О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 24.02.2020 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря
……………………………………..…………………като разгледа докладваното от съдия Митева в.ч.гр.д. № 155 по описа за 2020к
година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,
ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 1896/ 17.02.2020 година (клеймо 14.02.2020 година) „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ........., със
седалище и адрес на управление: гр. ........., чрез юриск. Р.И.И.,
срещу Разпореждане № 495/ 03.02.2020 г, постановено от Районен съд – Ловеч по чгд № 180/2020 г., с което е отхвърлено Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно
претендираното вземане за възнаграждение за закупен пакет от услуга и такса за извънсъдебно събиране
на вземането.
Моли да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното разпореждане, тъй като първоинстанционният съд е
мотивирал своята позиция, възприемайки неправилно фактическата обстановка и/
или е достигнал до погрешни изводи при прилагането на законовите разпопредби.
Излага съображения, че длъжникът предварително е запознат с опционните
възможности по кредита и е сключил споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги. Счита, че същите не са неравноправни клаузи, тъй като
потребителят е имал право да избира дали да сключи споразумението за
допълнителния пакет услуги.
Посочва още, че при формирането
на ГПР допълнителните услуги участват само ако са задължително условие за
сключването на договора. В този смисъл не е налице нарушение на Закона за
потребителския кедит. Счита, че споразумението за допълнителен пакет услуги не
попада нито в една от множеството хипотези в чл. 143 от ЗЗП, тъй котж
представляват индивидуално уговорени клаузи
По отношение на таксата за
извънсъдебно събиране на вземането, изтъква, че същата не предсталява такса по
усвояване и управления на кредита, а се начислява в случай, че
кредитополучателят не изпълнява задълженията си по договора, изпадне в забава
на плащанията си и за кредитора се е наложило да извърши допълнителни действия,
за да стимулира длъжникът да изпълни договора (текстови съобщения, телефонни
разговори, писма и други.) Тези такси не поставят в неравностойно положение
клиента, а целят да поокрият разходите на кредитора, предизвикани от
недоросъвестното си поведение.
При тези съоражения, моли да бъде
отменен акта на заповедния съд в обжаланата част и постановено уважаването на
претендираните суми.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на
изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Производството
е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ........., със
седалище и адрес на управление: гр. ........., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против длъжника М.Ю.З., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за парично вземане общо в
размер на 1126.17 лева, от които 457.79 лева – главница по договор за кредит, 73.41 лева – договорно възнаграждение за периода 15.01-15.08.2019 година,
473.35 лева – възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги дължимо до 15.08.2019 година, неплатени такси по
Тарифа за инвънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на
30.01.2019 година, 91.62 лева лихва за забава от 16.01.2019 година, датата на
изпадане на длъжника в забава до 15.08.2019 година, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски – 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение и 30.53 лева
държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № **********/ 28.08.2018 година за срок от 11 месеца с
месечна вноска от 51.74 лева и падежна дата на всяко 10-то число от месеца. Посочва, че дължимата главница е в размер
на 357.77 лева. Съгласно договора, длъжникът се е
задължил за заплати договорно възнаграждение, чийто неплатен размер е 105.88
лева. Посочва, че са сключили договор
за допълнителен пакет услуги, за срока на договора, като е уговорено
възнаграждението за тези услуги да се погасява разсрочено на равни месечни
вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита. Твърди, че
длъжникът не е изпълнил задължението си, което е поел по договора, като е
направил девет погасителни вноски и е изпаднал забава на 10.06.2018 година. Претендира се заплащане общо на сумата 772.62 лева, както и съдебно
деловодни разноски в размер на 25 лв. ДТ и възнаграждение за
проц.представителство в размер на 150
лева.
С
разпореждане № 3370/ 27.09.2019 година съдът е оставил без двежение
заявлението, като е дал конкретни указания.
С
молба от 11.10.2019 година заявителят е
посочил, че отпуснатата главница е в размер на 500 лева, платената главница е
142.23 лева и остава незаплатена сума от 357.77 лева. Съгласно чл. 4 от ДПК
Славчев дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 241.84
лева, при уговорен годишен лихвен процент в размер на 41.17% - чл. 6 от Общите условия към ДПК.
Изплатеното възнаграждение е в размер на 135.96 лева и остатък незаплатена сума
в размер на 105.88 лева. Възнаграждението за допълнителен пакет услуги, пожелан
от длъжника, е в размер на 499.92 лева, която е частично погасена – 190.95 лева
и се дължи сумата от 308.97 лева. Периодът за който са начислени претендираните
суми е от 11.04.2017 година до 10.06.2018 година – последната погасителна
вноска.
Първоинстанционията съд е отхвърлил
заявлението по чл.410 от ГПК, в частта относно искането да бъде издадена
заповед за изпълнение и за сумата от 308.97 лева – възнаграждение
за допълнителен пакет услуги,
като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на добрите нрави и
закона.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или
седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване
или седалище на територията РБългария.
В конкретния
случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2, пр.2
от ГПК – клаузите на договора за кредит относно уговореното възнаграждение за
допълнителен пакет услуги са нищожни поради противоречие със закона и с добрите
нрави.
Видно от
данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 600 лева, а
уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги е 660.55 лева, т.е.
надхвърля размера на кредита. В допълнителната молба е посочено, че този пакет
включва разглеждането на искането в най-кратки срокове, както и възможност за
отлагане плащането на вноски, да намалява техния размер, да променя датата на
падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Така уговорената клауза е нищожна на основание чл.26 ал.1
пред.2 от ЗЗД, тъй като своя
характер е дейност по усвояване и управление на кредита и с това споразумение
се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Съгласно чл. 24
от ЗПК към настоящият договор са приложими и разпоредбите на чл. 143-148 от
Закона за защита на потребителя. В този смисъл уговорката за възнаграждението
за допълнителния пакет е неравноправна клауза, тъй като нарушава изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, тъй
като се дължи независимо от това дали длъжникът реално е ползвал пакета
допълнителни услуги.
По отношение на претендираната такса за извънсъдебно
събиране в размер на 30 лева, начислената такса е в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.4
от Закона за потребителския кредит, тъй като от изложеното не се установява да
е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси
да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Освен това
въпреки, че е наречена такса, е обвързана с неизпълнение на задължение по
договора, което по същество противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК.
Съгласно чл. 411, 2, т.2 пр.1 от ГПК, съдът
следи служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при
констатиране на такова отказва издаване на заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното
настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС-Ловеч е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 495/ 03.02.2020 г, постановено от
Районен съд – Ловеч по чгд № 180/2020 г.,
с което е отхвърлено подаденото от ) „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ........., със
седалище и адрес на управление: гр. ........., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, срещу М.Ю.З., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, в частта относно претендираното за възнаграждение за закупен пакет
от услуга в размер на 473.35 лева и неплатени такси по Тарифа за инвънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.