредба на книжата да създава сериозни
трудности в тяхното разчитане и хронологично проследяване /доколкото липсва
номерация на преписката, а книжата вместо подредени, са хаотично прикрепени/,
то от наличната по делото документация могат да бъдат направени следните заключения: Както на
обвиняемата, така и на свидетеля Х., преписи от постановлението за прекратяване
на наказателното производство са изпратени чрез писмо с обратна разписка на
известните по делото адреси. И докато за
получаването на пратката от Г. и за датата, на която е станало това, може да се
съди от върнатата и поставена извън кориците на досието обратна разписка, то за
адресата Х. подобни изводи не могат да бъдат направени. Първоначалното
изпращане на преписа е станало с Писмо от 01.07.2016 г. /по изходящия дневник
на РП-Димитровград/, което е било
насочено към един от известните по делото адреси в гр.П. Писмото е върнато в
прокуратурата като „неполучено“ и е приложено след друго прокурорско
постановление, нямащо общо с развитието на процеса /Постановлението касае
отмяна на мярка за неотклонение/. Пак
там е поставено и другото върнато писмо, изведено на 19.01.2017 година, с което
отново на Х. е бил изпратен препис от постановлението и което отново като
непотърсено от адресата е било върнато на изпращаща. В същото време прикрепено
към разглежданото постановление писмо от 21.09.2016 г. бележи неудачното
връчване на акта на същото лице, но на друг адрес. С това опитите на прокурора
да изпълни задължението си по чл. 243 ал.3 /сега ал.4/ от НПК вероятно са били
преустановени, тъй като в кориците на делото не се откриват други книжа,
удостоверяващи последваща кореспонденция. По-същественото в случая е това, че
при изпълнение на задължението си да снабди страните с препис от своя акт
прокурорът изцяло е пренебрегнал регламентирания в разпоредбите на чл.178 и сл.
от НПК ред. Многократно в своята
практика Окръжен съд-Хасково е имал повод да отбележи, че горепосочените
разпоредби не предвиждат „писмото с обратна разписка“ като възможен начин за
връчване на книжа, съобщения и призовки, тъй като тази опосредена от пощенската
служба техника не дава възможност да
бъде установено съдържанието на изпратената към адресатите кореспонденция, в
частност да бъде доказано изпълнението на процедурата по чл.243 ал.4 от НПК –
уведомяване на страната за прекратяването на наказателното производство чрез
връчване на препис от постановлението на прокурора. В разпоредбите на чл.178
ал.1-7 от НПК изрично са указани органите и службите, чрез които може да бъде
извършено валидно връчване на книжа, като сред тях не попадат учрежденията,
предоставящи пощенски услуги. Ето защо, като е избрал този начин на връчване на
акта, прокурорът е нарушил уредения в процесуалния закон ред и вместо след
неуспешните опити за снабдяване на Х. с препис чрез пощенска пратка да пристъпи
към приложение на законовия инструментариум, той е „прекратил“ процедурата по
чл.243 ал.4 от НПК. Именно това е довело до състоянието след повече от три
години препис от постановлението да не бъде получен, а след изрично отправено искане,
упълномощен от Х. адвокат да бъде снабден /отново по пощата/ с копие от акта. В
този смисъл не може да се приеме за основателен заявения в настоящата жалба довод
за просрочие на сезирането именно на това основание – след като на Х. не е бил
връчен препис по надлежния ред, то срокът за атакуване на постановлението
спрямо него не може да се счита за изтекъл. Отделен е въпросът дали искащият
преписа адвокат е разполагал с редовно пълномощно, удостоверяващо качеството му
на повереник, след като разпоредбата на чл. 100 ал.3 от НПК препраща към
изискванията за упълномощаване по чл.93 от НПК, а те пък предполагат подпис върху
пълномощното както от упълномощителя, така и от упълномощения /вж ал.3/. Тук е
мястото да се отговори на втория наведен от защитника довод – този за липсата
на процесуална легитимация на повереника да обжалва постановлението за
прекратяване. Вярно е виждането, че кръгът от лицата, разполагащи с право на
жалба по чл.243 ал. 4 от НПК е императивно определен, както е вярно и че
повереникът не попада сред изрично записаните в чл.234 ал.4 от НПК участници,
на които законът е предоставил възможността да искат съдебно разглеждане на
решението за прекратяване на наказателното преследване. От друга страна обаче не съществува законова
забрана имащото право на жалба лице да атакува прокурорския акт чрез
упълномощения си повереник, в който случай последният действа не като
самостоятелна страна с принадлежащото й право на жалба, а като представител на лицето,
което е носител на това право. Именно тази хипотеза е налице и в разглеждания
случай – авторът на жалбата изрично е посочил, че е изготвил и депозирал същата като процесуален
представител на Х. Х., т.е. повереникът не е реализирал лично право за сезиране
на съда, за да се приеме, че иницииращият производството документ изхожда от
ненадлежна страна. Следва обаче да се отговори на въпроса дали обжалващият
постановлението Х. Х. действително разполага с право на жалба против сложилия
край на наказателното производство акт. Отговорът на този въпрос предполага
анализ на престъпленията, в извършването на които Т.Г. е обвинена, както и на доказателствата
по делото, съдържащи сведения относно
това кое е пострадалото от престъплението лице. Цитираното по-горе
Постановление от 21.02.2012 година /л.30 т.1 от ДП/, което не е било изменяно,
допълвано или презицирано от прокурора, сочи, че против обвиняемата са
повдигнати две обвинения: за престъпление по чл.323 ал.1 от НК и за
престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК. Съгласно
фактическото описание на първото престъпление за времето от 08.08.2011 до
18.08.2011 година Г. самоволно, не по установения от закона ред, е осъществила
едно оспорвано от другиго /от Х. Х./ свое предполагаемо право, като лишила от
достъп същото лице – наемател и представител на „Васпуракан ООД“, гр.П, до
наетия имот. Според фактите, свързани с второто деяние, предмет на делото, Г. е
обвинена и за това, че на 18.08.2011 година в гр.Х. чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо
средство, е отнела чужди движими вещи /обувки, чанти, касов апарат/ на обща
стойност 12 975 лева, от владението на „Васпуракан ООД“, гр.П.,
представлявано от Х. Х., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои. Последното деяние, квалифицирано като престъпление по чл.195 ал.1 т.3
и т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК, не създава съмнение относно това кое е лицето,
пострадало от престъпната дейност. Несъмнено това е юридическото лице-търговец
„Васпуракан ООД“, чието владение, упражнявано чрез представителя Х. според
инкриминираните факти, е било прекъснато и чиято собственост съгласно същите
факти е била накърнена, т.е. засегнат, намален е бил патримониумът на
търговското дружество. Следователно пострадал от тази увреждаща правото на
собственост дейност е не физическото лице Х. Х., упражняващо владението от
името на юридическата личност, а последната като носител на правата, върху
които непосредствено е било въздействано, и в същото време титуляр на фактическата
власт, срещу която изпълнителната дейност е била насочена. Същите изводи са
валидни и относно престъплението по чл.323 ал.1 от НК – самоуправство. И макар
все още в съдебната практика да е спорен въпросът дали престъпленията, имащи за
обект обществените отношения по защита на реда и спокойствието, увреждат и
дадена частноправна сфера, а в процесуален план преследването им допуска
фигурата на пострадалия по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, то при възприемане на
разширителното тълкуване на понятието „вреди от престъплението“ /или от
деянието/, може да се приеме, че и при престъпленията против и реда и
общественото спокойствие фигурата на пострадалия не е изключена, ако бъде
установена причинно-следствената връзка между инкриминираното поведение и
настъпилия неблагоприятен резултат /вж. Решение № 30/04.02.2013 г. по НД № 2150/2012
г. на 2-ро НО на ВКС/. Във всички случаи обаче е наложително да бъде установено
в чия именно правна сфера този резултат е настъпил и чие имуществено или
неимуществено право е било увредено. Както вече се посочи, за установяването на
тези обстоятелства следва да се изхожда от фактическото съдържание на обвинението,
а в случая то сочи, че претърпелият негативни последици от инкриминираната
дейност и при двете повдигнати против Г. обвинения е търговецът „Васпуракан
ООД“, гр.П., а не физическото лице Х. Х. Всъщност спор относно личността на
пострадалия очевидно не е бил налице в хода на наказателното производство и в различните
етапи, през които то е преминало. Така в образуваното по внесения от прокурора
на 29.06.2012 година обвинителен акт съдебно производство като ощетено юридическо лице е било призовано
именно посоченото търговско дружество, което е и предявилото граждански иск за възмездяване
на претърпени вреди. Първото по ред производство, развило се по реда на чл.23
ал.4 от НПК, в което е било разглеждано Постановлението за прекратяване на
наказателния процес от 24.03.2015 година, също е било инициирано от търговския
субект чрез упълномощения от него повереник. Дадените от Х. Х. показания на
свой ред не будят въпроси относно страните по сключените наемни договори,
относно лицето-държател на наетия имот и относно собственика на инкриминираните
вещи. Очевидно прокурорът също не е третирал жалбоподателя като пострадал от
престъпленията, предмет на разследването, след като в разглеждания негов акт
/диспозитивната му част/ Х. е посочен като свидетел и именно в това му
процесуално качество е разпоредено връчване на препис от постановлението.
Очевидно е, че това разпореждане само по себе си не може да придаде статут на лицето,
различен от този, който установяват фактите по делото, още повече че съгласно
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета органите на
досъдебното производство са задължени да предоставят информация за развитието
на наказателното дело и на лицето, по чийто сигнал то е започнало, независимо
дали то е жертва на престъпната дейност, както очевидно и в случая е станало. А
на въпроса защо препис от постановлението не е бил връчен на ощетеното лице
отговор от настоящия съд не може, а и е безпредметно да бъде даден.
Изложеното по-горе е аргумент
за следните изводи: Претърпялото вреди от дейността, предмет на разследването
по делото, е „Васпуракан ООД“, гр.П. Жалбата, поставила началото на
производството по чл.243 ал.4 от НПК не е изхожда от това лице, доколкото
легитимиращия се като пълномощник /повереник/ адвокат С. не
разполага с пълномощия от увредения търговец /подобно пълномощно липсва по делото/,
нито в същата жалба е заявено, че именно
това е субектът, атакуващ чрез свой управител или представител прокурорския
акт. Съдържащият се на неномериран лист и необозначен по поредност том от
досъдебното досие документ не сочи предоставени от юридическото лице пълномощия
на подалия жалбата адвокат. Последният като носител на мандат единствено от конституирания
като свидетел Х. Х. не е разполагал с право на жалба, доколкото няма данни
ощетеното лице да е делегирало подобно право. Ето защо, в случая жалбата е
подадена от ненадлежна страна. Затова тя е следвало да бъде оставена без
разглеждане. Като не е сторил това първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а жалбата като
недопустима да бъде оставена без разглеждане. Производството по чл.243 ал.4 от НПК следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Определение №
510/25.09.2019 г., постановено по НЧД № 365/2019 г. по описа на Районен
съд-Харманли, вместо което:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
подадената от адвокат С. С. в качеството му на пълномощник на Х. С. Х. от гр.П.,
ул.“***** ******.“ № *** ет.* ап.** жалба против Постановление от 09.06.2016 година на
прокурора от Районна прокуратура-Димитровград, с което е било прекратено
наказателното производство по ДП № 427/2011 г. по описа на РУ на МВР-Харманли и
ПРЕКРАТЯВА производството
по чл.243 ал.4-6 от НПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.