№ 2574
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*******
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20231110100786
по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „******“ АД да заплати на „ЗАД ****“ АД сумата от
2299.62 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски от 15.00 лева) за
възстановяване на имуществени вреди по автомобил „***“ с рег. № РВ **** КТ от ПТП,
настъпило на 21.04.2022г. в гр. ****, на бул. „***“, отговорен за което е водачът на лек
автомобил „***“ с рег. № РА *** КМ, чиято ****т в това му качество била обезпечена по
силата на сключен със ЗАД „******“ АД договор за задължителна застраховка „****т“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2023г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 22.36 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.12.2022г. до 05.01.2023г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „***“ на МПС- на 21.04.2022г., в гр. ****, на бул. „***“, настъпил пътен
инцидент между застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане
„***“ автомобил „***“ с рег. № РВ **** КТ и лек автомобил „***“ с рег. № РА *** КМ,
гражданската (деликтната) отговорност на водача на който била обезпечена от ответника по
силата на договор за застраховка „****т“ на автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек
автомобил „***“ ударил отзад спрелия извън лентата за движение лекотоварен автомобил
„***“, при което му причинил увреждания в задната лява част на обща стойност 2284.62
лева, която сума била изплатена от ищеца в полза на правоимащото лице, като във връзка с
определяне на обезщетението извършил разходи в размер на 15.00 лева. Ответникът в
качеството му на застраховател по застраховка „****т“ на автомобилистите на лек
автомобил „***“ бил поканен да заплати регресната претенция на ищеца, както и
свързаните с определяне на обезщетението разноски, което не сторил. По изложените
съображения в настоящото производство ищецът претендира процесното регресно вземане,
законна лихва, обезщетение за забава както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
1
исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове, релевирайки възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекотоварен автомобил „***“, който
бил паркирал автомобила на пътното платно, без да обозначи и обезопаси МПС, както и в
района на кръстовище, без да сигнализира автомобила и без да има техническа причина за
това. Оспорва да съществува причинна връзка между всички обезщетени увреждания по
лекотоварния автомобил „***“ и процесния пътен инцидент, като счита, че десният стоп на
МПС не би могъл да бъде увреден при описания в исковата молба механизъм. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция с правно основание чл. 411 КЗ предполага
установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл.
154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ настъпване на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното и противоправно
поведение на водача на ППС, чиято ****т е застрахована при ответното дружество (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда
вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между
ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения автомобил е имало сключен договор за
застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на
водача на лек автомобил „***“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор
за задължителна застраховка „****т“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на
правоимащото лице по застраховка „***“ застрахователно обезщетение в размер на 2284.62
лева, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени от страните
писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „***“ между ищеца и
собственика на сочения за увреден автомобил „***“ с рег. № РВ **** КТ, застрахователна
полица за застраховка „****т“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. № РА ***
КМ, платежно нареждане от 07.10.2022г. за сумата от 2284.62 лева, заплатена от ищеца в
полза на правоимащото по процесната застраховка „***“ лице за обезщетяване на вредите от
пътния инцидент.
С отговора на исковата молба от името на ответника не е оспорено и осъщественото от
водача на лек автомобил „***“ при процесното ПТП поведение, при което, движейки се по
бул. „***“, на около 100 метра след № 134, в посока към гр. Пещера, същият ударил в
задната му лява част лекотоварен автомобил „***“- в този смисъл са както данните в
съставения от водачите двустранен констативен протокол и в подаденото от водача на
увредения автомобил до ищеца заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
така и показанията и на двамата свидетели- водачи на участващите в ПТП автомобили.
Всеки от тях по същество твърди, че лек автомобил „***“ ударил отзад намиращия се пред
него лекотоварен автомобил „***“, като доколкото в тази им част показанията на
свидетелите са вътрешно и взаимно непротиворечиви, а и съответни на данните в
2
приобщените писмени доказателства, следва да се приеме, че за установено, че водачът на
лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, в частност нормата на чл.
20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, и с това е станал причина за настъпване на процесния
пътен инцидент.
Спорните по делото въпроси се свеждат до това доколкото водачът на увредения
лекотоварен автомобил е осъществил соченото от името на ответника в отговора на исковата
молба конкретно поведение- паркиране на пътното платно, респ. в района на кръстовище,
без да е обозначил и/или сигнализирал автомобила си, с което да е допринесъл за настъпване
на пътния инцидент, както и дали всички обезщетени от ищеца увреждания по МПС са в
причинно- следствена връзка с произшествието.
Според настоящия съдебен състав от надлежно приобщените и неоспорени от страните
писмени доказателства, съдържащи данни за механизма на ПТП, в частност за
осъщественото от всеки от водачите конкретно поведение, както и от показанията на
свидетелите, разпитани по искане на всяка от страните, не се установява пълно и главно
съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и указаната от съда с доклада по делото
доказателствена тежест водачът на лекотоварният автомобил да е бил паркирал последния на
пътното платно и/или да се е намирал в непосредствена близост на кръстовище. Относно
местоположението на ударения отзад автомобил е налице известно противоречие между
показанията на двамата свидетели, но нито един от тях на твърди МПС да е било паркирано
на пътното платно и/или в близост до кръстовище. Така, свидетелят А. К.- водач на лек
автомобил „***“, твърди, че се е движил в най- дясната лента на бул. „***“ в гр. ****, а
лекотоварният автомобил се движил бавно пред него в същата лента. А свидетелят Б. Н.
твърди, че бил паркирал вдясно, извън пътното платно, извън очертанията на пътя, като
изяснява, че на мястото на ПТП липсва ясно разграничение между края на пътното платно и
т. нар. „тротоар“, какъвто на практика липсвал на процесния участък, което водело до това
„да се смесват пътят и тротоарът“. Разяснението в последния смисъл според настоящия
съдебен състав е обяснение и за съществуващото между показанията на свидетелите
разминаване относно точното местоположение на лекотоварния автомобил при ПТП,
причина за което е различното възприятие от всеки от свидетелите на една и съща
фактическа пътна обстановка съобразно степента на познаването й, а и съобразно
конкретните условия при ПТП, във връзка с което следва да се изясни и, че свидетелят Н.
твърди, че след удара другият водач обяснил, че слънцето светело в очите му и затова не
видял МПС „***“. С оглед на така изложеното и преценявайки приобщените гласни
доказателства по реда на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице
основание за обосновано съмнение в добросъвестността на когото и да е от свидетелите при
депозиране на показанията му пред съда, доколкото в случая се касае за различно
възприятие на една и съща фактическа обстановка, което различие намира своето
правдоподобно- житейски обосновано, обяснение в конкретни обективни обстоятелства,
касаещи спецификата на пътното платно на мястото на ПТП и метеорологичните условия
към момента на настъпването му.
Доколкото, обаче, както бе изяснено, от показанията на нито един от свидетелите и от
данните в писмените доказателства не се установява твърдението в отговора на исковата
молба лекотоварният автомобил да е бил паркиран на пътното платно, респ. в района на
кръстовище, а още по- малко това обективно да е допринесло за настъпване на пътния
инцидент- при съществуващо задължение за водачите на МПС да съобразяват поведението
си с обективно съществуващата обстановка на пътя- арг. чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, заявеното
от името на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
увредения автомобил се явява неоснователно, поради което и не е налице основание да бъде
приложена нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като отговорността на делинквента, респ.
гаранционно- обезпечителната отговорност на неговия застраховател бъде редуцирана.
3
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по лекотоварен автомобил
„***“ се установяват от съставения от ищеца опис- заключение по щета, като съгласно
неоспореното заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по
реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, от техническа гледна точка
посочените в описа вреди, с изключение единствено на увреждането по десния стоп на
автомобила, се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което
следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от
процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия
причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му
отговорност. Изрично в писменото си заключение експертът е изяснил, че доколкото десният
стоп не се намира в зоната на удара, уврежданията по него не следва да се възприемат като
причинени при разглеждания пътен инцидент.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 3368.02 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършени от застрахователя за
определяне на застрахователното обезщетение, се налага извод, че общият размер на
регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия застраховател,
възлиза на сумата от 2299.62 лева, включваща стойността на реално заплатеното
застрахователно обезщетение, което в случая е в размер под определения по средни пазарни
цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло
уважен, а като законна последица от това върху установената като дължима сума следва да
бъде присъдена законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, поставянето на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяващата се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен
ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода на забавата.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „****т” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 30-
дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „****т” на лицето,
което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, е предявил претенцията
си срещу този застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които
разполага.
В случая ответникът не оспорва получаването на сочената от ищеца дата- 02.11.2022г.,
на регресната покана, адресирана до него от ищеца и приложена към исковата молба, като
това обстоятелство се установява и от поставения върху поканата печат с входящ номер по
описа на ответното дружество от 02.11.2022г. След изтичане на законоустановения 30-
дневен срок за плащане, без в него да е извършено плащане/погасяване на извънсъдебно
предявената сума- изцяло или частично, ответникът е изпаднал в забава, считано от
03.12.2022г., което е и началната дата на исковия период, като същата е продължила до края
на този период с оглед липсата на данни, а и на твърдения за извършено междувременно
плащане. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор,
размерът на законната мораторна лихва за исковия период- от 03.12.2022г. до 06.01.2023г.,
4
върху установеното като дължимо регресно вземане на ищеца възлиза на сумата от 22.90
лева, поради което и с оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно
начало и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от общо 566.99 лева, включваща заплатени държавна такса за разглеждане на иска,
депозити за възнаграждения на вещото лице и свидетеля, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „******“
АД, ЕИК ****, да заплати на „ЗАД ****“ АД, ЕИК ****, сумата от 2299.62 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски от 15.00 лева) за възстановяване на
имуществени вреди по автомобил „***“ с рег. № РВ **** КТ от ПТП, настъпило на
21.04.2022г. в гр. ****, на бул. „***“, отговорен за което е водачът на лек автомобил „***“ с
рег. № РА *** КМ, чиято ****т в това му качество била обезпечена по силата на сключен със
ЗАД „******“ АД договор за задължителна застраховка „****т“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 06.01.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 22.36 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.12.2022г. до 05.01.2023г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 566.99
лева, представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5