РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
двадесет и трети октомври две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1529 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл 45 ал.1 от ЗЗД в общ размер на 85 000 лв., от които 10 000лв. неимуществени вреди и 75 000лв. имуществени вреди.
Ищците Т. Д.Т. и Д.Д.Х. твърдят, че на 06.02.2012 г. в с. Бисер, община Х., поради скъсване на язовирната стена на язовир "Иваново" /наричан още "Азмака" и "Ешмеджика"/ било наводнено землището на селото. Твърди се, че имотът на ищците, състоящ се от двуетажна жилищна сграда, второстепенна постройка, ограда, е бил увреден до пълна негодност за ползване, като на ищците са били дадени указания от комисия, назначена със заповед на кмета на община Х., постройките да бъдат премахнати. Това е било извършено на 3.03.2012г. оценяват вредите си на 65 000лв. Отделно от това, в резултат на наводнението била унищожена цялата им покъщнина, която се намирала в жилищната сграда и в помощните постройки, която те оценяват на стойност 10 000лв. Ищците твърдят, че са претърпени неимуществени вреди, които се изразяват в страдание, шок, ужас, стрес и неудобства от загубата на дома им, на всичката покъщнина и вещи, които са се намирали в жилищната сграда и постройките. Това е било първото им семейно жилище, което ищците си били закупили изведнъж загубили всичко, което са създали и изграждали. Нваложило се да започнат всичко отначало. Търпените от тях неимуществени вреди оценяват на 5 000 лв. за всеки от тях. В исковата молба се твърди, че 2/3 от язовира, ведно с цялата язовирна стена попада в имот, предоставен за ползване на М.Н.О., а останалата част от язовира попада в имот, актуван като публична общинска собственост на Община Х.. Ищците считат, че отговорност за трагичния инцидент и настъпилите от него негативни последици следва да бъде носена от двамата ответника.
Предявяват исковете си за претендираните суми солидарно срещу двамата ответници. В случай , че съдът не установи солидарна отговорност на ответниците, то молят съда да осъди М.Н.О.като предпочитан ответник, а Община Х. като евентуален ответник, да им заплати претендираните суми. Претендират законна лихва върху главниците от деликта 6.02.2012г. и сторените по делото разноски.
Ответникът М.Н.О.оспорва предявените искове. Твърди, че язовир Иваново не попада в имота, актуван с акт за публична държавна собственост и предоставен за ползване на Министерството. В АДС било записано, че имотът представлява друга територия с нестопанско предназначение, като в издадената скица било посочено, че съседни на имота са имоти с №№ 000526 и 000527 – язовир със собственик Община Х.. Според Закона за водите, язовирът представлявал водностопанска система, която не включва поземлени имоти. Язовир Иваново от своя страна бил сериозно хидротехническо съоръжение с помпена станция, преливник, отвеждащ канал и множество напоителни канали. Законът за водите определял и дейностите по опазване, използване и възстановяване на водите, каквито функции Министерството не упражнявало. Язовирът не е бил заведен и в баланса на Министерството. Счита, че с влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация, язовирът като водно съоръжение, обслужващо общината и невключено в уставния фонд на търговски дружества, е станало собственост на Община Х.. Посочва, че още през 2009г., по повод искане от Областния управител на Хасково да се уточни собствеността върху язовира, Министерството е отговорило, че язовирът не му е предоставен за управление, че Министерството не е изграждало хидромелиоративно съоръжение в границите на учебен полигон Корен и че язовирът не е заведен в баланса на министерството. Министерството изрично е заявило, че не възразява собственика на съоръжението Община Х. да предприеме действия за отстраняване на допуснатата грешка в картата на възстановената собственост. Според ответника, от създаването си до наводнението, язовирът се ползвал от местното население по предназначение за напояване. Първоначално той се ползвал от аграрно-промишлени комплекси, а впоследствие от земеделски кооперации и частни лица. Министерството не е ползвало язовира по неговото предназначение, нито упражнявало фактическа власт върху него. Ответникът оспорва претендираните вреди да са резултат от действия или бездействия на лица, на които М.Н.О.да е възлагало работа. Моли съда да отхвърли исковете по отношение на него. Претендира за разноски.
