Решение по дело №952/2019 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

 

№…

                                  20.01.  2020 г.    гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД   ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на  осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

                                                         2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

Секретар  ЕВГЕНИЯ ЛУКАНОВА

Прокурор …………………

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №952  по описа за 2019 год.

 

              ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.                  

 

      Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба  от  Областна дирекция на МВР – Плевен чрез юрисконсулт П.Ф. срещу Решение № 1765 от 24. 09. 2019 г. по гр. д. № 2122/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.

      Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението  на районния съд като  неправилно и незаконосъобразно  , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

     Въззиваемата страна  И.В.О. с ЕГН ********** чрез процесуалния си представител адв. Ю.А. е изразил  становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

     ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

      Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

С обжалваното решение районният съд е постановил следното :      

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана от К.В.Н.  ДА ЗАПЛАТИ на И.В.О. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.**вх.* ет.* ап.* на основание чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 844,66 лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 01.04.2016г.-30.09.2017г. вкл., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от 02.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

          ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана от К.В.Н.  ДА ЗАПЛАТИ на И.В.О. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.**вх.* ет.* ап.*, на  основание чл.86 от ЗЗД, сумата 176,77 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за всяко тримесечие за периода от изискуемостта 01.07.2016г. до 02.04.2019г.

          ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3, представлявана от К.В.Н.  ДА ЗАПЛАТИ на И.В.О. с ЕГН ********** от гр.Плевен ж.к.*** бл.**вх.* ет.* ап.*, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата общо 490лв. направените по делото разноски.

         ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Плевен, Булстат ***, с адрес гр.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на  ПлРС, чл.78, ал.6 от ГПК сумата 100 лв., дължимата държавна такса върху уважените претенции.

                   В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Съгласно разпоредбата чл.187, ал.9 от ЗМВР, подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.

             За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са действали  Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., всички  на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

            В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31 ал.2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. Съдът приема, че в периода от отмяната (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.) отново е била приложима Наредба № 8121з-407. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на цитирания чл.31 ал.2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. В тази връзка ищецът се позовава на НСОРЗ. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При наличие на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът счита, че следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Ако се приеме обратното, то държавните служители в системата на МВР биха били поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Съгласно чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Поради това, съдът приема, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за времето 01.04.2016г.-30.09.2017г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана по основание.

         Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

           Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна база за  процесния период, поради което районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.

            Въззивният съд не възприема доводите на въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се  установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.

               С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия на основание чл.273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 200 лв.

           По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272  ГПК, V граждански въззивен състав

 

 

                                           Р     Е     Ш     И    :

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 1765 от 25. 09. 2019 г. по гр. д. № 2122/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд.

              ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК  ОД на МВР – гр.Плевен да заплати на  И.В.О. с ЕГН********** направените по делото разноски  в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

             РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :