РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. В., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.С.К.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба от И. А. И., ЕГН
**********, адрес: гр.В., ж.к. „В.“, бл.1, вх.Е, ет.5, ап.88 и И. Г. М., ЕГН **********, адрес:
гр.В., ул.„Д-р Б.Б.“, №10А, чрез адв.П. К. П. от АК-В. и съдебен адрес: гр.В., ул.“*. № *
против Решение №316/21.06.2022г., постановено по гр.д.№ 2144/2021г. по описа на Районен
съд-В..
С обжалваното решение РС-В. е признал за установено по отношение на И. А. И. с
ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. бл. 1, вх. Е, ет. 5, ап. 88 и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр.
В., ул. „Д-р Б.Б.“ № 10- А, че П. П. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *, М. К.
А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и Т. К. Т. с ЕГН **********
от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * са собственици по наследство и давностно
владение на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 1097.505.365 по КК на гр.В., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско
застрояване / до 10м./, номер по предходен план: 5050351 целият с площ 318 кв.м. с
административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. № 10, при съседи на имота: 10971.505.356,
10971.505.364, 10971.505.368, 10971.505.366.
Отхвърлил е предявеният от И. А. И. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. бл. 1, вх. Е,
ет. 5, ап. 88 и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № 10- А против П. П. К. с
1
ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № 10, М. К. А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т.
бл. 1, вх. *, ет. *, ап. * и Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. *
насрещен иск, за признаване за установено по отношение на ответниците по насрещния иск,
че ищците по насрещния иск са собственици по наследство на 1/6 ид.ч. от посочения по-горе
имот, като исковата претенция в частта над тази идеална част за останалите 3/6 /1/2 /ид.ч. от
имота е оставил без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес и е
прекратил производството по делото в тази част.
Отменил е нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка № 75, том V, рег. № 9197, н.д. № 574/2019г. на нотариус Н. А., на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Отхвърлил е исковата претенция на И. А. И. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. бл. 1,
вх. Е, ет. 5, ап. 88 и И. Г. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *- А за отмяна на
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка №
185, н.д. № 152/2021г. на нотариус Б.Т., като неоснователна.
Осъдил е И. А. И. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к.В. бл. *, вх.*, ет. *, ап. * и И. Г. М.
с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *- А да заплатят на П. П. К. с ЕГН **********
от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *, М. К. А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. бл. *, вх. *, ет. *,
ап. * и Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * разноски по
производството в общ размер от 890.00 лева.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано.
По отношение на частта от решението, с която са уважени предявените искове
жалбоподателите излагат, че съгласно цитираната от него съдебна практика на ВКС било
прието, че на основание чл. 181, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), може да бъде придобита идеална част
от парцел по давностно владение, осъществявано върху съответна реална част от парцела,
но само в случаите на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ (отм.) - до
1973г. Считат, че ВРС е допуснал нарушение на материалноправните норми - чл.59, ал.1 от
ЗТСУ и чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ (отм.), които забраняват придобиването на идеални части
по давност, която е изтекла след влизането в сила на ЗТСУ, какъвто бил процесният случай.
Поддържа се, че владението на реално разграничена част от парцел, за какъвто и да е
срок, нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е
завършен след влизането в сила на ЗТСУ, не можело да се счита за владение върху идеална
част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част.
Излага се още, че ищците не били установили по делото: да са владели ½ ид.ч. от
имота; наличието на съществуваща ограда, която да разделя имот на две равни части;
нямало данни за местоположението на оградата; каква е площта на твърдяната владяна
реалната и представлява ли тази площ 1/2 от общата площ на имота; в скиците нямало
нанесена ограда; колко квадратни метра е застроената и незастроената площ на имота.
2
Свидетелите установявали, че претендираното владение е осъществено върху част от
незастроената площ на имота. Не било установено и каква площ от незастроената се
претендирала да е владяна от ищците. Не било посочено в какво се състои владението върху
идеална част от съсобствения имот и с какви действия е манифестирано, по отношение на
останалите съсобственици, които също са владели и ползвали имота.
Посочва се, че от всички нотариални актове се установявало разпределение на
правото на ползване върху незастроената част от имота, а не владение с намерение за
собственическо своене на реална част от ПИ. Ползването на реалната част не било
осъществено върху целия имот, за да е налице хипотезата при сънаследяване.
Излага се, че от приложените декларации не се придобива собственост и не е
направен отказ от собственост, а е дадено съгласие за застрояване в имота.
След като с Н.А. 195/1960г., Й.И. И. е продала на първия купувач Н.А.Н. 1/3 ид.ч. и е
запазила за себе си 2/3 ид.ч., следва, че А.Й.И. е наследил 2/3 ид. ч. От нотариалните актове
се установявало, че собствеността на ищците е само 1/3 ид.ч.
По отношение на частта от решението, с която са отхвърлени насрещните искове и е
прекратено производството по насрещния иск за 1/6 ид. ч. се навеждат доводи за
неправилност и необоснованост.
Посочва се, че с първият нотариален акт от 29.03.1923г. Й.И. И. е закупила от Н.Н.В.
целия имот.
От удостоверенията за наследници се установявало, че Й.И. И. е наследодател на
А.Й.И. и техен.
С Н.А. №195/1960г. Й.И. И. е продала на първия купувач Н.А.Н. 1/3 ид.ч. и е
запазила за себе си 2/3 ид.ч.
С последващите нотариални актове, на ответниците по насрещния иск, е продадена
1/3 ид.ч.
Излага се, че по силата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН 2/3 ид.ч. от имота са преминали
в собственост по наследство, първо на А.Й.И., а след неговата смърт, в собственост на тях
двете. С Н.А.№33/1982г., А.Й.И. е установил собственост само върху 1/2 ид.част, от имота.
Собствеността, придобита по наследство от Й.И. И. и А.Й.И., върху процесната 1/6
ид.част е манифестирана от тях през 2019г., когато са се сдобили с оспорения Н.А.
№75/2019г., но не са се снабдили с констативен, нотариален акт за 1/2 от имота, а ищците
притежават НА № 185, том.1, рег.№ 1890, н.д. №152 от 23.04.2021г. вписан в дв. вх. рeг. с №
1564 от 23.04.2021 г., Акт №57, том V, дело №770/2021г. за 1/2 ид. част от имота с което
оспорват правата им и пречи да упражняват правото си на собственост в пълен обем.
Излага се, че след като не притежават нотариален акт за 2/3 ид. части от имота, които
считат, че са придобили по наследство и наличието на нотариален акт, с който се оспорва
правото им на собственост върху тези 2/3 ид.ч. за тях е налице правен и материален интерес
от предявяване на установителен иск за признаване на собственост върху тези идеални части
и иск за отмяна на НА № 185, том.1, рег.№ 1890, н.д. №152 от 23.04.2021г., а решението в
3
частта, с която е прекратено производството по предявения насрещен иск за установяване на
собственост върху 2/3 ид.части е постановено в противоречие с процесуалноправни норми,
при липса на основание за недопустимост.
Поддържа се, че насрещните искове са доказани, тъй като от приложените
удостоверения за наследници и документите за собственост се доказва наследствено
правоприемство върху първоначално запазените 2/3 ид.части, а решението необосновано и
незаконосъобразно.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърлят предявните от ищците искове, да се уважат предявените от тях насрещни искове ,
като се признае за установено по отношение на насрещните страни, че те са собственици по
наследство от А.Й.И. и Й.И. И. на 2/3 ид.части от ПИ с идентификатор №10971.505.365, и
частично да се отмени НА № 185, том.1, рег.№1890, н.д. №152 от 23.04.2021 г. вписан в дв.
вх. рег. с № 1564 от 23.04.2021 г., Акт №57, том V, дело №770/2021г. в частта, с която се
установява собственост над 1/3 ид.част. Прави искане за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемите по жалбата страни П. П. К. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“
№ 10, М. К. А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * и Т. К. Т. с ЕГН
********** от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. * чрез адв-пълномощник Е. Б. С. от АК-
В. с който оспорват същата, по изложени съображения в насока неоснователност на
жалбата. Искт потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Претендира съдебни
разноски за въззивното производство.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
В ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от П. П. К., М. К. А. и Т. К.
Т., всичките от гр. В., чрез адв. Е. С. против И. А. И. и И. Г. М., и двете от гр. В., с която е
предявен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК
с искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици по наследство и давностно владение на 1/6 ид.ч. от процесния имот с
идентификатор 1097.505.365 , с административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. № 10, както и да
4
се отмени нотариален акт № 75, т.V, дело № 574/2019г. на нотариус № 028.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са: ищците са наследници на
К. Т. К., б.ж. на гр. В., починал на 22.09.2014г., първата ищца - преживяла съпруга, а
другите ищци – деца. Ищцата П. К. и К. Т. К. придобили по време на брака си 1/2 ид.ч. от
ПИ с идентификатор 1097.505.365 по кадастралната карта на гр. В., както следва:
1/3, равняваща се на 2/6 ид.ч. от процесния имот чрез правна сделка - продажба, извършена с
нотариален акт № 185, том I, дело № 365/1964г. на ВНС;
1/6 ид.ч. по наследство и давностно владение , което владение е било прeдадено на общия
наследодател К. К. срещу заплащане лично от съсобственика А.Й.И. - наследодател на
ответниците през 1982г., след което А.И. се снабдил с нотариален акт за собственост само
на ½ ид.ч. от имота. За тази част от имота ищците притежават нотариален акт № 185, том I,
дело № 152/2021г. на нотариус № 161. След предаване на владението наследодателите К. К.
и А.И. поставили ограда, разделяща дворното място на две половинки и ищците и техния
наследодател владели спокойно тяхната 1/2 ид.ч. до смъртта на А.И. през 2018г. , като
владеят тази част и до сега. След това ответниците съборили
оградата. Ищците разбрали, че ответниците се снабдили с нотариален акт № 75, т.V, дело №
574/2019г. на нотариус № 028 за 1/6 ид.ч., фактически 1/6 ид. ч на ищците на основание
наследство и давност. Поддържат, че към момента на издаване на нотариалния акт, така и
към настоящия момент, процесната 1/6 ид.ч. не е собственост на ответниците нито по
наследство, нито по давност, тъй като тя не е принадлежност към наследството на А.И., и
както ответниците, така и наследодателя не са упражнявали владение върху повече от 1/2
ид.ч. от имота от 1982г. до днес.
Поддържа се също, че 10 годишната придобивна давност е изтекла в полза на ищците още
през 1992г., а ответниците оспорват правата на собственост на ищците върху 1/6 ид.ч. от ПИ
с идентификатор 1097.505.365.
С депозирания отговор на исковата молба ответниците са оспорили иска като
неоснователен. Навели са възражения, че от ПИ е продадена 1/3 ид.ч. на наследодателя на
ищците, а останалите 2/3 ид.ч. са собственост по наследство на А.Й.И., като в полза на
ищците било уговорено право да ползват на 130 кв.м. от незастроената част на имота, като
границата за ползване на тази част започва от ъгъла на купените от наследодателя им стаи и
върви перпендикулярно към имота от север, сега ПИ с идентификатор 10971.505.368,
посочен като имота на съседката Р.Г.
Оспорено е твърдяното давносто владение на ищците поради забраната по чл.59, ал. 1
от ЗТСУ, която е в сила в периода 1982г. до отмяната му 21.03.2001г. Посочено е също, че
площта на процесния имот е 318 кв.м., което означава, че от този имот не могат да се
обособят два отделни имота, всеки с площ от 300 кв.м. и лице 14 метра, както е изискването
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
В срока за отговор на исковата молба ответниците по иска са предявили насрещен
5
иск, с който искат да се признае за установено по отношение на ответниците по насрещния
иск, че ищците по насрещния иск са собственици по наследство на 2/3 ид.ч. от процесния
ПИ. Иска се също да се отмени нотариален акт № 185, том I, дело № 152/2021г. на нотариус
№ 161.
Ответниците по насрещния иск са оспорили същия като неоснователен.
От приложените писмени доказателства за собственост се установява историята на
спорния имот, както следва:
С нотариален акт № 195, н.д. № 741/1960г. на ВРС на 29.11.1960г. Й.И. И. е продала
на Н.А.Н. две стаи от масивната жилищна сграда от източната страна от същата, находяща
се в гр.В., ул. Т. № 14, ведно с тавана над тях, ведно с намиращата се в тях електрическа
инсталация, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, съставляващо 130 кв.м., цялото
съответстващо на парцел ХIV22-196 в кв. 119 по плана на гр. В., като продадените части от
мястото ще владее откъм съседа Н. и Й.М., започващо от ъгъла на купените стаи и спиращо
до оградата на Р.Г..
С нотариален акт от 29.03.1963г. н.д. № 153/63г. на ВРС Н.А.Н. е продал на С.И.Д. и
Б.Д.Й. посочения по - горе имот. В нотариалния акт е посочено, че продадената част от
дворното място ще се владее откъм съседа Н. и Й.М., като границата за ползването на имота
започва от ъгъла на купените от купувачите стаи и върви перпендикулярно към имота на
съседа Р.Г..
С нотариален акт № 185, н.д. № 363/64г. на ВРС на 13.06.1964г. С.И.Д. и Б.Д.Й. са
продали на К. Т. К., наследодател на ищците, посочения имот, а именно: две стаи от
масивната жилищна сграда от източната страна от същата, находяща се в гр.В., ул.Т. № 14,
ведно с тавана над тях, ведно с намиращата се в тях електрическа инсталация, както и 1/3
ид.ч. от дворното място, цялото от около 390кв.м.,съставляваща 130 кв.м., цялото
съответстващо на парцел ХIV22-196 в кв. 119 по плана на гр. В., като продадената част от
дворното мястото ще владее откъм съседа Н. и Й.М., започващо от ъгъла на купените стаи и
спиращо до оградата на Р.Г..
От удостоверение за наследници на първия продавач Й.С.Н., починала на 27.03.1982г.
/ чиято идентичност с Й.И. И. е установена с декларация от ответниците/ , е видно, че след
смъртта си същата е оставила за наследник един син - А.Й.И., починал на 03.10.2018г.
Последният се явява наследодател на ответниците - И. Г. М. - преживяла съпруга и И. Г. М. -
дъщеря.
С нотариален акт № 33, н.д. № 560/1982г. на ВРС на
17.05.1982г., А.Й.И. е признат за собственик по наследство на 1/2ид.ч. от дворно място,
цялото от около 414 кв.м., находящо се в гр. В., ул.Т. № 10-а, урегулирано в имот пл. № 22-
196 в кв. 94 по плана на гр. В., до съседи на цялото място: улица, Н.Т.С., Й.В. П., В.И.М.,
ведно с 1/2 ид.ч. от жилищната сграда, намираща се в това дворно място, като тази половина
ще се ползва откъм западната страна и цялото мазе.
6
От удостоверение за наследници на К. Т. К., починал на 22.09.2014г., се установява,
че ищците са негови наследници, като първата ищца П. П. К. е преживяла съпруга, а
останалите двама ищци - са негови деца.
На 23.04.2021г. ищците, с нотариален акт за собственост на недвижим имот ,
придобит по обстоятелствена проверка № 185, н.д. № 152/2021г. на нотариус Б.Т., са
признати за собственици на основание наследство и давностно владение, в индивидуална
собственост по смисъла на СК за всеки от тримата / 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга и по
1/6 ид.ч. за всеки от децата/, на следния недвижим имот, находящ се в гр. В.: 1/2 ид.ч. от ПИ
№ 365 в кадастрален район № 505 с идентификатор 10971.505.365. по КККР на гр. В. с
административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. № 10, целият с площ от 318 кв.м. ,трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско
застрояване / до 10м./, без сградите в имота до съседи на поземления имот: от югозапад -
улица д-р „Б.Б.“, от северозапад поземлен имот 10971.505.366, от север поземлен имот
10971.505.368 и от югоизток поземлен имот 10971.505.364.
Нотариалният акт е съставен въз основа на протокол за разпит на свидетели по
обстоятелствена проверка.
От приложеното нотариално дело № 547/2019г. на нотариус Н. А. с район на
действие РС - В., се установява, че на 02.10.2019г. с нотариален акт за собственост на
недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 75, н.д. № 574/2019г., ответниците
И. А. И. и И. Г. М., са признати за собственици с права 1/6 ид.ч. на основание наследство и
давностно владение на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
10971.505.365 по КК на гр. В., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина
на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен план: 5050351 с площ
318 кв.м. с административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. № *, при съседи на имота:
10971.505.356, 10971.505.364, 10971.505.368, 10971.505.366.
Нотариалният акт е съставен въз основа на протокол за разпит на свидетели по
обстоятелствена проверка.
С приложената декларация с нотариална заверка на подписа от 14.08.1995г. А.Й.И. -
наследодател на ответниците декларирал, че в качеството си на индивидуален собственик на
1/2 ид.ч. от дворното място, дава съгласието си като съсобственик на другия съсобственик
на останалата 1/2 ид.ч. от посочения парцел, а именно К. Т. К., да изгради със собствени
средства тоалетна и баня.
С декларация с нотариална заверка на подписа от 08.08.1996г, А.Й.И.- наследодател
на ответниците декларирал, че с К. Т. К. са съсобственици на парцел Х-2733 в кв. 236 по
плана на гр. В. и построената в същия масивна жилищна сграда, който имот се намира на ул.
д-р Б.Б. № 10. В къщата ползват отделни жилища с отделни входове. Със същата декларация
А.И. е дал съгласие К. К. да извърши преустройство в масивната жилищна сграда откъм
7
входа, който ползва, да изгради кухненски бокс, баня с тоалетна.
По делото в първата инстанция са събрани и гласни доказателства.
Разпитаните свидетели З.М., Е. П. и М.Д. установяват, че наследодателите на
страните А. и К. са живели в една къща като единият е бил в едната половина, а другия в
другата половина. Свидетелите установяват, че дворното място е било разделено на две с
ограда. Оградата била по средата. Свидетелят М. посочва, че живее срещу спорния имот,
изрично е посочил, че лявата половина е на ответниците, а дяната на ищците. Свидетелите
посочват, че първоначално оградата била от тараби/дъски/, а след това е била от мрежа.
Посочват също, че имало чешма, която била в частта на ответниците. На два метра от
чешмата минавала оградата като завършвала между двете тоалетни на А. и К.. Свидетелите
М. и П., които имат непосредствени впечатления, установяват, че докато наследодателя на
ответниците А. бил жив, нямало никакви проблеми, но след смъртта му оградата била
премахната от роднините му. Започнали разправии. В момента оградата я няма.
Съдът кредитира свидетелските показания, същите са обективни, последователни и
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства.
От протокол № 314/03.05.2022г. по делото в първата инстанция се установява, че от
съда е извършен оглед на процесния имот, на основание чл. 204 от ГПК. При огледа съдът е
констатирал, че в дворното място на спорния имот няма поставена ограда между имотите на
страните. Няма външни тоалетни.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от
които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като може да приложи
и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна
квалификация на исковете.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално
легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Следва да се отбележи, че наведените с възивната жалба възражения са индентични с
наведените възражения с отговора на исковата молба на които първоинстанционният съд е
дал отговор в мотивите на обжалваното решение и напълно се споделят от настоящата
8
инстанция, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение
е правилно, по следните съображения:
Предявени са за съвместно разглеждане първоначален и насрещен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124 от ГПК, ал.1, предложение второ от ГПК - с
искане ищците да установят правото си на собственост върху идеални части от процесния
недвижими имоти и искане по чл.537, ал. 2 от ГПК .
При предявен положителен установителен иск страната следва да проведе пълно и
главно доказване, че е собственик на имота, предмет на спора на посоченото в исковата
молба придобивно основание.
Съгласно ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС правен интерес е налице и когато
съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ, какъвто е
настоящия случай.
Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК (в
развитие на приетото с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г. на ВС, ОСГК) и в
Решение № 60082 от 10.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2020 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Г.Н., с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху
недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички
относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта.
Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт,
може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт
право. Защитата на претендиращия правото на собственост е по исков път, като с
постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата
на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият
нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения
иск е засегнатото право на собственост на въззивната страна /ищцата/, а не нотариалните
актове. Отменяването на последните е изрично разпоредена законна последица от
уважаването на предявените искове за защита на засегнатото с издаването му материално
право. Следователно – отменяването на констативния нотариален акт на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК е последица, приложима при наличие на несъвместимост между правото,
претендирано с уважения иск за собственост, и правото, удостоверено с издадения
охранителен акт.
Обжалваното решение е постановено по спор за собствеността върху 1/6 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 10971.505.365 по КК на гр. В., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м./, номер
по предходен план: 5050351 с площ 318 кв.м. с административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. №
*, предмет на установителни искове, предявени и от двете страни. С решението
9
установителния иск на ищците за признаването ми за собственици на спорната част от имота
е уважен, като те са признати за собственици на 1/6 ид. ч., а е отхвърлен насрещния такъв,
предявен от ответниците.
И двете страни поддържат като основание за придобиване правото си на собственост
– наследство и давностно владение, видно от приложените нотариални актове - нотариален
акт за собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка от 02.10.2019г.
№ 75, н.д. № 574/2019г. на ответниците и ищците, с нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка от 23.04.2021г. № 185, н.д. №
152/2021г. на ищците.
По делото не е спорно установената от първоинстанционният съд фактическа
обстановка. Спорно по делото е правният извод на ВРС, че ищците са собственици на ½
ид.ч /равняващи се на 3/6 ид.ч./ от процесния имот - поземлен имот с идентификатор
10971.505.365 по КК на гр. В., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина
на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен план: 5050351 с площ
318 кв.м. с административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. № 10, като 1/6 ид.ч. от процесния имот
са придобити по наследство и давностно владение, което владение е било предадено на
общия наследодател К. К. срещу заплащане лично от съсобственика А.Й.И. - наследодател
на ответниците още през 1982г., след което А.И. се снабдил с нотариален акт за собственост
само на 1/2 ид.ч. от имота.
Настоящата инстанция намира, че от данните по делото безспорно се установява, че
ищците са станали собственици на 1/2 ид.ч. от процесния поземлен имот, като 1/3,
равняваща се на 2/6 ид.ч. от имота са придобити чрез правна сделка - продажба, извършена с
нотариален акт № 185, том I, дело № 365/1964г. на ВНС, от техния наследодател К. Т. К. и
1/6 ид.ч. са придобити по наследство и давностно владение, което владение е било
предадено на общия наследодател К. К. от съсобственика А.Й.И. - наследодател на
ответниците през 1982г., след което А.И. се снабдил с нотариален акт за собственост само на
1/2 ид.ч. от имота, видно от приложения нотариален акт № 33, н.д. № 560/1982г. на В.ски
районен съдия от 17.05.1982г.
От събраните по делото доказателства се установява, че наследодателят на ищците –
К. К. е придобил по давност 1/6 ид.ч. от поземления имот, извън притежаваните от него 1/3
ид.ч., придобити чрез правна сделка. От свидетелските показания се установява, че
наследодателите на страните-К. К. и А.Й.И. са уредили помежду си съсобствеността върху
дворното място, като всеки е владял и ползвал за себе си половината от дворното място,
което било разделено първоначално с дървена ограда, а впоследствие ограда от мрежа. В
тази насока по делото са събрани и писмени доказаталества. На 17.05.1982г. с нотариален
10
акт № 33, н.д. № 566/1982г., А.И. е признат за собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от
процесното дворно място. С декларация от 14.08.1995г., с нотариална заверка на подписа,
същият е декларирал, че той е собственик на 1/2 ид.ч. от дворното място, а другият
съсобственик на останалата 1/2 ид.ч. от дворното място е К. Т. К.. Безспорно е, че е доказано
и е налице признаване правата на собственост на К. Т. К. за 1/2 ид.ч. от дворното място
обективирани в писмени документи от наследодателят на ответниците - А.Й.И., т.е налице е
пълно съответствие на обема на притежаваните права на собственост от А.И., удостоверени
в нотариалния акт и манифестираното изявление в декларацията, както и гласните
доказателства по делото. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че през
цялото това време К. К. до смъртта си през 2014г., е упражнявал фактическа власт върху
процесната 1/2 ид.ч. от дворното място явно, непрекъснато и необезпокоявано с намерение
да я свои. Владението не е отблъснато от другия съсобственик по никакъв начин. Напротив,
А.И. е обективирал в писмен вид неизгоден за него факт, а именно признал е
собственическите права на К. К., като е декларирал, че са съсобственици на дворното място
с равни права. Това фактическо състояние е продължило и след смъртта на К. К. от
наследниците му - ищците по делото до смъртта на А.И. през 2018г., когато неговите
наследници - ответниците по делото са започнали да заявяват собственически права върху
владяната от ищците 1/6 ид.ч. от дворното място. Израз на това е снабдяването им на
02.10.2019г. с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение
и наследство за 1/6 ид.ч. от поземления имот.
Настоящият състав намира, че в конкреният случай не е била налице законова
забрана за придобиване на 1/6 ид.ч. от процесния имот от наследодателя на ищците по
делото, доколкото по делото между страните не е спорно, а и се установява от данните по
делото, че между наследодателите на страните е налице съсобственост върху спорното
дворно място, а посочените норми - чл.59 и чл.181 на ЗТСУ/отм./ са предвиждали забрана за
придобиване по давност на реални части от имот, каквито претенции не са заявявани с
исковата молба от ищците.
Следва да се отбележи, че с наведеното възражение за наличие на законова забрана за
придобиване на спорната 1/6 ид.ч. от дворното място въззивниците изпадат в противоречие
с твърдяното и заявено от тях идентично основание за собственост, видно от приложения
доколкото по делото. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по
обстоятелствена проверка от 02.10.2019г. № 75, н.д. № 574/2019г., ответниците И. А. И. и И.
Г. М., са признати за собственици с права 1/6 ид.ч. на основание наследство и давностно
владение на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
10971.505.365 по КК на гр. В., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина
на трайно ползване: ниско застрояване / до 10м./, номер по предходен план: 5050351 с площ
318 кв.м. с административен адрес: гр. В., ул. д-р Б.Б. № *, при съседи на имота:
10971.505.356, 10971.505.364, 10971.505.368, 10971.505.366.
Предвид изложеното оплакванията на жалбоподателите са неоснователни, а
предявеният иск с исковата молба на ищците - П. П. К., М. К. А. и Т. К. Т., като основателен
11
и доказан правилно е уважен от първоинстанционният съд с обжалваното решение, поради
което и като законна последица, на основание чл.537,ал.2 ГПК, е отменен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка от 02.10.2019г. № 75,
том V, рег. № 9197, н.д. № 574/2019г. на нотариус Н. А., с който въззивниците И. А. И. и И.
Г. М. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение на 1/6 ид.ч.
от недвижим имот: ПИ с идентификатор № 10971.505.365 по кадастралната карта на гр.В..
Наведените възражения за неправилност на обжалваното решение по предявения
насрещен иск са неоснователни.
Не е спорно, че ответниците И. А. И. и И. Г. М. са собственици по наследство от
А.Й.И., починал на 03.10.2018г. на оставените от него имоти. От насрещните страни не се
оспорва правото им на собственост върху процесното дворно място до притежаваните от тях
½ ид.ч.
От данните по делото се установява, че въззивниците и ищци по насрещния иск, след
смъртта на своя наследодател А.Й.И., починал на 03.10.2018г., са наследили само
притежаваните от него ½ ид.ч. от процесното дворно място / сега поземлен имот с
идентификатор 1097.505.365 по КК на гр. В./ и съгласно нотариален акт от 17.05.1982г. №
33, н.д. № 560/1982г. на В.ски районен съдия от 17.05.1982г., доколкото спорната 1/6 ид.ч. е
придобита преди 03.10.2018г по давностно владение от другия съсобственик К. Т. К., то тя
не влиза в наследствената маса и не е част от оставеното от него наследство. В случая са
ирелевантни мотивът и начинът на разпореждане със спорната 1/6 ид.ч. от А.И. в полза на
другия съсобственик К. К. с оглед установеното по делото изрично признаване на обема на
собствеността в общия имот.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че
въззивниците – И. Игнатова и И. М. са придобили спорните идеални части на посочените
основания. Снабдяването им с констативен нотариален акт, не е достатъчно, тъй като
същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
принадлежността на правото на собственост.
Наведените възражения в т.II за неправилност на обжалваното решението в частта в
която е прекратено производството по предявения насрещен иск на въззивните страни И.
Игнатова и И. М. против насрещните страни, като исковата претенция за 3/6 /1/2 /ид.ч. от
имота е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес са
неоснователни, поради следното.
Наличието на правен интерес по предявен иск е положителна процесуална
предпоставка за която съда следи служебно. При констатирана липса на правен интерес от
предявеният иск съдът следва да прекрати производството.
Липсата на изричен нотариален акт на името на жалбоподателите И. И. и И. М. за
притежаваната от тях 1/2ид.ч. от процесното дворно място, придобитио по наследство от
12
техния наследодател А.Й.И. не е основание за предявяване на искова претенция спрямо
ответниците по насрещния иск доколкото не се твърди същите да оспорват правата им на
собственост за тази част . Спорна между съсобствениците на имота е 1/6 ид.ч., за каквато
част първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното решение.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното решение са
правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради което същото следва да
бъде потвърдено.
По разноските.
На основание чл.78,ал.2 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците по жалбата направените по делото разноски за изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 480лв, съобразно приложения списък и приложения
по делото договор за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване на основани чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК,
тъй като искът, с който е сезирана първата инстанция, е за собственост.
По изложените съображения, В ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №316 от 21.06.2022г. постановено по гр.д.№2144/2021г.
по описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА И. А. И. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. В. бл. 1, вх. Е, ет. 5, ап. 88 и И. Г.
М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № 10-А да заплатят на П. П. К. с ЕГН
********** от гр. В., ул. „Д-р Б.Б.“ № *, М. К. А. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. Б.Т. бл. *,
вх. *, ет. *, ап. * и Т. К. Т. с ЕГН ********** от гр. В., ж.к. К.Б. бл. *, вх. *, ет. *, ап. *
сумата в размер от 480 лв. - направени разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство пред ОС-В..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от същото.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14