№ 260106 01.12.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на
четвърти ноември две хиляди и
двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар: Диляна Славова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 604 по описа на Районен съд -
Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от А.Ж.Т. ***, срещу
Наказателно постановление
№45-0000098/31.03.2020 година на и.д. директор на РД“АА“ - гр.Стара Загора. Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят,
който го обжалва в законоустановения срок, с
оплаквания за незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка
се иска да се отмени атакуваното НП. Алтернативно се иска да се приложи чл.93,
ал.2 тъй като неправилно било определено наказанието.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Ч.. Последният
доразвива
доводите срещу НП, като твърди, че по делото не било доказано жалбоподателят да
извършва таксиметров превоз на пътници, а се установило, че е качил свой
познат. Освен това жалбоподателят нямал качеството на таксиметров шофьор и
пътната книжка била с изтекъл срок. Затова и следвало НП да се отмени изцяло.
Ответникът – ОО "АА" гр. Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка: На 16.01.2020г.
свидетелите св. Д.М.П. и св.С.И.К. и двамата служители в ОО АА-гр.Хасково
извършили проверка на лек таксиметров автомобил *** с per. №
*** /собственост на Джи Ай Такси ЕООД, с. Т., общ. *** булстат
***/. Проверката била извършена в **** на таксиметрова стоянка
в близост до аптека **. Там лекият таксиметров
автомобил *** с per. № ***
/собственост на Джи Ай Такси ЕООД, с. Т., общ. *** булстат
***/, бил приведен в режим на работа с включена зелена светлина. При проверката
се установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателя А.Ж.Т.. При
поискване от проверяващите, той не представил разрешение за извършване на
таксиметров превоз и удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил. поради
това провеляващите приели, че жалбоподателят е
извършил нарушение и в тази връзка му съставили АУАН. В АУАН като нарушение
били посочено следното: На 16.01.2020 г. в гр. Хасково, бул. Съединение на
таксиметрова стоянка в близост до аптека ***, жалбподателят изчаква с лек таксиметров автомобил *** с per. № ** /собственост на Джи Ай Такси ЕООД, с. **, общ. **
булстат **/, приведен в режим на работа с включена
зелена светлина, като извършва следните нарушения: 1. Водачът не носи
разрешението за извършване на таксиметров превоз. 2. Водачът не носи - удостоверение
Водач на лек таксиметров автомобил. Нарушенията били квалифицирани по чл.31,
ал.1, т.1 и по чл.31, ал.1, т.2 от Наредба
№34 от06.12.1999г. на МТ. На место на жалбоподателя бил съставен АУАН, като
същият му бил предявен и връчен срещу подпис. Жалбоподателят не направил
възражения в акта. С акта била иззета и пътната книжка на жалбоподателя.
На
основани горният АУАН било издадено и атакуваното НП. В него наказващият орган
на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН преквалифицирал второто нарушение описано в АУАН
като след извършена справка приел, че жалбоподателят не притежава удостоверение
Водач на лек таксиметров автомобил. това нарушение било квалифицирано в НП като
такова по чл.18, т.5 от Наредба №34 от06.12.1999г. на МТ. Така след като приел,
че не са на лице основанията на чл.28 от ЗАНН наказвващият
орган наложил на жалбоподателя описаните в НП наказания. Наказателното
постановление е връчено на 09.06.2020г. видно от отбелязването в него.
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
св.
Д.М.П. и св.С.И.К., чиито показания съдът
кредитира относно обстоятелствата,
изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с
останалия събран доказателствен материал, безпротиворечиви и
последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените
факти, констатирани в хода на извършената проверка, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
Съдът не кредитира
показанията на св.В. Х. В., тъй като същите остават изолирани от останалият доказателствен материал и са в противоречие с показанията
на останалите свидетели. Никъде в обстоятелствата посочени в АУАН и НП, а и от
разпитите на св.
Д.М.П. и св.С.И.К. не се сочи жалбоподателят да е бил с пътник в автомобила и
да е спрян в движение. Напротив твърди се, че е бил на таксиметрова стоянка в гр. *** в близост, срещу аптека ***. Нещо повече
едва в последното съдебно заседание се навеждат доводите, че жалбоподателят е
бил с пътник в автомобила и като такъв се сочи св.В. Х. В.. Неговите показания обаче остават изцяло изолирани,
както съдът отбеляза вече и са в абсолютно противоречие с описаните в АУАН и НП
обстоятелства при които е извършено нарушението. Според съда показанията на св.В.
Х.В., са дадени „про кауза“ с оглед изградената
защитна теза на жалбоподателя.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 31,ал. 1,т. 1 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ
гласи - Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г.)При управление на
таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи: т.1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) разрешението за извършване на
таксиметров превоз.
Разпоредбата на чл. 18,т.5 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ гласи - Чл. 18. Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: т. 5. (изм. – ДВ, бр. 67 от 2014 г.) да притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община (приложение № 7).
Санкционната норма на чл.105, ал.1 от ЗАв.П. регламентира, че – Чл. 105. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г.) (1) За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАв.П. регламентира, че – Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:
т.1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г.,
бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение;
Следователно деянието, за които е
наложена глоба на
жалбоподателя е обявено от закона за
наказуемо административното наказание .
Съгласно
§ 1, т. 26 от ДР на ЗАвПр. - 26. (Изм. - ДВ, бр. 11
от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.04.2016 г.)
"Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане,
извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от
името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем
места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
При
съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на жалбоподателя, на който е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Според съда описанието на нарушенията е достатъчно пълно и
ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено. Посочени са ясно
дата и място на извършване на нарушенията в акта, който не страда от пороци по
чл.42 т.3 от ЗАНН. Посочено е и в какво точно състояние е бил заварен процесният автомобил, а именно приведен в режим на работа с
включена зелена светлина, което има отношение към твърденията в АУАН, за
извършване на таксиметрова дейност в момента на проверката. В случая следва да се отбележи, че в НП
съвсем ясно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, видно от представените доказателства в тази насока, в кръга на неговите
правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като в случая не са
налице пороци в описание на нарушенията
и дадената им правна квалификация, от гледна точка на приложената наказваща норма в санкционния акт. Тук следва
да се отбележи, че наказващият орган в кръга на своята компетентност е
преквалифицирал нарушението в т.2 от НП постановление след като е установил, че
жалбоподателят не притежава удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил. Тук
е дадена и съответстващата се правна квалификация на това нарушение а именно
чл.18, т.5 от Наредба №34 от06.12.1999г. на МТ. Тоест липсват каквито и да са съществени процесуални нарушения които да
водят да отмяната на НП на това основание.
От
материално-правна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени
средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е както
вече бе отбелязано по-горе, че на посочената дата и място в НП, св. Д.М.П. и св.С.И.К.
при проверка на лек таксиметров автомобил *** с per. №
*** /собственост на Джи Ай Такси ЕООД, с. *** булстат
***/, която е извършена в *** на таксиметрова стоянка
в близост до аптека ***, било установено, че същият е приведен в режим на
работа с включена зелена светлина. При проверката се установило, че автомобилът
се управлява от жалбоподателя А.Ж.Т.. При поискване от проверяващите, той не
представил разрешение за извършване на таксиметров превоз и удостоверение Водач
на лек таксиметров автомобил. в последствие при проверка с оглед произнасяне по
АУАН наказващият орган установил, че водачът А.Ж.Т. не притежава удостоверение
Водач на лек таксиметров автомобил. в тази връзка е преквалифицирано
нарушението в т.2 от НП с оглед последното установено нарушение. Тук безспорно
се установява, че автомобилът е бил таксиметров, жълт на цвят стикиран като такси, с открита табела Такси и включена
зелена светлина, приведен в работен режим и според свидетелите без табела „не
работи“. В случая е необходимо да се отбележи, че легалното определение за
таксиметров превоз е дадено в § 1. Т.26 от Допълнителни Разпоредби на ЗАвт.П. - § 1. По смисъла на този закон: т. 26. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.,
бр. 99 от 2003 г., бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.04.2016 г.) "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат
в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Почти същото
определение е дадено и в чл.2 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ - Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 29 от
2004 г., изм., бр. 73 от 2011 г.) Таксиметров превоз на пътници е обществен
превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително
мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. Тоест като се има предвид, че процесният автомобил отговаря на изискванията за
таксиметров такъв, и към момента на проверката е бил приведен в готовност, с
открита табела такси, със светещ
свободен сигнал, безспорно се доказва, че на процесната
дата и място жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз. Това е така защото
видно от горните текстове - § 1. Т.26 от Допълнителни Разпоредби на ЗАвт.Пр. - наред със превоза по маршрут срещу
заплащане, таксиметров превоз има и когато водача на автомобила го поддържа в
готовност за извършване на самия превоз. Тоест не е необходимо задължително
автомобилът да е в движение и да е с клиент в него. Или с други думи според съда по безспорен начин по делото се доказва от
вече обсъдените доказателства, че на процесната дата
и място жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз с процесният
автомобил. Според съда това е така защото проверката е извършена именно в
момента в който жалбоподателят е започвал работа и му е предстоял първият курс.
Последното отчасти се подкрепя и от иззетата пътна книжка, макар в нея той да
не е посочен като водач на процесният автомобил, но
пък от попълненият пътен лист №1 в същата книжка се вижда, че в нея е вписано
именно името на жалбоподателя и датата и часа на която е започнал работа
жалбоподателя, а именно в 17.00 часа. Последното съответства с датата и часа на
проверка, като се има предвид, че жалбоподателят е чакал на таксиметровата стоянка за клиенти. Тоест от обективна страна безспорно се установи, че
към датата на нарушението жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на
пътници,
което обстоятелство
макар и да се отрича от жалбоподателя, на практика се потвърждава от обстоятелството, че
автомобилът е бил с включен таксиметров апарат светещ зелено и без да е закрита табела такси, от която да е видно,
че същият не работи,.
Нямало е табела „не работи“ и автомобилът е бил приведен работен режим но е
изчаквал клиенти. Именно при тези обстоятелства и при извършената му проверка безспорно
е установено, че жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз, като не е
представил на проверяващите, тъй като не е носел разрешението за извършване на таксиметров
превоз и удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил.
Тук
според съда правилно първото нарушение по т.1 от НП е квалифицирано по чл.31,ал.1,т.1
от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ. Следва да се отбележи, че с оглед правилната
правна квалификация на първото нарушение, а именно това по чл. 31,ал. 1,т. 1 от
НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ,
съдът намира, че неправилно същото
е санкционирано по чл. 105, ал.1 ЗАВтП. В случая до колкото жалбоподателят не е
носел и поради това не е представил разрешението за извършване на таксиметров
превоз, съдът намира, че това нарушение следва да се санкционира на осн. чл.93, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/. Последният текст към датата на
нарушението гласи – чл.93, ал.(2) ЗАвтП (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г.) Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.
Последната
разпоредба на този текст е още по –благоприятна за дееца - чл.93, ал.2 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвтП/
- чл.93, ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г., в сила
от 7.07.2020 г.) Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.
Именно това е санкционната разпоредба
която е следвало да приложи наказващият орган, защото жалбоподателят не е носел
и съответно не е представил на контролните органи разрешението за извършване на
таксиметров превоз. В подкрепа на приложението на чл.93, ал.(2) ЗАвтП при
извършено нарушение по чл. 31,ал. 1,т. 1 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ е и цялата практика на Адм.С-Хасково - / Решение № 13 от 23.01.2012 г., по КАН дело № 530 по описа на Адм.С-гр.Хасково
за 2011 година, Решение № 164/04.05.2012 г., по КАНД № 87 по описа за 2012 година на Адм.С-гр.Хасково и
най-вече Решение № 136 07.04.2014 г. по КАН дело № 64 по описа за 2014
година на
Адм.С-гр.Хасково и
др./. От всичко дотук се установи, че неправилно е санкционирано нарушението по
чл. 31,ал. 1,т. 1 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ за
което има специална разпоредба в ЗАвтП -
чл.93, ал.(2) ЗАвтП. Това прави НП в тази си част относно наказанието за
нарушението по чл. 31,ал. 1,т. 1 от НАРЕДБА
№ 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници на МТ незаконосъобразно поради което следва
да се отмени.
По отношение на второто преквалифицирано
по чл. л.18, т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ нарушение описано в НП
съдът намира същото за недоказано по безспорен начин по делото. видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели същите не са извършили лично проверка за това дали жалбоподателят имал или не издадено удостоверение Водач на
лек таксиметров автомобил. Св. Д.М.П. и св.С.И.К. свидетелстват за лично
възприетите от тях факти и обстоятелства при проверката , а именно, че
жалбоподателят не е носел и не е
представил удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил. именно в тази
връзка те правилно са квалифицирали и това нарушение установено от тях по чл.
31,ал. 1,т. 2 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ.
Последното обаче е преквалифицирано по чл. л.18, т.5 от Наредба №34 от
06.12.1999г. на МТ от наказващият орган, а именно че жалбоподателят не притежава удостоверение Водач на лек
таксиметров автомобил. В тази връзка обаче не се представиха по делото годни писмени
доказателства за липсата на издадено такова удостоверение по отношение на
жалбоподателя. В тази връзка съдът два пъти изиска от наказващият орган такива
доказателства, но такива по делото не се представиха.
Поради
горното съдът намира, че с оглед новото описано в т.2 от НП нарушение същото правилно
е квалифицирано и санкционирано, но до колкото не се доказа това нарушение да е
извършено от жалбоподателя съдът намира, че и в тази си част – т.2 от НП същото
следва да се отмени като незаконосъобразно.
Тоест
следва изцяло да се отмени атакуваното НП.
До
колкото се претендират направените по делото разноски от жалбоподателя и липсва
възражение от наказващият орган относно техният размер, съд намира, че с оглед
отмяната на НП следва на жалбоподателят да се присъди сумата от 380 лева адвокатско
възнаграждение – разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №45-0000098/31.03.2020 година на и.д. директор на РД“АА“ - гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Хасково да заплати на А.Ж.Т. с ЕГН **********
*** сумата в размер на 380 лв.- адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, определено от съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.