№. 484 / 24.10.2017 г.
Р Е Ш Е Н И Е
24.10.2017 година
град Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Д.
Цветанов и в присъствието на прокурора……………………., като разгледа докладваното от
съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 2158 по описа за 2017 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.49 ал.3 СК, обективно съединен с искове с правно основание
чл.56 ал.1 от СК и чл.53 от СК.
Ищцата Д.С.К. xxx
твърди в исковата си молба, че на 08.08.1984 година сключили с ответника
граждански брак, който е първи и за двамата и от който имат родени три деца – Д.
Б. Й., С. Б. Й. и Г. Б. Й., които са пълнолетни. Поддържа, че от началото на
тяхния брак взаимоотношенията им били добри, но с течение на времето започнали
неразбирателства. Твърди, че ответникът си водел свой собствен начин на живот,
същият не се интересувал от нея и децата. Ищцата поддържа и това, че по време
на съвместното им съжителство правила опити да се сдобрят, както и да заздравят
брака, но не успяла. Заявява, че не може да поддържа контакти с ответника, тъй
като той не желае и не се интересува от брака им и нея. Твърди, че между тях
настъпило отчуждение и нежелание от нейна страна да бъде повече тормозена от
ответника физически и психически. Вследствие на това заминала на работа в
чужбина и там е вече 15 години. Поддържа, че брачната им връзка съществува само
формално, лишена е от всякакво съдържание. В резултат на това са разделени с
ответника от около 15 година и оттогава не поддържала физически контакти с
него, а само разговори по телефона. С оглед на това счита, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака по вина на ответника, да предостави ползването на
семейното жилище, находящо се в село С., област Монтана, ул.”З. С.” №. 1 и на
двамата с ответника, да постанови след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име – Г., както и да й присъди направените по делото
разноски.
Ответникът Б.Й.К.
xxx не е представил в предвидения от закона едномесечен срок писмен отговор на
исковата молба и не изразява становище по заявените искови претенции.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое
убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е
установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 08.08.1984
година, който е първи и за двамата и от който имат родени три деца – Д. Б. Й., С.
Б. Й. и Г. Б. Й., които са пълнолетни. Не се спори, че от началото на тяхния
брак взаимоотношенията им били добри, но с течение на времето започнали
неразбирателства, като ответникът започнал да води свой собствен начин на живот,
без да се интересува от ищцата и децата си. Безспорно е установено, че страните
са правили опити да оправят отношенията си, както и да заздравят брака, но не
успяли. Установено е, че между тях е настъпило отчуждение, в резултат на
физическия и психически тормоз, който е упражняван от страна на ответника. От изслушаната
по делото свидетелка Г. Б. Й., която е
дъщеря на страните по делото, се установява, че родителите й често се карали,
като много пъти баща й биел майка й. Свидетелката заявяват в показанията си, че
скандалите, възникнали между нейните родители, са породени най-вече от нейния
баща. В резултат на тези неразбирателства на страните ищцата заминала на работа
в чужбина и от тогава с ответника са във фактическа раздяла.
Така изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните
писмени и гласни доказателствени средства, които съдът възприема изцяло като
дадени обективно, безпристрастно и логически последователно.
От изложеното
следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на ответника, поради което следва да се допусне развод между страните и
се прекрати брака им.
Бракът създава
определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен,
те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи
усилия, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват
благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не
налагат да живеят разделени. От събраните по делото доказателства се установява
по един категоричен начин, че ответникът е този, който е осъществявал физически
и психически тормоз по отношение на съпругата си, което довело до нейното
заминаване на работа в чужбина.
Свидетелката Г. Б. Й.,
която е дъщеря на страните по делото, е категорична в показанията си, че в
резултат на агресивното поведение на баща й спрямо майка й, последната е решила
да напусне семейното жилище и да търси работа в чужбина. Това поведение на
ответника довело до настъпилата между страните дълга фактическа раздяла.
Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, поради което и брачната
връзка съществува само формално и не съответствала на закона. Разстройството на
брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят
нормалните съпружески отношения. Липсата на съвместно поемане на грижи за
семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между
страните. Не се установи ищцата да има вина за разстройството на брака.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати брака като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
Няма спор между страните,
че жилището, находящо се в село С., област Монтана, ул.”З. С.” №. 1 е придобито
по време на брака от страните. Ето защо същото следва да бъде предоставено за
ползване от двамата.
След развода
ответницата следва да носи предбрачното си фамилно име – Г..
Съобразно този изход
на делото ответникът следва да бъде осъдена да заплати държавни такси, както
следва: сумата от 25 лева - държавна такса по иска за допускане на развода,
сумата от 30 лева - държавна такса по иска за предоставяне ползването на
семейното жилище, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищцата сумата от 625,00 лева –
разноски по делото.
Предвид изложените
по-горе мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА развод между
Д.С.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Б.Й.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен
на 08.08.1984 година с акт №. 6/08.08.1984 година на кметство С., поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото
в брака дълбоко и непоправимо разстройство има Б.Й.К..
Предоставя ползването
на семейното жилище, находящо се в село С., област Монтана, ул.”З. С.” №. 1 на Д.С.К.
и Б.Й.К..
След развода Д.С.К.
да носи предбрачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Б.Й.К. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд - Монтана сумата 25 /двадесет
и пет/ лева – държавна такса по иска за допускане на развода, 30 /тридесет/
лева - държавна такса по иска за предоставяне правото на ползване по отношение
на семейното жилище, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, а на Д.С.К. - сумата от 625,00 /шестстотин
двадесет и пет/ лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :