МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 159 по НОХД № 687/2016 г.
ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното
производството е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура – Бургас
обвинителен акт, против подсъдимата Н.П.Л. за престъпление по чл. 249 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК.
В обвинителния акт се
твърди, че за периода от 09.02.2015 г. до 10.02.2015 г. в гр.Несебър, като
извършител и като посредствен извършител чрез свидетелката П.И. ***, при
условията на продължавано престъпление използвала платежен инструмент и данни
за платежен инструмент - крeдитна карта с №
4218745491209490, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, като изтеглила
суми в общ размер на 1600 лв. без съгласието на титуляра П.С.Н. ***.
подсъдимата чрез своя защитник заяви, че желае съдебното производство да се
развие по реда на глава ХХVІІ от НПК с прилагане разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК. Изразеното от подсъдимата признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, бе одобрено с определение на съда.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа обвинението срещу
подсъдимата така, както е предявено в обвинителния акт. Предлага на подсъдимата
Л. да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, като приема, че
следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимата
интензитета и броя на изпълнителните деяния, чрез които е осъществено
продължаваното престъпление, наличието на предходни осъждания, въпреки
настъпилата реабилитация, както и обстоятелството, че при разпита си в досъдебното
производство, подсъдимата не е изразила съжаление за извършеното, от нея
престъпление, а е сторила това едва в съдебното заседание. Моли да бъде определено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, който да бъде редуциран
до срок от две години, съобразно правилата на чл.58 ал.1 от НК. Приема, че по
отношение на това наказание може да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК и
изпълнението му да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Предлага
на подсъдимата да бъде наложено и кумулативно предвиденото от законодателя
наказание глоба, като нейния размер да бъде еднократния размер на
инкриминираната сума – 1600 лв.
В с.з. подсъдимата
редовно призован, се явява. Признава всички
факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като не желае да се събират допълнителни доказателства за тях, признава се
и за виновна. Моли съда да й наложи по-малко наказание, като изразява готовност
да възстанови на пострадалия паричната сума, предмет на престъплението.
Защитникът на
подсъдимата предлага размерът на наказанието „лишаване от свобода“ да се
определи при условията на чл.58А ал.1 от НК. Твърди, че предходното осъждане на
подсъдимата не следва да се отчита, тъй като това е престъпно деяние, извършено
от Л. в много млада възраст, а няма данни след този момент, а и понастоящем,
срещу подсъдимата да са били образувани наказателни производства за други
престъпления, освен това, предмет на настоящето производство. Твърди, че
липсата на изразено съжаление в хода на досъдебното производство се дължи на
мотивите на подсъдимата за извършване на престъплението, а това са неизяснените
и влошени взаимоотношения между нея и пострадалия, с кого тя е живяла на
семейни начала. Моли съда да отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за подходящ изпитателен срок,
тъй като подсъдимата имала желание да възстанови щетите на пострадалия, а затова
било необходимо да работи, както и да определи подходящо по размер наказание
глоба.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимата Н.П.Л. е ****
гражданка, има **** образование, ***,
работи. С присъда по НОХД № 141/1979 г., влязла в сила на 20.02.1980 г.,
Районен съд – Троян е наложил на подсъдимата Л. наказание „поправителен труд за
срок от четири месеца при 15% удръжка от трудовото възнаграждение“ както и
„обществено порицание“ за извършено през пролетта на 1979 г. престъпление по
чл.180 ал.3 от НК. В справката за съдимост, издадна от РС – Несебър е вписана
забележка, че е настъпила реабилитация на основание чл.88а ал.1 вр.чл.82 ал.1
т.5 и ал.4 от НК.
Пострадалият П.Н.
притежава кредитна карта, издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД с № *****.
Към 02.02.2015 г. сумата в картата била 3400 лв., като пострадалият Н. няколко
дни извършвал тегления от нея – на 03.02.2015 г. изтеглил 230 лв., на
06.02.2015 г. изтеглил 300 лв., а на 07.02.2016 г. – сумата от 300 лв. т.е.
общо сумата от 830 лв.
Свидетелят Н.
съхранявал кредитната си карта в собствения си лек автомобил „Форд Фокус“, под
стелката на шофьорското място или в джоба на панталона си. Тъй като
пострадалият сам ползвал автомобила, той не предоставял ключовете на трети лица
ключовете на автомобила, а само на подсъдимата Л., с която живеел в дома си, но
само в случаите, кога трябвало тя да вземе дребни покупки, останали в
автомобила. Пострадалият Н. никога не бил предоставял на Л. кредитната си карта,
както и никога не й бил давал разрешение да тегли парични суми от нея. ПИН-кода
на кредитната си карта пострадалият Н. бил записал в тетрадка, която стояла на
маса в дома му, както и на листче, което съхранявал заедно с картата.
Подсъдимата Л., през
месец февруари 2015 г., работела в супермаркет „***“,
находящ се в гр.Несебър, обл.Бургас. На фасадата на този търговски обект било
монтирано банкоматно устройство (АТМ) с № 58124, собственост на „Уникредит
Булбанк“ АД. Това устройство служело за теглене на парични средства в български
левове, в брой, от различни клиенти.
На неустановена в
хода на съдебното следствие дата, но в периода между 07.02.2015 г. и 09.02.2015
г., подсъдимата Л. взела от колата на пострадалия кредитната му карта, заедно с
листчето, на което бил отбелязан ПИН-кодът на картата, тъй като решила да
изтегли парични суми от нея.
На 09.02.2015 г. в
08:09 часа, в гр.Несебър, подсъдимата отишла до посочения по-горе банкомат с №
58124, собственост на „Уникредит Булбанк“ АД, намиращ се на фасадата на
супермаркет „****“, и направила опит да изтегли оттам сумата от 300 лв.,
използвайки кредитната карта на пострадалия Н.. Л. не успяла да изтегли сумата,
тъй като объркала ПИН-кода.
Веднага след това, на
същата дата и час - 09.02.2015 г. в 08:09 часа, както и от същото АТМ - №
58124, собственост на „Уникредит Булбанк“ АД, намиращо се на фасадата на
супермаркет „****“, подсъдимата успяла да изтегли сумата от 300 лв.,
използвайки платежния инструмент, който бил в нея - кредитната карта на
пострадалия Н. с № ****, издадена от „Първа
инвестиционна банка“ АД, без съгласието на титуляра на картата – св.Н..
В същия ден,
подсъдимата Л. помолила дъщеря си – св.И., да изтегли от картата й парични суми.
Подсъдимата заблудила дъщеря си като й обяснила, че е получила парични суми по
картата си, преведени й от предходната й месторабота в Република Гърция. И.
приела, предоставената й от Л. кредитна карта, принадлежаща на пострадалия Н.,
тъй като била убедена, че това всъщност е кредитната карта на майка й – подс.Л..
На 09.02.2015 г., в
15:31 ч., подсъдимата помолила св.И. да изтегли двукратно суми – първоначално в
размер на 100 лв., а после в размер на 50 лв., предоставяйки й да използва
платежен инструмент – кредитната карта на пострадалия Н. с № ****,
издадена от „Първа инвестиционна банка“ АД, без съгласието на титуляра на
картата – св.Н.. Сумите отново били изтеглени от АТМ № 58124, собственост на
„Уникредит Булбанк“, намиращ се на фасадата на супермаркет „***“
в гр.Несебър. Втората сума от 50 лв., била изтеглена 15:32 ч.
На следващият ден –
10.02.2015 г., около 06:00 ч., подсъдимата Л. се обадила на дъщеря си – св.И. и
й предложила да се видят на автогарата на курортен комплекс „Слънчев бряг“, за
да пътуват заедно за местоработата си. Св. И. се съгласила като двете се
срещнали на уговореното място в часовия интервал 06:30 ч. – 06:40 ч.
Подсъдимата отново помолила св.И. да изтегли от кредитната карта парични суми.
Убедена, че картата и паричните суми в нея са на майка й, И. се съгласила и в
часовия интервал от 06:45 ч. до 06:50 ч., извършила четири тегления на суми в
български лева от устройство тип АТМ с № AFIB 8242,
собственост на „Първа инвестиционна банка“ АД, находящо се в курортен комплекс
„Слънчев бряг“, общ.Несебър, офис сграда „Каравел“, в непосредствена близост до
Автогара – Слънчев бряг. В посочения по-горе интервал от време, И. изтеглила общо
сумата от 1150 лв., както следва – в 06:45 ч. изтеглила сумата от 400 лв., в
06:46 ч. изтеглила сумата от 400 лв., в 06:47 ч. изтеглила сумата от 150 лв., а
в 06:50 ч. изтеглила сумата от 200 лв. Изтеглените суми, И. предоставила изцяло
на майка си, като подсъдимата ги използвала за свои нужди.
На 13.02.2015
г., около 10:00 ч., пострадалият Н., придружен от подсъдимата Л., отишъл до
банкомата, за да извърши тегления от кредитната карта, но на място установил,
че същата липсва. Установявайки, че картата я няма, Н. първо се обадил на
тел.112, а после и на „Първа инвестиционна банка“ АД. Служител на банката
обяснил на пострадалия, че от картата има тегления на парични суми, като същите
му били изброени. Пострадалият разбрал, че тези суми не са теглени от него,
затова поискал от банката си извлечение-справка. От предоставената му справка, Н.
установил, че от кредитната му карта са извършени тегления, които той лично не
е правил, а и не е позволявал на никого да ги прави. Общата сума парични
средства, която била изтеглена от картата му без негово знание и съгласие,
възлизала на 1600 лв. Пострадалият попитал подсъдимата дали тя е теглила тези
пари от картата му и дали я е вземала, но Л. отрекла да е теглила и да знае
нещо по този въпрос. Това принудило Н. да сигнализира органите на полицията,
като в РУ на МВР – Несебър била образувана предварителна проверка по
оплакването му.
След няколко дни
подсъдимата била посетена от полицейския служител Г.С. от РУ на МВР – Несебър,
който провел беседа с нея. Първоначално подсъдимата отричала да знае нещо по
въпроса, но впоследствие признала, че тя е взела кредитната карта на Н. и лично
и чрез св.И. е изтеглила сумата от 1600 лв.
След този разговор,
подсъдимата се срещнала с дъщеря си и разплакана й обяснила, че от полицията са
я търсили, както и че срещу нея има жалба, подадена от пострадалия Н., заради
картата. Тогава подсъдимата Л. обяснила на И., че е взела картата на Н., без
последният да разбере, и че изтеглените суми са без негово съгласие. Л.
обяснила, че е взела картата и листчето с ПИН-кода й от автомобила на Н.,
където те били поставени в плик, на пода под стелката на седалката. И. се разстроила
и разплакала.
В хода на досъдебното
производство от банките, стопанисващи устройствата, от които са теглени
инкриминираните суми, са били изискани видеозаписи. Получени са два броя CD-устройства,
приложени по делото като веществени доказателства. За изследването им, в хода
на досъдебното производство били назначени две съдебни технически
фото-портретни и идентификационни експертизи.
Видно от заключението
на вещото лице по първата съдебна техническа фото-портретна и идентификационна
експертиза, предмет на изследване е компактдиск, предоставен от „Уникредит
Булбанк“. Според експерта, той съдържа файлове (снимки) от камера, монтирана на
банкомат, принадлежащ на банката и монтиран в гр.Несебър, на фасадата на
магазин „***“. Кадрите са от 09.02.2015 г. и според вещото лице е възможно
лицето, което неуспешно се е опитало да изтегли пари чрез неуспешна транзакция
в 08:10 ч. на 09.02.2015 г., да е подсъдимата Л.. Според вещото лице, от
другите файлове на изследвания диск се установява, че от този АТМ са извършени
още две транзакции – в 15:33 ч. на същата дата – 09.02.2015 г., като е възможно
лицето, което ги е осъществило да е св.П. И..
Видно от заключението
на вещото лице по втората съдебна техническа фото-портретна и идентификационна
експертиза, предмет на изследване е компактдиск, предоставен от „Първа
инвестиционна банка“. Според експерта, той съдържа файлове (снимки) от
10.02.2015 г., изготвени от камера, монтирана на АТМ-устройство № 8242, принадлежащо
на банката. Кадрите показват, че от устройството са извършени четири
транзакции, като при всяка са изтеглени пари, а двете лица, заснети по същото
време, е възможно да са подсъдимата Н.Л. и св.П.И..
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Изложената
фактическа обстановка бе изведена от съда, въз основа на следните доказателства
и доказателствени средства – справка-извлечение, издадена на 13.02.2015 г. от
„Първа инвестиционна банка“ АД, за извършени транзакции с кредитната карта на
пострадалия Н. за периода 01.02.2015 г. – 13.02.2015 г.(л.л.9 и 10 от ДП);
показания на свидетелите П.Н. и П.И., закрепени в протоколи за разпит на
свидетели (л.л.18-25 и от 30-35 от ДП); показания на св.А. Ю., закрепени в
протокол за разпит на свидетел (л.л.34 и 35 от ДП); справка за съдимост на
подсъдимата Л. (л.41 от ДП); протокол-заключение № 226 на вещо лице по
назначена съдебна техническа фото-портретна и идентификационна експертиза (л.л.
46-50 от ДП); писмо на „Уникредит Булбанк“ с изх.№ 16-001678 от 31.03.2015 г.
(л.51от ДП); протокол-заключение № 225 на вещо лице по назначена съдебна
техническа фото-портретна и идентификационна експертиза (л.л. 53-57 от ДП); писмо на „Уникредит Булбанк“ с изх.№ 0911-16-004296 от
11.11.2015 г. (л. 106 от ДП); протокол-заключение №
80 на вещо лице по назначена съдебна техническа експертиза (л.л. 99-104 от ДП);
писмо на „Първа инвестиционна банка“ АД с изх.№ 20-5307/1 от 06.11.2015 г.
(л.л.109 и 110 от ДП); декларация – съгласие по чл.62 ал.5 от ЗКИ (л.135 от
ДП); два броя писма от „Първа инвестиционна банка” с изх.№ И-30162 от
01.02.2016 г (л.л.114 и 115 от ДП); обяснения на подсъдимата Л., закрепени в
протокол за разпит на обвиняема от 11.05.2016 г. (л.л.154 и 155 от ДП); 3 бр.
веществени доказателства – 3 бр. CD-R, съдържащи записи от
охранителни камери (л.л.52, 60 и 98 от ДП).
Посочените
доказателства бяха анализирани от съда в тяхната съвкупност и поотделно и
ценени като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, а така също и
като изготвени и приобщени към доказателствения материал при спазване
изискванията на НПК. Съдът не кредитира като доказателства по делото,
приложените към досъдебното производство (л.л. 36-39 от ДП) два протокола от
дата 23.06.2015 г. Видно от съдържанието им, те отразяват проведено
процесуално-следствено действие „очна ставка“ между П.И. и Н.Л.. Към момента на
провеждане на това следствено действие подсъдимата Л. не е имала още качеството
на обвиняема, а е участвала в следственото действие като свидетел. Предвид
различния по обем процесуални права, които законодателят предоставя на
свидетеля и на обвиняемия, резултатите от това проведено следствено действие
нямат процесуална стойност, още повече, че Л., на 05.05.2015 г., е била разпитвана
като свидетел и са й разяснени правата по чл.121 ал.1 от НПК.
Съдът се съобрази с
обстоятелството, че подсъдимата признава фактите и обстоятелствата изложени в
обвинителния акт и не желае събиране на допълнителни доказателства за тях,
поради което не извърши допълнителни действия по събиране на други
доказателства относно фактологията на обвинителния акт. Съдът събра и
присъедини към делото само допълнителни доказателства и доказателствени
средства, касаещи обществената опасност на подсъдимата, а именно справка за
неприключилите наказателни производства, водени срещу подсъдимата (л.л.34-35 от
съдебното дело. Съдът обяви, че ще се ползва от самопризнанията на подсъдимата
при постановяването на присъдата си.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С
деянието си подсъдимата Н.П.Л. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 249 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК, тъй като за
периода от 09.02.2015г, до 10.02.2015г. в гр.Несебър, като извършител и като
„посредствен извършител”, чрез П.Д. ***, при условията на продължавано
престъпление, използвала платежен инструмент и данни за платежен инструмент -
кредитна карта с № *****, издадена от „Първа инвестиционна банка” АД, като
изтеглила суми, в общ размер на 1600 /хиляда и шестстотин /лева, без съгласието
на титуляра П.С.Н. ***.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява от обективна страна,
че подсъдимата, през посочения от прокуратурата период от време, лично и чрез
св.И., е извършила осем поредни тегления на парични суми от различни АТМ,
използвайки кредитна карта. Приложените по делото писмени доказателства
категорично установяват както размера на изтеглените суми, така и от чия сметка
те са били изтеглени. Видно от приложените по делото писмени доказателства, използваната
от подсъдимата кредитна карта принадлежи на пострадалия. Тази карта, се явява
платежен инструмент по смисъла на чл.93 т.24 от НК, защото съгласно §1 т.16 от
ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи, тя следва да се третира
като платежен инструмент, доколкото е
персонализирано устройство и набор от процедури, договорени между ползвателя на
платежната услуга (в конкретния случай – пострадалия Н.) и доставчика на
платежни услуги (в конкретния случай – Първа инвестиционна банка) и използвани
от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане.
Подсъдимата е използвала тази карта, доколкото посредством АТМ е подала до
обслужващата картата банка т.е. до доставчика на платежна услуга, осем поредни
платежни нареждания от името на титуляра на картата. Използването на платежния
инструмент от страна на подсъдимата е станало чрез използване на данни за този
инструмент, а именно ПИН-код, благодарение на който платежния инструмент може
да бъде задействан.
Видно
от показанията на пострадалия Н., а и от обясненията на подсъдимата, последната
не е имала разрешението на собственика на картата, да я ползва, както и да
тегли и свои получените по този начин парични суми.
Правилно Окръжна
прокуратура – Бургас е приела, че част от изпълнителните деяния на
престъплението, за което е обвинена подсъдимата, не са били извършени лично от
нея, а посредством извършителството на нейната дъщеря – св.И.. Правилно не е
била ангажирана наказателната отговорност на тази свидетелка, доколкото от
нейните показания, а и от обясненията на подсъдимата става ясно, че И. не е
подозирала, че кредитната карта, предоставена от майка й, всъщност е
собственост на друго лице. Свидетелката не е имала и възможност да научи
обратното, доколкото не е живяла в едно домакинство с подсъдимата и пострадалия
т.е. не е имала причина да не вярва на твърденията на майка си, че картата,
която й дава е нейна лична собственост. Следователно, правилно в обвинението е
посочено, че част от изпълнителните дейния на престъплението, са извършени чрез
посредственото извършителство на св.И., като същата, за тези си действия не
следва да носи наказателна отговорност.
Правилно
прокуратурата е приела, че престъплението е извършено в условията на продължавано
престъпление – всяко едно ползване на чуждия платежен инструмент и данните за
него от страна на подсъдимата, представлява самостоятелно престъпление по
чл.249 ал.1 от НК. Доколкото обаче, всяко едно от тези престъпни деяния е
извършено при еднородност на вината и при една и съща фактическа обстановка, а
всички те заедно са извършени през непродължителен период от време, налага се
извода, че последващите деяния, се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите, затова наказателната отговорност на подсъдимата следва да
бъде ангажирана за извършено продължавано престъпление по чл.249 ал.1 от НК.
Деянието е извършено
от подсъдимата с пряк умисъл. Л. е знаела, че използвана от нея кредитна карта
е собственост на пострадалия, както и че той не й е разрешавал да я използва,
респективно да тегли парични суми, нито пък да свои тези суми. Въпреки това,
подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние. Ето защо следва да се приеме,
че Л. е съзнавала обществено опасният характер на деянието си, предвиждала е и
е искала настъпването на обществено опасните му последици.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура,
стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин, влошени
междуличностни отношения с пострадалия Н..
ІІ. По наказанието :
Като обстоятелства,
смекчаващи отговорността на подсъдимата, съдът прецени чистото съдебно минало
на подсъдимата, добрите й характеристични данни и липсата на други наказателни
производства, водени срещу нея, а така също и изразеното от Л. съжаление за
извършеното престъпление, и желание да обезщети в кратки срокове пострадалия за
претърпените имуществени вреди. Съдът не отчете самопризнанията на подсъдимата
за смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставката за
разглеждане на делото по благоприятната за подсъдимите процедура по глава ХХVІІ
от НПК. Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, извън тези,
определили правната квалификация на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съобразно всички
индивидуализиращи отговорността на Л. обстоятелства, съобразявайки се с и обществената
й опасност, съдът прие, че следва да определи наказанието на подсъдимата по
правилата на чл. 54 от НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства.
Ръководен от горното
и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция, съдът на
основание чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 и чл. 54 от НК определи на подсъдимата
наказание лишаване от свобода в размер под средния, към минималния, определен
от закона, а именно – три години лишаване от свобода. Съобразно процедурата, по
която се развива и приключва наказателното производство в неговата съдебна
фаза, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и редуцира определеното
на Л. наказание с една трета. Така наложеното окончателно наказание в размер на
две години лишаване от свобода, бе отложено за изпълнение за изпитателен срок
от четири години, доколкото съдът прие, че целите на специалната и генерална
превенция ще се постигнат и без ефективно изтърпяване на наказанието, а и самата
подсъдима е с чисто съдебно минало.
С оглед разпоредбата
на чл.249 ал.1 от НК, предвиждаща кумулативно наказание глоба, съдът наложи на
подсъдимата Л. и наказание глоба в размер на 1600 лв. Размерът на това
наказание бе определен от съда, като се съобрази стойността на отнетото движимо
имущество от патримониума на пострадалия, както и имотното състояние на
подсъдимата.
Така определените
наказания съдът счита за справедливи и за съответстващи на обществената
опасност на подсъдимата и на извършеното от нея престъпление.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР – Бургас сумата от 130,31 лева за направените разноски по делото.
Съдът разпореди
веществените доказателства, приложени по делото, а именно 3 бр. CD-R
дискове, да се съхраняват заедно с делото.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
26.09.2016 г.
гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: