Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
16.03.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Валентина Радева-Ранчева при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1173 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.Д.М. *** срещу Решение № 160/16.10.2020г., постановено по АНД № 545/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Касационният жалбоподател заявява, че не е доволен от решението и го счита за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено, като се отмени и потвърденият с него електронен фиш.
Ответникът – ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 3287093, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на касационния жалбоподател Д.Д.М., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 лева, за извършено на 19.10.2019г. в 10.35 часа нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови решението си, районният съд приел, че оспореният пред него електронен фиш е законосъобразен от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазена била разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно съдържанието на ЕФ. Правилно в него бил посочен и субектът на нарушението, а именно Д.Д.М.. Отбелязал, че чл.34 от ЗАНН не намирал приложение по отношение на ЕФ. Посочил, че мобилното средство за контрол на скоростта било одобрен тип средство за измерване, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежавало надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ, и било регистрирано във водения регистър, което било видно от общодостъпната интернет-страница на органа. Това означавало, че контролните органи били изпълнили изискванията на чл.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Не било налице и нарушение на чл.6 от наредбата. Въз основа на доказателствата по делото, съдът приел за установено, че на 19.10.2019 г. в с.П., обл.Х., Д.М., управлявал притежавания от него лек автомобил „Ауди А3“ с рег.№ ***със скорост 95 км./ч., при ограничение на скоростта 50 км/ч., като предвид превишаването на разрешената скорост с 45 км./ч. основателно му била наложена санкция по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Отчел, че мястото на нарушението съвпадало с мястото на установяването му. Като неоснователни определил възраженията на жалбоподателя, касаещи наличие на ограничителен знак, тъй като в настоящия случай ограничението било общо - за населено място. Отбелязал и, че като част от АНП по делото бил представен протокол за използване на АТСС, който бил съставен по образеца от Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Приложена била и снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски автомобил, с който било извършено заснемането. Констатирал, че в протокола за използване на АТСС липсвал подпис на проверилия го началник структурно звено, но тава нарушение не било съществено, тъй като не повлияло върху съдържанието на акта и не могло да повлияе по принцип. Налице бил и субективният момент от състава на нарушението. За правилно приел наложеното с ЕФ наказание на лицето. Не били налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН в случая.
Настоящата инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни изводи, че обжалваният електронен фиш законосъобразно е издаден спрямо касатора.
Обжалваният пред районният съд електронен фиш е издаден спрямо Д.Д.М. ***. Видно от приетите от районният съд като писмени доказателства справки и писма на ОДМВР-Хасково, същият е вписан в базата на данни на ПП-МВР като ползвател на процесното м.п.с.с рег. № ***, по отношение на което, на 19.10.2019г., с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656 е установено, че при разрешена стойност на скоростта 50 , се движи с превишение от 45 км.час, и това не е спорен между страните факт.
Неправилно въззивният съд е приел, че същият в това му качеството може да бъде адресат на електронният фиш на основание чл. 188, ал.1 от ЗДВп.
Тълкувайки нормите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП, чл. 188, ал.1 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че електронният фиш може да се издаде само по отношение на собственика на м.п.с. или на лицето на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с декларация по реда на чл. 189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП, в която собственика декларира изрично, кое е лицето извършило нарушението.
В конкретният случай, по представената АНП липсват доказателства, а и не се твърди от ответника, че преди издаването на електронният фиш, такава декларация, е подадена.
Следователно, с издаването на електронният фиш незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице посочено от последния, по реда на чл. 189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето вписано в талона като ползвател и лицето на когото е предоставено моторното превозно средство. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвиденият законодателен ред, че на посочените в електронният фиш дата и място именно касационният жалбоподател е управлявал описаното в санкционният акт моторно превозно средство, а същият не се установява да е собственик на автомобила от представената от касационният ответник справка за собственост. Предвид което неправилно последният е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи- Решение № 556 от 28.06.2019г. по КАНД № 506 по описа на АдмС-Хасково за 2019г.
Като не е установил това обстоятелство и не е отменил електронният фиш, а вместо това го е потвърдил, районният съд е допуснал нарушение на закона.
Ето защо касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.
Решението на въззивният съд макар и валидно и допустимо, но като неправилно следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго такова по същество на спора, с което електронният фиш да бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 160/16.10.2020г., постановено по АНД № 545/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград и вместо това
ОТМЕНЯ Електронен фиш, сер. К №3287093 от 19.10.2019г. издаден от ОДМВР-Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.