О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. София, 07.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-ри състав, в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и първа година, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РУМЯНА
ИЛИЕВА
2. МАРИЕТА
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Неделчева въззивно наказателно частен характер дело № 626 по описа за 2020 година за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл.270, ал.4 от НПК.
Производството
е образувано по постъпила
частна жалба вх.№ 265698/23.12.2020 г. по описа на СНС от адв.И.А., защитник на
подсъдимия Н.Й.Б., с искане да бъде отменено Определение от 21.12.2020 г.,
постановено по н.о.х.д. №12597/2019 г. по описа на СНС, XX-ти състав, с което при условията
на чл.270 от НПК е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража”, прилагана спрямо подзащитния й Б..
Адв. А.
в депозираната частна жалба излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
атакувания съдебен акт. Намира, че в мотивите на определението на СНС липсва
аргументация защо съдът приема, че обоснованото предположение подзащитният й да
е извършител на деянията, не е разколебано. Сочи, че в хода на съдебното
следствие, са разпитани свидетели, които само са изброени поименно в определението, от чийто
показания не се установяват факти, които да сочат на обективна и субективна
съставомерност на деянията по чл.321 от НК, чл.255 от НК, чл.253 от НК и по
чл.339 от НК. Твърди, че нито един факт посочен в обстоятелствената част на
обвинителния акт не е доказателствено обезпечен до момента. В жалбата си адв. А.
детайлно коментира обжалваното определение, в частта, в която съдът е взел
отношение по защитните доводи на подс.Н.Б.
за наличие на влошено здравословно състояние на същия, както и получен
алергичен пристъп на 20.11.2020 г. в ареста. Сочи, че действително за алергичния
пристъп няма медицинска документация, но съдът изцяло е игнорирал обективните
данни за начина, по който през нощта арестантите могат да получат своевременна
медицинска помощ. Намира, че оказваната медицинска помощ по отношение на
подзащитния й не е нито своевременна, нито ефективна, като това не се дължи на
пасивното му поведение, а представлява част от необяснимото негативно отношение
към него. Сочи, че с оглед липсата на друга аргументация освен тежестта на сочените като извършени от подзащитният й
престъпления, същият е „обречен“ в хода на целия наказателен процес ( който
може да продължи и години) да е с най-тежката мярка за процесуална принуда, без
наличие на доказателствена обезпеченост за съществуването на реален риск.
Твърди се в жалбата, че рискът от извършване на престъпление, декларативно бил
приет в атакувания съдебен акт и при липса на мотиви. Намира, че интензитетът
на риска от укриване и извършване на престъпление значително е намалял. Сочи,
че без отговор останал въпросът, поставен от защитата – защо мярка за
неотклонение „Домашен арест“ с поставяне на електронна гривна, е несъвместима с
целите на чл.57 от НПК. Намира, че липсва произнасяне в атакуваното определение,
въз основа на какво е прието, че срокът на задържане в съдебната фаза е
разумен. Поради изложените доводи, така както са приети от първоинстанционния
съд, адв.А. намира, че същите имат хипотетичен и наказващ характер, което е
недопустимо и в нарушение на НПК и чл.9, ал.3 от Международния пакт за
граждански и политически права. Моли с оглед на изложеното в частната жалба,
АСНС да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното
определение и да постанови определение, с което да измени взетата по отношение
на подсъдимия Н.Б. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека
такава.
Съдът, след като се запозна с доводите в
частните жалби и като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срока
по чл.342, ал.1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
С атакуваното определение,
постановено в открито съдебно заседание на 21.12.2020 г. СНС, 20-ти състав, е отказал да измени мярката
за неотклонение на подсъдимия Н.Б. от „Задържане под стража“ в по-лека след
като е достигнал до извода, че са налице кумулативните предпоставки за това
предвидени в разпоредбата на чл.63, ал.1 и 2 вр. чл.270, ал.1 от НПК. Първоинстанционният
съд е преценил, че е налице обосновано предположение подсъдимия Б. да е
евентуален извършител на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение с
внесения в СНС обвинителен акт и че е налична опасност подсъдимият да се укрие
и да извърши престъпление. По отношение на първата опасност е посочил, че
липсва промяна на обстоятелствата, а опасността
подсъдимият Б. да извърши престъпление е изведена от тежестта на
обвиненията и от спецификите на престъпната дейност, която се твърди, че е
реализирана от подсъдимия.
Видно от материалите по делото с
внесения в СНС на 24.07.2019 г. обвинителен акт по ДП №143/2018 г. по описа на
СО – СП, пр.пр.№1503/2018 г. на СП на подсъдимия Н.Б., Специализираната
прокуратура е повдигнала обвинения за пет престъпления с правна квалификация,
както следва: престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1 вр. с ал.1 от НК, две
престъпления с правна квалификация по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и
т.7, вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК, 3. престъпление по чл.253, ал.5
вр. с ал.4, вр. с ал.3, т.1, пр.2 вр. с ал.2, пр.1 и пр.3 вр. с ал.1 вр. с чл.20,
ал.2 вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл.339, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с
ал.1 от НК. Всяко едно от престъпленията, за които е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимия Б. безспорно е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 от НК, от което следва, че първата предпоставка за продължаване действието
на мярката за неотклонение е налице.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че
от доказателствената съвкупност събрана по делото в 502 тома досъдебно
производство и 7 тома съдебно производство по НОХД №2597/2019 г. по описа на
СНС - гласните и писмени доказателствени средства, изготвените експертизи,
събрани писмени и веществени доказателства може да се направи разумно подозрение,
че подсъдимият Б. е вероятен автор на всяко едно от петте престъпления, за
които е ангажираната наказателната му отговорност. Същевременно показанията на разпитаните до
момента свидетели в хода съдебното следствие, както и представените документи
от страна на защитата на подс.Б., не разколебават наличието на обосновано
предположение. Първоинстанционният съд правилно не е обсъдил в дълбочина
събраните в хода на досъдебното и съдебно производство доказателства за да не
засегне своята безпристрастност, което пък от своя страна да доведе до
основание за отвод на съдебния състав по делото.
