Решение по дело №237/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на С. М. Т. от [населено място] - чрез пълномощника адв.В.Л., срещу Решение №667 от 30.10.2023г., постановено от Районен съд Хасково по гр.д.№494 по описа на съда за 2022г. Твърди се, че решението било неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Въпреки изложеното от съда, на практика липсвали мотиви. Счита се, че Ст.Т. следвало да бъде уведомена както за започнатото производство, така и относно издадената заповед на Областен управител. Относно новообразувания имот с идентификатор №77195.706.441 се сочи, че същият се възстановявал на наследниците на Д. Н. Ж., като на жалбоподателя се отнемала собствеността и съществено се накърнявали права и законни интереси по отношение на правото на собственост върху имота. Освен това не било ясно как имот с идентификатор №77195.706.441 с площ 603 кв. м. бил новообразуван с одобряването на ПНИ за ж.р.[държава], като същият бил собственост на Ст.Т.. Твърди се също, че в имота, приет като новообразуван и възстановен на наследниците на Д. Н. Ж., имало построени от С. М. Т. две сгради и не следвало да бъде включен в ПНИ и следователно възстановяван. Навеждат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че издадената заповед, касаеща процесния новообразуван имот, била нищожна. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като бъде уважена жалбата и процесната заповед в частта на имот с идентификатор №77195.706.441 бъде обявена за нищожна.

Ответната страна по касационната жалба - Областен управител на Област Хасково, в постъпилия по делото отговор сочи, че не споделя твърденията за нищожност. Процесната заповед не страдала от пороци, които да обусловят нищожност. Иска съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.

Окръжна прокуратура Хасково считат, че жалбата е неоснователна.

Заинтересованата страна И. Н. Д. - чрез процесуален представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.

Заинтересованите страни Д. А. Т., Г. Н. Ж., Т. Ж. Ж., И. М. Ж., Д. Д. Ж., Е. Н. Ж., Д. Н. Ж., Т. Д. Т., А. Д. Т., Т. Т. Т., М. Т. Т., З. А. Ж. и Б. Р. Ж. не вземат становище.

Административен съд Хасково, като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания съдебен акт и фактите, които са установени от Хасковски РС от събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл.211 от АПК срок и е от лице, участвало в първоинстанционното производство.

Производството пред РС Хасково е образувано по жалба на Д. А. Т. и С. М. Т. против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково в частта на новообразувания [имот номер], като наведените касационни възражения са идентични с изложените пред РС Хасково.

За оспорената Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищни райони О., Изгрев, [държава] – 1 и местност Халилово-юг, в землището на [населено място], приети от комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, не е спорно, че тъй като не била обжалвана по отношение на процесния имот с [идентификатор], същата е влязла в сила на 12.07.2019г.

От представената по делото преписка от ответната страна е установено, че съгласно представено извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ж.р.[държава]-1, [населено място], ЕКАТТЕ 77195 - територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - „За индивидуално застрояване“, процесният новообразуван [имот номер] с площ от 603 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със заповед №969/88 г. - №87, с име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – Т. Т. Т., Д. Н. Ж.. В регистъра като данни за документите за собственост по отношение на този имот се сочат – Акт за собственост към датата на приемане на ПП – НА 90/78г.; данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот, а именно: № по заявление 50905, със стар собственик Д. Н. Ж., Решение на ПК/ОСЗ №36-51/01.04.1998г., с пореден № на имота от решението на ПК/ОСЗ 1, с № и площ по помощния план - №3 от 16469 кв.м.

С обжалваното Решение №667 от 30.10.2023г. по гр.д.№494/2022г. на Хасковски РС е отхвърлена подадената жалба против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, като в мотивите си съдът се обосновава, че за да бъде уважена жалбата, то порокът при нищожността следва да е толкова тежък, че да приравнява административния акт на несъществуващ факт, а и в същото време да се създава с административния акт привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. При извършване на преценка дали са спазени установените в чл.146 от АПК условия за действителност на административните актове, съдът е отчел утвърдените в теорията и в съдебната практика основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт, както и че не всяко нарушение при издаването на акта води до нищожността му. Съобразно преценката за нищожност, която следва да бъде извършена във всеки конкретен случай в зависимост от степента на допуснатото нарушение, РС Хасково обсъжда възможността акт да бъде обявен за нищожен в различни хипотези – некомпетентност, нарушение на формата, съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При извършване на преценка дали са спазени установените в чл.146 от АПК условия за действителност на административните актове, съдът е отчел, че в конкретния случай нарушенията на материалния закон касаят неговата правилност, а не валидност. Доводите на жалбоподателите относно притежаваното право на собственост върху процесния имот сочели на спор за материално право. При анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че в настоящият случай жалбоподателите не са доказали оспорената заповед да страда от пороци, които да водят до нейната нищожност.

Така установеното води до следните правни изводи на настоящия съд по наведените касационни основания:

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Постановеното решение е правилно.

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.

Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен интерес за жалбоподателите да я оспорят като нищожна. Въпреки възраженията, че имотът с [идентификатор] не е земеделска земя и не е бил включен в ТКЗС, ДЗИ и др., а се намира в урбанизирана територия, то няма спор и че е предмет на оспорената заповед.

В производството по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай искането касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. РС Хасково е изследвал подробно всички изложени възражения в жалбата именно във връзка с направеното искане за обявяване нищожността на акта, като е приложил към тях правилно закона, поради което е стигнал и до правилни правни изводи. В закона не са формулирани изрично основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл.146 АПК основания за незаконосъобразност - когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред. Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото правонарушение. В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – напр. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма, когато е лишен изцяло от законово основание и акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон и от нито един орган. Административният акт би бил нищожен поради противоречие с материалния закон само тогава, когато правните последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. В случая не е налице материална незаконосъобразност, за която да бъде прието, че води до нищожност на административния акт. Оспорваният административен акт не страда от съществени пороци, а доводите на жалбоподателя, свързани с твърдения за притежание на правото на собственост върху процесния имот, касаят спор за материалното право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който е недопустим за разрешаване в настоящото производство и подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №667 от 30.10.2023г., постановено от РС Хасково по гр.д.№494 по описа на съда за 2022г., с което е отхвърлена жалбата на Д. А. Т. и С. М. Т. против Заповед №ДС-28-1/11.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, издадена на основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.