Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../08.04.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-E въззивен състав, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.съдия НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 1485 по описа за 2021 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по
частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, представлявано от пълномощника юрисконсулт М.П., -
длъжник по изпълнително дело №20209240401007 по описа на ЧСИ Г.К.с район на
действие СГС, срещу разпореждане за приети по делото разноски, с което
съдебният изпълнител след направено възражение отказва да намали приетите разноски
за адвокатски хонорар до размер на сумата от 200 лева, както и пропорционалната
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
излага доводи, че адвокатското възнаграждение, прието от ЧСИ, не е съобразено с
Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като надвишава
сумата от 200 лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума,
съгласно чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Излага съображения, че
възнаграждение за водене на изпълнително дело в случая не се дължи, тъй като единственото
предприето действие от пълномощника на взискателя по изпълнителното дело е
подаване на молба за образуването му с посочване на способа на изпълнението,
като задължението било платено в срока за доброволно изпълнение. Поради
изложеното счита, че взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение
за водене на изпълнителното дело. Поддържа, че уговореният размер на
адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на
делото и на обема на извършените от пълномощника на взискателя процесуални
действия. Излага доводи, че следва да бъде намалена и начислената такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Съобразно изложеното е направено искане постановлението на ЧСИ да
бъде отменено като незаконосъобразно, и адвокатското възнаграждение на
взискателя да бъде намалено до размер от 200 лв., както и да бъде коригиран
размерът на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.
Взискателят и
ответник по жалбата – Л.Д.Й., чрез пълномощника адв. Ц.Л., е депозирал писмени
възражения по реда на чл.
436, ал. 2 ГПК, в които се излагат доводи за неоснователност на
депозираната частна жалба. Поддържа, че длъжникът е заплатил дължимите суми
след получаване на поканата за доброволно изпълнение и предприемане на
поисканите от взискателя изпълнителни действия. Излага съображения, че
адвокатският хонорар не е прекомерен, както и, че следва да бъдат взети предвид
и извършените действия по процесуално представителство в хода на производството
по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Представени са
мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището
на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело
№20209240401007 по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, намира следното :
Жалбата срещу
разпореждането на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е подадена в двуседмичния срок по чл.
436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по изпълнението
( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е
процесуално допустима.
От представения
препис от изп.дело №20209240401007 по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС,
се установява, че същото е образувано по молба на Л.Д.Й., чрез пълномощника
адв. Ц.Л., за принудително събиране на присъдени вземания срещу „Т.С.“ ЕАД по изпълнителен
лист от 27.08.2020г., издаден по гр.д. №54613/2017г. по описа на СРС, 141
състав. Искане за присъждане на разноски е заявено от взискателя с молбата за
образуване на изпълнителното производство. С молбата е посочен изпълнителен способ
– запор върху банковите сметки на длъжника. Представен е договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че взискателят Л.Д.Й. е заплатил на
пълномощника си адв. Ц.Л. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално
представителство в изпълнителното производство.
Изпратена е
покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на 25.11.2020г. С
разпореждане от 24.11.2020г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки, открити в „Общинска банка“ АД.
Изпратено е запорно съобщение до третото задължено лице, връчено на 25.11.2020г.
На 26.11.2020г. третото задължено лице – „Общинска банка“ АД е превело по
сметка на съдебния изпълнител сумата от 738 лева, за което съдебният изпълнител
е уведомен с писмо от същата дата. Със съобщение, връчено на 07.12.2020г.,
третото задължено лице – „Общинска банка“ АД, е уведомено за вдигане на
запорите на банковите сметки на длъжника. С протокол за извършено разпределение
от 21.12.2020г. съдебният изпълнител е извършил разпределение на постъпилото плащане.
Постъпило е на 02.12.2020г.
възражение от длъжника „Т.С.“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Б.Ш., до
съдебния изпълнител за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК на
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение и на начислената
пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане
от 18.12.2020 г. ЧСИ е оставил възражението без уважение.
По частната жалба
в частта, касаеща разноските за адвокатски хонорар на взискателя:
При направено
възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между
размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от страната на
упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и правна сложност
на делото, като съобрази и размерите, определени като минимални такива за
съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, под които адвокатското възнаграждение не може да
бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство,
какъвто е настоящият, това са размерите, определени в чл. 10 същата. С чл.
10, т. 1, т.
2 и т.
3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в относимата й за спора редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 20.10.2020 г.), за защита по изпълнително дело е
предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 200 лв.; за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над
1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.
В настоящия
случай процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на
изпълнително производство, в която е посочен изпълнителният способ – запор
върху банковите сметки на длъжника. Съгласно чл.
426, ал. 2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението,
като той може да посочи едновременно няколко начина само ако това е нужно за
удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен
способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което
първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за
начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело
по т.
1 на чл. 10 НМРАВ, а не и по т. 2
на същата разпоредба. В чл.
426, ал. 2 изр. 2 ГПК е предвидено, че в течение на производството
взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи
е предвидено да бъде начислявано адвокатско възнаграждение по т. 2
на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. Поради изложеното съдът намира, че в случая не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Наредбата, тъй като освен подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, в която е посочен изпълнителния способ, представляващ
изискване за редовност на молбата, съгласно разпоредбата на чл.
426, ал. 2 ГПК, същият не е извършил други изпълнителни действия, доколкото
задължението е изплатено веднага от третото задължено лице – „Общинска банка“
АД в изпълнение на изпратеното запорно съобщение. Ето защо, съдът приема, че
ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение на сумата от 200 лева.
Предвид промяната
на размера на адвокатското възнаграждение и наличието на искане в жалбата за
съответно намаляване на размера и на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, същата следва да бъде преизчислена, като с оглед промяната на
адвокатското възнаграждение, размерът й е 60 лв. с ДДС.
По разноските:
Съгласно
константната съдебна практика на ВКС, в производствата относно дължимостта и
размера на разноските, каквото е и процесното, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.). Предвид изложеното, исканията на страните
за присъждане на разноски са неоснователни.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ІV-Е състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, представлявано от
пълномощника юрисконсулт М.П., разпореждане от 18.12.2020г., постановено по
изп. дело №20209240401007 по описа на ЧСИ Г.К.с район на действие СГС, с което
е оставено без уважение възражение на длъжника за намаляване на приетите за
събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя Л.Д.Й. за размера над сумата от 200 лева, както и срещу определения размер
на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД
за процесуално представителство на взискателя Л.Д.Й. от 300 лева на 200 лева, и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 72 лева с ДДС на 60 лева с ДДС.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.