Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260196
гр.Русе, 26.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански
състав в публично заседание на 27-ми януари през две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер
и в присъствието на прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Йорданов гр.дело № 4293 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца „АГРОПРОДУКТ“АД-Русе, ЕИК *********, представляван от В.И.Д.
се основава на твърдения, че на 01.08.2012 г. сключил с ответника договор за
наем на недвижим имот, по силата на който му предоставил за ползване склад с
площ от 72,52 кв.м. срещу задължение за заплащане на паричен наем. Освен това
издал и заповеди за събаряне на конкретни сгради и разчистване на част от
терена в поземления имот с идентификатор 63427.3.377, в който се намирал този
склад. В заповедите изрично било посочено, че това следва да се направи от
ответника, с когото имал и устна договорка за това. Същият обаче предприел
действия по събаряне и усвояване на добитите строителни материали (тухли и
цигли) извън обхвата на заповедите и устната уговорка. Така той премахнал и
неотчел на ищеца 29 000 тухли с единична цена 0,10 лв. или обща цена 2 900 лв.
и 32 000 цигли с единична цена 0,15 лв. или обща цена 4 800 лв. Така на дружеството
била нанесена щета на обща стойност 7 700 лв., която сума претендира за
заплащане от ответника ведно със законната лихва и разноските по делото.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска.
Позовава се на това, че изп. директор на ищеца не бил упълномощен от съвета на
директорите за събаряне на сгради в имот на дружеството. Познавал се с него от
2012 г. когато разбрал че продава тухли и се разбрали да закупува такива на
единична стойност от 0,08 лв. като си осигури хора които да ги добиват чрез
събаряне на полуразрушени сгради без покрив. Имал работници, които ги стифирали
по 100 бр. на куп. Намирал си клиенти, които ги получавали на място и в
присъствието на ищеца, на когото се отчитал. Ищецът не позволявал изнасяне на
тухли без да му е платено. Така били изнесени около 20 000 тухли. След
реализирането на тухлите събарял дървени навеси, а материалът бил складиран в
пещерите, от които се влизало откъм двора. За складирането на материала по
искане на ищеца бил сключен фиктивен договор за наем като бил вписан друг
обект, а не пещерите. Наем не бил плащан тъй като ищецът не искал и договорът
за наем нямал връзка със събарянето на сгради в имота. Имали устна договорка за
цялостно събаряне на стаичката на пазача. От там се добили 20 000 бр. тухли и
1000 бр. цигли, които заплатил на ищеца съобразно уговорките си. Впоследствие
извършвал и други дейности в имота, които ищецът не му заплатил т.к. разходите
били повече от приходите. Твърди че не е събарял 32 000 бр. цигли, т.к. нямало постройки
с толкова цигли. Още преди него две други лица и ищецът продали циглите. Самият
той продал само 1000 бр. цигли и 2000 бр. тухли от стаичката на пазача, която
била с размери 3 на 5 м. и от стените без покрив – около 18 000 бр. Така от целия обект на ищеца
продал добитите общо 20 000 бр. тухли и 1000 бр. цигли, които заплатил на
ищеца. Всичко приключило за около два месеца – от август до октомври 2012 г.
През това време обектът често бил посещаван от полицията, т.к. имало много
жалби, в т. ч. и поради това че не всички сгради, които ищецът искал да събаря
били на дружеството. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
За да се уважи иска в тежест на ищеца е да докаже че на 01.08.2012 г. е
сключил с ответника договор за наем на недвижим имот, по силата на който му
предоставил за ползване склад с площ от 72,52 кв.м. срещу задължение за
заплащане на паричен наем, че освен това е издал и заповеди за събаряне на
конкретни сгради и разчистване на част от терена в поземления имот с
идентификатор 63427.3.377, в който се намирал този склад, че в заповедите
изрично е посочено, че това следва да се направи от ответника, с когото е имал
и устна договорка за това, че ответникът е предприел действия по събаряне и
усвояване на добитите строителни материали (тухли и цигли) извън обхвата на
заповедите и устната уговорка. Така той премахнал и не е отчел на ищеца 29 000 тухли с единична цена
0,10 лв. или обща цена 2 900 лв. и 32 000 цигли с единична цена 0,15 лв. или
обща цена 4 800 лв., че същите са добити от сгради, собственост на ищеца, че
така е нанесена щета на обща стойност 7 700 лв.
В
настоящия случай ищецът е представил единствено писмени доказателства, от които
е видно че е бил сключен посочения договор за наем с ответника и са били
издадени заповеди за събаряне на обекти в имота на дружеството, но не за
наличие на договорно отношение между страните за реализиране на икономическа
облага от добити материали, респ. за заплащане на труда на ответника. В тази
насока впрочем са и твърденията на ищеца че са се разбрали парите от продажбата
им да се разделят по неустановен начин – „така че и двата да са доволни“ – т.е.
налице е липса на конкретна уговорка, поради което и искът е квалифициран по
чл.45 от ЗЗД, още повече че ищецът твърди че действията на ответника са
неправомерни. Не са посочени и представени и доказателства за това че ищецът не
само е премахнал посочените в исковата молба тухли и цигли на обща стойност
7 700 лв., но и е добил същите като ги е продал на трети лица. Напротив по
делото са разпитани двама свидетели, които установяват, че разрушаването на
сгради в имота на ищеца с идентификатор 63427.3.377 е осъществено през лятото
на 2012 г. за период от около два месеца като извозването на добитите материали
е ставало в присъствието и с разрешение на представляващия ищцовото дружество
като ответникът му е заплащал за изнесените материали, както и че първоначално
е работил за друго лице, с което представляващия ищеца е имал уговорки – „…В.
съм го виждал, постоянно беше там като се товареше всички и без него не
излизаше камион, а пък ням как клиентите бързаха. … Не знам какво са се
разбрали Б. и В. за тези тухли, за материалите, не ме интересуваше. Плащаше ми
първия път Л.М., а след това Б. ми плащаше. Първия път – Л.М., той ми беше
първият работодател…. Мен ме извика Б. към края на август 2012 г. Аз работих
там две седмици. … Присъствал съм когато Б. плаща на В., като се натовари
камиончето те двамата се дърпат настрани и Б. му дава, разбираха се нещо…“
– св.И. И.; „Познавам страните по делото. Работил съм на обект на В.. Това стана
2012 г. , мисля че беше. На следващата година 2013 г. вече беше приключило. Аз
работих като шофьор. Карах камионче. Товарихме цигли. Б. ми ги плащаше. Като се
вземаха материалите Б. ги плащаше на момента и ме пускаше…. Преди Нова година
свършихме…“ – св. В. П.. Индиция за това, че не е нанесена вреда на
ищцовото дружество и не са налице незаплатени материали, добити от ответника е
и обстоятелството, че в жалбата си до Първо РПУ на МВР Русе от 15.01.2013 г. В.
Д. не и изнесъл такива оплаквания, а само за противозаконно отнемане на МПС и
движими вещи. С оглед на изложеното съдът счита, че предявеният иск е недоказан
и следва да се отхвърли на това основание. Следва да се има предвид, че искът е
неоснователен и предвид изтекла погасителна давност и с оглед направеното
възражение от ответника, т.к. е предявен на 22.12.2017 г., което е след повече
от пет години от евентуалното нанасяне на вредата през лятото на 2012 г., което
се установява както от показанията на свидетелите, така и от обстоятелството,
че към момента на подаване на горепосочената жалба на Д. /януари 2013 г./
ответникът вече е бил в неизвестност.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК разноските по делото са в тежест на ищеца.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГРОПРОДУКТ“АД-Русе, ЕИК ********* против Б.И.М.,
ЕГН:********** иск за заплащане 7 700 лв. – нанесена вреда на дружеството
чрез добиване на 29 000 тухли с единична цена 0,10 лв. или обща цена 2 900 лв.
и 32 000 цигли с единична цена 0,15 лв. или обща цена 4 800 лв. от сгради в
негов имот с идентификатор 63427.3.377 през 2012 г.
ОСЪЖДА „АГРОПРОДУКТ“АД-Русе, ЕИК ********* да заплати на Б.И.М., ЕГН:**********
сумата в размер на 715 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: