№ 132
гр. Варна, 07.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
и прокурора М. Вл. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Частно
наказателно дело № 20243100200090 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
Лишеният от свобода М. Б. М.– явява се лично, като се води от
Затвора – Варна и с адв. Р. Ж. П., редовно упълномощен.
За Затвора – Варна се явява инсп. АНТОН ПАВЛОВ АНДОНОВ,
редовно упълномощен със Заповед на Началника на Затвора.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Инсп. Андонов : Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото
Л.св. М. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лишения от свобода и
приложените към делото писмени документи.
Адв. Желязвко: Аз съм запознал страните и представям на Вашето
внимание няколко документа, част от които са референция, относно това, че
моя подзащитен М. М. преди влизането му в затвора, а и по време на
изтърпяване на наказанието е работил в тази фирма, която издава настоящата
референция, както се сочат характеристични данни за неговото отношение
1
към трудовият процес.
Вторият документ потвърждава и първия – справка от ТД НАП- Варна
за период от 01.10.2020 г. до 31.12. 2023 г., че лицето М. Б. М. се осигурява,
осъществява обществено полезен труд, работил е, т.е. има социален елемент,
от който може да се изведе от този документ.
Следващия документ, който считам също за особено важен, тъй като
това кореспондира и с подаваната собственоръчно от М. М. молба – това са
удостоверенията за раждане на двете деца. Също има отношение към
настоящото дело, ще обясня в последствие. И последния документ, ако го
приемете, това е дипломата, че М. Б. М. е завършил висше образование и
има специализирани познания в дейността и професията, която е усвоил.
Прокурорът: Запознати сме. Нямаме доказателствени изисквания.
Инсп. Андонов: Нямаме доказателствени искания.
Л.св.М.: Поддържам молбата.
Съдът докладва, че съгласно разпореждането за насрочване,
Началника на Затвора е представил справка за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, съгласно което към днешна дата остатъкът от същото е
5 месеца и 25 дни.
С оглед данните в досието, че заповед № Л-759/13.12.2023 г. на
Началника на Затвора Варна е била атакувана пред ВАдмС, е била изискана
информация от ВАдмС относно съдбата на образуваното административно
дело № 2855/2023 г. Видно от отговора от ВАдмС е, че делото не е
приключило с влязъл в сила правен резултат.
Прокурорът: Да се приемат представените доказателства.
Инсп. Андонов: Да се приемат представените доказателства.
Адв. Ж.: Да се приемат представените доказателства.
Съдът счита, че представените документи са относими и допустими към
предмета към делото и следва да бъдат приети като доказателства, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените писмени документи като
2
доказателства по делото, а имено: справка за изтърпяно наказание на л. св. М.
Б. М.; диплома за висше образование; 2 бр. удостоверение за раждане;
справка – Данни за осигуряване от ТД НАП- Варна.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
Адв.Ж.: Считам, че за разлика от представената справка и становище
от началника на Затвора - Варна, а и предполагам какво ще бъде становището
на прокуратурата - че са налице предпоставките, визирани по чл. 70 от НК в
тяхната кумулативна давност.
На първо място категорично се установява, че изискуемия минимум е
налице, а именно това М. М. да е изтърпял ½ от наложеното му наказание.
Освен това ще направя малко анализ на доказателствата, които се разминават
драстично в приложените документи на настоящия доклад.
На първо място, за да даде отрицателно становище администрацията на
затвора се уповава на факта, че М. е бил наказван. Това и на пръв поглед
може да бъде оборено, тъй като видно от Заповед №759/13.12.2023 година на
началника на Затвора – Варна, със същата е потвърдена наложено наказание
на Началник затворническо общежитие – гр. Варна, при Затвора гр. Варна,
като още от самото начало на въпросната заповед, която ние сме обжалвали, е
видно, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание
не е наложено в тримесечния срок. Аз допускам каква ще бъде позицията на
началника на затвора, но в самото дело, което е пред Вас е видно как се е
развило това производство, тъй като още към момента на 26.06 и момента на
крайния срок на 10.07. затворническата администрация е била запозната, че
евентуално М. М. е извършил някакво нарушение. Друг е въпросът – какво?
Възниква въпросът защо в този тримесечен период не е наложена тази
заповед, за да бъде абсолютно обективна, където че той е извършил
нарушение с влязъл в сила краен акт. Това не е така, и именно поради тази
причина самият лишен от свобода си обжалва своята заповед, която в
последствие доразвихме с жалба до ВАС.
Втория пункт в становището на затворническата администрация, а те
са няколко, включително и на психолог, е че, видите ли, М. М. е бил в по-
голямата част в арест, а не в затвор, и поради това затворническата
3
администрация не можела да си изпълни задълженията да го превъзпита.
Аз недоумявам как може да бъде въобще формулирано това изречение.
при положение, че същата тази затворническа администрация го е пратила на
външен работен обект. За да го прати на външен работен обект, и то на обект,
който самия М. М. е работил преди да влезе в затвора, значи тя е оценила
неговите качества, като лишен от свобода, нагласа, и въобще
синхронизирайки неговото собствено поведение в условията за местата за
лишаване от свобода. Тоест, от една страна има едно противоречие вътрешно
в тази изготвена справка. Именно когато М. М. си пуска молбата до Окръжен
съд – Варна, тогава се появява и това наказание, което не е влязло в сила, и се
акцентира на този факт, че остатъка е такъв, че не може да бъде работено с
него. Напротив! Отново в същите тези писания е видно, че още с
постъпването си в затвора М. М. е бил включен в група. Още в приемното
отделение е започнато да се работи с него. В последствие и след постъпване
на молбата в деловодството на ВОС, той е включен към група за подготовка
на живот на свобода, което се прави с всички лишени от свобода. В този
случай той не е дискриминиран.
Другия факт, който пак също недоумявам, е че, за да не бъде
положително становището, Мизюрки е извършил гигантска престъпна
дейност. Да, така е, и то благодарение на съда и на Прокуратурата, този човек
е бил осъден. Но да се извличат данни за бъдеща престъпна дейност от
минала такава, и при положение, че законовите предпоставки са налице,
значи което също не е обективно.
Третия факт, който също е акцентиран на Вашето внимание, е че
именно затворническата администрация е тази, която трябва много добре да
познава лишения от свобода, тъй като той е пред очите им и да знаят, че той е
с две деца, именно инспектор Социална дейност и възпитателна работа, които
са по закон, трябва най-добре да познават. Аз така си мисля, че те трябва да го
познават и да знаят неговото социално положение.
Представих на Вашето внимание актовете за раждане на децата му и
още един факт, който също не е скрит в кориците на делото, че неговата
съпруга в момента е под домашен арест. Тоест възниква въпроса защо при
положение, че при настоящият момент същият не е наказан, оценката му за
риска е 36%, в последствие, незнайно защо, се появява на 38%, която е ниска
4
по въпросния рецидив. Аз считам, че той не е наказван, същият е
награждаван, и да се осуетява неговото право, което е наистина правна
възможност и е изцяло във Вашите прерогативи Вие да прецените всичко
това.
Но аз отново ще кажа, че наистина трябва да има и социален елемент и
да има някаква човечност, защото каквото и да е извършил един човек най-
малко са виновни неговите деца. При положение, че неговата съпруга е с
мярка „Задържане под стража“, но те и двамата не са от Варна, нямат близки
роднини. Въобще всяко едно действие по отношение на децата, дори един зъб
да ги заболи, трябва да се викат познати, за да ги водят до лечебно заведение.
Така или иначе никой не е останал в затвора и всеки, който си е изтърпял
наказанието ще излезе, но аз в тази правна възможност наистина съзирам
именно факта, че ако разделим материалите на две преди тази заповед,
въпросната, и след нея, че има едно коренно противоречиво отношение на
затворническата администрация, което не е обосновано според мен, и аз не
мога да си го обясня какво е. Аз се досещам, но няма да акцентирам върху
това.
В тази връзка ще Ви моля да прецените всички обстоятелства, като се
акцентира на фактора на социалната градивност на лишения от свобода М.,
той е с висше образование, добър работник е, награждаван е, все още не е
наказан, макар и да има заповед за някакво хипотетично бъдещо наказание.
Към настоящият момент той не се счита наказан.
В тази връзка ще Ви моля да уважите неговата молба за условно
предсрочно освобождаване, като законът позволява той да бъде под
наблюдение и от Пробационната служба, каквато именно е идеята на
законодателя. Той така или иначе при престоя си в затвора е бил на свобода,
като е работил на външен работен обект. Ако са били обективирани някакви
данни за престъпна дейност, то те би трябвало да са представени пред нас,
респективно и пред Вас.
Инсп.Андонов: Считам, че молбата е допустима, но неоснователна.
Поддържам становището на началника на Затвора – Варна, чието мнение
също да не бъде уважена. Налице e само една от кумулативно предвидените
предпоставки на чл. 70 от НК, а именно лишения от свобода М. е изтърпял
фактически не по-малко от ½ от наложеното наказание „Лишаване от
5
свобода“, като не е налице необходимия обем от доказателства за неговото
поправяне, съгласно чл.439А от НПК.
Не е налице изискуемата промяна в неговото съзнание и поведение, че
един не до там продължителен период от време, от около 7 месеца, е
успешно извършена реална корекционна дейност, съгласно плана за
присъдата, в който заложените цели и задачи са за около едногодишен срок.
Поправителното въздействие като цел на наказанието означава преди всичко
да се приучи осъдения на уважение към законите и стриктно спазване на
предписано поведение. Постигането на тази цел е невъзможно, ако самото
изпълнение на наказанието „Лишаване от свобода“ е съпроводено със
законово нарушение, каквото безспорно е ангажираната дисциплинарна
отговорност от негова страна, за което му е наложено дисциплинарно
наказание.
Допуснатото от лишения от свобода правонарушение е извършено при
наложено ограничение в качеството му на лишен от свобода и по време на
изпълнение на възложената му от пенитенциарната администрация работа
във външен работен обект без охрана показва липса на мотивация и желание
за промяна в модела на мислене и поведение и категорично нежелание за
зачитане на правила и норми, и водене на обществено-приемлив начин на
живот.
Аз няма да се спирам към настоящият момент по отношение на
заповедта за налагане на наказание, дали е законосъобразна или не е
законосъобразна, тъй като това е предмет на едно бъдещо административно
производство, но съгласно ЗИНСС е извършено дисциплинарно нарушение,
приключване на съответното производство и е наложено съответното по вид
и размер дисциплинарно наказание. Лишения от свобода М., възползвайки се
от чл.110 от ЗИНСС и е обжалвал настоящият административен акт за
наложеното му дисциплинарно наказание в законоустановения срок, има
произнасяне на началника на затвора Варна при спазване на всички
изисквания и е потвърдена заповедта, с което съгласно ЗИНСС, процедурата е
описана и се счита, че лишения от свобода е наказан, тъй като жалбата не
спира изпълнението на наказанието.
Към настоящият момент липсват категорично данни за приключващ
процес на ресоциализация и не може да се обоснове извода, че наказанието е
6
постигнало своите цели, съгласно чл.36 от НК и считаме, че процеса на
поправяне следва да продължи в местата за лишаване от свобода.
Предвид изложеното, Ви моля за Вашия съдебен акт, с който да не
уважите молбата на лишения от свобода М. М. и същия да не бъде условно
предсрочно освободен.
Адв.Ж. /реплика/: Категорично не съм съгласен, тъй като току-що
представителя на затвора изнесе едно внушение. Видно от лист 21 от
затворническото досие и досието пред Вас, резултатът от обща оценка на
криминогенните нужди според психолога на затвора е ниска, което е
подчертано в досието. Освен това на лист 22 същият този психолог, за
разлика от представителя на началника на Затвора, който пред Вас говори
съвсем различни неща, е писал, че според въпросната оценка за
криминогенното мислене няма липса на данни, свързани с патология.
Прокурорът: Прокуратурата също счита, че подадената молбата от М.
е неоснователна. Въпреки, че е налице едната предпоставка за изтърпял ½
от наложеното му наказание, не е налице другата предпоставка, а именно да
е дал доказателства за своето поправяне.
Очевидно от изготвеното становище корекционния процес по
отношение на него не е завършен. Не е постигната една позитивна промяна в
същия. Очевидно същия към настоящият момент се счита за наказан, но ние
няма как да я визираме тази заповед.
Считам, че това, че му е дадена възможност да работи на външен обект
не е равнозначно с това, че по отношение на него е завършена
възпитателната работа. Това е част от нея. Изтъква се, че съпругата му е под
домашен арест. Мисля, че същия при евентуално освобождаване, условно
предсрочно такова, ще остане в една криминогенна среда.
В цитираната оценка за актуалното психичното и емоционално
състояние от заключението е видно, че съществува риск от недобра
ресоциализация. Тоест наистина остатъка от наложеното наказание трябва да
се използва за въздействие върху осъденото лице. Така че моля да не
уважите молбата.
Адв. Ж. /реплика/: Отново се учудвам, как орган на съдебната власт,
какъвто е представителя на прокуратурата, твърди че едно семейство е
7
криминогенна среда, при положение, че съществува презумпция за
невиновност.
Инсп.Андонов /реплика/: Защитата цитира няколко неща, които са от
контекста извадени на доказателствения материал на самото производство.
Института на УПО , в крайна сметка, обема от доказателства се взема
предвид целия период от постъпването на лишения от свобода в местата за
лишаване от свобода до датата на настоящото производство.
И на следващо място, по отношение на извършеното дисциплинарно
нарушение се касае за притежание и ползване на неразрешена вещ, която
сама по себе си в крайна сметка той ежедневно се е подписвал в протоколи
за дневен инструктаж на лишени от свобода, работещи във външни работни
обекти без охрана. В инструкцията е посочено, че на лишените от свобода
работещи на външни работни обекти се забранява да притежават, ползват или
държат при себе си мобилни телефони, таблети, звуко и видео записващи
устройства. Настоящата неразрешена вещ, въз основа на която той има
наложено дисциплинарно наказание, е именно такава - мобилен телефон,
която е иззета и като веществено доказателство по досъдебно производство.
Л. св. М. – Искам да кажа, че след постъпването си в затвора съм
изпълнявал дословно всички нареждания и всички заповеди на началници.
Дословно съм изпълнявал всичко. Взех си поука от грешките си, поправих се.
Искам да ми бъде уважена молбата, защото аз съм интелигентен човек, имам
образование, така или иначе съм се отказал от предишния си начин на живот,
преди да влезна, още след изтърпяването на ареста. Роди ми се син, живота
ми стартира отначало. Искам да работя, да се грижа, да ги издържам. Искам
да ми бъде даден шанс да бъда полезен за семейството си. Съпругата ми
отскоро е под домашен арест. Обвинена е за незаконни вещества, за
наркотици. Нямам близки в града, само сестра ми. Тя живее във Варна. За
децата съпругата ми полага грижи. Сестра ми живее отделно.
СЪДЪТ, като взе предвид молбата, изразените от страните становищата
и материалите, приложени по делото, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.70 от НК, като е образувано по молба на
М. М. за освобождаване условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание „ Лишаване от свобода“.
М. изтърпява наказание, наложено му по групирани наказания по
8
НОХД № 1193/2020 г. на Специализирания наказателен съд – София и НОХД
№ 511/2023 г. на Окръжен съд – Варна, като изтърпяваното наказание е
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години.
Към днешна дата изтърпяната част от наказанието е фактически 8
месеца и 28 дни; арест – 6 месеца и 26 дни; от работа – 2 месеца и 11 дни;
всичко – 1 година, 6 месеца и 5 дни. Остатъка за изтърпяване е 5 месеца и 25
дни.
От горното съдът прави извод, че е налице първата изискуема от
законодателя предпоставка, а именно лишения от свобода да е изтърпял
повече от половината от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
За да отговори на въпроса дали са налице предпоставките за условно
предсрочно освобождаване, съдът следва за прецени всички обстоятелства,
които биха сочили към положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
специализирани програми за въздействие и обществено полезни прояви.
Естествено, съдът следва да прецени и дали са налични данни и в обратната
посока. Преценявайки всички тези обстоятелства, съдът следва да направи
извод дали осъденото лице е дало доказателства за своето поправяне, като ако
тези доказателства са налични и са с траен характер, то би следвало да се
приеме, че е налице и втората предпоставка на закона.
Преценявайки материалите по делото, съдът съобразява, че за времето
на престоя си в местата за лишаване от свобода, оценката на риска от рецидив
се е увеличила от 36 на 38 точки. Съобразява също така, че спрямо осъдения е
налице едно поощрение, а именно писмена похвала от 31.07.2023 г. Налице е
и едно наказание от 21.11.2023 г. По време на престоя си г-н М. е полагал
доброволен труд на външни обекти, като от 26.06.2023 г. е бил назначен на
работа на външен работен обект без охрана. Малко по-късно, на 10.07.2023 г.,
при извършена проверка е установено, че същият ден с М. са били
провеждани беседи в битовата стая на обекта от служители на ГДБОП, като
никой не е бил допускан в същото помещение, по сведения на управителя на
дружеството, в което той е работил. След което считано от 11.07.2023 г. М. е
бил спрян от работа от този обект и е бил пренасочен отново към доброволен
труд в общежитието.
9
Отчитайки образователния ценз, семейното положение на осъденото
лице, съдът не може да направи някакви негативни изводи относно лишения
от свобода, но не може и да направи и някакви изводи в посока, че само това
е достатъчно обстоятелство, щото същият да бъде условно предсрочно
освободен.
Изискваните от закона доказателства за поправянето на осъдения, е
следвало същият да демонстрира в местата за лишаване от свобода, т.е.
поведението му да е такова, че да не може да търпи критики и отделно от това
тази корекция в нагласите и поведението му да има траен характер.
Съдът констатира начало на положителна промяна в поведението на
осъдения, но не би могъл да направи извода за трайност на тази промяна
съобразявайки именно случилите се събития на външния обект, на който той е
работил.
Ето защо съдът намира молбата за условното предсрочно
освобождаване за неоснователна. Липсва трайност в положителната промяна
на осъдения, поради което намира, че молбата му за условно предсрочно
освобождаване следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М. Б. М.
с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване.
Определението може да се обжалва от осъдения или протестира от
прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание, което приключи в 14:25 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10