РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110212597 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е П Б“ срещу наказателно
постановление/НП/ № 587833-F587856/15.07.2021г., издадено от началник на
отдел „Оперативни дейности“-София в Централно управление/ЦУ/ на
Националната агенция за приходите/НАП/, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ за нарушение на чл.
118, ал. 1 ЗДДС.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Поддържа се, че не са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за точно и ясно описание на
нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се,
че нормата на чл. 118 ЗДДС е бланкетна, като не е посочена конкретна
разпоредба от Наредба № Н-18. Счита се, че неправилно е определена
санкционната норма, която предвид изложените факти би следвало да е чл.
185, ал. 2 ЗДДС. Счита се, че административнонаказващият орган е следвало
да се обоснове защо не прилага чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С, която
пледира за отмяна на НП по посочените в жалбата основания. Счита, че
1
между АУАН и НП има разминаване във фактическата обстановка. За пръв
път в съдебното заседание се установявало, че самата колонка не е отразила
количеството гориво и дължима сума. Поддържа тезата за приложение на чл.
28 ЗАНН.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К, която моли жалбата да
бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено. Представя писмени
бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2021 г. в 11.00 часа е извършена съвместна проверка на
органите на МВР и органите по приходите при ЦУ на НАП на търговски
обект – бензиностанция „ЕП“, находяща се в гр. С бул. „Ц“ № , стопанисвана
от „Е П Б“ . При проверката преди легитимация на проверяващите от страна
на А Г – служител на СДВР, е извършена контролна покупка на 21.05 л.
гориво на обща стойност 39.57 лева, като е приспадната отстъпка и е
заплатена сумата 35 лева. Плащането е извършено в 10.59 часа на
23.01.2021г., за което не е издаден фискален бон от инсталираното в обекта
ЕСФП модел „N“ с ИН . Покупката е заплатена в брой и в лева, като парите
от покупката са приети от К Г К на длъжност – обслужващ бензиностанция. В
момента на покупката часовникът на фискалното устройство, инсталирано в
обекта, е с отклонение от астрономическото време с 3 минути. Изведен е
КЛЕН от фискалното устройство за дата 23.01.2021г., от който е видно, че
продажбата не е регистрирана чрез издаване на фискален бон в съответния
час за извършената контролна покупка. При проверката е съставен протокол
за извършена проверка № 0405519/23.01.2021г.
На 30.01.2021г. свидетелят Т.М. с оглед констатациите по време на
извършената проверка, отразени в протокола от 23.01.2021г., съставил на „Е
П Б“ ООД АУАН № F587856/30.01.2021г. за нарушение на чл. 118, ал. 1
ЗДДС. Актът е предявен на и подписан от управителя на дружеството.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на „Е П Б”
на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Въз основа на заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на изпълнителния
2
директор на НАП, т. 1.1 началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на
НАП е упълномощен да издава НП на основание чл. 185 ЗДДС, а органите по
приходите са упълномощени да съставят АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля Т.М., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.
283 НПК.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдът ги
кредитира изцяло и прие, че не се налага обстоен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи предвид заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП.
След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
АУАН и НП са издадени при спазване на давностните срокове,
предвидени в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Съдът не споделя съображенията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения.
Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП
съдържат всички изискуеми реквизити, като нарушението е описано словесно
пълно и ясно, като съдържа всички признаци от обективна страна.
Фактическото описание на нарушението е подведено под съответстващата
правна норма. Не е налице твърдяното разминаване между описаните факти в
3
АУАН и НП.
Макар и да не са задължителен реквизит на НП в същото
административнонаказващия орган е изложил мотиви във връзка с чл. 28
ЗАНН, както и с размера на административното наказание, като е наложена
имуществена санкция в минимален размер.
В АУАН и в НП по идентичен начин словесно са описани фактите,
които правно са квалифицирани като нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Тази
разпоредба предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. С посочването на
чл. 118 ЗДДС съдът счита, че е посочена правната норма, която е нарушена.
За „ЕП Б” е съществувало задължението да регистрира и отчита
извършените продажби в търговския обект – бензиностанция, включително
конкретната продажба, касаеща гориво на стойност 39.57 лева, от които са
заплатени 35 лева след отстъпка, като издава фискален бон.
Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е
изпълнил това свое задължение и съставът на административното нарушение
от обективна страна е осъществен. Нарушението се потвърждава от КЛЕН за
23.01.2021г., от който е видно, че няма регистрирана продажба на стойност
39.57 лева. до извеждане на фискален X отчет от фискалното устройство,
регистрирано от „Е ПБ“ .
Тъй като „Е П Б” е юридическо лице, въпросът за вината не стои, а
отговорността е обективна и безвиновна.
„Е П Б” е санкциониран законосъобразно на основание чл. 185, ал. 1
ЗДДС, като е наложена минималната имуществена санкция в размер на 500
лева.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че нарушението е
маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Касае се за формално нарушение,
4
което се явява довършено с осъществяването на изпълнителното деяние –
неиздаване на фискален бон. Макар и контролната покупка да е на
сравнително ниска стойност, съдът не намира, че нарушението разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Нарушението пряко засяга възможността за проследяване на отчетността на
търговската дейност.
С оглед изложеното съдът приема, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
НАП следва да се присъди възнаграждение, тъй като
административнонаказващият орган в съдебното производство е бил
защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „Е П ” да заплати в полза на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
587833-F587856/15.07.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности“-София в ЦУ на НАП, с което на „Е П Б“ е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение
на чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Е П Б“ да заплати в полза на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5