Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………………………2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева адм. дело
№ 3189 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „*** **“ ООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна и адрес на управление ЗПЗ, ул.И.П.Н. №**, представлявано
от управителя П.Н., против Ревизионен акт № Р-03000317003095–091-001/06.08.2018г. на
органи по приходите, потвърден с Решение № 266/26.10.2018г. на Директора на
Дирекция ОДОП-Варна, с което са установени дължими от жалбоподателя задължения
по чл.177 от ЗДДС, в общ размер на 197040,57 лева главница и 123563,35 лева
лихви, по периоди и размер, както следва: за данъчен период м.09.2011г. - 920
лева главница и 638,42 лева лихва; за д.п.м.03.2012г. - 35195,26 лева главница
и 22599,49 лихва; за д.п.м.04.2012г. - 58493,28 лева главница и 37065,04 лева
лихва; за д.п.м.05.2012г. - 49417,80 лева главница и 30882,70 лева лихва; за
д.п.м.06.2012г. - 22624,13 лева главница и 13974,15 лева лихва; за
д.п.м.07.2012г. - 26016,39 лева главница и 15810,80 лева лихва; за
д.п.м.08.2012г. - 4373,71 лева главница и 2619,75 лева лихва.
Жалбоподателят
оспорва изцяло установените задължения, като твърди, че незаконосъобразно е
ангажирана отговорността по чл. 177 от ЗДДС. Излага съображения, че по 7 бр. от
фактурите в друго ревизионно производство е отказано право на данъчен кредит, а
за останалите 57 бр. фактури е призната реалност на доставките и правото на
данъчен кредит. Сочи, че е налице
противоречие в Ревизионния доклад, доколкото първоначално са изложени факти за
реалност на доставките, като във втората половина са изложени факти,
обосноваващи изводи за привидност, нереалност на доставките. Жалбоподателят сочи, че не са налице
предпоставките на чл. 177 от ЗДДС, за ангажиране на солидарната отговорност за
посочите фактури, подробно излага съображения в тази насока, за всяка една от
тях. Релевира доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради
допуснати от органите по приходите процесуални нарушения и такива на
материалния закон. Отправя се искане за отмяна на РА, потвърден с решение на
директора на Дирекция „ОДОП”-Варна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалните си представители поддържа жалбата. Отправя
искане за отмяна на оспорения акт потвърден с решението на директора на Дирекция
ОДОП, с присъждане на сторените по делото разноски съобразно приложен списък в
общ размер на 9 770 лв. Представя подробни писмени бележки с доводи за
отмяна на оспорения РА.
Ответникът - директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика", чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, отправя
искане за отхвърлянето й като неоснователна, с присъждане на сторените по
делото разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 736.04 лв. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на
процесуалният представител на жалбоподателя. В депозирани писмени бележки
излага подробни съображения за отхвърляне на жалбата.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със ЗВР
№Р-03000317003095-020-001/23.05.2017г., изменена със Заповед №Р-03000317003095-020-002/25.08.2017г.,
спряна със Заповед №Р-03000317003095-023-001/13.09.2017г. възобновено със
Заповед №Р-03003317003095-143-001/14.05.2018г., е възложена ревизия на „*** **“
ООД за: Отговорност за данък върху добавената стойност за дължимия данък по
доставки, извършени от „***“ ЕООД, ЕИК ********* за периодите от 01.09.2011г.
до 30.09.2011г. и от 01.03.2012г. до 31.08.2012г. За извършената ревизия в срок
бил издаден РД № Р-03000317003095-092-001/06.07.2018 г. Възражение срещу същия
не постъпили. Ревизионното производство приключило с издаване на РА №Р-ОЗОООЗ17003095-091-001/06.08.2018г.
от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията
на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, връчен електронно на 13.08.2018 г.
В ревизионното производство били
приобщени документи с Протокол № Р-03000317003095-ППД-001/28.06.2017г., събрани
в хода на предходно ревизионно производство, извършено било посещение в
сградата на „*** **“ ООД, за установяване начина на работа и търговска
кореспонденция, за което бил съставен Протокол № 1353890/15.08.201г. С Протокол
№1353892/21.08.2017г. били приобщени доказателства от паралелно протичащо
производство на „*** **“ ООД.
Органите по приходите
установили, че през периода от 01.09.2011г. до 30.09.2011г. и периода от
01.03.2012г. до 31.08.2012г., в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице,
получател по доставки на арматурна стомана „*** **" ООД упражнило право на
данъчен кредит в размер на 326 687.11 лв. по доставки, документирани с
фактури, подробно описани в таблица на стр. 12-13 в РД, издадени от „***"
ЕООД с ЕИК ********* - регистрирано по ЗДДС лице. Органите по приходите
установили, че процесните фактури са включени от „*** **“ ООД в дневниците за
покупки, както и в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди. ДДС във фактурите
бил посочен на отделен ред, който следва да се внесе в бюджета от доставчика.
Реалността на доставките
била обект на данъчна ревизия потвърдена с PA № Р-03000315003354-091-001/22.03.2016г., страна
по който е „*** **” ООД.
Анализът на
ревизията сочел, че за същите данъчни периоди „***“ ЕООД е с
определени резултати по ЗДДС, съгласно влязъл в сила РА № **********/02.07.2012г.
за д.п. от м. 09 до м. 10.2011г. и РА № **********/12.12.2013г. за д.п. от
м.02.2012г. до м. 10.2012 г.
За д.п.м 09.2011 г. - с
резултат ДДС за внасяне в размер на 920,00 лв., за който период е начислен ДДС
в размер на 130 520,10 лв. по издадени фактури с получател „*** **“ ООД, внесен
ДДС от „***“ ЕООД в размер на 0,00 лв. и неиздължен ДДС в размер на 920,00 лв.
или 100 % от ДДС за внасяне за данъчния период;
За д.п.м. 03.2012 г. - с
резултат ДДС за внасяне в размер на 61 252,97 лв., от който 35 195,26 лв., по
издадени фактури с получател „*** **“ ООД. Внесен ДДС от „***“ ЕООД в размер на
0,00 лв. и неиздължен ДДС в размер на 61 252,97 лв. или 100% от ДДС за внасяне
за данъчния период;
За д.п.м. 04.2012 г. - с
резултат ДДС за внасяне в размер на 89 747,95 лв., от който 58 493,28 лв., по
издадени фактури с получател „*** **“ ООД. Внесен ДДС от „***“ ЕООД в размер на
0,00 лв. и неиздължен ДДС в размер на 89 747,95 лв. или 100 % от ДДС
за внасяне за данъчния период;
За д.п.м. 05.2012 г. - с резултат
ДДС за внасяне в размер 89 158,40 лв., от който 49 417,80 лв., по издадени
фактури с получател „*** **“ ООД. Внесен ДДС от „***“ ЕООД в размер на 0,00 лв.
и неиздължен ДДС в размер на 89 158,40 лв. или 100 % от ДДС за внасяне за данъчния период;
За д.п.м. 06.2012г. - с резултат ДДС
за внасяне в размер на 84 412,27 лв., от който 22 624,13 лв., по издадени
фактури с получател „*** **“ ООД. Внесен ДДС от „***“ ЕООД в размер на 0,00 лв.
