О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 10.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I Гражданско отделение, І-7-ми състав, в закрито заседание на 10 ноември
2021 г., в състав:
СЪДИЯ: Гергана Коюмджиева
като
разгледа гр.д. № 4581/2018 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от В.К.А., ЕГН ********** срещу „П.Г.“ ЕАД, ЕИК *******
и „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК*********, отрицателен установителен иск с правно основание с
чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че не са собственици на поземлен имот с
пл.№ 49, кв.271 по плана на гр.София, общ.Подуяне, м.”Ботевградско шосе - Втора
част -рамка”, за който е съставен Нотариален
акт за собственост на недвижим имот №117, том І, нот.д.№103/2003г. на
нотариус М.Ш. с рег.№42 от НК, както да
бъде отменен този нотариален акт на основание чл.537, ал.2, пр.3 ГПК.
Ищецът
В.А. твърди, че е придобил по давност процесния недвижим имот, за което има
констативен нотариален акт от 2006г. Твърди, че първия ответник „П.Г.“ ЕАД не
бил носител на правото на собственост, поради което не го е прехвърлил на „Е.Б.“ ЕООД, /втория ответник/ с договор за
продажба от 2003г. Поддържа, че ползва имота от 1986г. до предявяване на иска,
като ответниците му противопоставят свои права, което обуславя правния му интерес от отрицателен
установителен иск.
В
исковата молба В.А. признава, че между страните има висящ неприключил спор по
в.гр.д.№8363/2011г. на СГС, ГО, ІV-А с-в, във връзка с негова въззивна жалба
срещу решение от 01.10.2010г., гр.д.7229/06г., СРС, 46 с-в, с което се осъжда на основание чл.108 ЗС В.К.А. да
предаде на „Е.Б.“ ООД владението върху недвижим имот УПИ I-49, кв.271, м.
„Левски“, к-с „Ботевградско шосе II част“, к-с „Ботевградско шосе – рамка“,
като поддържа, че делата са с различен предмет. Сочи, че с решение по гр.д.7229/06г., СРС, 46 с-в, той е осъден
да предаде владението на имота, без да има да има отделен установителен диспозитив за правото
на собственост.
Твърди,
че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск,
защото цели да се признае със сила на присъдено нещо, по отношение и на двамата
ответници, че същите не са собственици на процесния имот- първият ответник /“П.г.“ ЕАД, никога не го е придобивал
по приватизационна сделка от приватизиращото се дружество, нито чрез
преобразуването на праводателя му по един от методите, чрез придобиването на
акции и дялове, нито чрез вторичен способ, а вторият ответник, не е станал
собственик, чрез покупката му от несобственик и без да го е владял нито един
ден. На второ място, съобразно заповед за отчуждаване на част от процесното УПИ
V- 49 , за който е даден нов проектен идентификатор с № 68134.630.9022 с площ
от 1076 кв.м е определена вече и неговата парична равностойност , като по
започналата процедура не може да му се заплати паричното обезщетение при
наличие и на друг КНА на втория ответник. Отричането на правата на собственост
на ответниците, които имат нотариални актове, скрепени с формална
доказателствена сила, препятства възможността на ищеца, да се разпорежда със
своята вещ, както и възможността да получи полагащото му се парично обезщетение
за отчужденият му имот, част от процесния с площ от 1076 кв.м.
Ответникът
„Е.Б.“ ЕООД в депозирания от него писмен отговор в срока и по реда на чл.131 ГПК оспорва исковата претенция като недопустима. Поддържа, че ищецът упражнява
недобросъвестно процесуалните си права с образуването на производство по
недопустим иск , като цели да попречи на влизането в сила на решение по гр.д.№ 7229/06г.
по описа на СРС, 46 с-в, с което е уважен предявен от „Е.Б.“ ЕООД
срещу В.А. иск с пр. основание чл.108 от ЗС, с което същия е осъден да предаде
владението върху процесните имоти. Моли производството да бъде прекратено като
инициирано по недопустим иск. При евентуалност оспорва иска кат неоснователен. Оспорва
твърдението, че ищецът ползва и „владее необезпокоявано имота от 1986 г. до ден
днешен", тъй като процесния имот, който към 1986 год. е държавна
собственост е ползван от ищеца А. на основание договор за наем, без намерение за своене.
В
срока по чл.131 ГПК ответното „П.Г.“ ЕАД
е депозирало отговор на ИМ, в който оспорва предявения иск като недопустим. Прави
отвод за висящ спор за същия имот, образуван по иск с пр. основание чл.108 от
ЗС още през 2006г., по който е образувано гр.д.№ 7229/06г. по описа на СРС, ГО,
46 с-в. Поддържа, че заведения по иск по чл.108 ЗС изцяло поглъща
предявения в настоящото производство иск
по чл.124, ал.1 ГПК, като всички възражения относно собствеността си В.А.
, след да излага и докаже единствено в текущото производство по в.гр.д.№8363/2011г. по описа на СГС. Относно искането с правно основание чл.537,
ал.2, пр.3 ГПК, се твърди, че ищецът няма правен интерес от такъв иск, т.к. евентуалната отмяната на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот №117, том І, нот.д.№103/2003г. на нотариус М. Ш. не е в състояние да измени правната
сфера на ищеца. Същевременно излага, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само
констативни нотариални актове, но и такива
за покупко –продажба, като се позовава на ТР №3 от 29.11.2012г. по
т.д.№3 /2012г. на ОСГК.
В открито с.з. на 09.02.2021г. по реда на чл.129,
ал.4 ГПК исковата молба на В.А. е оставена без движение, като на същия са
дадени указания в едноседмичен срок да конкретизира ясно имота, по отношение на
който претендира да бъде отречено правото на собственост на ответниците, като
го опише по площ, съседи и идентификатор.
С уточнителна молба от 15.02.2021г. ищецът
А. пояснява, че е признат за собственик
на имот с площ от 5 978, 80кв.м.,
представляващ ПИ пл.№ 49, кв.271 по плана на гр.София, общ.Подуяне, м.”Ботевградско
шосе - Втора част -рамка”. Сочи, че правния му интерес е да отрече права на
ответниците именно върху този имот, който е претъпял регулационни изменение.
Уточнява петитума, като моли да се признае по отношение на ответниците „П.Г.”
ЕАД с ЕИК № ******* и „Е.Б.” ООД с ЕИК № *******, на основание чл.124 ГПК, че
първият като продавач, а вторият като купувач не са собственици /първият ответник бивш собственик/ , а
вторият ответник като приобретател/ на процесиите поземлени имоти: ДВОРНО МЯСТО
- имот с площ от 1273 кв.м.,град София,ж.к..Левски, общ.Подуяне,
бул.Ботевградско шосе- рампа втора част , съставляващо парцел V-49 в кв.271 при
съседи по скица: бул.Ботевградско шосе, ул.Рилска обител, парцел VI-49 и тупик
и УПИ с площ от 2 754 кв.м в град София,ж.к.Левски, общ.Подуяне,
бул.Ботевградско шосе- рампа втора част, съставляващо парцел VI-49 в кв.271 при
съседи по скица: ул.Рилска обител , парцел V-49 и тупик, ул.Княз Черказки или с
обща площ от 4 027 кв.м., представляващи
част от имота на ищеца, който към
настоящия момент е съставен от два поземлени имота с обща площ по скица от
6097кв.м. ,а по доказателствен акт от 5 978 , 80 кв.м., представляващ бивш ПИ №
49 , кв.271, при съседи по доказателствен акт: ул.“Рилска обител“, ул.“Княз
Черказки“ , бул.“Ботевградско шосе“и ул.“Фружин“, а съгласно скица на ПИ от
13.10.2016г. за имот с идентификатор 68134.630.49 , съгласно скица на ПИ №
15-4997-40- 13.10.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК по кадастралната
карта и регистри , одобрени със заповед № РД-18-4/09.03.2016г., от който имот
са новообразувани , във връзка с отчуждаване на част от имота на два отделни
нови имота , а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.630.9022 с площ от
1076 кв.м. , попадащ в уличната регулация на ул.Рилска обител и
бул.Ботевградско шосе, кв.271, м.Ботевградско шосе-рамка и имот с идентификатор
№68134.630.9023, с площ от 5022 кв.м., съгласно скица № 15-607401 от
30.11.2017г. на ИД на АГКК при съседи: 68134.630.226, 68134.630.410,
68134.630.241, 68134.630.9022, 68134.630.416, 68134.630.522.
Във връзка с отвода за висящ спор, в настоящото производство е след служебна
справка за хода на възз. гр.д. 8363/2011г.
СГС
С входящ № 291872 /24.11.2020г. по е
получен препис от въззивно Решение от 18.11.2020г. по в.гр.д. 8363/2011г. по
описа на СГС, с отбелязване, че същото не е влязло в сила. С решение от
18.11.2020г. по в.гр.д. 8363/2011г. на СГС, ГО, ІV-А състав, е оставено в сила
решение от 01.10.2010г., гр.д.7229/06г., СРС, 46 с-в в частта, с която се
осъжда на основание чл.108 ЗС В.К.А. да предаде на „Е.Б.“ ООД владението върху
недвижим имот УПИ I-49, кв.271, м. „Левски“, к-с „Ботевградско шосе II част“
к-с „Ботевградско шосе – рамка“. В мотивите на съдебния акт е отразено, че в
обжалваното решение се съдържа единствено произнасяне с осъдителен диспозитив
по иска с правно основание чл.108 ЗС, като
липсва постановен отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца, съгласно разясненията на т.2А
от ТР № 4/14.03.2016г., ОСГК на ВКС, въпреки
формираната воля в тази насока от първоинстанционния съд в мотивите на
решението. Указано е след приключване на производството с влязло в сила на
решение, делото да се върне на Софийския районен съд за процедура по чл.192,
ал.2 ГПК/отм./ за поправка на очевидната фактическа грешка. Видно от Решението по възз.гр.д. 8363/2011г.
на СГС, предмет на разглеждане в този друг спор е иск с правно основание чл.108
ЗС и по-коректно въведеното с исковата молба придобивно основание за право на
собственост върху процесния имот УПИ I-49, кв.271, м. „Левски“, к-с
„Ботевградско шосе II част“, к-с „Ботевградско шосе —рамка" по плана на
гр. София, с идентификатор 68134.630.9623 по КККР. В този друг спор, като
доказателство за собствеността на „Е.Б.“ ООД върху този имот е представен
договор за покупко-продажба от 14.06.2000г.
Съгласно чл.126, ал.1 от ГПК когато в
един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни,
на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално
непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.
Отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал.
1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен
идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен
спор се изключва възможността за постановяване на различни решения - антиципира
се отвода за присъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато двете дела
са между същите страни - противопоставените субекти на материалното
правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от
силата на присъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на
делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или
отричано от ищеца.
Ответници в настоящото производство по
отрицателен установителен иск са „П.Г.“
ЕАД, ЕИК ******* и „Е.Б.“ ЕООД, а ищец е В.А..
Ответното „Е.Б.“ ЕООД, е
ищец по иск с пр. основание чл.108 ЗС
във висящото гр.д.№ 7229/06г. по описа на
СРС, ГО, 46 с-в, като В.К.А. е
ответник по ревандикационния иск.
Предмет на двете дела е разрешаване на спор
за собственост по отношение на УПИ I-49, кв.271, м. „Левски“, к-с „Ботевградско
шосе II част“, к-с „Ботевградско шосе —рамка" по плана на гр. София, поземлен
имот с идентификатор имот с кадастрален номер 68134.630.9023 (стр.2 от
Уточнителната молба от 15.02.2021г.). Същевременно, предмет на делото по висящия
иск за собственост на същия имот по чл. 108 ЗС е правото на собственост на „Е.Б.“
ООД. Предмет на иска по чл.108 ЗС е притезанието, субективното вещно право в
исково състояние, включващо в съдържанието си правомощието да се иска предаване
на вещта от лицето, което я владее или държи без основание. Обстоятелствата, на
които страните основават правата и възраженията си, са идентични по двете дела.
При преценка на отвода за висящ спор,
съдът съобрази съдебната практика по чл.290 от ГПК, обективирана в решение №
471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2010 г., IV г. о., ГК, в което е
прието, че отводът за висящ правен спор
по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и
обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по
същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения
- антиципира се отвода за присъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато
двете дела са между същите страни - противопоставените субекти на материалното
правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от
силата на присъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на
делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано
от ищеца. Обективен идентитет е налице и
когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че
това право не съществува.
Настоящият съдебен състав, вземайки
предвид дадените указания по прилагане на закона, приема, че са налице
предпоставките на чл.126 от ГПК за прекратяване на настоящото дело, поради
идентичност на предмета - спорното
материално право за собственост, както и
на страните с гр. дело№ 7229/2006г. по описа на СРС, ГО, 46 състав,
което е образувано по –рано. По първото дело се иска установяване, че „Е.Б.“
ООД е собственик на процесния недвижим имот и осъждане на В.А. да предаде
владението върху същия, а с настоящото се иска установяване несъществуване на
същото право, като са изложени идентични обстоятелства, от които произтичат
претендираните права.
В случая ищецът А. поддържа, че е
собственик на спорния имот, като по силата на диспозитивното начало в
гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на
търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо
на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В
този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на
материална легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на
ответника върху същия имот./ В този см. Решение № 15 от 19.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4705/2015 г., II г. о., ГК, Определение № 427/12.12.2013 г. по
ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3,
т. 1 ГПК/. В случая обаче, именно въпросът за титулярството на правото на собственост е предмет на
висящото гр. дело№ 7229/2006г. по описа
на СРС, ГО, 46 състав, поради което отвода за висящ спор се явява
основателен.
По отношение на ответното „П.Г.“ ЕАД
предявения отрицателен установителен иск е недопустим, доколкото се отрича правото му на собственост в минал
момент, а не към дата на предявяване на иска. Ищецът обосновава, че
ответното „П.Г.“ ЕАД не е било собственик на процесния имот към 2000г., когато
е продало процесния имот на втория ответник. Иск за
правото на собственост към минал момент
е лишен от правен интерес. /с изкл. на изрично предвидени в закона
случаи, напр. чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ Наличието на правен интерес от
търсената с иска защита е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно. При липса на правен интерес производството по делото следва да
се прекрати.
Недопустима, поради липса на правен интерес
е и акцесорната
искове по чл.537, ал.2 от ГПК, доколкото
евентуалното уважаване на същата не би довело до ефект в правната сфера на
ищеца.
Поради изложеното производството по настоящото
делото следва да бъде прекратено, поради основателния отвод за висящ спор и
като инициирано по недопустим иск.
Така мотивиран и на основание чл.126
от ГПК, чл.130 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 4581/2018 г на СГС, ГО, I-7 състав, по което са предявени
субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от В.К.А., ЕГН ********** срещу „П.Г.“ ЕАД, ЕИК ******* и „Е.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, за признаване за установено по отношение на ответниците, че
не са собственици на поземлен имот с пл.№ 49, кв.271 по плана на гр.София,
общ.Подуяне, м.”Ботевградско шосе - Втора част -рамка”, за който е съставен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №117, том І, нот.д.№103/2003г.
на нотариус М.Ш. с рег.№** от НК, както
и за отмяна на Нотариален акт №117, том І, нот.д.№103/2003г.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от получаване на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :