МОТИВИ към Решение № 1921 от 02.11.2017г. по АНД № 3185/2017 г. по описа на ПРС, XXV н.с.

 

 Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Л.Н.Д., ЕГН: **********, за това, че на 06.03.2016г. в град Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325 ал.1 от НК.

С разпореждане за насрочване на делото съдът е приел, че производството по делото следва да се насрочи за разглеждане по реда на Глава ХХVІІІ от НПК за произнасяне по наличието на предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение, като счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 2 000лв.

Обвиняемият Л.Н.Д. не се признава за виновен. Дава обяснения по обвинението. В хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника си, а в дадената му последна дума моли съда да бъде оправдан.

Защитникът му – адв. М., пледира за оправдателна присъда като излага свой анализ на събраните доказателства по делото.   

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Л.Н.Д. е роден на ***г***, б., български гражданин, със средно специално образование, неосъждан, женен, работещ като ...., живущ *** с ЕГН **********.

На 06.03.2016г., около 12.15ч. свидетелката Д.А.П. и синът й - св. Г.Н.П. пътували с личния лек автомобил на свидетелката марка „Рено" модел „Клио", е рег.№...., по бул.Освобождение, ж.к. "Тракия" в гр.Пловдив, в посока бул. "Цариградско шосе". Автомобилът бил шофиран от св.П., синът й стоял на предна дясна седалка. На кръстовището на бул.Освобождение с бул. Съединение, в близост до магазин «Пени», св. П. спряла на червен светофар, в средната лента. Зад автомобила на свидетелката спрял л.а. марка „Опел" модел „Кадет" с рег.№.....,   управляван от обв. Л.Н.Д.. Заедно с обвиняемия пътувала и неговата съпруга св.В.Д., която стояла на предна дясна седалка на автомобила. При задействане на зелен сигнал на светофарната уредба св.П. направила опит да потегли, но колата й изгаснала точно преди да навлезе в кръстовището. Водачът на автомобила непосредствено зад нея обв.Д., подал звуков сигнал чрез продължително натискане на клаксона. Св. П. вдигнала дясната си ръката и направила знак, за да покаже, че има проблем, но въпреки това обвиняемия продължавал да натиска клаксона. След като свидетелката успяла да потегли преминала през кръстовището, продължила да шофира по бул.Освобождение. След като преминала колелото при хотел «СПС», обв.Д.. който до този момент се движел зад свидетелката, се престроил в лявата лента и изравнил автомобила си с този на св.П.. Движейки се по този начин, той започнал да ръкомаха енергично и да говори, като от жестовете и изражението на лицето му личало, че е видимо ядосан. Св.П. не могла да чуе какво казва обвиняемия, тъй като прозорците и на двата автомобила били затворени, и направила жест с ръце в знак, че не разбира. Свидетелката продължила да се движи по бул."Освобождение“, като на кръстовището със бул. "Цариградско шосе" спряла в средната лента при червен сигнал на светофара. Автомобилът на свидетелката бил четвърта или пета кола под ред, докато в лявата лента нямало спрели коли. Въпреки това обв.Д. спрял своя л.а."Опел" в лявата лента до автомобила на свидетелката, като прел. него до кръстовището останало незаето от автомобили пространство. Докато св.П. разговаряла със сина си, обвиняемият свалил прозореца на автомобила и отново започнал да ръкомаха, като този път св.Г.П. чул и думите му които представлявали обиди и неприлични изрази. Св.П. му направил знак да продължава напред, но вместо това обв.Д. излязъл от автомобила си и преминал от лявата страна на л.а."Рено". Св.П., която също възприела агресивните действия на обвиняемия, задействала централния заключващ механизъм на автомобила си. Като продължавал да крещи обидни думи обв.Д. опитал да отвори предната дясна врата на л.а."Рено", като дърпал дръжката със сила. След като разбрал, че автомобилът е заключен и не може да отвори вратата, започнал да блъска с ръка по стъклото на дясната врата, където стоял св.П.. Минута по-късно обв.Д. се върнал в колата си и потеглил. Св.П. решила да снима автомобила му. което и направила чрез личния си телефон марка ,,lphone" модел А1586. Св.П. също потеглила и по-късно спряла на бул."Цар Борис III Обединител“ където установила, че дръжката на предна дясна врата е обърната нагоре, което пречело да се отключи отвътре.

Гореописаните действия на обв.Д. предизвикали силното възмущение и негативна морална оценка па свидетелите Д.П. и Г.П.. Именно арогантното и неуважително отношение, афиширането на превъзходство и агресия са мотивирали св.П. да заснеме с телефона си автомобила на обвиняемия.

В хода на разследването по делото св.Д.П. предала с протокол за доброволно предаване от 14.07.2016г. 1 бр. мобилен телефон марка „Iphone", модел А1586. /л.33 от ДП/ който съдържал снимка на автомобила на обвиняемия изготвена непосрествено след извършените от него хулигански действия с цел да запечата номера на извършителя и той да бъде установен по късно.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –  изцяло от показанията на свидетелите Д.А.П. и Г.Н.П. разпитани в хода на съдебното производство. Показанията на свидетелите съдебният състав намира за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и взаимодопълващи се, относно релевантните факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по делото доказателствен материал, кредитиран от съда. Противоречие в свидетелските показания не се наблюдава, като всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Описаната фактическа обстановка се установява частично и от показанията на св. В.Д. – съпруга на обв. Д.. Същата пожела да даде показания в хода на съдебното следствие като не отрече че между съпруга й и св. П. е възникнала конфликтна ситуация на пътя. Показанията на св. Д. се кредитират от съда в онези им части в които не противоречат на показанията на св. П. В останалата им част не се кредитират от съда и се възприемат изцяло като показания дадени в стремежа й да подкрепи защитната версия на своя съпруг. Показателно е че св. Д. не си спомня да е възприела обидни думи или неприлични жестове от св. П., за каквито обяснение дава нейния съпруг, което се явява в подкрепа на показанията на сидетелите П. кредитирани от съда в цялост. По делото в съдебно заседание са разпитани и свидетелите М.Н. и П.Н..  И двамата заявява че нищо конкретно не си спомнят за случая по който са били разпитвани няколкократно. Поради заявеното от тях че не помнят нищо, по реда на чл. 281 ал. 1, т. 2 от НПК бяха прочетени показанията на двамата свидетели дадени пред друг състав на съда. Св. Н. заяви след прочитането на нейните показания „След като чух показанията си от тогава не възникна никакъв спомен у мен“. Св. Н. пък твърди „Никакъв спомен не възникна в мен. Не помня“. След като съдът прецени че показанията дадени от тези двама свидетели пред друг състав на съда са дадени  само няколко месеца по-рано когато те са си спомняли подробно случилото се, а след прочитането на дадените от тях показания и двамата заявиха че не помнят нищо, съдът прие че показанията на тези двама свидетели прочетени по реда на чл. 281 ал. 1, т. 2 от НПК не следва да се кредитират и се възприемат от съда като показания целящи единствено да са в подкрепа на изложеното от обвиняемия Д.. Съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели защото прие и че изобщо не са били в автомобила на обв. Д. и че изобщо не са очевидци на извършеното от него, тъй като твърдяното че са присъствали на мястото на деянието се оспорва категорично от показанията на свидетелите П. които съдът кредитира изцяло и от заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие експерзиза която категорично дава заключение че в автомобила на обвиняемия се виждат силуети само на мястото на водача и на мястото на предна дясна седалка. На задната седалка където твърдят Н. че са стояли не се визуализират човешки фигури. Съдът е приел изготвената експертиза като отговаряща на поставените въпроси и изготвена от лице в кръга на неговата компетентност поради което и я кредитира изцяло. Заявеното от св. Н. че в израз на уплаха се била „гушнала“ в съпруга си и затова не се виждала на снимката не се кредитира от съда тъй като св. Н. в разпита му в съдебно заседание заяви че нищо сериозно не се било случило за което да си спомня, даже заяви че той си бил „вдигнал адреналина“.

В хода на съдебното производство обв. Д. даде обяснения в които отрече да е извършил хулигански действия. Съдът приема обясненията на обвиняемия като средство за защита и не ги приема като годно доказателствено средство тъй като те противоречат на показанията на св. П. изцяло кредитирани от съда, в противоречие е и със заключението на изготвената по делото фототехническа експертиза от която стана ясно че твърдяното от него че в автомобила му са се возили св. Н, не отговаря на истината. Заявеното от него агресивно поведение на св. П. съпроводено с неприлични жестове и думи, не кореспондира дори с показанията дадени от неговата съпруга – очевидец на случилото се която отрича да е имало такива думи и жестова от страна на св. П..  Поради излооженото по отношение на фактите релевантни за престъплението за което му е повдигнато и предявено обвинение  обясненията на обв. Д. се възприемат като средство на защита.

В хода на воденото досъдебно производство е било извършено и разпознаване на лице от св. П, при които обв. Д. е бил категорично разпознат като извършител на хулиганските действия. Протоколите за разпознаване на лице са приобщени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК.

В доказателствената съвкупност е приобщена на основание чл. 382, ал. 2 от НПК и извършен протокол за оглед на веществено доказателство СД предадено с протокол за доброволно предаване от св. П. при който оглед се установява че в автомобила на обв. Д. на задната седалка не се установяват хора.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена техническа експертиза за изследване на електронни устройства/л.36-50/ на паметта на предадения от св.Д мобилен телефон марка ,,Iphone" модел А1586 която установила че в посочения мобилен телефон се съдържа файл с име IMG 1357.JPG. на който се вижда заснет лек автомобил с per. №...... При изследване за наличие на манипулации върху файла се установило, че хистограмата е плавна и без видими пикове и спадове, не се забелязват липси в спектъра, което би било признак за последвала обработка на изображението. Не се забелязват артефакти от изтриване или добавяне на обекти в анализираното изображение.

Изложената фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния доказателствен материал на основание чл.283 от НПК – протокол за доброволно предаване /л. 9,10,33,56 от ДП/, справка от информационните масиви на МВР /л. 11,12 от ДП/, пълномощно /л. 18 от ДП/, протокол за разпознаване на лица и предмети/л.23 - 24 от ДП/, справка за съдимост /л.31 от ДП/, характеристична справка /л.32 от ДП/, разписка /л. 34 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство /л. 58 от ДП/.

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият Л.Н.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като на 06.03.2016г. в град Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. 

Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението “хулиганство” са непристойни действия, чрез които деецът следва да демонстрира грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото. В настоящия казус сме изправени пред такива “непристойни действия”. С действията си, които според съда са по своя характер скандализиращи обществото, обвиняемият Д. е демонстрирал, че не смята да бъде обвързан от общоприетите норми на прилично и сдържано поведение. Същият воден от собствените си стремежи и желания и предвид липсата на елементарен самоконтрол, е извършил непристойни действия, отправяйки нецензурни изрази към свидетелите П., проявявайки и физическа агресия нанасяйки удари върху автомобила им и правейки опит да отвори заключената врата на автомобила и да продължи да се саморазправя с тях, като действията му не са били провокирани от никого, а са били продиктувани единствено по хулигански мотив и безспорно представляват отклонение от нормалното поведение на човек в обществото, като чрез тях обвиняемият е показал, че въобще не зачита установените правила за поведение.

Непристойните действия са осъществени на обществено място, на централни булеварди в гр. Пловдив, посред бял ден в час в който по улиците на града се движат множество автомобили на публично място и същите са станали достояние и на други лица. Непристойните действия на обвиняемия се изразяват в публична демонстрация на непредизвикано агресивно, арогантно, неуважително и обидно отношение. Предвид времето, мястото и съдържанието на деятелността на обвиняемия, са били засегнати отрицателно обществените отношения, свързани с опазването на обществения ред и спокойствие в достатъчно висока степен, за да им предаде това престъпен характер. Поведението на обв.Д. разкрива пренебрежителното му отношение към обществения ред. Обвиняемият е изразил пренебрежението си към обществените норми на поведение, заявявайки себе си като личност неподвластна на тези правила.

Настъпил е и престъпният резултат, като с поведението си обвиняемият грубо е нарушил обществения ред, като е пренебрегнал нравствените принципи на обществото, ценностите на гражданите и нормите на приличие и с действията си е предизвикал силно възмущение както у свидетелите петрови, така и у другите лица, на които действията му са станали достояние, в това число и на неговата съпруга която в стремежа си да се дистанцира от случващото се обръща глава на другата страна засрамена от действията на съпруга си.

С действията си обвиняемият не само грубо е нарушил обществения ред, но е изразил и явно неуважение към обществото, тъй като чрез тях открито е изразил високата степен на неуважение към личността. С действията си същият е демонстрирал едно незачитане на обществото и принципите, върху които е изградено нормалното му съществуване. Антиобщественият характер на тези действия се съзнава както от дееца /знаел е, че действията му могат да станат достояние на множество хора, че извършеното от него обективно не съответства на установения обществен ред и с него демонстрира незачитане на обществото и принципите, на който е изградено то/, така и от другите лица, на които са станали достояние.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Същият е действал с ясна представа за антиобществения характер на извършеното от него.

Причини за извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на обвиняемия, незачитане на установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у обвиняемия и ниската му правна култура.

За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание до две години лишаване от свобода или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият Д. е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото му във вина престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези материално правни предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите му характеристични данни, сравнително младата му възраст. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото състояние на обвиняемия, както и за да въздейства предупредително и възпитателно, съдът счита, че е най-справедливо да му се определи и наложи административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лв. Така определеният размер съответства както на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния, като би постигнало своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо него, а също така би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото.

Веществените доказателства 2 броя дискове, находящи се между кориците на делото, следва да останат по същото.

На основание чл.189 ал.3 от НПК следва обвиняемия Л.Н.Д. да заплати по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 80,00 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.