Ответникът Община Х. оспорва предявените искове. Счита, че поради наличието на спор и неяснота относно собствеността на язовира, областният управител следва да е осъществявал организацията и техническата експлоатация на съоръжението, до влизането в сила на съдебното решение или до установяване на собствеността. Твърди, че липсва противоправност в действията на Общината, тъй като кметът на Общината правил многократни опити да инициира поправка в язовирната стена. Посочва, че е бил изготвен авариен план, в който била отразена опасността от скъсване на язовирната стена. Общината организирала и проверки през 2009 г. и 2011 г., като резултатите били отразени в констативни актове. Кметът на общината поискал и становище относно възможностите общината да отстрани констатираните проблеми в язовирната стена, но правна и финансова възможност за това не съществувала. Общината изпратила копие от доклад относно техническото състояние на язовира на Областния управител и на Областна дирекция земеделие в гр.Хасково, като поискала съдействие във връзка с констатираното пропадане на язовирната стена. Ответникът твърди, че от 1961г. язовирът се ползвал от М.Н.О.и общината нямала никакво отношение към неговата експлоатация и поддръжка. По-голямата част от язовира не била част от актувания като общински имот, а част от полигон „Корен“, в това число и язовирната стена с височина 19 метра. От водената кореспонденция между институциите ставало ясно, че началникът на Генералния щаб на сухопътни войски уведомил областния управител на Хасково, че язовирът се намирал в очертанията на полигона и се ползвал от подразделенията за обучение. Водена била и кореспонденция относно установена евентуална грешка в картата на възстановената собственост и неправилно уточняване на координатите на учебния полигон, която обаче не довела до конкретно заснемане и уточняване на частта от язовира, попадаща във военния полигон. Ответникът счита, че с Акта за държавна собственост безспорно се установява, че имотът е предоставен на М.Н.О., като въпреки това Общината е положила максимални усилия да предотврати бедствието. Ответникът оспорва твърдението, че наводнението е причинено от скъсване на язовирната стена и че е настъпило внезапно и бързо. Твърди, че наводнението е настъпило в рамките на 20 - 30 минути, през което време населението от с.Бисер било евакуирано. В периода на покачването на водите на река Бисерска заместник кмета на Общината бил на място и наблюдавал развитието на ситуацията, заедно с кмета на с.Бисер и други хора. Те предупреждавали хората да се евакуират и да се изтеглят от опасната зона или да се качват по високите етажи на къщите си. Счита, че са били предприети всички мерки за предотвратяване на трагедията и че липсва основание да му се търси отговорност за вредите от наводнението. Намира претендираните вреди за недоказани. Оспорва исковете по размер. Моли исковете спрямо Община Х. да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 06.02.2012г. в с.Бисер, общ.Х., поради скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“, е наводнено землището на с.Бисер.
Видно от нот.акт №170 т.ІІІ, рег.№ 5401, дело № 461/11г. на Нотариус Проданов, рег.№ 463 на РНК, ищците са собственици на имот и сгради в него , находящи се в с.Бисер. Целият имот е с площ от 1480 кв.м., представлява УПИ І-128 в кв.18, и в него са построени жилищна сграда с площ от 130 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 15 кв.м.
След наводнението, на 14.02.2012г. комисия при Община Х. е извършила проверка на състоянието на жилищната сграда и стопанската постройка, констатациите от която са отразени в констативен протокол на л.20 от делото. Прието е, че жилищната сграда е негодна за ползване и е застрашен от самосрутване, поради което следва да бъде премахната. Стопанската постройка е разрушена и следва да бъде премахната. На 3.03.3012г. сградите са премахнати.
Във връзка със състоянието на постройките в имота, наличието на движими вещи и тяхното състояние, съдът събра гласни доказателства. Въз основа на същите и след оглед на место, вещото лице, назначено по делото, прави следните изводи:
Увредите в имота на ищеца се намират в пряка причинно следствена връзка с наводнението, причинено от скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“. Стойността на жилищната сграда , стопанската сграда и чешмата на двора към момента на наводнението е 29 919лв. Стойността на увредените движими вещи в имота е 7 730лв.
Във връзка с неимуществените вреди съдът допусна и събра гласни доказателства.
Св.Т.Н., дъщеря на ищцата, установява, че ищците закупили имота през м.декември предходната година. Закупили го със заем, който и в момента продължавали да изплащат. Ходели в имота през почивните дни, имали намерение да заживеят в него. Закупили го с обзавеждането, готов за живеене. По време на наводнението ищците не били в с.Бисер. обадили им се по телефона да ги информират за случилото се. Не им позволили да влязат в имота да си вземат вещи, тъй като имало опасност да се срути постройката. спомня си, че от общината влезли с машини, багери, изчистили и извозили всичко. Не останало нищо от къщата, освен една външна тоалетна. Сега ищците не са възстановили нищо в имота, направили си един навес насред имота, за да могат да сядат, като отидат там. Отглеждали плодни дръвчета в двора. Получили за обезщетение 170лв.
Във връзка с язовир Иваново, събраните по делото доказателства установяват следното:
С ПМС №148/21.07.1961г. за нуждите на М.Н.О.са отчуждени и предоставени 43 418 дка земи, за които през 2003г. са издадени актове за държавна собственост. Тези земи са част от учебен полигон „Корен“, на територията на който българската армия е извършвала обучения. Част от тази земя съставлява поземлен имот с № 000002 с площ от 2610,6 дка, като част от учебен полигон „Корен“, като в акта за държавна собственост № 567/23.04.2003г. е описан като незастроен поземлен имот с площ от 2 610 573 кв.м. по скица № Ф00110/17.4.2003 г. на ОбС Земеделие и гори гр.Х. при граници: север – землищна граница на с.Остър камък; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, № 000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 – пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера, № 000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни граници на с.Елена и с. Остър камък, имоти на Министерство на отбраната. Същият попада частично под язовира. В АДС е отбелязано, че имотът е предоставен за управление на М.Н.О.на основание Постановление № 148 на МС от 21.07.1961г. Язовирът не е заведен в баланса на министерството.
Към настоящия момент площта на язовира е 472,5 дка, съгласно назначената и изслушана СТЕ. Водната му площ попада върху три имота с номера 000002, 00526 и 000527. Първият поземлен имот е собственост на М.Н.О., а останалите два - на община Х.. Язовирната стена на язовира и преливникът на язовира изцяло попадат в имот № 000002.
С Акт за публична общинска собственост № 250 от 28.03.2000г., съставен на основание писмо на МРРБ от 16.10.1997г. и параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като публична общинска собственост е актуван язовир „Ешмеджика“ с площ от 28.621 дка, представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново, при граници: имоти 529 – пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере, Община Х.; имот № 020 – пасище, мера, Община Х.; имот № 002 – складов терен на М.Н.О..
За имот № 000526 не е представен АПОС.
Страните не спорят, че язовир Иваново е построен през 1961-1962г. със средства на ТКЗС Иваново върху земя – собственост на член-кооператорите му. Не съществува документация във връзка със строежа. Към 1991г. язовирът фигурира като имущество на ТКЗС “З ти март“, с.Иваново. През 1992г. по силата на закона ТКЗС са прекратени /§12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ и започва ликвидация на имуществото им от т.н. ликвидационни съвети на ТКЗС. На 04.09.1992г. Ликвидационният съвет на ТКЗС „3 ти март“ е провел търг за продажба на имуществото на кооперацията, сред което и обект „Комплекс язовир“, състоящ се от язовир, напоително поле, главен канал, тръбопровод, помпена станция Изток и помпена станция Иваново. За спечелил търга за този обект е обявен Д.С.Стоев, а на 05.10.1994г. е подписан договор за покупко-продажба на Комплекс „Язовира“ между председателя на ЛС, от една страна и Д.С.и П.Г., от друга, действащи лично за себе си и като пълномощници на правоимащите на с.Иваново. Съгласно обяснение на лист 295 от делото, правоимащите от с.Иваново са член кооператори на ЗК „Земя“ и ЗК „Тракия Прима“, като 68,67% от тръжната цена на Комплекса ще се плати от ЗК „Земя“, а 31,33 % от ЗК „Тракия Прима“.
През годините язовирът е използван за обучения на армията, за напояване. Установени са незаконно построени бетонни блокчета, които вероятно сочат, че язовирът е бил ползван и за оглеждане на риба /така вещото лице Е.И. в с.з., л.365, както и обясненията на ищеца/.
Във връзка със собствеността на язовира, респ. кой е длъжен да го стопанисва, между ответниците и между тях и областния управител на област Хасково е разменена многобройна кореспонденция. От представената такава по делото се установява следното в хронологичен ред:
В становище на началника на Генералния щаб на сухопътни войски от 01.06.2004г. до началника на Генералния щаб на Българската армия е посочено, че границите на полигон „Корен“ са определени през 2002 г. от комисия, съставена от представители на М.Н.О.и Поземлената комисия. При провеждане на ученията и бойните стрелби се ползвала само територията, в определените граници. В становището е изразено несъгласие за преместване на границите на полигона, като в частта относно язовир Иваново е отбелязано, че язовирът се използва от подразделенията за обучение по подводно кормуване и десантиране и че, независимо, че язовирът се намирал в очертанията на полигона, той се ползвал от местното население. Отбелязано е, че с водните запаси на язовира се разпорежда Община Х. и М.Н.О.няма отношение към тях.
С писмо от 08.01.2009 г. Областният управител на област Хасково е поискал от М.Н.О.и от Община Х. информация дали собствеността върху язовир Иваново принадлежи на М.Н.О.; каква процедура следва да се приеме, в случай, че язовирът не принадлежи на М.Н.О.и какво отношение е взела ТД „Гражданска защита“ в аварийните планове. Писмото е изпратено по повод, констатиран от Агенция по рибарство и аквакултури, силен теч от стената на язовира.
С писмо изх. № ОХ-02-9 от 19.01.2009 г. кметът на Община Х. е уведомил Областния управител на област Хасково, че от становището от 1.06.2004 г. на Началника на ГЩ на сухопътни войски ставало ясно, че язовирът се намирал в очертанията на полигон „Корен“ и се използва от подразделенията; че е съставен акт за общинска собственост и не са изяснени отношения на съсобственост с М.Н.О., както и че Община Х. провежда системно наблюдение на състоянието на язовирната стена и преливника, а потенциалната опасност от наводнение/скъсване на язовирната стена е залегнала в плана за защита на населението при бедствия. Приложен е одобрен от кмета на общината авариен план, съгласуван с Началника на ОУ „Пожарна безопасност и защита на населението“, в който е констатирана възможност от скъсване на язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене или земетресение.
М.Н.О., от своя страна, е отговорило с писмо от 02.02.2009 г., в което е отбелязано, че имотът, ползван от Министерството за учебен център „Корен“ и актуван с акт за публична държавна собственост, не включва язовир Иваново, който бил граничен имот на ползвания от министерството. Отговорено е, че М.Н.О.не е изграждало подобно съоръжение и такова не е заведено в баланса, че е допусната грешка в картата на възстановената собственост, за поправянето на която М.Н.О.не възразява да бъдат предприети действия от собственика на язовира Община Х..
След този отговор, областният управител на област Хасково е информирал кмета на Община Х. за отговора на М.Н.О.и е поискал информация в срок до 24.02.2009 г. какви действия са предприети за поправяне на грешката в картата на възстановената собственост.
Отстраняването на фактическата грешка в картата на възстановената собственост е поискано от кмета на Община Х. с писмо изх. № ОХ – 17-270 от 6.04.2009 г., адресирано до Общинска служба „Земеделие и гори“ гр.Х.. В писмото изрично е отбелязано, че имотът с № 527 с площ от 28 621 дка е собствен на Община Х., актуван е като публична общинска собственост и не е предоставян за ползване и управление на М.Н.О..
В отговор до кмета на Община Х. от 22.04.2009 г., Началникът на ОС „Земеделие и гори“ гр.Х. е заявил, че координатите на терена на корпусен военен полигон „Корен“ били съгласувани с М.Н.О.и не можело да се приеме, че в картата на възстановената собственост на землище с.Иваново е допусната фактическа грешка, а Министерството е следвало да изключи частта от язовир Иваново попадаща във военния полигон и да я предостави на Община Х.. Отговорено е, че актът за общинска собственост ще бъде отразен в картата на възстановената собственост.
С писмо вх. № 2550 от 19.11.2010 г. кметът на Община Х. е поискал съдействие от Областния управител на област Хасково във връзка с констатирано пропадане на стената на язовир Иваново, констатирано на 12.11.2010 г. В писмото е отбелязано, че поради неизяснен статут на собствеността, язовирът не се стопанисвал от никой и опасността от скъсване на стената е повече от реална. Изпратени са документи относно собствеността и доклад за техническото състояние на язовира. Докладът констатира недостатъци, деформации и пропадане на язовирната стена, които към момента на огледа не били критични, предложени са конкретни ремонтни работи, които да бъдат предприети. Приложен е и констативният протокол от 12.11.2010 г., съставен по сигнал на жителите на с.Иваново.
Във връзка с това писмо, областният управител на област Хасково е поискал от министъра на отбраната да предприеме незабавни мерки за отстраняване на констатираните пробойни и за привеждане на язовира в нормално експлоатационно състояние. Писмото е изпратено до М.Н.О., тъй като областният управител констатирал при справка в ОД Земеделие, че язовирната стена попада в имот № 000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен център на М.Н.О..
В отговор на това писмо, с писмо рег. № 08-00-6 от 09.12.2010г. министърът на отбраната е уведомил областния управител, че Министерството не е изграждало съоръжението и язовирът не му е предоставен за управление, респективно не е заведен в баланса на министерството.
На 14.11.2011г. кметът на Община Х. е докладвал на областния управител на област Хасково за пропадане на язовирната стена на язовир Иваново и за опасност от разрушаването й, като е отбелязано, че язовирът се стопанисва от М.Н.О.. В писмо на кмета на Община Х. до областния управител от 16.12.2011г. е съобщено отново за опасността от разрушаване на язовирната стена, като изрично е отбелязано, че е неустановена собствеността върху язовира между Община Х. и М.Н.О..
По делото е допусната и изслушана СТЕ във връзка със състоянието на язовир Иваново, с поддръжката му и с причината за скъсването на язовирната стена. Според вещото лице скъсването на язовирната стена на язовир Иваново, настъпило на 06.02.2012 г. е предизвикано от липсата на техническа експлоатация на язовирната стена, като комплекс от дейности и технически средства, целящи да не се допусне неконтролирано изпускане на водохранилището, а така също и поради липсата на мерки за предотвратяване натрупването на лед върху преливника, който е бил запушен и не е могъл да поеме високата вълна, формирана от интензивния валеж. Така, водата преляла през короната на язовирната стена, при което се получило размиване на земнонасипната язовирна стена и довело до пълното й разрушаване. Вещото лице не е констатирало никакви документи, от които да е видно, че по съоръжението е била осъществена някаква строително-ремонтна дейност за отстраняване на неизправностите от датата на първото писмо от Областния управител през януари 2009 г. до датата на инцидента. Констатираните още през 2009 г. повреди по язовирната стена били силен теч при основния изпускател, неработещ спирателен кран при основния изпускател, видимо понижение в средната част от короната на язовирната стена в надлъжна посока, напречна деформация на короната на стената – слягане на ръба откъм сухия откос, рязко пропадане на каменния насип във вид на яма с ширина от 2 метра и дълбочина 1 метър, на височина 5 метра от короната на стената по сухия откос, в резултат на което са били разуплътнени определени зони от стената. При оглед на място вещото лице е констатирало нередности и незаконно строителство в частта около преливника, което създало допълнителни условия за запушването му, като например незаконно построени бетонови блокчета около преливника, които не позволили на формиралите се ледени късове с дебелина около 12 см да преминат през преливника. Липсвали данни и за извършвана поддръжка на язовирната стена и прилежащите й съоръжения, за контрол и за текущи ремонти. Не било извършвано и задължително управление на водния обем, за да се намали вероятността от преливане. Вещото лице е изследвало количеството паднал дъжд в района на язовира около датата на инцидента, максималния отток на язовира и максималните водни количества на язовира и е стигнало до извод, че язовирът е следвало да поеме изчислените параметри при падналия дъжд. Според вещото лице, предотвратяване на наводнението на с.Бисер, след скъсването на язовирната стена, е било невъзможно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По правната квалификация на предявените искове:
В доклада по делото съдът вече определи правната квалификация на предявените искове като такава по чл.49 от ЗЗД. Тъй като ответникът Министерство на отбраната намира, че се касае за искове по чл.50 от ЗЗД, следва все пак да се посочи накратко защо съдът приема тази правна квалификация. В правната теория и практика трайно се приема, че когато вредите са в резултат от свойствата на една вещ, то отговорността е по чл.50 от ЗЗД, а когато вредите са в резултат на неизправността на едно съоръжение, което е по вина на длъжностни лица на предприятието или учреждението, което има задължения да го поддържа, отговорността се търси по чл.49 от ЗЗД. В случая се претендират вреди, които са настъпили не в резултат на свойства на язовира, а поради наличие на виновно човешко поведение. Поради това и исковете се квалифицират като такива по чл. 49 от ЗЗД.
По съществото на спора:
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е гаранционно обезпечителна. Възложителят на работа отговаря не заради своя вина, а заради действието или бездействието на свои служители, на които е възложена работата. Фактическият състав по чл. 49 от ЗЗД включва следните елементи: неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена връзка от него са настъпили вредоносни последици.
Първият въпрос, който следва да се установи е: кой следва да поддържа язовир Иваново, респ. кой носи отговорност за вреди, причинени от това съоръжение.
Като собственик на язовира, видно от представения АПОС № 250/28.03.2000г., се легитимира ответника Община Х.. АПОС като официален документ има декларативно действие за собствеността на общината и не се ползва с конститутивен ефект, т.е. до доказване на противното се счита, че актуваният имот е публична общинска собственост. Представените от ответниците доказателства не оборват този извод. Установи се, че язовирът е бил изграден от ТКЗС Иваново и е станал част от имуществото на ТКЗС, като през 1991г. язовирът е включен в имуществото на ТКЗС „3 ти март“ с.Иваново. В влизане в сила през 1992г. на пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ТКЗС са прекратени по силата на закона, а имуществото им е следвало да се ликвидира от ликвидационни съвети. Поради това и ТКЗС „3 март“ е предприело продажбата на имуществото на кооперацията, вкл. и на язовира. Проведен е търг по реда на Наредба за търговете, приета с ПМС №105/15.06.1992г. Търгът е спечелен от Д.С.като пълномощник на правоимащи лица. Договорът за продажба е сключен между председателят на ЛС като продавач, а като купувачи от Д.С.и от П.Г., като пълномощници на правоимащи от с.Иваново. Договор със ЗК „Земя“ и със ЗК „Тракия Прима“ с.Иваново не е сключван, поради което същите не са станали собственици на язовира. Като такива може да се приеме, че са станали правоимащите лица по списъка на л.136 от делото. В съдебната практика не съществува съмнение, че към този момент язовирите са били възможен предмет на частна собственост. При ликвидацията на ТКЗС, ако лицата с право на дял, не са пожелали да получат язовира вместо дял, съгласно чл. 29 ЗСПЗЗ и чл. 48 ал.8 ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети на ТКЗС са имали правомощието да продадат такъв обект на търг на трети физически или юридически лица , без вида на юридическото лице – така решение №44/12.07.2016г. по гр.д.№ 6215/15г. на ВКС, ГК, ІІ г.о, решение № 468/2.07.2010г. по гр.д.№ 921/2009г. на ВКС, ГК, І г.о. По делото обаче няма доказателства язовирът да е стопанисван от правоимащите лица, нито да е придобит от тях след проведения търг. Действително, сключен е писмен договор между ЛС и упълномощени лица, но липсват останалите съпътстващи сделката документи, като напр. решение на ОС на правоимащите лица по пар.27 ал.1 от ЗСПЗЗ за продажбата на язовира, скица на язовира, издадена от техническата служба на общината и заверена от общинската служба по земеделие. Липсват и доказателства за платената цена. В договора е записано, че цената на язовира ще се заплати в купюри, а остатъка в левове. От представения списък на правоимащите /л.136 от делото/ е видно, че стойността на дяловете на правоимащите /920 650лв./не е достатъчна, за да покрие стойността на язовира /1 885 338лв./, което означава , че остатъка е следвало да се плати в пари. Твърдението на Община Х., че на основание пар.30 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ продажбата на язовира е била валидирана, не може да се възприеме от съда. Няма доказателства спечелилите търга правоимащи да са заплатили с купюри и пари цената на язовира, за да се разсъждава дали страните по сделката са си върнали или не са си върнали полученото по нея. Издаденият през 2000г. АПОС №250/28.03.2000г. опровергава твърдението на Община Х., че друг освен нея е собственик на язовира. В него изрично е записано, че се издава на основание пар.7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА. В този текст е предвидено, че с влизането в сила на закона /ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г./, в собственост на общините преминават язовири, езера и др. от местно значение, ако не са включени в капитала, уставния фонд или заведени в баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество (ал.2). В чл. 2 ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост от 1996г. е предвидено, че общинска собственост са имотите, предоставени в собственост на общината със закон.
Дали язовирът е ставал публична общинска собственост с влизане в сила на ЗМСМА през 1991г. по силата на пар.7 т.2 /такава хипотеза е възможна ако язовирът е бил държавна собственост, но доказателствата по делото не са достатъчни, за да се формира такъв извод/, или в слизане в сила на Закона за водите /ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000г./ по силата на чл. 19 ал.1, т.4 /тази хипотеза е възможна, ако язовирът е бил собственост на ТКЗС Иваново, и след ликвидацията му не е бил придобит от трето лице/ е без правно значение в настоящото производство, тъй като съдът не разглежда иск за собственост върху язовира.
Съдът не установи М.Н.О.да е собственик или съсобственик на язовира. Обстоятелството, че имот № 00002, който попада под част от язовира, е предоставен за ползване на министерството за бойни учебни цели не означава, че министерството е станало собственик на язовира. Последният не е включен в баланса на министерството, нито е описан в АПДС № 567/2003г. В скицата, съпровождаща Акта за публична държавна собственост имотът не е отразен като воден обект, а в Акта за държавна собственост язовирът е посочен като граница на актувания като държавен имот. Разбирането на законодателството до 2018г. /когато е изм. пар.1 ал.1 т.94 /ДВ бр.55/2018г./ е, че собственикът на земята не е непременно и собственик на язовира. По аргумент на чл.6 от ЗВ във вр. с пар.1 ал.1 т.94 / в сила до 2018г./ от ЗВ язовирът е самостоятелен обект на правото на собственост и не зависи от собствеността върху земята.
Нормата на чл. 141 ал.1 от ЗВ вменява задължение на собственика да поддържа язовирното съоръжение техническо изправно. В настоящия случай, служители на Община Х. са нарушили задълженията си да действат за осигуряване на постоянната защита на населението, живеещо на територията на общината. По делото са събрани множество доказателства, установяващи, че тежкото състояние на язовира и в частност на язовирната стена, е било известно на общината няколко години преди настъпване на трагичното събитие. Още през 2009г. комисии с представители на Общината са наблюдавали и оценявали състоянието на язовирната стена. Назначени и извършени са технически експертизи, които от своя страна са посочвали мерки за предотвратяване на евентуална катастрофа (така доклад на инж.Пеев). През 2010 г. и няколко месеца преди инцидента, по назначена от общината проверка отново са констатирани запушване на преливника, нередности в работа на изпускателя на язовира, пропадане на язовирната стена, деформация в короната на язовирната стена. От водената кореспонденция между Общината, М.Н.О.и Областния управител става ясно, че служители на общината са били наясно със съществуващата опасност от разрушаване на язовирната стена. Не са били предприети обаче никакви мерки за предотвратяване на бедствието. Нещо повече, от изслушаната по делото техническа експертиза се доказва безспорно, че скъсването на язовирната стена е последица от липсата на каквато и да било техническа експлоатация на язовирната стена и липсата на поддръжка за период от около 10 години. Документирането на техническите неизправности на язовирната стена без предприемане на конкретни технически дейности по отстраняване на тези неизправности представлява противоправно деяние, за което общината носи отговорност. Доколкото отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна, изследване на вината на Общината за настъпване на трагедията не се налага. Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да настъпят вредоносните последици, се предполага съгласно чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Наводнението на с.Бисер е довело до разрушаването и увреждането на имуществото на ищеца, както и до търпените от него неимуществени вреди. Фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД по отношение на ответника Община Х. е доказан, поради което исковете срещу него са основателни.
Твърдението, че областният управител е бил длъжен да поддържа язовира, поради съществуващия спор за собственост между ответниците, не може да бъде прието. Действително Законът за водите предвижда в чл. 139б, че при спор за собственост на язовир, областният управител осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение. В случая спор за собственост между ответниците не се води в съд и не е повдиган. Водената между тях кореспонденция в продължение на десетилетие не сочи на спор за собственост. Общината е издала АПОС за язовира през 2000г. и не е ясно как впоследствие започва сама да го оспорва. Липсата на средства в общинския бюджет не може да обоснове стремежът на общината да прехвърли отговорността за поддръжката на язовира върху М.Н.О.. При невъзможност за поддръжка и при риск за населението, язовирът е следвало да бъде пресушен.
Имуществените вреди, настъпили за ищците се установяват от приетата съдебно оценителна експертиза, кредитирана от съда. Неимуществените увреди се установяват от свидетелските показания, ценени при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК.
По отношение на размера на исковете за имуществени вреди съдът намира, че същите е основателни за сумата 29 919лв. – стойността на погиналите жилища сграда, стопанска постройка, чешма, и за сумата 7 730лв. – стойността на погиналата покъщнина. До първоначално претендирания размер от 65 000лв. обезщетение за погиналите жилища сграда, стопанска постройка, чешма и 10 000лв. за погиналата покъщнина, исковете на ищците следва да се отхвърлят като неоснователни.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, емоционален и психически срив да установят, че закупения преди два месеца имот е изцяло погинал, да видят имуществото и вещите си – унищожени, представляват пряка и непосредствена последица от деянието. Същите подлежат на репарация. Обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта, интензитета на страданието на ищците, периода от време, през който са търпели негативни преживявания, справедливо би било да се присъди сумата от по 5 000 лв. на всеки от тях. Предявените искове за неимуществени вреди следва изцяло да се уважат.
Върху определените суми ответната община дължи и лихва за забава от датата на деликта – 06.02.2012 г.
Главните искове за солидарно осъждане на М.Н.О.и на Община Х. за обезщетяване на вредите от наводнението в с.Бисер следва да бъдат отхвърлени, тъй като липсват основания за възникване на отговорност на Министерството, респективно не е възникнала солидарна отговорност между двамата посочени от ищците ответници. По същите съображения следва да бъдат отхвърлени и исковете срещу предпочитания ответник – М.Н.О..
По разноските:
Ищците са освободени от такси и разноски и не са правили такива.
Процесуалният представител на ищците е заявил искане за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който процесуалният представител на ищците ги представлява по делото при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Той не се оспорва от ответниците. С оглед цената на заявените искове и съобразно размерите, установени в Наредба 1/2004 г. – чл.7 ал.2 т.4, на адв.Д., като процесуален представител на ищците, се следва адвокатско възнаграждение в размер 2351 лв. с ДДС.
Ответникът община Х. претендира разноски по списък в размер на 4480лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от исковете, на този ответник се следват разноски в размер на 1971,20лв. в тежест на ищците.
Ответникът Министерство на отбраната претендира юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък с разноски. На основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП, съдът определя на този ответник разноски за юрисконсулт в размер на 300лв. с оглед на правната и фактическа сложност на делото.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК Община Х. следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1905,96 лв. и разноски в размер на 373,46 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Т.Д.Т., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на М.Н.О.на РБългария, БУЛСТАТ ********и Община Х., БУЛСТАД ********за заплащане на сумата от 75 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от погиване на вещи, и на сумите по 5 000 лв.– обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от наводнение на с.Бисер на 06.02.2012г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Т.Д.Т., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на М.Н.О.на РБългария, БУЛСТАТ ********за заплащане на сумата от 75 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от погиване на вещи, и на сумите по 5 000 лв.– обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от наводнение на с.Бисер на 06.02.2012г.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАД ********да заплати на Т.Д.Т., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН **********, на основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД сумата от 29919 лв., обезщетение за имуществени вреди от погиване на жилищна сграда, стопанска сграда и чешма, построени в УПИ І-128 в кв.18 по плана на с.Бисер, сумата 7730лв. обезщетение за имуществени вреди от погиване на вещи и покъщнина в същия имот, и по 5 000лв. за причинени неимуществени вреди, като вредите са настъпили от наводнение на с.Бисер на 06.02.2012г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.02.2012 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за имуществени вреди за разликата до претендираните размери.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН ********** и Д.Д.Х., ЕГН ********** ***, БУЛСТАД ********на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 1971,20лв.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН ********** и Д.Д.Х. да заплатят на М.Н.О.на РБългария, БУЛСТАТ *******, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАД ********да заплати на адвокат Н. Н.Д., ШАК, на основание чл. 38 ал.1. т.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер 2351 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Община Х., БУЛСТАД ********да заплати в полза на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 2279,42 лв. такса и разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия: