МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 337
от 08.10.2019г. по АНД № 914/2019г. по описа на
РС-Кърджали
От Районна прокуратура-Кърджали е внесено за разглеждане
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание срещу обвиняемия Г.И.К. *** за извършено през месец октомври 2016г. в ***,
общ.Кърджали престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Представителят на РП-Кърджали поддържа обвинението срещу Г.И.К., като намира същото за установено от събраните по
делото доказателства. Сочи, че през месец октомври 2016г. обвиняемият заживял
на съпружески начала с Н.Т.Ф., която нямала навършени 16 години. За извършеното
деяние К. трябвало да се накаже по реда на чл.78а от НК, тъй като не бил
осъждан или освобождаван от наказателна отговорност, а за престъплението се
предвиждало наказание „лишаване от свобода“ до 2 години. Прокурорът моли
обвиняемия да бъде признат за виновен, като на основание чл.78а от НК му се
наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер от 1 000 лв.,
тъй като с пострадалата те вече законно сключили граждански брак.
Обвиняемият не се явява в съдебно заседание, макар да е редовно призован, и делото е
разгледано в негово отсъствие. Представлява се от упълномощен защитник, който не оспорва
описаните в постановлението на прокурора обстоятелства, както и дадената правна
квалификация на деянието. Моли за минимално наказание, тъй като Г.К. и Н. Ф. от месец юли 2019г. вече били съпрузи и имали
родени две деца. С налагането на една голяма „глоба“ щяло да бъде наказано
семейството на Н., а не това била целта на правосъдието.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено
следното от фактическа страна:
Обвиняемият Г.И.К. е роден
на ***г. в гр.Кърджали, живущ ***, български гражданин, женен, с основно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри
характеристични данни по местоживеене.
През
2015г., докато работел в Кралство Дания, пълнолетният обвиняем Г.И.К. (на 22 години)
се запознал с непълнолетната към онзи момент св.Н.Т.Ф. (на 14 години), живуща
там при семейството си. Започнали да се срещат и да контактуват често, при
което се харесали, а не
след дълго се обикнали.
През
месец октомври 2016г., когато св.Н. Ф. била вече на 15 години, тя и обвиняемия Г.К. изявили желание да се
оженят. Родителите
им приели тяхното желание, всички се събрали заедно в ***, общ.Кърджали и
отпразнували „женитбата“ на младите. След
това Г.К. и Н. Ф. заживели
заедно в дома на обвиняемия на адрес ***, ***. От месец октомври 2016г. Г.К. и
св.Н. Ф. се намирали
в трайни отношения, характеризиращи се със съвместен живот в едно домакинство,
споделяли една стая, поддържали полови контакти и живеели като съпрузи. Съвместното
съжителство било осъществено със съдействието и на пострадалата Н. Ф.,
участваща доброволно в установяване на посочените отношения. Скоро след
съвместното им заживяване, св.Ф. забременяла. От 2017г. обвиняемият К. и св.Н. Ф. заживели като семейство в Кралство Дания, където през
същата година им се
родило първото дете, а през 2019г. очаквали и раждане
на второ дете. Двамата сключили граждански брак на 23.07.2019г. в Република
България, след като св.Н. Ф. навършила пълнолетие,
при което тя приела фамилията К..
От
заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза на
непълнолетната св.Н. Ф. става ясно, че тя е годна да участва в досъдебно и
съдебно производство, с оглед нейното психическо и физическо състояние е
способна правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за тях.
Горната фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите Н. Ф., Ю.В., И.К., Г. К., Т. Ф. и С. Ф., дадени на досъдебното производство и кредитирани изцяло; обясненията
на обвиняемия, дадени на досъдебното производство, на които съдът също дава
вяра; Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за
сключен граждански брак № ***.; Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на Акт за раждане № ***.; Справка за съдимост на обвиняемия; Характеристична
справка на обвиняемия; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на обвиняемия. Както
в гласните доказателства, така и в
писмените такива, не се наблюдават противоречия относно релевантните по делото
факти, поради което не се налага подробен анализ и коментар на същите.
От установената по делото фактическа обстановка съдът
приема по правната квалификация следното:
Обвиняемият Г.И.К. от обективна и субективна страна е
осъществил състав на престъпление по чл.191, ал.1 от НК, тъй като през месец октомври 2016г. в ***, общ.Кърджали, като
пълнолетно лице, без да е сключило
брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст - Н.Т.Ф. от ***, родена на ***г. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.191, ал.1
от НК се осъществява само чрез действие и се изразява в установяване на
фактическо съжителство между субекта и пострадалата, наподобяващо отношенията,
които възникват при сключване на брак. От доказателствата по делото се
установява, че именно това изпълнително деяние е осъществил и обвиняемия. Пострадалата
Н. Ф. е родена на ***г. и към момента, в който
пълнолетния Г.К. е заживял съпружески с нея - през месец октомври
2016г., тя е била на 15 години. След тази дата е създадено едно
трайно престъпно състояние, което е продължило докато свидетелката Н. Ф. навърши
16 години, т.е. до 02.05.2017г. От субективна страна престъплението е извършено виновно,
при пряк умисъл, обективиран в конкретното поведение на дееца. Последният е
съзнавал общественоопасният характер на деянието и последиците му и въпреки
това е искал и целял настъпването им. Г.К. е знаел,
че пострадалата не е навършила 16 години, но въпреки това е заживял с нея
съпружески. Това се установява от всички събрани по делото гласни
доказателства, включително и от обясненията на дееца.
Предвид изложеното по-горе съдът призна обвиняемият Г.И.К. за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.191, ал.1 от НК. В ал.4 на чл.191 от НК, в редакцията действаща към
инкриминирания период, е предвидена поощрителна разпоредба, според която в случаите по ал.1 деецът не се наказва, а наложеното
наказание не се изпълнява, ако до привеждане на присъдата в изпълнение последва
брак между мъжа и жената. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая са
налице предпоставките на посочената норма. На 23.07.2019г. обвиняемият Г.И.К. и свидетелката Н.Т.Ф. са сключили граждански брак, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № ***. Разпоредбата на чл.191,
ал.4 от НК е
била действаща към момента на извършване на престъплението и приложима съгласно
чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, който гласи, че за всяко престъпление се прилага
онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му, а ако до влизане на
присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е
най-благоприятен за дееца. Няма никакво съмнение, че по-благоприятен за обвиняемия
се явява именно текстът на чл.191, ал.4 от НК /отм. ДВ бр.16 от 2019г./, който
е бил действащ към момента на извършване на престъплението, а дори и към датата
на довършването му, когато пострадалата е навършила 16 години и съжителството с
нея вече не е съставлявало престъпление. Затова настоящата съдебна инстанция
прецени, че са налице условията на чл.191, ал.4 вр. чл.2, ал.2 от НК и не
наложи наказание на обвиняемия за извършеното престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
С
оглед изхода на делото и признаването на
обвиняемия за виновен, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати сумата от 175.95 лв., представляваща направени на
досъдебното производство разноски, по сметка на ОД
МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: