Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 4867 Година 18.12.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3708 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по иск с правно основание чл. 226 от КЗ/отм/, вр. с чл.223
ал.1 от КЗ/отм/, вр. с § 22 от Преходните и заключителни
разпоредби на КЗ от 01.01.2016 г. безвиновна отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение.
С
исковата си молба ищецът В.А.А. ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Р.Д.,
със съд. адрес:*** ***, ет. *, офис *, е поискала от съда, да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, да й
заплати неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лв., причинени от смъртта
на нейната *** Л.Г.А. при ПТП на ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на смъртта й - ***, до окончателното плащане, както и адвокатски хонорар
по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
С Определение №
2247/10.12.2018 г. ПОС е конституирал на основание чл.219 ал.1 от ГПК, като
трето лице помагач на страната на ответника Н.К. Р.ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че на *** около
22,00 часа на бул. ***в гр. *** ***й Л.А. пресичала пътното платно на пешеходна
пътека тип „зебра", когато била блъсната от лек автомобил „***",
рег.№ ***, управляван от водача Н. Р., поради нарушаване на прави Л.за движение
от страна на последния, за което той бил осъден с влязла в сила Присъда № ***/21.04.2014
г. по н.о.х.д.№ 592/2014 г., ПОС. Вследствие на получените при ПТП травми на ***
Л.А. починала.
Твърди, че за управлявания от
виновния водач Н. Р.лек автомобил „***", рег.№ ***, била налице сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответника
"Лев Инс" АД, обективирана в застрахователна полица № *****.
Твърди, че смъртта на Л.А.
предизвикала сериозен стрес за нейната *****- ищцата, която изживяла
продължителни душевни мъки и страдания. Ищцата била отгледана от ***си Л.от
малка, която се грижила за нея всекидневно и с която живеели в едно
домакинство. Когато ищцата поела своя жизнен път и напуснала семейното жилище,
тя продължила да поддържа интензивни контакти с ***си, виждала се с нея
ежедневно, чували се по телефона, правили семейни сбирки, празнували заедно
семейни празници, ходили заедно на екскурзии в чужбина. Твърди, че внезапната
смърт на ***й Л.покрусила ищцата и й отнела един от най-близките хора - жената,
която я е отгледала от малка и я е формирала като личност, вдъхвайки й първите
разбирания аз околния свят и за живота.
Ищцата твърди, че отправила до
ответника покана с вх. № *****/14.08.2018 г. за заплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, но до момента отговор не последвал.
ОТВЕТНИКЪТ ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, гр.
София, чрез пълномощника му адв. В.Д., с отговора на исковата молба заявява, че
оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер, както и всички
твърдения, изложени в ИМ относно претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Твърди, че в ИМ не били формулирани
фактически основания ищцата да получи обезщетение за смъртта на ***си вместо
нейните най-близки роднини, които били наследниците й по закон. Не се твърди да
са били налице обтегнати отношения между пострадаЛ.и най-близките й родственици
или пък такива да не съществуват. От изложените в ИМ фактически обстоятелства
не могло да се направи извод за възникнала особена близост на ищцата с
пострадалата, обосноваваща изключителност на техните отношения, различна от
обичайно добрите и социално активни отношения между ***и *****. Според
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС, възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1959 г., следвало да се допусне
като изключение само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди наред с най-близките на починалия или вместо тях, ако те не
докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт.
Твърди, че в случая е налице трайна
връзка на почина Л.Л.А. и най-близкия й кръг от лица, като на сина й А.В.А. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди по гр.д.№ 19498/2014 г., СГС,
поради което не били налице изключителни житейски обстоятелства, които да
обосновават претенцията на ищцата като нейна *****. Затова оспорва
материалноправната легитимация на ищцата, тъй като не било налице материално
притезание, основано на собствени права, поради което не бил налице и покрит
риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите", сключена за процесния лек автомобил.
Наред с това, счита, че
претендираното обезщетение е прекомерно завишено по размер и не отговаря на
принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като следва да се вземе предвид и
отдалечеността във времето на ПТП от 2013 г., от което се претендират
неимуществените вреди.
Оспорва акцесорната претенция за
лихви и прави възражение за изтекла в
негова полза погасителна давност на това вземане, съгласно чл. 111,6. „в"
от ЗЗД.
Н.К.
Р., в качеството му на трето лице – помагач, не взема становище по предявения
иск.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа
страна следното:
По
делото е прието като доказателство НОХД592/2014 г. по описа на ПОС, ведно с
ВНОХД 249/2014 г. по описа на ПАС, от което се установява, че *** около 22,00
часа на бул. ***в гр. *** Л.А. пресичала пътното платно на пешеходна пътека тип
„зебра", когато била блъсната от лек автомобил „***", рег.№ ***,
управляван от водача на автомобила Н.К. Р., поради нарушаване на правиЛ.за
движение от страна на последния. С
влязла в сила Присъда № **/21.04.2014 г. по н.о.х.д.№ 592/2014 г. по описа на ПОС Н. Р.е осъден. Вследствие на получените
при ПТП травми на *** Л.А. е починала.
Представено
е Удостоверение за *****и родствени връзки изх. № *****/10.08.2018 г., от което
се установява, че В.А.А. е *****на починаЛ.Л.Г.А..
От
показанията на свидетеля А.В.А., се установява, че същия е баща на ищцата.
Твърди, че Л.А. е негова *****. Твърди, че *****му В. нямала никакви отношения
със своята ***Лата. Те се познавали само визуално. Твърди, че тя се родила през
м. февруари 1984 г., а той и ***** й се развели през месец юни или юли същата
година. Твърди, че *****та на В. била в чужбина и тя била отгледана ***й по
майчина линия. Твърди, че той постоянно бил живял със своята *****, докато тя
почине. През това време В. не била поддържала връзка с неговата *****. Твърди,
че ***** му поддържала връзка с по-голямата му *****Л., която била кръстена на
нея.Твърди, че дори когато починала ***** му, В. не дошла на погребението й.
Останалите представени доказателства
не променят направените изводи на съда.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
В кориците на приетото като
доказателство НОХД592/2014 г. по описа на ПОС, се намира в заверен препис
Застрахователна полица №*****, от която се установява, че между собственика на лек
автомобил „***“ с рег. № *** - Н.К. Р., е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по сиЛ.на който
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.257,ал.2 от КЗ/отм./ застраховани
лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание.
В
рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за
вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя и именно предвид горното и във връзка с чл. 45
от ЗЗД ищецът иска да бъде възмезден за
претърпените от него вреди от смъртта на ***й.
Следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
За
да има право на претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди,
ищцата следва да докаже, че е от кръга онези лица, имащи право да получат такова
във връзка със смъртта на Л.А.. Този кръг е определен с Постановление № */1961 г. и
разширен Постановление № */1969 г. на Пленума на Върховния съд. Тези
постановления имат задължителна
сила и не са загубили действието си, доколкото и до настоящия момент
няма нормативен акт, в който да са посочени лицата, имащи право на обезщетение
за вреди от причинена смърт. Първото Постановление легитимира най-близките
роднини на починалия с правото да получат обезщетение във връзка със смъртта
му, като изчерпателно ги изброява – низходящите, възходящите и съпругът. С
второто се допълва т. 2 от раздел ІІІ на Постановление 4/61 г. като се признава
правото на обезщетение и на други лица, които са имали с пострадалия отношения
„сходни с отношенията между роднините, които вече бяха посочени”. В
постановлението се разглеждат две основни хипотези – отношенията между
съжителстващи на съпружески начала, и тези между отглеждано, но неосиновено
дете и отглеждащия го. В същата материя е
постановено и задължителното за съдилищата ППВС №
2/1984 г., в което еднозначно се установява, че
най-близките роднини по права линия по см. на ППВС № 4/1961
г. възходящи са родителите, а низходящи - децата.
Съдът
намира, че
ищцата е в кръга лица, легитимирани да претендират обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, в резултат на причинената вследствие на
ПТП, станало на ***
в гр. ***,
смърт на нейната ***Л.и
че този извод не е в противоречие с даденото разрешение в
тълкувателни постановления на пленума на ВС № 2/30.111984 г., ВС № 5/24.11.1969
г. и ВС № 4/25.05.1961 г.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията. Давност е
изтекла само по отношение на лихвите за претенцията за неимуществени
вреди от датата на събитието до ***, съгласно
чл.111, буква ”в” от ЗЗД .
Съгласно
приетото в т.1 от ТР №1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които
търпят продължителни болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В
конкретния случай ищецът, като *****на починалата, не е изключена от кръга на
лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено
близка връзка с починалия.
В конкретния случай,
ищецът не доказа твърдените в исковата молба сериозен стрес и продължителни
душевни мъки. Дори напротив, от показанията на свидетеля А.А., *** на ищеца и ***
на починаЛ.Л.А., беше установено, че В. не е контактувала със своята ***от
раждането си, поради развод между родителите й. Същата не била имала никакви
отношения със своята баба, дори и обичайните такива. Не присъствала дори на
погребението й.
Поради
това не може да се приеме за доказано, че между тях е била изградена
изключително близка и емоционална връзка, различна от обичайната.
Ето защо, съдът
намира, че предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени разноски на ответника, които
се претендират със списък по чл.80 от ГПК, в размер на 20,00 лв. за
възнаграждение свидетел при режим на призоваване.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 226 от КЗ/отм/, вр. с чл.223
ал.1 от КЗ/отм/, вр. с § 22 от Преходните и заключителни
разпоредби на КЗ от 01.01.2016 г., предявен от В.А.А. ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. Р.Д., със съд. адрес:*** ***, ет. *, офис *, с който е поискала
от съда, да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, чрез адв. В.Д., да й заплати неимуществени вреди в размер на 5 000,00
лв., причинени от смъртта на нейната ***Л.Г.А. при ПТП на ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на смъртта й - ***, до окончателното плащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В.А.А. ЕГН **********,***, чрез
пълномощника си адв. Р.Д., със съд. адрес:*** ***, ет. *, офис *, да заплати на
ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, чрез адв. В.Д., сумата от 20,00(двадесет)
лева представляващи направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ МАРИЯ ЛИЧЕВА – ГУРГОВА
Вярно с оригинала: Ц.В.