На следващо място съдът намира, че и
опасността от извършване на престъпление от подс.Б. е налична и към настоящия
момент, като тя произтича не само от тежестта на предвидените наказания за
престъпленията, за които на подсъдимия Б. му е повдигнато обвинение, но и от
механизмът на извършване на деянията – като например големия брой деяния
включен в състава на продължаваните престъпления по чл.255, ал.3 от НК, както и
продължителния период на реализиране на
престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.1 вр. с ал.1 от НК за период от
13 г. и засягането с тези деяния на различни по вид значими обществени
отношения.
Апелативният специализиран
наказателен съд намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че
опасността подсъдимия Н.Б. да извърши престъпление е все още е налична, с
оглед опасността в случай, че мярката му
за неотклонение бъде изменена от „Задържане под стража“ в по-лека, тъй като е
налице реален риск от опорочаване им преди да бъдат събрани и проверени в
съдебна фаза по съответния ред, като например същият може да повлияе на
показанията на неразпитаните към момента свидетели по делото.
От заключението на изготвената по
делото комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза, приета в открито
съдебно заседание на 18.11.2020 г., е видно, че подс. Б. страда от следните
заболявания: .1 Дископатия на нива Л4-Л5 и Л5-Ес1 и задноръбови латерални
остеофити на нима С4-С5, С5-С6, без съществена компресия върху нервните
структури. 2. Хронична симптоматична увреда на медиалните менисци на двете
коленни стави, по-значителна в ляво. Посочените страдания са с хроничен ход и на
този етап не налагат оперативно лечение. Във връзка с увредата на медиалните
менисци на коленните стави, се препоръчва планово лечение последователно на
двете колене и хондропротективна терапия впоследствие. Посочено е още в
заключението, че на този етап не се установяват здравословни проблеми, които да
правят абсолютно невъзможно лицето да търпи мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в Затвора – София. При изготвянето на заключението по експертизата
е участвал и лекар – алерголог във ВМА Д-р Мария Иванова – Стоянова, която е
констатирала, че в момента на прегледа на лицето (ноември месец 2020 г.) няма
обективна симптоматика, която да отговаря на хронично или остро алергично
страдание. Няма медицинска документация за такива състояния в миналото. С оглед
анамнестичните данни е назначено и проведено функционално изследване на
дишането спирометрия, което показва нормална дихателна функция. С оглед на това
заключение съдът намира, че заболяванията, от които страда подс. Б. не са
животозастрашаващи, като някои от тях подлежат на лечение чрез оперативна
интервенция в планов порядък. Извършването на следващо място на тези
интервенции зависи изцяло от волята на подс. Б., като по делото липсват
обективирани искания от него в тази насока. От материалите по делото е видно,
че СНС многократно е разрешавал на подс.Б. да посещава медицински заведения
различни от болницата при Затвора – гр.София, с цел преглед и лечение, а именно
УМБАЛСМ „Пирогов“, УБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Св.Йоан Кръстител“, УМБАЛ
„Сити Клиник“, Медицински център „Сердика“, а в съдебно заседание проведено на
21.12.2020 г. е разрешено посещението на Клиника по Артроскопска травматология
в УМБАЛ „Софиямед“, гр.София. От горното става ясно, че съдът полага
необходимата грижа за осигуряване на
адекватна медицинска помощ на подсъдимия и то в клиники по негово желание. По
отношение на изложените твърдения от адв. А. и от подс. Б. за получен от него
на 20.12.2020 г. атипичен алергичен спазъм, съдът намира, че липсват представени
каквито и да било медицински документи, който да удостоверяват тези твърдения,
като не е констатирано и наличието на алергични страдания у подсъдимия при
изготвяне на комплексната тройна СМЕ.
Съдът, след като обсъди
изложените аргументи от адв. А. в депозираната частна жалба, както и
материалите по делото в това число и изготвената съдебно-медицинска експертиза,
приета в открито съдебно заседание на 18.11.2020 г. намира, че към настоящия момент мярката за
неотклонение „задържане под стража“ е съобразена с всички обстоятелства,
посочени в разпоредбата на чл. 56 ал. 3 от НПК, включително и данните за
семейно, имотно и здравословно състояние на подс. Н.Б., намиращи се в кориците
на делото.
Наред с всичко гореизложено съдът
не констатира наличието на нови обстоятелства, които да налагат изменение на
мярката за неотклонение на подс.Б..
На преценка в настоящото
производство подлежи и срокът на задържане. В този аспект е от значение не само
неговата фактическа продължителност, а и сложността на разследването, обема и
спецификата на производството, както и действията на разследващите органи и
съда по неговото приключване. Безспорно в случая се касае за сложно от
фактическа и правна страна производство, с участието на множество лица 178 свидетели
и 16 вещи лица и огромен обем писмени доказателства. Настоящият въззивен състав
намира, че Специализирания наказателен съд провежда ритмично заседания по
делото и извършва процесуално-следствени действия по същото.
Предвид горното съдът счита, че
жалбата е неоснователна, постановеното определение е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения и
на основание чл.345, във вр. с чл. 270, ал.4 от НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.12.2020 г. по н.о.х.д. №2597/2019 г. по описа на СНС,
20-ти състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение „Задържане
под стража”, изпълнявана спрямо
подсъдимия Н.Й.Б., ЕГН:**********.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.