Р Е Ш Е Н И Е
Номер 230 15.07.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Йълдъз Агуш
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Спас Спасов
при секретаря Наталия Георгиева и прокурор Пламен
Петков като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно наказателно административен характер дело номер 166 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Фънки Б“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Цанко
Церковски“ № 4, вх. 5, представлявано от В.В.Б. - управител, срещу Решение
№ 79/28.01.2022 г., постановено по АНД № 2403/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 59/14.10.2021 г., издадено от ИД директор на
Регионална здравна инспекция – Русе, с което на касатора, на основание чл. 209а,
ал. 2 във връзка с чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева. Въвежда се оплакване, че обжалваното
решение незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния
закон. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като
незаконосъобразен и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.
И.Г.,***, редовно упълномощен, който поддържа жалбата на основания, изложени в
нея и претендира присъждане на разноски.
Касационният ответник – Регионална здравна
инспекция (РЗИ) – Русе, редовно призована, не се представлява. Представя писмен
отговор на касационна жалба чрез процесуалния си представител адв. Б. М.,***,
която оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да остави в сила
обжалваното съдебно решение. Иска присъждане на разноски за двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата поради липса на касационни
основания за отмяна на обжалваното решение.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна по чл.
210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Фънки
Б“ ЕООД против
Наказателно постановление № 59/14.10.2021 г.,
издадено от ИД директор на РЗИ – Русе, с което на касатора, на основание чл. 209а,
ал. 2 във връзка с чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушаване на въведената със Заповед №
РД-01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр на територията на страната. За да потвърди процесното наказателно
постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП
на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано, наложено е в
размер, фиксиран от закона. Разгледано е възражението на нарушителя относно
неприлагане на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Решението на
Районен съд - Русе, предмет на касационната проверка, е правилно като краен
резултат, но по мотиви, различни от изложените.
Съгласно чл. 218, ал.
1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационният съд
обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, но съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК, приложим субсидиарно съгласно чл. 63в от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон съдът следи служебно.
Въз основа на събраните
доказателства фактическата обстановка е правилно установена. При събирането и
оценката им първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения. Установено
е, че на 18.09.2021 г., в обект коктейл-бар, разположен на адрес гр. Русе, пл.
„Хан Кубрат“ № 5, стопанисван от „Фънки Б“ ЕООД, не се спазват
задължителните противоепидемични мерки, въведени със
Заповед № РД 01-748/002.09.2021 г. – т. 15, съгласно която посещенията в
заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за
туризма, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7,00 ч.
до 23,00 ч. при спазване на отстояние от 1,5 м. между облегалките на столовете
на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и
носене на защитни маски за лице от персонала. При проверката е установено, че обектът
е работил извън посочения времеви интервал - в 23,20 часа, т.е. след
установения краен час. В този час заведението работело:
обекта бил отворен, персоналът бил налице, готов за работа. На една от масите
имало седнали посетители, които консумирали напитки. Персоналът бил с маски,
спазвали се другите противоепидемични мерки.
Въз основа на
установеното е съставен Акт за установено административно нарушение №
11/29.09.2021 г., за извършено нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр. На база
съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 59/14.10.2021 г., с
което на касатора, за нарушение на посочената разпоредба, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Районният съд в оспореното решение е изложил
мотиви относно вида на заведението за обществено хранене; относно правомощията
на министъра на здравеопазването да налага противоепидемични мерки. Посочено е
още, че отмяната на заповедта на министъра на здравеопазването не може да се
приеме като промяна на нормативните разпоредби, тъй като тя е общ
административен акт, съгласно чл. 63, ал. 11 от 33др и се издава по реда на чл.
73 от АПК. Последвалата отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването не
се отразява върху отговорността на нарушителя, тъй като той е допуснал
нарушение към момента, към който заповедта е предвиждала конкретно правило за
поведение - обекта да не работи след 23.00 ч. Като общ административен акт
заповедта има ограничено действие във времето и с отпадане на предварително
заложения в нея срок това действие отпада, но не се обезсилват със задна дата
правата и задълженията, които са породени през периода на действие. По
изложените причини, първата инстанция приема, че не са налице обстоятелства,
водещи до приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Касационният състав също счита,
че не са налице предпоставките за приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, но по
различни причини. Тази правна норма регламентира, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Посочената норма е
израз на основен принцип на наказателното право (чл. 2, ал. 2 от НК) и респективно,
в административнонаказателното право, за приложение на по-благоприятния за
дееца закон. Според чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или
2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.
Санкцията на нормата е относително определена, а нейната диспозиция е от
категорията на бланкетните като за попълването й със съдържание и определяне на
признаците на нарушението от обективна страна се отпраща към акт на министъра
на здравеопазването или директор на РЗИ, с който следва да са определени
неизпълнените или нарушени противоепидемични мерки.
Тези актове на министъра на здравеопазването, първоначално в съдебната практика
на ВАС, а впоследствие и в самия закон – чл. 63, ал. 11 от ЗЗдр, са обявени за
общи административни такива. Възможността за определяне на конкретните състави
на нарушенията със заповед, която няма характеристиките на нормативен акт,
както беше посочено, е изрично уредена в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН. За целта е
необходимо санкционната норма да се съдържа в закон или подзаконов нормативен
акт и визираното в нея административно наказание да е определено по вид и
размер, което изискване в случая е изпълнено – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. Съставът
на конкретното нарушение, изразяващо се в нарушение на противоепидемичните
мерки, е определен със заповед на член на правителството, какъвто е и
министърът на здравеопазването, която заповед съставлява общ административен
акт и създава забрана за осъществяване на конкретното описано в нея поведение. Налице
е и изискуемото от чл. 2, ал. 2 от ЗАНН овластяване на министъра на
здравеопазването със закон – чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, в приложимата редакция на
текста към датата на издаване на административния акт. Бланкетните
наказателноправни норми могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила,
стига задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. В този
смисъл е решение № 622/09.03.2004 г. на ВКС по н. д. № 476/2003 г. Посредством
овластяването на министъра на здравеопазването да определя видовете
противоепидемични мерки и препращането в диспозицията на нормата на чл. 209а,
ал. 1 от ЗЗдр към актовете, с които той е определил такива мерки, тяхното
неизпълнение или нарушение става част от обективния състав на административното
нарушение, съгласно принципа на законоустановеност на административното
нарушение – чл. 2, ал. 1 от ЗАНН.
Касационният състав
приема, че след като Заповед № РД-01-748/ 02.09.2021 г. на министъра на
здравеопазването, към момента на постаноявяване на решението на районния съд е
отменена, като в последваща заповед на същия орган, действаща към настоящия
момент, е възпроизведена обсъжданата противоепидемична мярка, то следва да се
приеме, че преди влизане в сила на наказателното постановление, описаното
поведение продължава да съставлява административно нарушение по чл. 209а, ал. 1
от ЗЗдр, доколкото е налице акт (Заповед № РД 01-856/19.10.2021 г. на министъра
на здравеопазването, в частта по т. І.21. – Преустановяват се
посещенията н игралните зали, казината и заведенията за хранене и развлечения
по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, включително и тези към местата за
настаняване), с който да
бъде попълнена диспозицията на тази норма.
В този смисъл, неправилна
е интерпретацията в касационната жалба, че след 21.10.2021 г., от когато са
настъпили правните последици на новата заповед - Заповед № РД 01-856/19.10.2021
г. на министъра на здравеопазването, описаното в обжалваното наказателно
постановление деяние вече не е административно нарушение. Напротив, видно от
текста на цитираната от съда разпоредба, с новата заповед се въвежда още
по-стриктна забрана за достъп до заведенията за хранене и развлечение. Съдът
напълно възприема тезата на първата инстанция, че обекта коктейл – бар е
заведение, попадащо в обхвата на чл. 124 от Закона за туризма и по-точно в чл.
124, ал. 7, т. 1 във връзка с чл. 124,
ал. 2, т. 5 от този закон.
От изложеното следва
правният извод, че не са съществували предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като не е налице е по-благоприятен за касатора закон – налице е нормативен
акт, който обявява извършеното деяние за нарушение, т.е. съществува установен
от закона състав на административно нарушение, който е идентичен със състава на
нарушение, за който касаторът е наказан.
По изложените причини
настоящият касационен състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да се остави в сила.
Страните са направили
искане за присъждане на разноски по делото.
Предвид изхода на спора и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН разноски
в полза на жалбоподателя не се следват.
Касационният ответник е
заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в представения
отговор на касационната жалба (само за касационна инстанция), и в представените
писмени бележки (за две инстанции). Следва да се отбележи, че с обжалваното
решение първата инстанция е присъдила в полза на РЗИ Русе адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и следователно, искането на РЗИ е уважено в
първоинстанционното производство и не може отново да се предяви пред тази
инстанция. Принципно, при съобразяване изхода на спора и нормата на чл. 143,
ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на касационният
ответник би следвало да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В конкретния
казус обаче, РЗИ Русе е представлявано не от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, а от адв. Б.М. ***. Представените на л. 10, л. 16 и л.
17 пълномощни от директора на РЗИ Русе в полза на посочения адвокат са общи и
не съдържат данни за заплатено възнаграждение, поради което съдът не може да
присъди възнаграждение в полза на ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд
– Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
79/28.01.2022 г., постановено по АНД № 2403/2021 г. по описа на Районен съд - Русе.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.