и неиздължен ДДС в размер на 84 412,27 лв. или 100 % от ДДС за внасяне за данъчния период;
За д.п.м. 07.2012 г. -
допълнително установени с РА № **********/12.12.2013 г., с резултат ДДС за
внасяне в размер на 82 585,24 лв., от който 26 016,39 лв., по издадени фактури
с получател „*** **“ ООД. Установен деклариран ДДС за внасяне в размер на 73.80
лв., внесен ДДС от „***“ ЕООД в размер на 0,00 лв. и неиздължен ДДС в размер на
82 659,04 лв., или 100 % от ДДС за внасяне за данъчния период;
За д.п.м. 08.2012 г. -
допълнително установени с РА № **********/12.12.2013 г., с резултат ДДС за
внасяне в размер на 4 373,71 лв., от който 4 420,17лв., по издадени фактури с
получател „*** **" ООД. Установен деклариран ДДС за внасяне в размер на
46,46 лв., внесен ДДС от дружеството в размер на 0,00 лв. и неиздължен ДДС в
размер на 4 420,17 лв., или 100 % от ДДС за внасяне за данъчния период;
Органите по приходите
установили, че получателят е ползвал право на приспадане на данъчен кредит,
пряко или косвено свързан с невнесения данък.
Установено било, че
получателят „*** **" ООД е отразил в своите отчети и отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС - дневници за покупки и чл.125 от ЗДДС - справки декларации
доставките от „***" ЕООД, като такива с право на пълен данъчен кредит.
Била е установена непосредствена причинно-следствена връзка между дължимия
невнесен данък от страна на „***“ ООД и приспаднатия данъчен кредит от „*** **“
ООД, предвид че формираният ДДС за внасяне на „***“ ЕООД е по доставки на
арматурно желязо към „*** **" ООД, който е основен клиент съгласно
направения анализ на продажбите на „***", от които 25% са на ревизираното
дружество. В производството пред органа по приходите било констатирано, след
анализ на ревизиите на „***" ЕООД, обективирани с РА №
**********/02.07.2012г. и РА № **********/12.12.2013г., че облагаемите доставки
с арматурно желязо формират ДДС за внасяне, който с цел невнасяне от страна на
„***“ ЕООД е намален, чрез използване на фактури за покупки по нереализирани
доставки, подробно описани в РД.
Установено било, че „***“
ЕООД, дължи данък по доставки, който не е внесен ефективно, като резултати за
данъчни периоди от 01.09.11г. до 30.09.11г., и от 01.03.2012г. до 31.08.2012г.,
установено с РА №**********/02.07.2012г. и РА № ********** от 12.12.2013г.,
които задължения не са внесени.
Органът по приходите
установил, че с цел осигуряване на право на приспадане на данъчен кредит по
доставките на арматурно желязо с произход гръцкото дружество „** ***“ АД Гърция
с VIN ***, ревизираното лице е декларирало привидна доставка на арматурно
желязо с изпълнител „***“ ЕООД, с предшестващ доставчик „** **“ ЕООД с ЕИК
*********, „Спейс Комюникейшьнс" АД с ЕИК ********* и „** **“ ЕООД с ЕИК
*********, вместо извършената доставка на същото арматурно желязо директно от
гръцкото дружество с посредник „** **“ ЕООД, „Спейс Комюникейшънс“ АД и „** **“
ЕООД за „*** **“ ООД.
Констатирано било, че „***
**“ ООД е един от лидерите в търговията с метали в РБългария, съгласно
електронния сайт на „*** **“ ООД това е дружество с история, регистрирано през
1998г. с качество и коректност в професионалните отношения. В практиката се
наложили основни фирми и критерии обслужващи избора на подходящ доставчик.
Констатирано било, че реализираните от дружеството стопански обороти са 128 171
468,00 лв. през 2011 г. и 117 588 929,33 лв. през 2012 г.
Установено било, че
изборът за доставка на арматурно желязо от Гръцкото дружество
производител „** ***“ АД Гърция, чрез използване на двама подизпълнители
по отношение на декларираните доставки от „***“ ЕООД е в разрез с практиката на
дружеството, което видно от списъка на доставчиците му, извършва 30,96% от
покупките си на арматурно желязо на обща стойност 2 334 000.00 лв. от
производител. За 25% от покупките си на арматурно желязо с обща
стойност 1 879 000,00 лв., какъвто е делът на покупките от „***“ ЕООД, вторият
по големина доставчик на този вид суровина на „*** **“ ООД в рамките на
ревизирания период, дружеството е допуснало да бъдат осъществени чрез посредник
- дружество без утвърдено търговско име, без история и без да се увери, че не
участва във верига за осуетяване плащането на данъци. Констатирано било, че
ревизираното лице, основен доставчик на метали в страната, е извършило покупка
на арматурно желязо от „***“ ЕООД, което дружество е регистрирано
/създадено/ 23 дни преди първата осъществена покупка, а регистрацията
му по ЗДДС е от 6 дни преди първата осъществена покупка. Установено било също,
че първата издадена фактура за продажба от „***“ ЕООД е с получател „*** **“ ООД
- № 1/09.09.2011 г.
На ревизираното лице било
връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000317003095-040-001/28.06.2017г., с което са били
изискани доказателства, удостоверяващи комуникацията и търговска кореспонденция
във връзка с доставките от „***” ЕООД - оферти, поръчки, проведени срещи,
съобщения от електронна поща, разпечатки от служебни телефони, заявки и др., с
данни за конкретните физически лица, които са контактували от името на двете
дружества. Такива не са били предоставени. Била е изискана информация относно
проучване на финансовото състояние, търговския опит, публичните отчети и др. с
цел установяване надеждността на доставчика „***” ЕООД. Били са
представени само писмени обяснения, съгласно които „*** **” ООД прави
анализ на контрагентите /клиенти и доставчици/, което е направено и относно „***“
ЕООД. В подкрепа на твърденията си ревизираното лице не представило
доказателства за конкретно извършени действия. Органите по приходите изискали
информация относно финансирането, начина на изпълнение на плащането към
доставчика, застраховане, транспорта, проверка на качеството и количеството на
стоката, предоставени ли са били обезпечения срещу неизпълнение или лошо
изпълнение. Не е била представена информация в тази насока от ревизираното
дружество в хода на ревизията.
С ИПДПОЗЛ №
Р-03000317003095-040-001/28.06.2017 г. била изискана информация за лицето,
което се занимава от името на „*** **" ООД с поръчките, договарянето,
изпълнението, приемането на доставеното, с проверка на качеството и др. От
дружеството била предоставена информация, че лицето договаряло поръчките от „***“
ЕООД е ръководителят на направление София - Г. Н.. В хода на ревизионното
производство не са били представени доказателства, удостоверяващи конкретното
участие на Г. Н. в процеса на заявяване на желязото от „***“ ЕООД. Установено било,
че от представените разпечатки от служебния телефон на Г. Н. не са били
установени изходящи обаждания до телефонен номер ******, вписан като телефон за
контакт в Търговския регистър по партидата на „***“ ЕООД. Не е била представена
и информация за друг телефонен номер, чрез който е осъществявана комуникацията
във връзка с доставките от „***” ЕООД. Органът по приходите установил, че
в длъжностната характеристика на Г. Н., за който се твърди, че е договарял
доставките от „***“ ЕООД, не е записано, че в качеството му на ръководител
направление е осигурявал доставки от външни за дружеството доставчици, а в
отговорностите му е осигуряването на ресурси във връзка с продажбите на „*** **“
ООД. Изрично в т. 2 на раздел VI - Външни връзки и взаимодействия било
посочено: с ръководители и специалисти от други предприятия и организации по
линия на продажбите. Никъде не било посочено, че ръководителят на направление Г.
Н. е имал задължения във връзка с доставките.
В хода на ревизионното производство
били предприети действия за осигуряване на информация относно комуникацията на
„** ***“ АД Гърция EL ********* с българското дружество клиент, чрез
изпращане на молба за административно сътрудничество
до данъчната/приходната администрация на Гърция в съответствие с чл.7 от
Регламент (ЕС) 904/2010, но отговор не е бил получен.
Ревизиращият орган с цел
установяване начина на работа и търговската кореспонденция във връзка с
доставките на арматурно желязо на ревизираното лице, било извършено посещение на 15.08.2017 г. в
офис-сградата на жалбоподателя, обективирано с Протокол Кд 73 №
1353890/15.08.2017 г. Констатирано било, че в дружеството доставките на
арматурно желязо се извършват и подлежат на контрол от отдел „Доставки".
Заявките до „***” ЕООД са извършени по телефона и са с кратки срокове на
доставка. За същите не е установена търговска кореспонденция, сключен договор
между „***” ЕООД и „*** **” ООД, а транспортът е за сметка на доставчика.
Установено било, че с другите си доставчици „*** **" ООД е сключвало
договори за доставки на арматурно желязо и са били обезпечени с банкова
гаранция или застраховка.
В хода на ревизията били
представени следните доказателства: Договор за покупко-продажба от дата
09.11.2012 г., сключен между „Промет Стиил“ АД и ревизираното дружество за
доставка на метални изделия. В същия са били предвидени отговорности и санкции
при неизпълнение на клаузите в договора; Анекс от дата 29.06.2015 г. към
Договор за покупко-продажба от дата 09.11.2012 г., сключен между „Промет
Стиил" АД и ревизираното дружество. В същия се договаряло купувача /в
случая ревизираното лице/ да издаде банкова гаранция за плащане към продавача; заявка,
сертификат, опис, кантарна бележка, нареждане за складиране, експедиционна
бележка, товарителница по доставка от „Промет Стиил“ АД; Заявки по ел. път,
сертификат, разписка за експедиция със „Стомана Индъстри“ АД; Договор от дата
28.04.2017 г., сключен между турската фирма „Colakoglu Metalurji“ A.Sи
ревизираното лице и придружаващи документи по доставка на метали; документи
придружаващи покупка на метали от гръцкото дружество „Хеленик Халивургия” през
м. 12.2016 г. Транспортът по доставката бил документиран с Фактура №
**********/16.12.2016 г. и осъществен от „**** Спед“ ООД с ЕИК ********* - за
транспорт от Гърция до България - 1 150,00 лв. и ЧМР/14.12.2016 г.
На ревизиращия екип не
са били представени документи, удостоверяващи проведени срещи, данни за
преговори относно финансиране, начин и изпълнение на плащането, застраховане,
транспорт, проверка на качество и количество, обезпечение срещу неизпълнение
или лошо изпълнение относно всички доставки от „***“ ЕООД.
Констатирано било, че
ревизираното лице, лидер в търговията с метали в страната е документирало
покупки от новорегистрирана фирма и без никакви гаранции по доставките.
Въз основа на
представената справка и след преглед в Търговския регистър и масивите на НАП,
органът по приходите констатирал, че три от дружествата, които доставят
основните суровини на „*** **“ ООД, се отличават от останалите му доставчици за
периода от м.09.2011 г. до м. 12.2012 г. и това са:
1.„***” ЕООД, ЕИК
*********, за закупено количество арматурно желязо от „*** **“ ООД общо за
периода - 277 тона на стойност 265 000,00 лв. Установено било, че за
доставките, съгласно представените писмени обяснения не са били сключвани
писмени договори между контрагентите. Транспортът бил за сметка на доставчика,
а плащането винаги по банков път. Доставките били извършвани за
производствената база в гр. Е.П.. За периода от м. 09.2011 г. до м. 08.2012 г. били
отразени от „*** **“ ООД от този доставчик 61 броя фактури, с данъчна основа 1
633 435,55 лв. и бил ползван данъчен кредит в размер на 326 687,11 лв.
Дружеството било вписано в Търговския регистър на 16.08.2011 г., с
управител и едноличен собственик Д.М./брат на М.М./. Фирмата била
регистрирана по ЗДДС на 03.09.2011 г. и дерегистрирана по ЗДДС по инициатива на
данъчен орган на 25.09.2013 г. По отношение на получените фактури, от
ревизираното лице „*** **" ООД били представени писмени обяснения,
съгласно които всички фактури са платени по банков път от сметки на „*** **”
ООД в сметка на „***“ ЕООД. Обект на сделките - метали /арматурно желязо на
пръти и кангали/ са доставени в склада на дружеството, намиращ се в гр. Е.П..
Транспортът на металите е осъществен с нает от доставчика транспорт директно от
производителя в Гърция до България /Е.П./.
Стоката била фактурирана
по веригата, както следва: *** „** ***”; „****” ЕООД, ЕИК
*********, „***” ЕООД, ЕИК ********* и „** **” ЕООД, ЕИК *********; „***“
ЕООД, ЕИК *********; “*** **“ ООД, ЕИК *********, а движението било от
фабриката в Гърция на ** *** до склада в Е.П. на „*** **“ ООД, за което било
прието, че ревизираното лице имало информация, тъй като само е предоставило
документите, издадени от Гърция, на доставчиците от втори ред, а от друга
страна има фактура за покупки от „***“ ЕООД за същите доставки.
2.„Супер Транс Груп“
ЕООД, ЕИК *********, за закупено количество арматурно желязо от „*** **“
ООД общо за периода - 642 тона на стойност 612 000,00 лв. За доставките,
съгласно представените писмени обяснения по време на ревизионното производство
не са сключвани писмени договори между контрагентите. Транспортът бил за сметка
на доставчика, а плащането винаги по банков път. Доставките били извършвани за
производствената база в гр. Е.П.. За периода от м. 06.2012 г. до м. 09.2012 г.
са отразени от „*** **“ ООД от този доставчик 28 броя фактури с данъчна основа
612 642,95 лв. и е ползван данъчен кредит в размер на 122 528,59 лв. Стоката се
фактурирала по веригата, както следва: „** ***“ VIN-***; „Виватех
02“ ЕООД, ЕИК *********; „Супер транс груп“ ЕООД, ЕИК *********; „***
**“ ООД, ЕИК *********, а движението на стоката било от фабриката в Гърция на „**
***“, VIN-***, до склада в Е.П. на „*** **“ ООД, за което било
прието, че ревизираното лице имало информация, тъй като само е предоставило
документите, издадени от Гърция, на доставчици от втори ред, а от друга страна
имало фактура за покупки от „Супер транс груп“ ЕООД за същите доставки.
3.„Невирекс“ ЕООД, ЕИК *********,
за закупено количество арматурно желязо от „*** **“ ООД общо за периода - 69
тона на стойност 66 000,00 лв. Съгласно представените писмени обяснения в хода
на ревизионното производство не са сключвани писмени договори между
контрагентите. Транспортът бил за сметка на доставчика, а плащането -винаги по
банков път. Доставките били извършвани за производствената база в гр. Е.П.. За
периода от м. 09.2012 г. до м. 12.2012 г. били отразени от „*** **“ ООД от този
доставчик 34 броя фактури с данъчна основа 737 306,70 лв. и ползван данъчен
кредит в размер на 147 461,34 лв. „Невирекс“ ЕООД, с представляващ Н.М.Ч. /брат
на съпругата на М.М./ - дружеството било вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписванията на 03.08.2012 г.
Съгласно представените
документи, получател на стоките, вписани в международните товарителници /ЧМР/, били
дружествата -„Сардимекс“ ООД, „Онбоард“ ООД
/предходни доставчици на „Невирекс“ ЕООД/. Същите фигурирали и в представените
документи ISO9001, издадени от гръцката фирма „** ***“. Стоката била
фактурирана по веригата, както следва: „** ***“, VIN-***; „Сардимекс“
ЕООД, ЕИК ********* и „Онбоард“ ЕООД, ЕИК200513371; „Невирекс“ ЕООД, ЕИК
*********; „*** **“ ООД, ЕИК *********, а движението на стоката било от
фабриката в Гърция на „** ***“, до склада в Е.П. на „*** **“ ООД, за
което било прието, че ревизираното лице имало информация, тъй като само е предоставило
документите, издадени от Гърция, на доставчиците от втори ред, а от друга
страна имало фактура за покупки от „Невирекс” ЕООД, за същите доставки.
Органът по приходите
констатирал, че всяка от тези фирми е новорегистрирано дружество с размер на
капитала 2 лева. Всички доставки от тези контрагенти били с първоизточник
гръцката фирма „** ***“, като стоката тръгвала от Гърция и пристигала директно
в склада на „*** **“ ООД в гр. Е.П.. Установено било, че съгласно представени
писмени обяснения от лицето Г. Н., който е посочен от „*** **“ ООД като лице
осъществявало контакт с тези доставчици, връзката с тях се е осъществявала по
телефон или имейл с лицето М.М.. При преглед в регистрите на НАП било
установено, че управителите и собствениците на трите дружества са в родствени
отношения, тъй като М.М. - управител
и собственик на „Супер Транс Груп“ ЕООД е брат на Д.Н.М.- управител и собственик на „***" ЕООД и неговата съпруга е
сестра на Н.М.Ч.- управител и собственик на „Невирекс" ЕООД.
На дружествата били
извършени данъчни ревизии, при които не е било признато правото им на данъчен
кредит по част от декларираните покупки на стоки и услуги и са им били
определени задължения в особено големи размери, подробно описани на стр.6-7 в
обжалвания РА. Установените задължения с приключилите ревизионни производства
не били внесени в приход на бюджета, а посочените лица собственици на капитала
са продали своите дялове при започване на данъчните ревизии.
В обясненията си пред
органът по приходите „*** **" ООД посочил, че се използва пазарния принцип
за избор на контрагенти. След справка в Търговския регистър органът по приходи
установил, че доставчиците, които са извършвали доставки на арматурно желязо
към ревизираното лице през посочения период, които са различни от
горепосочените три дружества, са фирми, които са регистрирани още през 2008 г.
и 2009 г., размерът на притежавания от тях капитал варира от 5 000,00 лв. до 30
000 000,00 лв. Констатирано било също, че с тях „*** **" ООД има сключени
договори за доставка /освен за доставка на минимални количества/, с което
дружеството е защитило своя интерес при неизпълнение със съответния контрагент.
В хода на ревизията било установено,
че М.М. е бил собственик и управител на „*** **" ЕООД с ЕИК *********,
доставчик на метали на „*** **“ ООД за периода от м. 03/2011 г. до м. 06/2011
г. Констатирано било, че „*** **" ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС от
10.01.2011 г. и през периода от м. 03/2011 г. до м. 06/2011 г. извършените
доставки с получател от „*** **" ООД са в размер на 1 363 604,00 лв. и
ползваният данъчен кредит от получателя е в размер на 272 720,83 лева.
Същевременно „*** **" ЕООД било търсено от органите по приходите по реда
на чл. 32 от ДОПК, като първото съобщение било с № Вх К- 15/04.01.2012 г. и
публикувано в публичния регистър на длъжниците към НАП, до който има свободен
достъп. На „*** **" ЕООД била възложена ревизия, след което на
17.12.2011г. М.М. продава своите дялове от дружеството.
Констатирано било, че във всички
фактури за покупки на ревизираното лице от доставчици на арматурно желязо, в
т.ч. и на тези, формиращи над 50% от доставките му и на тези с минимални
обороти, изрично е отбелязано, че плащането е дължимо в рамките на един месец след датата на фактурата, докато във фактурите,
получени от „***“ ЕООД това условие не е предвидено въпреки, че то осигурява
възможност на ревизираното лице за евентуална защита на интересите на
дружеството при евентуално некачествено изпълнение от страна на доставчика,
който е новорегистрирано лице, без история в бранша.
Органът по приходите
установил, че на кантарните бележки, издадени от базата на „*** **“ ООД в гр. Е.П.
е вписан доставчик Гърция, а не посочения във фактурите „***“ ЕООД, „***
**“ ООД разполага с товарителници от РГърция и международни товарителници от
български превозвач /ЧМР/, съгласно които получател по доставките от Гърция на
територията на България са „****“ ЕООД, „** **“ ЕООД и „** **“ ЕООД, а не
доставчика на „Итерком груп“ ООД по фактури, издадени от „***“ ЕООД, като бил
направен извод, че „*** **" ЕООД безспорно знае, че получената от него
стока е префактурирана между още двама доставчика на територията на страната.
Ревизираното лице не представило доказателства защо директно не е
осъществило доставките от гръцкото дружество и какво е наложило префактурирането
им по веригата от доставчици, поради което органите по приходите приели, че
това е с цел явно избягване плащането на ДДС при ВОП и осигуряването на
неследващ се данъчен кредит. На част от представените международни
товарителници в клетка 24 - „Стоката получена” бил положен печат на „*** **“
ЕООД.
От заключението на ССчЕ се установява, че „*** **“ ООД
е заплатило изцяло задълженията си към доставчика включително и начисления ДДС.
Посочило е, че изходящия паричен /финансов/ поток за „*** **“ООД е в брутен
размер - 1960122,66лв., а не в нетен размер без начисления ДДС по фактурите -
1633435.55лв., както би било, ако доставките са били в режим на ВОП.
Заключението на вещото лице е, че от съпоставката на двете суми е видно, че не
е налице данъчно предимство за „*** **“ ООД от гледна точка на изходящия
паричен поток, тъй като заплатените суми към „***“ЕООД са в по-голям размер (с
размера на начисления и платен ДДС). Установено е от вещото лице, че в хипотеза
на ВОП, „*** **“ ООД има облага, представляваща по-малък изходящ паричен ресурс
в размера на ДДС – 326687.11лв. В хипотеза на доставки от „***“ ЕООД за „*** **“
ООД няма да има облага или „данъчно предимство“, тъй като в този случай е
налице значителен по размер разход на финансови средства. Вещото лице е
установило, че няма реален разход на финансов ресурс за заплащане на
задълженията към доставчика. С начисления ДДС по фактурите, за които е
упражнено право на данъчен кредит е ефективно намалено данъчното задължение за
периода, представляващо ДДС за внасяне по Справките - декларации за съответните
данъчни периоди. Няма реален разход на финансов ресурс за заплащане на
задълженията към доставчика. С начисленият ДДС по фактурите е формиран резултат
за съответния данъчен период по Справка-декларация - ДДС за възстановяване,
което е ефективно възстановено от бюджета. Имуществената облага се изразява в
получен от бюджета финансов ресурс, без да са налице изходящи парични потоци.
В заключението
на допълнителната ССчЕ, вещото лице сочи, че относно покупките от „** **“ ЕООД
при ревизията на „***“ ЕООД е установено, че „са събрани доказателства за
реалността на доставките по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС...” , с което счита,
че води до реалност и на последващата доставка към „****“ ООД. Относно
декларираните продажби в РА е установено, че няма основания за корекция на
данъчна основа на извършените доставки (продажби). Посочено е в заключението,
че след съпоставката на данните от дневника за покупки на „***“ ЕООД за данъчен
период 09.2011 г. - общо данъчен кредит в размер 179625.68лв. и корекциите на
данъчния кредит в РА **********/02.07.2012 г. - общо в размер 920,00лв. е
видно, че корекциите са по доставки, които не са свързани с доставката на
арматурна стомана по веригата „** ***“ – „** **“ ЕООД –„***“ ЕООД – „****“ ООД.
Относно декларираните продажби в РА е констатирано, че поради не представяне на
документи от „** **” ЕООД в хода на ревизията, данъкът по издадените данъчни документи
за продажби се дължи на основание чл.85 от ЗДДС, включително и за издадените
Протоколи по чл.117 от ЗДДС за самоначислен ДДС при ВОП. Вещото лице след
анализ на декларираните доставки с право на данъчен кредит от доставчика „** **”
ЕООД за данъчен период 03.2012 г., д.п.04.2012 г., д.п.05.2012 г., д.п.06.2012
г., е стигнало до извода, че с неправомерно ползвания данъчен кредит по
фактурите от доставчика „СВК 74”ЕООД и „*** **“ ЕООД е ефективно намалено
данъчното задължение, възникнало по фактурите за продажба на арматурна стомана,
издадени от „** **” ЕООД, тъй като начисления ДДС при ВОП участва, както в
дневника за продажби, така и в дневника за покупки с един и същи размер и
практически не оказва влияние върху резултата за данъчния период.
Вещото лице, след анализ на декларираните доставки с
право на данъчен кредит от доставчика „** **” ЕООД, за данъчен период 06.2012
г., д.п.07.2012 г., д.п.08.2012 г., сочи, че може да се направи извод, че с
неправомерно ползвания данъчен кредит по фактурите от доставчика „Топлив-ко”
ЕООД, „*** **“ ЕООД, „** **“ ЕООД, в съответния размер, е ефективно намалено
данъчното задължение, възникнало по фактурите за продажба на арматурна стомана,
издадени от „** **” ЕООД през този период.
Съдът кредитира заключенията в частта на
фактическите установявания и не кредитира същите съдържащи правни изводи.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по
чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен
ред, поради което се явява допустима.
При извършване на задължителната проверка по
чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на
ревизията, в предвидената от закона форма и определя задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци
водещи до неговата нищожност. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са
подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по
чл.13 ал.3 ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен-чл.13 ал.4 ЗЕДЕП, в срока на действие
на удостоверението по чл.24 ЗЕДЕП за всеки един от тях.
Разпоредбата на чл.177 от ЗДДС предвижда
особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че
данъкът се дължи от доставчика. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС, регистрираното
лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък
от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен
кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Според ал.2
солидарната отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е
било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от
ревизиращия орган по реда на чл.117-120 от ДОПК. Съгласно ал.3, за целите на
ал.2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени
едновременно следните условия: 1) дължимият данък по ал.1 не е ефективно внесен
като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по
облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия,
изменен или преработен вид, и 2) облагаемата доставка е привидна, заобикаля
закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
Всяка от посочените по-горе предпоставки
за ангажиране на отговорността следва да бъде установена при условията на пълно
и главно доказване от страна на приходните органи.
В случая в ревизионното производство е
установено наличието на обективните елементи от фактическия състав на чл.177,
ал.1 от ЗДДС за реализиране солидарната отговорност на жалбоподателя –
доставчикът не е внесъл начисления ДДС по процесните фактури и жалбоподателят е
упражнил право на данъчен кредит като получател на доставките по тях. Страните не спорят относно
наличието на първите две предпоставки- неизпълнение от доставчика на
задължението да внесе начисления данък във връзка с доставките по процесните
фактури, и упражнено право на приспадане от получателя, а и тези обстоятелства
се установяват от приложените по делото писмени доказателства, и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Между страните по делото не е налице спор относно тези факти. В хода
на ревизионното и настоящото съдебно производство не са представени
доказателства обосноваващи приемането на друга, различна фактическа обстановка.
Както бе посочено, регистрирано лице –
получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от
друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан
пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по чл.177 от ЗДДС
е особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице да плати чуждо
данъчно задължение, в случай че са изпълнени сложните фактически състави,
предвидени в закона.
За ангажиране на солидарната отговорност е
необходимо от обективна страна да са установени следните обстоятелства: лицето,
чиято отговорност се ангажира, да е ползвало право на приспадане на данъчен
кредит, което е свързано пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. От
субективна страна е необходимо да бъде установено, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че
данъкът по доставката, във връзка с която пряко или косвено е упражнил право на
приспадане на данъчен кредит, няма
да бъде ефективно внесен като резултат за периода.
Институтът на солидарната отговорност на
регистрирано по ДДС лице е въведен за пръв път с новия ЗДДС, в сила от
01.01.2007г., след транспониране на разпоредбата на чл.205 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка
върху добавената стойност, според която при ситуациите, посочени в членове от
193-200 и членове 202, 203 и 204, държавите-членки могат да предвидят, че лице,
различно от лицето-платец на ДДС, е солидарно отговорно за плащането на ДДС.
Допустимостта на солидарната отговорност
от гледна точка на общностното право е призната с Решение на СЕО /сега СЕС/ от
11 май 2006г. по дело С-384/04, произнесено във връзка с отправено преюдициално
запитване относно тълкуването на чл.21, пар.3 /съответен на чл.205 от Директива
2006/112/ и чл.22, пар.8 от Шеста директива 77/388/ЕО.
Според т.24 от посоченото решение,
правилата на солидарната отговорност за чуждо задължение не са свързани
с процеса на събиране на данъка, а с определянето на лицето, което може да бъде
задължено да плати този ДДС на хазната. В т.28 Съдът е посочил, че
разпоредбата на чл.21, пар.3 от Шеста директива позволява по принцип на
държавите-членки да предприемат мерки, по силата на които дадено лице е
солидарно отговорно да плати ДДС, дължим от друго лице. В т.29 обаче е
пояснено, че независимо от това, когато държавите-членки упражняват предпоставените
им от Директивата правомощия, те трябва да спазват общите принципи на правото,
които съставляват част от правния ред на Общността, което включва по-специално
принципите на правната сигурност и на пропорционалността. По-специално по
отношение на принципа на пропорционалността, Съдът в т.30 от решението е приел,
че макар да е законно с мерки, приети от държава-членка на основание чл.21,
пар.3 от Шеста директива да се цели опазване хазната по възможно най-ефективен
начин, такива мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на тази
цел. В т.32 от решението е прието, че докато чл.21, пар.3 от Шеста директива
позволява на държава-членка да наложи на лице солидарна отговорност за ДДС, ако
по времето на доставката това лице е знаело или е имало основателни причини да
подозира, че дължимият ДДС по отношение на тази, предходна или бъдеща доставка,
би останал неплатен изцяло или отчасти, и да се позовава на презумпции в това
отношение, независимо от това е вярно, че такива презумпции не трябва да бъдат формулирани по начин, който да прави
практически невъзможно или прекалено трудно данъчнозадълженото лице да ги обори
с доказателства за противното. Споделено в тази връзка е
становището на генералния адвокат, според което такива презумпции биха de facto въвели система на строга
отговорност, което надхвърля необходимото за защита на хазната. В т.34 от
решението изрично е посочено, че задача на националния съд е да определи дали
националното законодателство спазва общите принципи на правото на общността.
В заключение Съдът е приел, че чл.21,
пар.3 от Шеста директива 77/388/ЕИО, трябва да бъде тълкуван като позволяващ на
държава-членка да приеме законодателство, което предвижда, че данъчнозадължено
лице – получател по доставка на стока или услуга, и което е знаело или е имало
основателни причини да подозира, че дължимият ДДС по отношение на тази
доставка, или на предходна, или на бъдеща доставка на тези стоки, би останал
неплатен отчасти или изцяло, може да бъде солидарно отговорно за плащането на
този ДДС заедно данъчнозадълженото лице по ДДС. Такова законодателство обаче
трябва да бъде съобразено с общите принципи на правото, които съставляват част
от правния ред на Общността и които включват по-специално принципите на правата
сигурност и на пропорционалността.
При така очертаната правна уредба на
солидарната отговорност за ДДС и тълкуването на допустимостта на същата в
контекста на общностното право и принципи, солидарната отговорност за ДДС
следва да се определи като изключение от общите правила за облагане и
идентифициране на данъчнозадължените лица, поради което предпоставките за
ангажирането й трябва да са обективно установени и достатъчно ясни, с оглед
недопускане на разширително тълкуване. Освен това, тези предпоставки не следва
да засягат хипотези, при които биха били нарушени общностните принципи или би
се стигнало до отклонение от нормалното функциониране на системата на облагане
с ДДС.
Както вече бе посочено по-горе, за
ангажиране на отговорността по чл.177 от ЗДДС, е необходимо от обективна страна
лицето да е ползвало право на данъчен кредит, който да е свързан пряко или
косвено с дължимия и невнесен ДДС, а от субективна страна лицето да е знаело
или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде ефективно внесен. Както
указва разпоредбата на чл.177, ал.2 от ЗДДС, тези предпоставки се доказват от
ревизиращия орган по реда на чл.117-120 от ДОПК, т.е. в ревизионно
производство.
В конкретния случай страните не спорят по
изпълнението на условията от обективна страна.
От събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че жалбоподателят - регистрирано лице, е получател на
облагаеми доставки от „***“ ЕООД, по които „*** **“ ООД е упражнило право на
приспадане на данъчен кредит по фактура от „***“ ЕООД със същия предмет, данъкът
във връзка с които не е внесен от доставчика „***“ ЕООД. Дружеството
жалбоподател е отразило в своите отчети и отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС
дневници за покупки и чл.125 от ЗДДС, доставките от „***“ ЕООД, като такива с
право на пълен данъчен кредит, поради което е налице непосредствената връзка
между не внесения данък от „***“ ЕООД и ползвания данъчен кредит.
Неправилно е разбирането в жалбата, че е
налице противоречие от решаващия орган досежно реалност на доставките. Следва
да се отбележи, че предвид спецификата на производството по чл.177 от ДОПК, съдът
приема, че не внесения данък и ползвания данъчен кредит произтичат от една и
съща доставка.
Сключването на договор между две
дружества/търговци урежда отношенията им при доставка на определена
стока/услуга, което им гарантира правото да получат насрещна престация. В
случая не е бил сключен договор с доставчика „***“ ЕООД, въпреки големите
количества арматурно желязо и при липсата на конкретен и ясен отговор, какво е породило търговските
отношенията с това дружество да бъдат осъществявани, чрез устна договорка.
Посочено е в обяснението, че транспорта е за сметка на доставчика, като не са
представени доказателства в тази насока, кой е извършил превоза, с кое превозно
средство, кой е управлявал превозните средства. За процесните доставки в
писмените обяснения е посочено, че лицето Г. И. е провеждал кореспонденцията.
Няма доказателства, че И. е участвал в договарянето на доставките от „***“
ЕООД. За доставките от „***“ ЕООД са били съставени фактури и
приемо-предавателни протоколи, че стоката е получена от жалбоподателя, но
липсват останалите съществени елементи и реквизити, за да се приеме, че реално
„***“ ЕООД доставял процесните количества желязо – пътни листи,
приемо-предавателни протоколи, сключен договор, индиция, че именно „***“ ЕООД е
преговаряло за доставка на процесните количества желязо, превозно средство,
което е превозило стоката. Стоката е доставена от Гърция в база на
жалбоподателя, няма съставени документи, както с останалите доставчици на
жалбоподателя, че „***“ ЕООД реално е доставил стоката, с което да се потвърди
счетоводното отразяване, че именно това дружество е доставчик. От приложената
обяснителна бележка на л.436-438 от адм.преписка, папка 2, се установява, че е
посочено за получател – жалбоподателя, за приел – Г. Н., като стоката е била
доставена в База гр.Е.П.. Обясненията от „***“ ЕООД не са подкрепени с
доказателства. Няма данни, че Г. Н. е получил стоката, както и да е водил
преговори за доставка на тези количества от „***“ ЕООД, няма данни Г. Н. да е
провеждал телефонни разговори с дружеството „***“ ЕООД във връзка с доставка на
процесните стоки. В съставените приемо-предавателни протоколи л.398-418 от
адм.преписка, папка 2, за приемаща страна е посочен управителят на дружеството,
от което се установява проитиворечие. От една страна в писмените обяснения
управителят посочва, че лицето Г. Н. е кореспондирал за доставка от „***“ ЕООД,
но доказателства в тази насока не се представят. От друга страна твърденията
противоречат на представените доказателства – Приемо-предавателни протоколи, в
които е посочено, че управителят е приел стоката. Няма съставени пътни листи, с
кое превозно средство е била превозена стоката.
В писмените обяснения е посочено, че транспорта е бил за сметка на
доставчика – „***“ ЕООД, като не са
представени доказателства с какъв транспорт е била превозена стоката, кой е
управлявал превозните средства, маршрут и др.
Движението на стоките е от „** ***“ към „****“
ЕООД, „** **“ ЕООД, „** **“ ООД, а не издателят на фактурите, по които
жалбоподателя упражнява данъчен кредит. След като от страна на жалбоподателя са
представени доказателства за транспорт от „** ***“, в които получатели са
посочени предходни доставчици „****“ ЕООД, „** **“ ЕООД, „** **“ ООД, може да
се направи обоснован извод, че у „*** **“ ООД е налице знание, че получената от
него стока е била префактурирана между доставчици на територията на страната,
както и че фактическият му доставчик не е „***“ ЕООД.
Знанието, че данъкът няма да бъде внесен се
установява с различни факти и обстоятелства, от които се доказва, че лицата
неизбежно са знаели за това обстоятелство като например свързани лица
управляват дружествата по доставката, или няма съставени договори, с които се
гарантират правата на търговците, няма данни стоката да е била доставена на
адрес, склад и др. на всички доставчици посочени в съставените документи, а е
доставена от първоначалния доставчик до получателя, което показва друг, особен
характер на търговските им взаимоотношения.
Установено е първото условие от презумпцията
за знание по чл.177, ал.3 от ЗДДС – дължимият данък не е бил внесен от
доставчикът на жалбоподателя – „***“ ЕООД. От страна на жалбоподателя не се
представиха доказателства, няма и твърдения в обратна насока.
Действително, продължителността на доставките
на желязо от гръцкото дружество „** ***“ опосредствани от новорегистрирани
дружества с капитал от 2,00лв., без опит в търговията с метали и със собственик
М.М. и свързани с него лица /роднини/, голямата стойност на доставките, особено
големите размери на упражненото право на данъчен кредит по същите, в т.ч. -
122528,59лв. по фактури от „Супер Транс Груп“ ООД, 380264,48 лв. - от „***“
ЕООД и 147461,34лв. - от „Невирекс“ ЕООД изключва възможността ръководството на
дружеството жалбоподател да не е било наясно с обстоятелството, че данъкът няма
да бъде внесен от тези доставчици.
От приложените в адм.
преписка писмени обяснения на ревизираното лице относно доставките от „***“
ЕООД не се опровергават горните изводи. Лице което договаря сделките, е
ръководителят на съответната производствена/или търговска/база. Посочено било,
че за периода 2011-2012 г. на тази позиция е работил Г. И.Н.. Съгласно дадените
писмени обяснения на Г. Н., обикновено кореспонденцията се е осъществявала по
телефон с М.М.. За лицето М.М. било установено, че е бил собственик и управител
на „*** **" ЕООД, доставчик на метали на „**** труп” ООД за периода от м.
03/2011 г. до м. 06/2011 г. „*** **“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС от
10.01.2011 г. и за периода от м.03/2011 г. до м.06/2011г. извършените доставки
с получател от „*** **“ ООД са в размер на 1 363 604,00 лв. и е ползван данъчен
кредит от получателя в размер на 272 720,83 лв. Същевременно било установено,
че „*** **“ ЕООД е търсено от органите по приходите по реда на чл. 32 от ДОПК,
като първото съобщение е през м. 01.2012г. и е публикувано в публичния регистър
на длъжниците към НАП, до който има свободен достъп.
Дружеството „***“ ЕООД било вписано
в ТР на 16.08.2011 г. със собственик и управител Д.М., брат на М.М. и
регистрирано по ЗДДС на 03.09.2011 г., т.е. ревизираното дружество е извършило
покупка на арматурно желязо от „***” ЕООД, което е регистрирано преди 23 дни, а
регистрацията му по ЗДДС е от преди 6 дни. Първата издадена фактура за продажба
от „***” ЕООД е с получател „*** **“ ООД - № 1/09.09.2011 г.
Органът по приходите е
установил, че във всички фактури за покупки на ревизираното лице от доставчици
на арматурно желязо, е отбелязано, че плащането е дължимо в рамките на един
месец след датата на фактурата. Във фактурите, издадени от „***“ ЕООД, това
условие не било предвидено въпреки, че то осигурява възможност на ревизираното
лице за евентуална защита на интересите на дружеството при евентуално
некачествено изпълнение от страна на доставчика, още повече че същият е
новорегистрирано лице, без история в бранша.
Дружествата доставчици
на арматурно желязо - „***” ЕООД, „Супер транс” ЕООД са декларирали покупки на
стоки и услуги и ползвали данъчен кредит за тях в големи размери, но след
извършени данъчни ревизии за съответните периоди са били издадени РА, с които
на дружествата не е признат ползвания данъчен кредит и определените задължения
не са били платени от процесните доставчици. С тях „*** **” ООД не е сключвало
договори, съгласно представени обяснения от самото дружество и не е ясно защо е
използвало услугите им за много кратки срокове - от порядъка на 2 месеца до
една година.
Физическото лице М.М., с
което се комуникирало по процесните доставки, периодично сменяло фирмите, чрез
които осъществява доставките.
Едно и също лице - М.М.
в качеството си на управител на „*** **“ ЕООД и в качеството и на лице за
контакт на „***” ЕООД /съгласно писмени обяснения на жалбоподателя/ е
контактувало при извършване на сделките с „*** **“ ООД.
За доставчика „***“ ЕООД не е бил сключван
договор за доставка на арматурно желязо, въпреки, че доставките са били в
значителни количества – 1947 тона на стойност 1 879 000 лв. и в пъти
повече от останалите дружества, с които дружеството жалбоподател е сключвал
договори, подробно са били уговорени предмета на договора, характеристиките на
доставяната стока, качеството, количеството, транспортиране на стоките,
прехвърляне правото на собственост и риска при загуба или повреда, цена, начин
на плащане и фактуриране, рекламации, отговорност на страните, форсмажорни
обстоятелства, конфиденциалност срок на договора и прекратяване. От писмените
обяснения на управителя на дружеството – „*** **“ ООД, не става ясно защо не е
бил сключен договор, а посочените причини не следват житейската и търговска
логика, както и практиката на дружеството.
Отделно от това в хода на настоящото
производство не се ангажираха други доказателства опровергаващи обичайната
практика на дружеството жалбоподател в търговските отношения, за които са
събрани доказателства, а именно, че с другите доставчици се води търговска
кореспонденция за договаряне на транспорта, застраховки, обезпечения с банкова
гаранция и др. С други доставчици на метални изделия,
сделките са оформени документално с договори, фактури, водена е писмена
кореспонденция и са съставени придружаващи доставката документи. Относно
доставките от „***“ ЕООД не са представени оферти, данни за проведени срещи,
данни за преговори относно начин и изпълнение на плащането, застраховане,
транспорт, проверка на качество и количество, обезпечение срещу неизпълнение
или лошо изпълнение, както и по отношение на
заявеното количество и качество на продукта, който следва да бъде доставен. Не
са представени от дружеството жалбоподател доказателства, че е извършвано проучване
на финансовото състояние, търговския опит, публичните отчети и др., за
установяване надеждността на доставчика „***“ ЕООД.
Принципът на допустимост на солидарната
отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена
с решение на Съда на ЕО по дело С-384/04. С Решение по дело С-271/06 СЕС е
постановил, че при зачитане на принципа на пропорционалността, изискването
данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури
него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие
в отклонение от данъчно облагане не противоречи на Общностното право, т.е.
данъчно задълженото лице следва да положи грижата на добър търговец и да проучи
стопанската надеждност на доставчика, обезпечаване изпълнението на доставката,
осигуряване срещу евентуално неизпълнение и т.н., от което да направи извод има
ли вероятност данъкът по доставката да не бъде внесен. Част от грижата на
добрия търговец е да извърши проучване, за да се установи надеждността и
легитимността на клиенти, доставчици и доставки, техния търговски опит, бизнес
история и др. В конкретния случай няма данни за предприети такива действия от
дружеството жалбоподател.
По изложените съображения съдът приема, че са
налице кумулативните предпоставки на двата елемента от особения вид отговорност
- обективните предпоставки и наличие на субективен елемент по арг. от ал. 2 на
чл. 177 от ЗДДС - знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен от
доставчика.
След като дружеството „***“ ЕООД, вписано във
фактурите, като доставчик, не е доставило реално стоките, то доставките са
привидни, за да се създаде погрешна представа на трети лица, че е била
извършена такава сделка. С привидната сделка, в някои случаи, страните
прикриват сключването на друга сделка, чиито последици желаят да настъпят.
Дружеството жалбоподател, за да си осигури право на данъчен кредит по
доставките с арматурно желязо, с произход гръцкото дружество, е декларирало
привидна сделка с доставчик „***“ ЕООД и предходни доставчици „****“ ЕООД, „**
**“ ЕООД, „** **“ ООД. От представените доказателства, както в хода на
ревизионното производство, така и в производството пред съда, не се установява
реално „***“ ЕООД да е участвал в доставката. Реално не е била осъществена
доставка на желязо от „***“ ЕООД до жалбоподателя. Само формално/документално е
отразено, че доставчик е „***“ ЕООД, поради което жалбоподателя е знаел, че
дължимият ДДС по фактурите няма да бъде внесен. След като жалбоподателят е имал
доказателства, че действително желязото е било доставено от друго дружество, то
привидно са съставили документи, че стоката е била доставена от „***“ ЕООД.
Налице е предпоставката и на разпоредбата на
чл.177, ал.3, т.2 от ЗДДС – облагаемата доставка е привидна, както и че със
същата се заобикаля закона.
Заобикаляне на закона е налице, когато
посредством предвидени от закона способи се постига неправомерен резултат.
Механизмът за постигане на забранения от закона резултат е сключването на
сделка, която сама по себе си не е забранена, тъй като с нея могат да се
постигнат неправомерни резултати. Безспорно се установява, че дружеството е
знаело, че е част от доставката, която цели заобикаляне на закона и осигуряване
на неследващо се данъчно предимство. Стоката е била доставена от Гърция
директно до ревизираното лице, но следвайки правилата на общностното право по
отношение на ДДС, в този случай „*** **“ ООД е щяло да упражни правото си на
приспадане на данъчен кредит по директната доставка от Гърция, едва след като
начисли дължимия данък в същия размер с протокол по реда на чл.117 от ЗДДС,
т.е. резултатът от вътреобщностно придобиване щеше да е нулев за жалбоподателя.
Като са фактурирали стоката между няколко доставчика на територията на страната
за жалбоподателя формално е налице право на данъчен кредит, което дружеството
не би упражнило ефективно, ако директно придобие стоките от гръцкото
дружество. Описаните рискови доставки
осигурява за ревизираното лице пряко облагодетелстване, а за държавния бюджет -
преки загуби от невнесения ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит по
фактурите, издадени от „***” ЕООД.
Следователно, в конкретния случай безспорно е
доказан именно субективният елемент, наличието на който е задължително условие
за ангажиране на субсидиарната отговорност по реда на чл. 177 от ЗДДС. Изводите
са формирани при правилна преценка на събраните в хода на ревизията
доказателства, което ги прави доказани и обосновани.
Следва да се отбележи, че заключенията на
ССчЕ, които съдът кредитира в частта на фактическите установявания, не променят
извода за отговорността/резултата на
дружеството за дължимия ДДС в особеното производство по чл.177 от ЗДДС.
Плащането по фактурите с ДДС или без ДДС е без значение за реализиране на
солидарна отговорност по чл.177 от ЗДДС на „*** **“ ООД за задължения на „***“
ЕООД, доколкото релевантен е факта в конкретния случай дали „***“ ЕООД е
платило дължимия ДДС по доставките, което не е сторено, поради което след като
„***“ ЕООД не е внесъл данък по СД по ЗДДС за съответните периоди, то е налице
ощетяване на фиска. Изводите на ССчЕ не
влияят на установените с процесния РА на дружеството жалбоподател задължения.
Позоваването от жалбоподателя на С-273/2018
г. на СЕС е неправилно, тъй като същото е неотносимо към настоящото
производство при така даденото тълкуване и в контекста на извършеното в случая
облагане във връзка с реализиране на отговорност по чл.177 ЗДДС.
Запитването е отправено във връзка със спор
по повод на отказа на Държавната данъчна администрация, Латвия, да признае
право на приспадане на данък върху добавената стойност за стоките, които
дружеството е придобило.Спорния в производството въпрос е бил във връзка с
отказано право на приспадане на данъчен кредит във връзка с придобиване на
стоки, като данъчната администрация твърди, че е налице злоупотреба с ДДС. В главното производство е разглеждан въпрос
по отказано право на приспадане на данъчен кредит, което е извън предмета на настоящия спор. В
диспозитива на решението е тълкуването на чл.168, буква а от Директива
2006/112/ЕО, като разпоредбите за
солидарната отговорност в Директива 2006/112/ЕО са посочени в членове от
193-200 и членове 202, 203, 204 и 205.
По отношение на лихвите, дължими за
несвоевременното внасяне на данъка, във връзка с отговорността по чл. 177 от ЗДДС, според чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на третото лице по чл. 14, т.
3 от ДОПК, отговорно за задълженията други физически или юридически лица,
обхваща данъците, лихвите и разноските по събирането им. Съгласно чл. 177, ал.
2 от ЗДДС, отговорността по ал. 1 се реализира по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК, в което производство са приложими общите правила на Дял първи на ДОПК,
сред които е чл. 16, ал. 3 от ДОПК. Следователно, правилно в РА е вменена
отговорност и за лихвите за несвоевременно внасяне на данъка.
Изложените като установени обстоятелства
обуславят извод за законосъобразно ангажиране отговорността на жалбоподателя на
основание чл. 177 от ЗДДС за данъчен период м.09.2011 г., д.п. м.03.2012 г.,
д.п.м.04.2012 г., д.п. м.05.2012 г., д.п. м.06.2012 г., д.п. м.07.2012 г., д.п.
м.08.2012 г., в размер на 197 040.57 лева главница и 123 563.35 лева
лихва за дължим ДДС от „***“ ЕООД.
Предвид изхода на спора, на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на дирекция
"ОДОП" Варна юрисконсултско възнаграждение в размер 5 736.04
(пет хиляди седемстотин тридесет и шест лева и четири стотинки) лева, съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.160, ал.1 предл. последно от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „*** **“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление
ЗПЗ, ул.И.П.Н. №**, представлявано от управителя П.Н., против
Ревизионен акт № Р-03000317003095–091-001/06.08.2018г. на органи по приходите,
потвърден с Решение № 266/26.10.2018г. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна, с
което са установени дължими от жалбоподателя задължения по чл.177 от ЗДДС, в
общ размер на 197040,57 лева главница и 123563,35 лева лихви, по периоди и
размер, както следва: за данъчен период м.09.2011г. - 920 лева главница и
638,42 лева лихва; за д.п.м.03.2012г. - 35195,26 лева главница и 22599,49
лихва; за д.п.м.04.2012г. - 58493,28 лева главница и 37065,04 лева лихва; за
д.п.м.05.2012г. - 49417,80 лева главница и 30882,70 лева лихва; за
д.п.м.06.2012г. - 22624,13 лева главница и 13974,15 лева лихва; за
д.п.м.07.2012г. - 26016,39 лева главница и 15810,80 лева лихва; за
д.п.м.08.2012г. - 4373,71 лева главница и 2619,75 лева лихва.
ОСЪЖДА „*** **“
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление ЗПЗ, ул.И.П.Н.
№**, представлявано от управителя П.Н.,
да заплати на "Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5 736.04 лева /пет хиляди седемстотин тридесет
и шест лева и четири стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: