О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 28.04.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ БОГОЕВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Савова в. ч. гр. дело № 162 по описа за 2019
година на КнОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 и сл. във вр. с чл.396, ал.1 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от Изпълнителните
директори т.п. и Д.В., чрез Адвокатско дружество „Г.Ф.ИТ.“, чрез управителя
адв. А.И.Т. от АК – София, със съдебен адрес:***. Обжалва се определение №1472
от 15.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 2034/2019 г. по описа на РС- Кюстендил.
С
атакуваното определение съдът е допуснал обезпечение на предявения от Ц.Д.Н., с
ЕГН **********, Н.З.Н., с ЕГН **********, и В.З.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,
против С.Н.Н., с адрес: ***- лично и като ЕТ „С.Н.“, със седалище и адрес на
управление: гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ №17, И.Е.Н., с адрес: ***, и „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, иск по чл.440 ГПК за установяване по отношение на ответниците–
длъжници и взискател по изп.дело №20167430400289 по описа на ЧСИ Е.Х., че
ищците са собственици на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор
№41112.504.1674 по КККР на гр. Кюстендил, като е спрял изпълнението по изп.дело
№20167430400289 по описа на ЧСИ Е. Х..
Частният
жалбоподател намира така постановения акт за неправилен, като приема, че не са
налице предпоставките по чл.391, ал.1 ГПК за допускане на исканото обезпечение.
На първо място изтъква, че не е налице правен интерес от обезпечаването на
предявения иск, тъй като то не може да доведе до искания от ищците резултат.
Сочи, че, за да е ефективна обезпечителната мярка – спиране на изпълнението, същата
трябва да е навременна, т.е. да е поискана при висящо изпълнително
производство. Цитира съдебна практика на ВКС, като сочи, че предявеният иск по
чл.440 ГПК е недопустим, доколкото правен интерес от предявяването му ще е
налице, само когато изпълнението върху правото, предмет на иска, е започнало,
но не е приключило. Акцентира, че при недопустимост на иска, във връзка с който
се иска допускане на обезпечението, недопустима е и защитата, търсена в
обезпечителното производство. Позовава се на Решение №47 от 20.04.2015 г. по
гр.д.№2775/2014 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, определящо публичната продан като процес, който започва
с описа на недвижим имот и завършва с влизане в сила на постановлението за
възлагане. На последно място частният жалбоподател изтъква, че не са налице
законоустановените предпоставки, посочени в чл.391, ал.1 ГПК, а именно: към
иска не са представени убедителни писмени доказателства за неговата вероятна
основателност, нито е представена гаранция, съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД. Иска
отмяна на обжалваното определение. Претендира съдебни разноски.
В
законоустановения 1-седмичен срок е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
който се излага довод за неоснователност на частната жалба. Изтъква се наличие
на правен интерес от предявяване на иска по чл.440 ГПК, неговата вероятно
основателност, с оглед приложените към исковата молба писмени доказателства,
обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка. Иска се
потвърждаване на обжалваното определение. Оспорва се искането за присъждане на
разноски, респ. се иска намаляване на техния размер.
По
допустимостта на частната жалба:
Частната
жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана
по същество, въззивният съд я намира за основателна по следните съображения:
За
да бъде уважено едно искане за допускане на обезпечение, е необходимо да са
налице в кумулативна даденост следните предпоставки: 1/ предявеният иск да бъде
допустим; 2/ да се явява вероятно основателен и 3/ да е налице интерес за
молителя от обезпечението, тоест обезпечителна нужда. Не следва да се касае и
за някоя от хипотезите по чл.393 ГПК, за които обезпечението на иска е
недопустимо.
Молбата
за обезпечение на предявения иск
отговаря на изискванията на чл.395, ал.1
ГПК, доколкото същата произхожда от надлежна страна, спазена е
изискуемата се форма - в нея е посочена обезпечителна мярка, цената на
исковете, чието обезпечение се претендира.
В
случая пред РС – Кюстендил е предявен иск с правно основание чл.440 ГПК, с
който е предявен от Ц.Д.Н., с ЕГН **********, Н.З.Н., с ЕГН ********** и В.З.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: *** против С.Н.Н., с адрес: ***, лично и като ЕТ „С.Н.“,
със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ №17, И.Е.Н., с
адрес: *** и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД иск по чл.440 ГПК за установяване по
отношение на ответниците – длъжници и взискател по изп. дело №20167430400289 по
описа на ЧСИ Е. Х., че ищците са собственици на ½ ид. част от поземлен
имот с идентификатор №41112.504.1674 по КККР на гр. Кюстендил.
В
исковата молба са изложени твърдения, че ищците имат качеството на трети лица
по отношение на изпълнението, насочено върху целия гореописан имот, както и че
на 08.10.2019 г. узнали, че целият имот е продаден на публична продан и е
изготвено постановление за възлагане от 02.10.2019 г.
С
исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение на предявения иск
чрез спиране на изпълнението, което искане районният съд е уважил с обжалваното
в настоящото производство определение, като е приел наличие на изискуемите от
закона предпоставки за това, а именно: предявеният иск да бъде допустим; да се явява вероятно основателен и да е
налице интерес за молителя от обезпечението, тоест обезпечителна нужда.
С
легитимацията по иска с правно основание чл.440 ГПК разполага трето лице, чиито
права са засегнати от изпълнението, което чрез уважаването му цели
предотвратяване на изпълнителното производство върху този имот. Третото лице ще
има нужда, а оттам и интерес от защитата по чл. 440 ГПК, ако имотът се държи от
длъжника и това прави възможно извършването на надлежно изпълнение спрямо него.
Искът по чл. 440, ал.1 ГПК е отрицателен установителен иск, чиято цел е
установяване несъществуването на правото на собственост на длъжника върху
обекта на изпълнението.Освен това избраният изпълнителен способ следва да е
обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице.
Видно
от приложеното копие на Решение №310 от 03.12.2019 г., постановено по
гр.д.№527/2019 г. по описа на КнОС –л.9-12 от настоящото дело, както и след
служебна справка в деловодната програма на ОС – Кюстендил , се констатира, че
окръжният съд е оставил без уважение жалба на С.Н.Н., лично и в качеството му
на ЕТ ”С.Н.” с адрес *** съдебен адрес ***,
срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 02.10.2019г. по
и.д.№20167430400289 по описа на ЧСИ Е.Х. с рег.№743 на КЧСИ, а по отношение на И.Е.Н.,
с адрес ***, е върнал жалбата като просрочена. Решението е влязло в сила на
13.12.2019 г., което от своя страна води до влизане в сила на обжалваното
постановление за възлагане от 02.10.2019г. Ищците по гр.дело № 2034/2019г.на
КнРС не сочат същите да са обжалвали
действията на ЧСИ, респ.визираното постановление за възлагане, като не посочват
и наличие на предпоставките за това по смисъла на чл.435,ал.4 ГПК. От горното
следва, че изпълнението срещу имуществото, за което ищците по гр.д.№2034/2018
г. по описа на КнОС, претендират собственически права, е проведено.
В
Решение №47 от 20.04.2015 г. по гр.д.№2775/2014 г. на ВКС е прието, че
„Публичната продан е процес, който започва с описа на недвижимия имот /чл.483 ГПК/ и завършва с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота
/чл.496 ГПК/“. Постановлението за възлагане е крайният акт с който приключва
изпълнителния способ публична продажба, съответно с него завършва/приключва
изпълнителното производство спрямо съответния недвижим имот на длъжника,
провеждано на основание изпълнителния лист. До момента на издаването му спиране
на изпълнението върху имота е допустимо и би било ефективно. След издаването му
изпълнителния способ е извършен и съдебният изпълнител е приключил с
изпълнението, т.е. пред него вече не е налице висящо изпълнително производство
върху имота, което да бъде спирано.
За да се уважи молбата за обезпечение освен
предпоставките по чл. 391 ГПК
и необходимостта да се установят допустимостта на иска и вероятната му
основателност (от гледна точка на твърденията в исковата молба), следва да са
налице обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка.Доколкото се
установи, че изпълнителното производство спрямо процесния недвижим имот е
приключило, то не се явява адекватна исканата мярка за обезпечение по
чл.397,ал.1,т.3 ГПК „спиране на изпълнението“.
По
изложените съображения, обжалваното определение се приема за неправилно и
следва да бъде отменено.
По
разноските:
С
оглед основателността на частната жалба на частният жалбоподател следва да се
присъдят сторените в производството разноски, възлизащи на сумата от 15 лева,
представляваща заплатена държавна такса за обжалване, която сума не полежи на
редуциране, в каквато насока е искането на насрещната страна в депозирания по
жалбата отговор.
С
оглед на гореизложеното, ОС- Кюстендил
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №1472 от 15.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 2034/2019 г. по описа на РС- Кюстендил, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за обезпечение - чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“
по изп.дело №20167430400289 по описа на ЧСИ Е. Х. - на предявения от Ц.Д.Н., с ЕГН **********, Н.З.Н.,
с ЕГН ********** и В.З.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** против С.Н.Н., с
адрес: ***- лично и като ЕТ „С.Н.“, със седалище и адрес на управление: гр.
Кюстендил, ул. „Колуша“ №17, И.Е.Н., с адрес: *** и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД иск
по чл.440 ГПК за установяване по отношение на ответниците – длъжници и
взискател по изп.дело №20167430400289 по описа на ЧСИ Е. Х., че ищците са
собственици на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор №41112.504.1674
по КККР на гр. Кюстендил.
ОСЪЖДА
Ц.Д.Н., с ЕГН **********, Н.З.Н., с ЕГН ********** и В.З.Н., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от
Изпълнителните директори т.п. и Д.В., чрез Адвокатско дружество „Г.Ф.ИТ.“, сумата
от 15.00/петнадесет/ лева, представляващи сторени в производството разноски за
заплатена държавна такса.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.