№ 173
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502801 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „ИНВЕСТБАНК"АД, чрез процесуален
представител адв. Й. Д., въззивна жалба срещу Решение № 262318/19.07.2021 г. постановено
по гр.д.№7017/20 г., по описа на ВРС, в частите, с които жалбоподателят е осъден да
заплати на В. К. К. следните суми: 1326,20 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински
консумативи и медикаменти, болничен престой и оперативни разходи, вследствие от
претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 1397,39 лева, представляваща имуществени вреди от същото събитие под
формата на претърпяна загуба за разликата между получаваното преди злополуката трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от
03.12.2019 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
физически и психически страдания, вследствие от претърпяна трудова злополука на
02.12.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до
1
окончателното погасяване на задължението, както и в частите, с които е осъден да заплати
на адвокат Е.Е. сумата от 428.47 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1, вр чл. 38, ал. 1 от ЗА, както и на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Районен съд Варна сумата от 349,29 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 144.70 лева –
разноски за експертизи.
Въззивникът изразява становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон, на съдебния акт. На първо място сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че претендираните вреди са последица от трудовата злополука, както и
че са търпени за период от около три месеца, тъй като посочените изводи били в
противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че с изтичане на болничния от
14 дни са приключили претендираните вреди от трудовата злополука, като на 17.12.2019 г. и
18.12.2019 г. К. е била в платен отпуск, поради което отговорността на работодателя
следвало да бъде за периода от 03.12.2019 г. до 16.12.2019 г. Плановата операция и
издадените след това болнични листи не следвало да се вземат предвид, тъй като не са във
връзка с трудовата злополука. Оспорва още извода на съда, че не може да се изключи
отговорността на работодателя, поради обстоятелството, че е застраховал отговорността си
за вреди в резултат на трудова злополука, тъй като се базирал на необсъждане на събрани по
делото доказателства относно сключена застраховка „България Здраве“, от която ищцата не
се е възползвала. Немотивирано и неправилно първоинстанционният съд приел, че
процесното падане е наложило хирургична интервенция, която по същността си не била
операция. От изготвената повторна СМЕ и от отговорите на зададените към вещото лице
въпроси, в проведеното на 23.06.2021 г. съдебно заседание, се установило, че В.К. е с
хрущялна увреда на дясно коляно от 2016 г., т.е. с вътреставни увреждания и с данни за
малък ставен излив, както и с руптура на тялото на медиален мениск. Сочи, че са
неоснователни и изводите на съда относно възстановителния период, както и че същият е
по-дълъг от обичайния за подобни случаи. На следващо място оспорва като неправилен
извода на съда относно справедливия размер на обезщетението, като твърди, че от
доказателствата по делото не се установяват вреди в присъдения размер. Въззивникът
твърди още, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за лечение е основателен,
поради неправилната си преценка относно оспорените от страната доказателства. Твърди ,че
иска за заплащане на имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение е
неоснователен, тъй като от приложените писмени доказателства се установявало по
безспорен начин, че К. е ползвала болничен лист за трудовата злополука само за периода от
03.12.2019 г. до 16.12.2019 г., на 17 и 18.12.2019 г. тя е била в отпуск, а болничните от
19.12.2019 г. са с причина общо заболяване. В заключение счита, че съдът е нарушил
разпоредбата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК, тъй като не са обсъдени всички доказателства
в тяхната съвкупност, съда не е извършил преценка на фактическите констатации, не е
изложил мотиви защо приема едни доказателства, а други не, не е отговорил на доводи и
2
възражения на страните, кои обстоятелства от делото се намират за установени и доказани и
кои не. Сочи и нарушение на състезателното начало и равенство на страните, тъй като не е
допуснал доказателства на „Инвестбанк“ АД, относими към предмета на делото. Оспорва
произнасянето на първоинстанционния съд и по отношение на разноските, като последица
от изхода на спора. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на
исковете с присъждане на разноски. Отправя доказателствено искане за допускане на СМЕ,
която да даде заключение дали ищцата е страдала от хипертонична болест, откога датира
заболяването и какви медикаменти е приемала.
Срещу депозираната въззивна жалба в рамките на срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
депозиран отговор от В. К. К., чрез процесуален представител адв. Е.Е., с който същата с
еоспорва като неоснователна и се претендира оставянето и без уважение, като
́
първоинстанционното решение бъде потвърдено в обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от В. К. К., чрез
адв. Е. Е., срещу Решение № 262318/19.07.2021 г. по гр. дело № 7017/2020 г. по описа на
ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката за разликата над 6 000 лева до
претендирания размер от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и психически страдания,
вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението
В насрещната жалба се излага становище за неправилност и необоснованост на решението
в посочената част. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ако ищцата е нямала
предходно скъсан мениск блокаж на коляното не би настъпил, а от там, и че не би се
наложила оперативна интервенция. Счита, че определеният от съда размер на
обезщетението е занижен и не отговаря на изискванията за справедливост, поради което
моли за отмяна на решението в тази част и уважаване на иска до размера от 12 000 лева.
Депозиран е отговор от „Инвестбанк“ АД в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, с който се
излагат твърдения за нередовност, и евентуално неоснователност на насрещната жалба,
поради неправилност на изложените в нея твърдения, касаещи предходно скъсания
минискус и определения по справедливост размер на обезщетението, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение.
В пледоарията си по същество процесуалният представител на В.К. адв. Е. акцентира
върху становищата на вещите лица, изразени в изслушванията им при първоинстанционното
разглеждане на делото. Сочи, че и двамата експерти са абсолютно категорични, че ищцата е
получила контузия в резултат на злополуката, причинила блокиране на колянната става,
която е станала причина за провеждане на лечение, включително и оперативно. Счита, че
предходното заболяване на ищцата не следва да бъде съобразявано при определяне на
размера на обезщетението. Поради изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба и
уважаване на подадената насрещна въззивна жалби, както и за присъждане на разноски.
Въззивното дружество не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание
3
по делото. В предоставения срок представя писмени бележки, с които поддържа изложеното
във въззивната си жалба и отговора на насрещната жалба, като отправя искане за отмяна на
решението в обжалваните от страната части отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано по подадена от В. К. К.
срещу „Инвестбанк" АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.200 КТ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1326,20 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за медицински консумативи и медикаменти, болничен престой и оперативни
разходи, вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 1397,39 лева, представляваща имуществени вреди от
същото събитие под формата на претърпяна загуба за разликата между получаваното преди
злополуката трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 03.12.2019 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба-25.06.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и физически и психически страдания,
вследствие от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019 г. ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищцата сочи, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника
по силата на трудов договор № 14 от 01.06.2006г. за длъжността „Мениджър обслужване на
клиенти" с място на работа- „Финансов център" гр.Варна. Твърди, че на 2.12.2019 г. при
връщане от работа е паднала пред входа на кооперацията, в която живее. В резултат на
падането е получила увреждане на дясното си коляно. С разпореждане №29077/12/12/2019г.
на НОИ, ТП-гр. София злополуката е обявена за трудова, на осн. чл. 55, ал. 2 от КСО.
Ищцата излага твърдения още, че получената травма наложила последващо оперативно и
постоперативно лечение и продължителна рехабилитация. Лечението продължило около три
месеца. Близо месец и половина К. не могла да става и да се придвижва без чужда помощ.
Ищцата понесла физически болки и емоционални страдания в резултат на травмата и
последвалото лечение. Загубила социалните си контакти била изолирана. В хода на
лечението се наложило да направи разходи за лечение, а именно: за сумата от 17, 40 лева-
болничен престой, 500 лева- оперативна такса, 808, 80 лева за медикаменти. Твърди още, че
е понесла и имуществена вреда под формата на пропуснато възнаграждение, тъй като
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност е по-ниско от получаваното
трудово възнаграждение за периода 03.12.2019г. до 21.03.2020г. По изложените
съображения отправя искане за уважаване на предявените осъдителни искове, ведно със
сторените по делото разноски.
4
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Инвестбанк“ АД, с който
се претендира отхвърляне на исковите претенции по съображения, че вредите, на които
ищцата се позовава не са настъпили в резултат на трудова злополука. Излага твърдения, че
като работодател е застраховал отговорността си за трудова злополука, поради което
служителят следва да насочи претенцията си срещу застрахователя. Оспорва претенциите за
имуществени вреди, като твърди, че ищцата е била във временна нетрудоспособност по
причина, свързана с трудовата злополука единствено за периода от 3.12.2019г. до
16.12.2019г., за което е издаден болничен лист. Последната е ползвала отпуск за периода 16-
17.12.2019г., след което е постъпила в болнично заведение за планово лечение. Претендира
отхвърляне на исковете, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Предявените субективно кумулативно съединени искове за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди намират правната си квалификация в разпоредбата на
чл. 200, ал. 1 КТ. Основателността им е предпоставена от установяване в условията на
главно и пълно доказване от ищеца на съществувало между страните трудово
правоотношение, при действието на което той е претърпял трудова злополука, вследствие на
която в имуществената и неимуществената му сфери са настъпили вреди в претендирания
размер.
Съгласно цитираната разпоредба работодателят отговаря спрямо работника за вреди от
трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали
има вина за настъпването им. Тази отговорност има обективен и безвиновен характер. При
разглеждането на споровете по чл. 200 от КТ за съда съществува задължението само да
установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова
злополука или професионално заболяване, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до
трудовата злополука, респективно налице ли са виновни действия или бездействия от
съответни длъжностни лица от предприятието - работодател, както и причинна връзка
между последните и трудовата злополука, не представлява задължителен елемент от състава
на отговорността пред пострадалия работник. По общото определение, възприето от
законодателя и съдебната практика, трудова злополука са травматичните увреждания,
станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, тоест такива, които се
намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили
временна или трайна загуба на трудоспособност.
Между страните е обявен за безспорен фактът, че В.К. към датата на процесното събитие
02.12.2019 г. се е намирала в трудово правоотношение с „Инвестбанк“ АД, където е заемала
длъжност „Мениджър обслужване на клиенти". Същият се установява и от приложеното по
делото допълнително споразумение към трудов договор № 14/06.2006 г. и заповед от
02.03.2020 г., с което трудовия договор е прекратен, считано от 23.03.2020 г.
Видно от представеното по делото Разпореждане № 29077 от 12.12.2019г. на длъжностно
лице при ТП Варна на НОИ е, че контузията на дясното коляно на В.К., получена на
02.12.2019 г. при падане при придвижване по обичайния път от работното място до
5
основното място на живеене, е приета за трудова злополуката.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на такава като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на правото. Влезлият в сила акт обвързва
страните по правоотношението относно характера на злополуката и нейното квалифициране
като трудова такава.
Ответникът не оспорва извода на органа, обективиран в разпореждането по чл. 60, ал. 1 от
КСО, а спорен между страните е въпроса дали претендираните от ищцата вреди са
причинени от процесния инцидент. За установяване на съществуването на причинно-
следствена връзка между трудовата злополука и настъпилото телесно увреждане при
първоинстанционното разглеждане на делото са изслушани две съдебномедицински
експертизи – първоначална и повторна.
По същество заключенията на двамата експерти не си противоречат, а се допълват, като и
двете са обективно и компетентно дадени, поради което съдът ги кредитира. И двете вещи
лица са категорични относно извода, че в резултат на трудовата злополука от 02.12.2019 г.
В.К. е получила контузия и блокаж на дясното коляно, която е обострила съществуваща
преди това лезия на медиален мениск на същото коляно. Това е наложило извършването на
артроскопия на 19.12.2019 г. и последващото следоперативно лечение. От заключението на
повторната СМЕ се установява още, че след 18.12.2019 г. ищцата е била нетрудоспособна
поради претърпяната оперативна намеса, като е била хоспитализирана от 19.12.2019 г. до
22.12.2019 г. и за престоя и последващото лечение е издаден болничен лист. Травмата на
коляното на 02.12.2019 г. е причинила блокаж, който не е позволявал ефективното му
движение и ползване, което от своя страна е станало причина за оперативната намеса. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице е потвърдило даденото заключение, че
причиненият от падането блокаж е наложил операцията. Поради изложеното се явяват
неоснователни възраженията на въззивното дружество за липсата на връзка между
уврежданията и трудовата злополука, като обусловеността на последните от падането
безспорно се установява от приложената медицинска документа и проведените по делото
две СМЕ. Ирелевантно се явява посоченото от страната обстоятелство, че в представения
болничен лист № Е 20199201290 не е посочено кое от двете колена на ищцата е било
контузено, доколкото от обсъдените заключения на експертизите, а и от останалите писмени
доказателства по делото, се установява безпротиворечиво, че трудовата злополука е
причинила блокаж на дясното коляно, който от своя страна е принудил пострадалата да се
подложи на операция /артроскопия/. Дори и същата операцията да не е била неотложна,
нормалното движение на крайника е било невъзможно да бъде възстановено без
хирургичната интервенция. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице
причинно-следствена връзка между приетата за трудова злополука контузия на дясното
коляно, извършената операция и нетрудоспособността на ищцата, съответно с понесените
6
вследствие на травмата и последващото лечение имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на имуществените вреди:
От приложените по първоинстанционното дело писмени доказателства - касови бонове /л.
21-л.25, л. 27 и л. 30/ се установява, че ищцата е извършила парични разходи в общ размер
на 1326.20 лева, от които 17.40 лева за болничен престой, 500 лева оперативна такса, както и
808,59 лева за закупени медикаменти. Заключенията и на двете СМЕ са единодушни, че
закупените лекарства и консумативи са адекватни на диагнозата и лечението на ищцата и не
са в разрез с установената практика при подобни случаи, поради което следва да се приеме,
че представляват пряка имуществена вреда в патримониума на ищцата, причинена от
трудовата злополука, за която ответникът отговаря на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
Настоящият въззивен състав не споделя възраженията на последния, изложени във
въззивната му жалба, че същият е освободен от имуществена отговорност, тъй като К. е
имала качеството на застраховано лице по здравна застраховка „България здраве“ към „ЗК
България Иншурънс“ АД, сключена от него. Действително от приложените по делото
писмени доказателства се установява, че ищцата е била застрахована по такава застраховка,
но посоченото обстоятелство е напълно ирелевантно към обективната отговорност на
последния. Последната може по силата на чл. 200, ал. 4 от КТ да бъде намалена с размера на
получените суми по сключените договори за застраховка на работниците и служителите.
Доколкото по делото липсват доказателства, а и твърдения за изплащането на такива суми,
като възраженията на страната са, че пострадалата не се е възползвала от възможността да
получи обезщетение от застрахователя, то не са налице основания за редуциране, още по-
малко за изключване на отговорността на работодателя. Изборът на пострадалата къде, как
и каква медицинска помощ да потърси е изцяло личен, и доколкото не е получила плащания
по застрахователен договор, същата следва да бъде обезщетена от работодателя по силата на
чл. 200, ал. 1 от КТ. Още повече, че съгласно приложените от ответника указания за
ползване на здравни услуги изрично са изключени от покритието на застраховката
разходите за хондопротектори, каквито от СМЕ се установява, че ищцата е извършила.
С оглед гореизложеното, във връзка с лечението на полученото от трудовата
злополука увреждане В.К. е сторила парични разходи в размер на 1326.20 лева като липсват
сочените от работодателя основания за изключване на отговорността, поради което искът за
репариране на посочените имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен в целия предявен размер.
Видно от представените болнични листи /л.45-л.48 вкл. от I инст.д./ ищцата е била
неработоспособна като е ползвала отпуск по болест в периода от 03.12.2019г. до 21.03.2020г.
Действително двата дни от 16.12.2019 г. до 17.12.2019 г. К. е ползвала платен годишен
отпуск, но това не променя факта, че в посочения период е била нетрудоспособна
вследствие на претърпяната злополука. Времевия интервал, в който ищцата не е била
способна да полага труд освен от медицинската документация се потвърждава и от двете
медицински експертизи. В тази част съдът изцяло кредитира заключението по повторната
такава, при защитата на което вещото лице потвърждава, че издадените болнични листи за
7
общо 106 дни, в които не са включени двата дни платен отпуск, съответстват на обичайното
време за възстановяване, съобразно тежката диагноза на пациента и необходимото време за
възстановяване и раздвижване. Двата дни, които ищцата е ползвала платен отпуск
непосредствено предхождат извършената и хирургична интервенция, преди която и двамата
́
експерти са единодушни, че същата не е могла да движи свободна крака си, а и е следвало
да се подготви за предстоящата операция, следователна същата е била неработоспособна
през целия посочен период.
От заключението на изготвената при първоинстанционното разглеждане на делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, се установява, че в периода от 03.12.2019 г. до 21.03.2020
г., през който ищцата е била нетрудоспособна, включващ 66 работни дни, като се изключат
двата дни от 17.12.2019 г. до 18.12.2019 г., същата е получила обезщетение от НОИ в размер
на 4790.20 лева. Размерът на брутното трудово възнаграждение с включено допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за посочените 66 работни дни възлиза
на 6097.06 лева.
Съобразно постановките на ПП на ВС № 2/1981 г., когато вследствие на непозволено
увреждане е намалена за определен срок или окончателно трудоспособността на
пострадалия, обезщетението за имуществени вреди обхваща разликата между получаваното
преди увреждането възнаграждение и заплащаното парично обезщетение за времето,
прекарано поради болест. В настоящия случай разликата между изплатеното обезщетение от
НОИ възлиза на 1306.94 лева, към която следва да се прибави дължимата на основание чл.
40, ал. 5 от КСО сума от работодателя за първите три работни дни в размер на 90.45 лева,
поради което искът по чл. 200, ал. 3 от КТ е основателен за пълния предявен размер от
1397.39 лева. По изложените съображения е неоснователно възражението на въззивното
дружество относно периода на отпуска по болест, тъй като при изчислението на дължимото
обезщетение не са включени двата дни платен годишен отпуск – 16 и 17 декември 2019 г.
По отношение на неимуществените вреди:
Разпоредбата на чл. 212 от КТ във вр. чл. 51 от ЗЗД намира приложение при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди , които и при трудова злополука или
професионално заболяване следва да бъдат определяни съобразно критерия за
справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Посоченият принцип
изисква обезщетяване на вредите на увреденото лице в най-пълна степен, като съдът е
необходимо да отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията,
отразили се на личността пострадалия и неговия живот, с оглед специфични
характеристики, с които се отличава на конкретния случай. Като ориентир за определяне на
размер служи и икономическата обстановка в страната към момента на увреждането.
Относимите към конкретиката на процесната трудова злополука обстоятелства относно
8
претърпените от пострадалата неимуществени вреди се установява от ангажираните гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Х.К. и изготвените съдебномедицински документи и
експертизи. Показанията на свидетеля К. – син на ищцата, следва да бъдат кредитирани с
оглед правилото на чл. 172 от ГПК във връзка с останалите обстоятелства по делото, като се
вземе предвид неговата възможна заинтересованост от изхода на делото. При съблюдаване
на посочените критерии, от разпита на последния се установява, че при пристигането му
заедно с неговия баща до дома на ищцата, двамата я открили паднала пред прохода на
входа. К. изпитвала силна болка в крака си и не можела да стъпва, била неориентирана и
емоционална и смутена - викала. Свидетелят заедно с баща си и помогнал да я качат в
апартамента за да се преоблече, а след това я откарали в спешното отделение на Окръжна
болница. Преди насрочената операция ищцата се чувствала много зле, постоянно имала
подуване на коляното и не можела да стъпва и да се обслужва сама, като се налагало синът и
́
и нейният съпруг да помагат. Първите две седмици на пострадалата е било много трудно
да стъпва, а след това ходела само с патерици, а по-късно и с бастун за дълго време. Първият
месец и половина или два ползвала помощно средство при придвижването. След операцията
над един месец се налагало да я обслужват, като в първите дни изобщо не е можела да
стъпва, а след това го е правила с помощта на патерици, но отново и помагали нейните
́
близки. Впоследствие започнала физиотерапия и и слагали инжекции. В болница и вкъщи
́
психическото и състояние не било добро, имала е доста тежък период, изпадала в депресии,
́
чувствала се е зле, защото не може да се обслужва.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля относно продължителността на
възстановяването и относно твърдението, че същото към момента не е завършило напълно,
тъй като в посочените части противоречат на заключенията на проведените по делото СМЕ.
Както вече беше изложено, заключенията и на двете се припокриват относно извода, че
движенията в колянната става на ищцата са възстановени, като от повторната експертиза се
установява, че движенията и в двете коленни стави са симетрични и в границите на нормата.
Налице е болка при пълна екстензия, която се дължи на дегенеративния процес на
хрущялната тъкан, установим както от ЯМР от 18.10.2016 г., така и от изследванията
извършени след инцидента и проведената операция. И двете експертизи са категорични, че
към момента на провеждането им ищцата е напълно възстановена, но е налице
несъществено противоречие относно продължителността на възстановителния процес. В
посочената част съдът кредитира изцяло заключението на повторната експертиза, съгласно
което възстановяването на пострадалата съвпада с периода на издадените болнични – от
03.12.2019г. до 21.03.2020г., или общо 109 календарни дни, в които са включени и денят на
настъпване на злополуката /02.12.19 г./, както и двата работни дни, през които пострадалата
е ползвала платен годишен отпуск. Посоченият период попада във времевия интервал,
определен от първоначалната експертиза, но е по-конкретно индивидуализиран и
съответства изцяло на приложените по делото медицински документи, поради което с
точност определя времевия интервал, в който е протекъл и е завършен възстановителния
процес на получената травма.
9
С оглед гореизложеното, ищцата е търпяла неимуществени вреди в продължителен
период от време. На 02.12.2019 г. същата е изпаднала в шок от получената травма и е
изпитвала силна болка, като не е могла и да стъпва, поради което по спешност е откарана от
своите близки в УМБАЛ Света Марина. На 19.12.2019 г. е претърпяла хирургична
интервенция – артроскопия, след която се е възстановявала в период, продължил около три
месеца. Първоначално не е могла да стъпва на оперирания си крак, като след две седмици е
започнала да се придвижва с патерици, а накрая с бастун. Около месец и половина е
използвала помощни средства, а след като е престанала е накуцвала, докато е вървяла. В
периода на първоначалното раздвижване на крайника пострадалата е имала нужда от чужда
помощ за грижата за себе си и за своето обслужване, което е създало съществени
затруднения в битов план, като я е поставило в социална изолация. Към момента на
приключване на съдебното дирене в производството ищцата е напълно възстановена, като
единствените ограничения, които изпитва са свързани с болки при крайно движение, които
се дължат на дегенеративния процес в хрущялната тъкан.
За да се определи справедливия размер на неимуществените вреди следва да се отчетат
всички релевантни обстоятелства, включително и здравословното състояние на пострадалата
преди злополуката, и доколко то е допринесло за настъпването и. Заключенията и на двете
́
СМЕ са категорични, че получената травма е обострила съществуващо от преди това
увреждане /лезия/ на медиален минск на същото коляно. По отношение на посоченото
обстоятелство повторната експертиза е разчела предходно изследване с ЯМР, поради което
заключението и, базиращо се на нея следва да бъде кредитирано като по-пълно и
́
обосновано. От нея е видно, че от предходното изследване от 18.10.2016 г. е установено, че
увредите по хрущялните повърхности на мед. бедрен кондил и мед. фасетка на пателата са с
давност от преди травмата, като ищцата е имала дегенеративно скъсване на мениска и
вреждане на хрущялните повърхности още през 2016 г. При изслушването си вещото лице
М.М. е потвърдил, че разкъсването на менискуса го е имало още през 2016 г., като е
допълнил, че при това състояние е можело да се стигне до блокаж в колянната става във
всеки един момент – танци, слизане от автомобил, както и във всяка друга ситуация, в която
кракът е изложен на въртеливо движение. Ако го е нямало това разкъсване на менискуса,
увреждането и блокажът е могъл да настъпи само ако в момента на травмата се скъса
менискуса. С оглед изложеното, настоящия въззивен състав приема, че състоянието на
ищцата преди злополуката е обусловило нейното настъпване в установения по делото
интензитет и обем на настъпилите вреди. Ако ищцата не е имала увреждане на менискуса,
след падането, от което е настъпила трудовата злополука, тя не би получила блокаж на
колянната става, съответно не би имало необходимост от извършване на хирургична
интервенция. Доколкото предходното и здравословно състояние не е причинено от
́
злополуката, а в същото време е обусловило настъпването на вреди в по-голям обем и
интезитет, то същото следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението
съобразно изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият въззивен състав намира, че всички гореизброени релевантни факти и
10
обстоятелства ценени поотделно и в тяхната съвкупност обуславят извод, че обезщетение в
размер на 6000 лева в пълна степен ще репарира претърпените от ищцата неимуществени
вреди, като не са налице основания за увеличаване на същото, тъй като то се явява
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. С оглед цялостното съвпадение в решаващите
изводи на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Предвид факта, че и двете жалби се явяват неоснователни, то разноските следва да
останат за страните така, както са извършени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262318/19.07.2021 г. постановено по гр.д.№7017/20 г.,
по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11