Р Е
Ш Е Н
И Е № 731
12.06.2017г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на дванадесети юни две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина
Дублекова
като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева
гр.д. № 390/ 2017г. по описа на ПОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.437, ал.1 и сл ГПК.
Делото
е образувано по жалба на В.С.П. *** чрез адв.С.Д., с посочен съдебен адрес:***,
офис 1 против Разпореждане от 05.01.2017г., постановено по изп.д.№
20168090400247 по описа на ЧСИ Б. А., с рег.№ 908 на КЧСИ, район на действие
ПОС, с което е отказано да се редуцира възнаграждението на адв.Е.Х., платено за
процесуално представителство по изпълнителното производство. Излагат се доводи
за неправилност на обжалвания акт на съдебния изпълнител за разноските, като се
иска намаляване на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на
взискателя до минималните размери на адв.възнаграждения по Наредба №1/2004г на
ВАдв.С. Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер
на 150 лева – адвокатски хонорар.
Постъпили
са писмени възражения от „К.“***,
представлявано от управителя Е.В.К. чрез пълномощника си адв.Е.Х., оспорва
жалбата като неоснователна по изложени в отговора съображения, моли да се
остави без уважение същата. Претендира присъждане на направените разноски за
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с
ДДС, съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Постъпили
са по делото мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от съдебния изпълнител, чрез
които се изразява становище в съответствие с мотивираното в обжалвания акт, в
които не се възприема тезата на жалбоподателя, като се изразява становище, че
действията на проц.представител на жалбоподателя се явяват насочени към бързо
осребряване имуществото на длъжника, а разликата от 149,72 лева без ДДС не
надвишава прекомерно възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредба №1/
09.07.2004г.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна в качеството на длъжник в изпълнителното
производство, имаща право да обжалва акта на съдебния изпълнител за разноските
в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, като с Определение № 265 от 29.05.2017г. по
ч.гр.д.№ 272/ 2017г. по описа на ПАС е констатирана допустимостта на жалбата от
гледна точка на преклузивния по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок, поради
което като процесуално допустима жалбата подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е инициирано от „К.“***,
представлявано от управителя Е.В.К. чрез пълномощника си адв.Е.Х. за събиране
на вземане по изп.лист от 02.11.2016г., издаден по гр.д.№ 15780/ 2016г. по описа на Районен съд – Пловдив,
представляващи присъдени в полза на взискателя по цитираното гражданско дело
разноски от по 504 лева, респ. в общ размер от 1008 лева. С молбата за
образуване на изпълнителното производство е представено Пълномощно и ДПЗС от 04.11.2016г. за процесуално
представителство за изп. производство и заплатено адв.възнаграждение за това в
размер на 600 лева, както и в приложение фактура 317/ 04.11.2016г. за вкл. ДДС.
С
молба вх.№ 2665/ 28.12.2016г. длъжникът
В.П. чрез проц.си представител адв.Св.Д.,*** е възразил по отношение размера на претендираното
адв.възнаграждение от 600 лева като прекомерно и неотговарящо на фактическата и
правна сложност на изп.производство с искане за неговото намаляване.
С
обжалвания акт на съдебния изпълнител от 05.01.2017г. е мотивирано наличието на
извършени по образуване на изпълнителното производство, както и предприети
конкретни изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на
взискателя , правени били справки по делото, депозирано е становище. С оглед на това е мотивирано също, че
процесуалните действия на адв.Х. не се
ограничават и изчерпват с подаването на молба за образуване на изпълнителното
производство, поради което е налице предпоставката както на чл.10, т.1 от
Наредбата №1 на ВАС, така и тази по чл.10,т.2 от същата – извършвани действия,
с цел удовлетворяване на парично вземане. Въз основа на тези обстоятелства е
отчетен от съдебният изпълнител размерът на минималното адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.1/ 200 лева/
и т.2 / 150,28 лева/ от Наредба №1 на ВАС, възлизащо в общ размер на 350,28 лева без ДДС и
съответно 430,33 лева с ДДС, но е мотивирана липсата на посочване в цитираната
наредба на максимални размери на адвокатските възнаграждения, поради което
същите се явяват предмет на свободно договаряне между страните.
Във връзка с мотивите на съдебния изпълнител жалбоподателят чрез проц.си
представител мотивира доводите си са прекомерност на адв.възнаграждение с
обстоятелството, че едва след постъпване по делото на молбата за намаляване на
адвокатското възнаграждение, проц.представител на взискателя адв.Х. е проявила
активност и е извършила справки по изп.дело, като е поискала и допълнителни
изпълнителни действия на посочени три дати
271.2.2016г., 03.01.2017г. и 04.01.2017г., към която дата обаче вече е бил наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, както и възбрана върху имотите, запор на личния
автомобил и банковите сметки. Изразява се оплакване относно това, че въпреки
обезпечеността на вземането му, с молба от 03.01.2017г. проц.представител на
взискателя е поискал извършване на опис на движими вещи , както и опис , оценка
и изземване на МПС, които действия се възприемат от жалбоподателя като нецелящи
обезпечение на вземането, а създаващи впечатление за извършена работа извън
обикновеното. В тази насока се възразява за това, че воденото гражданско дело,
в резултат на което се явяват присъдените разноски, като вземания за разноски,
се явяват в резултат на водено трудово дело за трудово възнаграждение на
длъжника. С оглед на това се сочи, че поради факта на наложен запор по трудово
възнаграждение към датата на получаване на ПДИ, длъжникът не е предприел
действия по искане за разсрочено плащане, а е приел да изплати задължението си
чрез удръжки от ТВ, като по делото са постъпили плащания. С оглед на това на
този етап от развитието на делото не се
изискват сложни действия от страна на проц.представител, поради което се иска
определяне на адв.хонорар в минималния размер на адв.възнаграждение.
Изяснява се от мотивите
на съдебния изпълнител наличие на постъпила по изп.дело сума от 118,38 лева, на
24.01.2017г. в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение, за
което същият сочи, че е едва при подаване на настоящата жалбата.
Въззивният съдебен състав намери жалбата за
основателна. Безспорно с оглед
образуване на изпълнителното производство адвокатско възнаграждение за
проц.представител на взискателя се дължи, съобразно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.
на ВАдвС в размер на 200 лева. Безспорно
е също, че действия по обезпечаване вземането на взискателя чрез налагане запор
на вземане от трето задължено лице, налагане на възбрана върху притежаван от
длъжника недвижим имот и др. са били предприети по изпълнителното дело, които
действия се реализират от съдебния изпълнител по силата на възлагането от
страна на взискателя на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ за извършване на тези
действия още с молбата за образуване на изпълнителното дело, вкл. и за определяне
начина на изпълнение. Независимо от последното непосредствено след изтичане на
двуседмичния срок от връчване на ПДИ от 16.12.2016г до длъжника на 30.12.2016г. , на 03.01.2017г. е било
инициирано от страна на взискателя чрез проц. си представител предприемане на
изпълнителни действия чрез опис на движими вещи на длъжника. С оглед изявленията на страните и посочените
от съдебния изпълнител обстоятелства, свързани с факта и момента на постъпване на суми като
удръжки в резултат на първата обезпечителна мярка – запор на вземания на
длъжника на датата 24.01.2017г., следва
да се направи извод за резултатността на
този изпълнителен способ, който се явява сравнително най-удачен и съответстващ
на размера на претендираните в изпълнителното производство вземания и който е
реализиран веднага в периода на първия месец, следващ изтичане на срока за
доброволно изпълнение от длъжника, в който последният е имал вземане за трудово
възнаграждение, удръжка от което е направено за погасяване на част от дълга. Независимо
от горното обаче не може да се направи категоричен извод в насока твърденията
на жалбоподателя относно целта на предприетите от проц.представител действия по
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания с молбата от
03.01.2017г., като извод в тази насока може да се направи относно бързината за
предприемане на тези действия.
За
определяне фактическата и правна сложност на делото следва следователно да се отчете материалният
интерес – в случая претендираната в общ размер сума по издадения изп.лист в общ
размер от 1008 лв, извършените по
възлагане от страна на съдебния изпълнител проц.действия по обезпечаване на
вземането, както и допълнително предприетите от взискателя чрез проц.си
представител действия за осребряване на имуществото от една страна, които
действия следователно се вписват в изпълнение и на двете основания за
определяне на адв.възнаграждение по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г на
ВАдв.С. С оглед общия размер на
претендираното вземане от 1008,00 лева обаче се намира от въззивния състав на
съда, че договореното и изплатено адв. възнаграждение от 600 лева се явява
прекомерно като надвишаващо половината от размера на процесното вземане по
изп.лист, при липса на условия за извършване на процесуални действия в степен,
по- висока от необходимата с оглед сложността на тези действия от фактически и
правен характер, поради което се намира
от съда, че адв.възнаграждение следва да се намали до минималния размер, определен по чл.10, т.2
във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата и възлизащ в размер на 350, 28 лв без
ДДС, съответно в размер на 420,34 лева с ДДС.
С оглед изхода от правния спор в
съдебната инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да
се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 150 лева,
съобразно представен ДПЗС от 17.01.2017г.
Водим от горното и на основание чл.437,
ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
отказа на съдебния изпълнител, обективиран в
Разпореждане от 05.01.2017г., постановено по изп.д.№ 20168090400247 по
описа на ЧСИ Б. А., с рег.№ 908 на КЧСИ, район на действие ПОС, с което е
отказано да се редуцира възнаграждение на адв.Е.Х., платено за процесуално
представителство по изпълнителното производство, като
П О С Т А Н О В Я В А :
НАМАЛЯВА договореното с Договор за правна
защита и съдействие от 04.11.2016г. между „К.“***, представлявано от управителя
Е.В.К. и адв. Е. *** възнаграждение от 600 лева с ДДС на 420, 34 лева с ДДС /
четиристотин и двадесет лева и 34 ст./ за процесуално представителство по
изпълнителното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.
Председател: Членове: