№ 19019
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110120356 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано след определение на РС – Монтана, с което
производството по гр.д.№ 402/2022г. е било прекратено и делото е изпратено на СРС по
подсъдност. Ищецът твърди в исковата молба, че на 2.10.2015г. сключил с В. И. Д. договор
за банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
288/0315/R1878725, по силата на който твърди, че е предоставил на длъжника сумата от
2000лева по посочена от кредитополучателя банкова сметка, с което кредитът бил усвоен.
Твърди се, че договорът бил с краен срок 2.10.2016г., като съгласно т.12,1 от договора,
предвидения в него срок се удължава многократно с период от още 1 година, при условие, че
кредитополучателят има сключен трудов договор, не му е намалено трудовото
възнаграждение, не е в просрочие и не е подал искане за отказ от удължаване срока на
овърдрафта. Твърди, че на 26.4.2017г., във връзка с писмено искане за промяна на
параметрите по кредита, подадено от кредитополучателя, бил сключен анекс 1, с който
страните се съгласили отношенията по кредита да се преоформят в потребителски кредит,
усвояван по разплащателна сметка с усвоен размер 2000лева. Твърди се, че към датата на
анекса, неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата е в размер 1658,15 лева,
а начислената, просрочена и изискуема лихва е 5,80 лева, която е погасена при подписване
на анекса. Сочи се, че при промяна на кредитния продукт, банката е създала кредитна
експозиция с нов номер на контракт. Сочи се, че съгласно анекса, крайният срок на договора
е до 7.4.2020г., като кредитополучателят се задължил да погасява кредита ежемесечно с
вноски с падеж 7- мо число на всеки месец.Сочи се, че е налице забава, и частични
плащания. Неизплатени били вноски, включващи главница и лихва с падежи 1/частично/,2,3,
4, 5, 6, 7.2019г.
1
Сочи се, че за период от 7.2.2019г. до 17.2.2022г. ищецът е начислявал лихви върху
просрочена главница, съгласно чл.4,2 във връзка с чл.11,2 от договора, които изцяло не били
заплатени и са в размер 262,98 лева. Твърди се, че за период от 7.2.2019г. до 17.2.2022г. била
начислявана неустойка за просрочена главница, съгласно т.5,8 във връзка с т.11,2,2 от
Анекса, която е в размер 195,93 лева, както и неустойка за просрочена лихва, на основание
същата разпоредба, за същия период, от 11,51 лева. Твърди се, че със заявление банката е
обявила целият кредит за предсрочно изискуем, от 10.7.2019г.като е отправила това
заявление до длъжника, за което се твърди, че е сторила разходи от 72 лева, като през
1.2020г. била изпратена покана до длъжника. Твърди се, че за изготвянето на поканата,
банката е сторила разход от 72 лева. Установило се, че длъжникът е починал, поради което и
е предявен осъдителен иск против наследниците му по закон, за сочените суми. Пред РС –
Монтана, искът е бил съединен с претенция по чл.51,ал.2 ЗН, отхвърлена с влязло в сила
решение от съда. С уточнителна молба, ищецът е посочил, че насочва иска си против И. В.
И..
Ответникът, на която препис от исковата молба е бил връчен по месторабота, на
13.6.2024г., не е подала писмен отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
По делото е представен договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с В. Д., от който е видно, че
кредиторът е предоставил 2000лева, усвоени по посочена банкова сметка, при уговорен ГЛП
12,95 %, при приет краен срок на погасяване на задължението 2.10.2016г. и уговорка в
чл.11,2 от договора, че при неиздължаване от страна на длъжника, ежемесечно, на
дължимата лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от
разрешения кредитен лимит, а ако същият е усвоен изцяло, неплатената лихва се отнася като
неразрешен овърдрафт и той се олихвява с лихвата по т.5,5/равно на обезщетението за забава
в размер на законната лихва, посочено към момента на сключване на договора/. С анекс №
1/26.4.2017г. страните са преуредили действащите си отношения, като са приели, че
договорът се трансформира в потребителски кредит, при условия към сключването на
анекса – 1658,15 лева неиздължена, просрочена и изискуема част от главницата, 5,80 лева
просрочена и изискуема лихва, като сочените задължения следва да се върнат в срок до
7.4.2020г., при уговорена лихва 12,95 %, като съгласно чл.11,2,2 от анекса, при
неиздържаване на погасителна вноска на падежа или предсрочна изискуемост, целият
размер на кредита с настъпил падеж се олихвява с лихва за просрочие в размера на т.5,7/
обезщетение за забава/.
Видно от събраните пред РС – Лом доказателства в производството по чл.51 ЗН, В.
2
Д. е починал на 18.3.2019г, като е оставил свой единствен наследник по закон – ответницата,
негова дъщеря.
Съгласно молба – уточнение пред СРС, претенцията на банката е за цялата останала
неплатена сума, поради настъпване на крайния падеж на договора.
В изпълнение на задължението си по чл.7,ал.3 ГПК, СРС извърши проверка на
договора и анекса и не установи същите да съдържат неравноправни клаузи.
Ето защо, СРС намира искането на ищеца в открито съдебно заседание от
17.10.2024г. за постановяване на неприсъствено решение, за основателно – предявеният иск
е подкрепен с убедителни писмени доказателства, водещи до неговата вероятна
основателност, при съобразяване за липсата на неравноправни клаузи в договора.
Същевременно, за първото открито съдебно заседание, ответницата, която не е подала
отговор на исковата молба, е била призована редовно, и въпреки предупреждението по
чл.238 ГПК, не се е явила или изпратила представител, затова, искът следва да се уважи
изцяло.
По разноските. При този изход на спора, само ищецът има право на разноски – 150
лева държавна такса, 389,44 лева с ДДС платено адвокатско възнаграждение, 5 лева разноски
за съдебно удостоверение и 7,50 лева разноски за удостоверение за наследници.
При тези мотиви Софийски районен съд, на основание чл.238 ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. И. ЕГН ********** с адрес град София, улица С. Михайловски №
028, да заплати на „Уникредит Булбанк „АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, пл.Света Неделя № 7, неплатени суми по договор за кредит №
288/0315/R1878725, сключен на 2.10.2015г., с наследодателя на ответницата В. И. Д. ЕГН
**********, изменен с анекс № 1/26.4.2017г., както следва: сумата от 765,57 лева неплатена
главница, заедно със законната лихва от предявяването на иска -18.2.2022г. до плащането,
сумата от 42,51 лева лихва върху редовна главница за период 7.2.2019г.-10.7.2019г.; 262,98
лева лихва върху просрочена главница за период 7.2.2019г.-10.7.2019г.;сумата 195,93 лева
неустойка за просрочена главница, за период 7.2.2019г.-10.7.2019г; сумата 11,51 лева
неустойка върху просрочена редовна лихва за период 7.2.2019г.-10.7.2019г, сумата 72 лева
разходи за уведомяване на длъжника, както и сторените по делото разноски от 551,44 лева
Решението не подлежи на обжалване.Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3