Решение по дело №2716/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 84
Дата: 8 февруари 2021 г.
Съдия: Димитър Мирчев
Дело: 20201000502716
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. София , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502716 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 8666 от 18.12.2019 г. на СГС, I-21 състав по гр.д. 16804/2018 г. е отхвърлен
предявения от сдружение „Съюз на българските художници“ (СБХ), седалище и адрес на
управление: гр. ***, р-н „***“, ул. „***“ 6 срещу Република България чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството, представляван от областен управител на област
София, адрес: гр. ***, ул. „***“ 22 установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за
признаване за установено, че сдружение „Съюз на българските художници“ е собственик на
следния недвижим имот: магазинно помещение в кооперативна сграда, със застроена
квадратура 139,33 кв. м, застроена кубатура 516 куб. м, 8,08 % ид. части от сградата,
състоящо се от общо помещение и спомагателни помещения, при граници: юг – ул. „***“ 3,
изток – жилищна сграда ул. „***“ 3, север – двор и помещение за смет, запад – вход „Б“ на
сградата, който имот се намира на административен адрес: гр. *** ул. „***“ 1-3, а съгласно
схема на самостоятелен обект в сграда № 15-133314 от 22.03.2016 г. – недвижим имот с
идентификатор 68134.407.20.2.30, находящ се в гр. *** р-н „***“ ул. „***“ 1, вх. А, ет. 1, с
предназначение на имота – за делова и административна дейност, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.407.20.2.29,
под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор 68134.407.20.2.1. При този изход от
делото, на ответната страна е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 300 (триста)
лева.
1
Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство СБХ чрез
процесуален представител адв. Д. с оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Съображенията, които се развиват в жалбата са идентични с изложените в исковата молба и
уточненията към същата в първата инстанция, като по същество се свеждат до това, че СБХ
намира, че от писмените доказателства по делото следва, че сдружението е собственик на
процесния недвижим имот в гр. ***. Като е направил изводи в обратен смисъл, СГС бил
приложил неправилно материалния закон, като бил изтълкувал неправилно и превратно и
събраните по делото писмени доказателства. Затова се моли САС да отмени решението на
СГС и да постанови друго, с което да признае за установено в отношенията между страните
по делото, че СБХ е собственик на процесното имущество. Претендира присъждане на
разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Пред настоящата инстанция не са искани и не са
събирани нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
По съществото на спора и правилността на обжалваното решение:
Предявен е положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху
недвижим имот в гр. *** от сдружение „Съюз на българските художници“ (СБХ), седалище
и адрес на управление: гр. ***, р-н „***“, ул. „***“ 6 срещу Република България чрез
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Ищецът – сдружение „Съюз на българските художници“ (СБХ) излага, че през м. октомври
1968 г. е закупило от Софийски градски народен съвет СУ „Строителство“ недвижим имот,
представляващ магазинно помещение в кооперативна сграда, със застроена квадратура
139,33 кв. м, застроена кубатура 516 куб. м, 8,08 ид. части от сградата, състоящо се от общо
помещение и спомагателни помещения, при граници: юг – ул. „***“ 3, изток – жилищна
сграда ул. „***“ 3, север – двор и помещение за смет, запад – вход „Б“ на сградата, който
имот се намира на административен адрес: гр. *** ул. „***“ 1-3, в новопостроена сграда, за
която е бил съставен акт за държавна собственост № 9548 от 01.11.1976 г., с балансова
стойност 33 175 лв. По указание на СГНС с уведомление № СУ 24696 от 06.08.1968 г., СБХ
превел паричната сума от 33 175 лева с платежно нареждане № 10587 от 04.10.1968 г. Със
заповед № 1985 от 30.12.1968 г. било наредено СГНС – СУ „Строителство“ да предаде на
СБХ основни средства – завършени капитални вложения през 1967 г. срещу предоставените
от СБХ средства. Ищецът влязъл във владение на имота. Като се основава на тези изложени
обстоятелства, ищецът твърди, че е придобил чрез покупка собствеността върху описания
2
имот. За имота бил съставен цитираният акт за държавна собственост, като до момента
имотът не бил деактуван като държавен.
На основание изложеното, ищецът сдружение „СБХ“ прави искане до съда да признае за
установено, че ищецът е собственик на магазинно помещение в кооперативна сграда, със
застроена квадратура 139,33 кв. м, застроена кубатура 516 куб. м, 8,08 % ид. части от
сградата, който имот се намира на административен адрес: гр. *** ул. „***“ 1-3, а съгласно
схема на самостоятелен обект в сграда № 15-133314 от 22.03.2016 г. – недвижим имот с
идентификатор 68134.407.20.2.30, находящ се в гр. *** р-н „***“ ул. „***“ 1, вх.А, ет. 1, с
предназначение на имота – за делова и административна дейност, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.407.20.2.29,
под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор 68134.407.20.2.1.
Ответникът – държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството,
оспорва иска с възражение с твърдение, че на ищеца не било предоставено правото на
собственост, а правото на стопанисване и управление на имота, и възражение за неизтекла в
полза на ищеца придобивна давност, макар и ищецът да не се позовава на такава давност,
поради което този въпрос не следва да се разглежда.
По първоинстанционното дело е установено безспорно между страните, че към момента
СБХ владее имота, но ответника, счита, че този имот е държавна собственост, поради което
отказва да го деактува, при което е налице необходимия по смисъла на чл. 124 от ГПК
правен интерес за предявяване и разглеждане по същество на положителния установителен
иск за правото на собственост.
Писмените доказателства, приети по делото сочат, че имотът е бил предоставен на СБХ с
протоколно решение № 2 от 29.01.1968 г. на ИК на Софийския градски народен съвет, в
което решение имотът е описан като „магазинното помещение в кооперативната сграда на
ул. *** 1-3, предвидено за бръснарски салон“. Прието е за безспорно установено и
заплащането на сума от 33 175 лв от сдружение „СБХ“ на СУ „Строителство“ при СГНС
(Столичен градски народен съвет) с платежно нареждане № 10587 от 04.10.1968 г. За имота е
съставен акт за държавна собственост (АДС) № 9548 от 01.11.1976 г. В графа 7 на акта за
държавна собственост е отбелязано, че със заповед № 1985 от 30.12.1968 г. имотът „се
прехвърля безвъзмездно на Съюза на българските художници“. Със „забележка“ към АДС
от 15.02.1998 г. е отбелязана корекция в графа 7 на акта в смисъл, че „предоставянето на
помещението следва да се счита възмездно“. От изготвената и приета без възражения в
първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че описаният в
протоколно решение от 29.01.1968 г. имот е идентичен с имота, който е предмет на акта за
държавна собственост и имота, описан в исковата молба.
От правна страна настоящият състав на САС намира следното по спорния пред настоящата
инстанция въпрос, а именно – притежава ли СБХ правото на собственост върху процесния
недвижим имот:
3
Правният режим на държавните имоти и прехвърлянето на държавен имот в собственост на
обществена организация за периода, през който е издадено цитираното протоколно решение
на ИК на СГНС, е бил предмет на уредба в чл. 13 (отм.), чл. 15 (отм.) и чл. 18 от ЗС
(редакция на текстовете от 1958 г.) и чл. 29-32 от Правилника за държавните имоти (отм. ДВ
бр. 79 от 1974 г.). Съгласно чл. 15 (отм.) от ЗС (редакция 1958 г.), отстъпването в полза на
кооперативни и други обществени организации на правото да се придобие правото на
собственост върху сграда, построена върху държавна земя, става от съответния орган по чл.
13 (отм.) от ЗС (редакция 1958 г.) – съответния министър, а за имоти, предоставени на
народните съвети – от изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет.
Самото придобиване на имота се извършва писмено, съгласно чл. 18 от ЗС (редакция 1951
г., в сила през 1968 г.). Според цитираната редакция на чл. 18 от ЗС, не се е изисквало
собствеността върху имотите да бъде отстъпена с писмен договор, а с постановяването на
акт на компетентния държавен орган в писмена форма за отстъпване на собствеността на
кооперация, обществена организация или гражданин следва да се счита завършен
фактическият състав по нейното придобиване от съответното лице. В съответствие с горната
уредба, за прехвърляне на собствеността върху държавен имот от държавата на друго лице, е
било необходимо изрично волеизявление в този смисъл от компетентния държавен орган.
Компетентният държавен орган да прехвърли собствеността върху недвижимия имот,
предмет на настоящия спор, е бил Изпълнителния комитет на Столичния градски народен
съвет, съгласно чл. 15 (отм.) във вр. с чл. 13 (отм.) от Закона за собствеността (редакция от
1958 г.). По делото е представено протоколно решение на ИК на СГНС от 29.01.1968 г., с
което държавният орган „предоставя срещу заплащане на Съюза на българските художници
и Съюза на архитектите в България за обзавеждане и откриване на изложбени зали
магазинното помещение в кооперативната сграда на ул. ***, предвидено за бръснарски
салон“. С писмо от 06.08.1968 г. началникът на Стопанско управление „Строителство“ при
СГНС е уведомил СБХ, че му се предоставя срещу заплащане магазинното помещение,
находящо се в жилищна сграда на ул. „***“ 1-3. Със същото писмо началникът на СУ
„Строителство“ е уведомил СБХ, че за да издаде документ за собственост е необходимо СБХ
да преведе сумата от 33 175 лева. Сумата е преведена с цитираното платежно нареждане от
04.10.1968 г. С последващо писмо от 14.10.1968 г. началникът на СУ „Строителство“ е
уведомил въззивника, че документ за собственост ще се издаде след окончателно уточняване
стойността на обекта. Със заповед № 1985 от 30.12.1968 г. председателят на ИК на СГНС е
наредил СУ „Строителство“ да предаде да предаде на СБХ сграда за магазин на ул. „***“ 1-
3. Разпоредено е на СБХ да състави акт за приемане на основни средства и ги запише по
счетоводните си книги.

От съдържанието на цитираните документи не може да се направи извод за ясно и
недвусмислено изразена воля на компетентния държавен орган за прехвърляне на
4
собствеността от държавата на въззивника СБХ. В протоколното решение на ИК на СГНС
изразената воля е била имотът да се предостави срещу заплащане на СБХ и САБ.
„Предостави“ като понятие не манифестира воля за прехвърляне на собствеността, в
подкрепа на което е употребата на глагола в чл. 7 (отм.), чл. 9 (отм.) и чл. 13 (отм.) от Закона
за собствеността (редакция 1958 г.) и в Правилника за държавните имоти (отм. 1974 г.) в
смисъл на предаване за ползване и управление („стопанисване и управление“) на държавни
учреждения, предприятия и съответните общински народни съвети. Когато собствеността
или друго вещо право на държавата върху имота е предмет на разпоредителни действия от
компетентния административен орган, нормативните актове през визирания период
употребяват понятието „отстъпване“ - чл. 15 (отм.) ЗС, или „прехвърляне“, съответно
„учредяване“ - чл. 18 ЗС. Поради това, в предоставеното протоколно решение № 2 от
29.01.1968 г. не се съдържа обективирано волеизявление за прехвърляне на собствеността
върху имота от държавата на Съюза на българските художници. Такова волеизявление не се
съдържа в писмото от началника на СУ „Строителство“, който не е бил компетентен орган
да разпорежда прехвърляне на държавна собственост, съответно издаване на документ за
собственост на въззивника. Изявление за прехвърляне на собственост не се съдържа и
в заповед № 1985 от 30.12.1968 г. на председателя на ИК на СГНС. С нея се разпорежда
предаване на имота на Съюза на българските художници и осчетоводяването му от съюза –
акт, който сам по себе си нито има транслативно действие, нито е доказателство за такова.
Самата заповед е издадена на основание чл. 16 от Закона за държавните предприятия от
1960 г. (отм. 1975 г.), регламентиращ получаване на основни средства чрез предоставянето
им от компетентните органи. В същата заповед е разпоредено съставянето на акт за
държавна собственост. Акт за държавна собственост № 9548 е съставен на 01.11.1976 г.
Съставянето на акт за държавна собственост след постановяването на решението за
предоставяне на имота на СБХ, изключва наличието на намерение на административния
орган да отстъпи собствеността върху имота от държавата на въззивника. В графа 7 от акта е
вписано, че имотът се „прехвърля“, като в забележката към акта е отбелязано, че
„предоставянето“ е възмездно. Поради това, САС не приема употребата на понятието
„прехвърля“ в случая като индиция за прехвърляне на собственост, още повече че
отбелязването е в графа 7 от АДС „Наименованието на учреждението и предприятието, на
което е отстъпен имотът за ползване“. Следва да се подчертае именно това – че е употребен
в графа 7 на АДС глаголът „ползване“, а ползването не може да се отъждестви с
прехвърляне правото на собственост от държавата в патримониума на въззивника за
процесния имот.

Поради изложените съображения, САС в настоящия си състав приема, СБХ не е придобил
собствеността върху имота, предмет на исковата претенция, чрез покупка от държавата чрез
СГНС, каквито твърдения се излагат, както в исковата молба, така и във въззивната жалба.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на СГС следва да бъде
5
потвърдено с оглед неоснователността на въззивната жалба на сдружението.
Процесуалният представител на ответника по жалбата не е претендирал разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8666 от 18.12.2019 г. по гр.д. 16804/2018 г. на СГС, I-21
състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6