МОТИВИ
по нохд №96/09 год.:
С
обвинителен акт Окръжна прокуратура- Хасково е повдигнала обвинение против Ж.И.Ж.
***, че за времето от 7.ІV. до 10.ІV.2008
год. в с.Въгларово умишлено умъртвил Р. А. О., б.ж.
на същото село по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост-
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІ и ІІІ вр. чл.115 от НК.
Подсъдимият лично и чрез своя
защитник прави изявление, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по
реда на чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия, като заявява,
че се признава за виновен по така предявеното му обвинение, че признава всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да
не се събират доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие
самопризнанието му и всички събрани на досъдебното производство доказателства
да се ползуват при постановяване на присъдата.
Като
съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на
досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията
на чл.373 ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:
По фактическата обстановка:
Подс.Ж. /на 60 год./ бил отдавна
разведен със съпругата си и живеел сам в дома си в с.Въгларово,
община Хасково. По характер бил сприхав, избухлив, нерядко и агресивен.
Злоупотребявал с алкохол, като се води на отчет в ОДПЗС- Хасково от 2000 год. с
диагноза- „Вредна употреба на алкохол”, след като преди това в пероиода 1993- 2000 год. е бил трикратно настаняван за
лечение в същото болнично заведение. Не се ползувал с
добро име сред съселяните си, макар безработен и без доходи, не се хващал на
работа.
Пострадалият Р. А. О. /на 53
год./ бил пенсиониран поради заболяване- олигофрения- дебилност-
ІІ-ІІІ степен. Живеел сам също в с.Въгларово. По харектер бил кротък, безобиден, контактен, нисък и
физически много слаб.
От есента на 2007 год. двамата се
сприятелили и започнали редовно да се събират в дома на подсъдимия, за да пият
алкохол, който при това закупувал предимно пострадалият, защото редовно
получавал пенсия, а не отказвал и обща работа.
Една вечер в периода между 7.ІV. и 10.ІV.2008 год. двамата
както обикновено се събрали в дома на
подсъдимия, в стая на приземния етаж. Пострадалият донесъл бутилка ракия и риба,
която си пекли. Скоро били повлияни от изпития алкохол и пострадалият подразнил
подсъдимия с натяквания за причините за раздялата с бившата му съпруга.
Раздразнен, подс.Ж. му нанесъл силен удар с юмрук в
главата, в резултат на който пострадалият паднал на земята. Потекла му кръв,
започнал да хърка. Подсъдимият обаче не преустановил агресивното си поведение,
а извлякъл Орлинов навън, на двора /вече по тъмно/ и
го ударил с парче тухла отново по главата, според собствените му думи- „за да го
довърша”, при което била счупена стената на горната челюст вляво. Пострадалият
престанал да хърка и да мърда, но и с това интервенцията на Ж. не приключила-
той го хванал под мишниците и го закарал в плевнята, след коетосе
върнал в къщата и взел от избата на приземния етаж домакински сатър с дървена, стругована дръжка и застопорена с
бронзова втулка посичаща метална част, с режещ ръб, заоблен в двата края с
дължина 13,5 см /иззет и предявен като веществено доказателство по делото/, с
който предприел нанасянето на множество посичащи удари в областта на шията на
лежащия по гръб пострадал. С първите
удари била счупена и долната челюст на О., а вследствие на осъщественото при
това притискане на тялото били причинени съпътствуващи
счупвания на ребра. Всички тези наранявания били причинени прижизнено,
вследствие на което пострадалият е изпитвал изключително силни болки и
страдания с висока интензивност.
Най- после подсъдимият обърнал
тялото по корем и нанесъл множество последователни посечни
удари със сатъра в областта на шията и задната лява част на черепа, докато
постигнал принудително отделяне на главата от тялото на пострадалия.
Трупа подсъдимият оставил в
плевнята, а главата изхвърлил в двора- в къпинов храст до гаража. След като
тялото престояло така не по- малко от месец, Ж. преместил останките от тялото
/което при това се „разчекнало”/ в сандък в същата плевня.
За случилото се подсъдимият не
уведомил никого. Живеел от години сам, майка му била починала преди три години,
децата му не контактували с него, никой не дошъл да търси пострадалия.
По доказателствата:
Гореописаната, възприета от съда факктическа обстановка, която е и изложената по
обвинителния акт, се установява от събраните на досъдебното производство
доказателства, които пък на свой ред подкрепят самопризнанието на подсъдимия.
Така свидетелките З. И. и Й. Г.,
продавачки в хранителния магазин на РПК”******” в с.Въгларово
единодушно утвърждават, че пострадалият Р.О., когото отлично познават като
съселянин, бил постоянен клиент на магазина. Тъй като доходът му от пенсия по
болест бил редовен, двете не се притеснявали често да му дават хранителни стоки
на вересия /”със записване в тетрадката”/, още повече, че О. винаги си плащал
сметките в деня на получаването на пенсията. Обичайно това ставало на седмо
число от месеца. Така на 7. или 8.ІV.м.г., според
показанията на свид.И, О. си купил скумрия за печене,
хляб и вино, а след десетина минути се върнал и взел и бутилка мастика. Бил
просълзен, изглеждал притеснен. Свидетелката знаела, че този месец пенсиите ще
се раздават на 10- число поради отпуск на служителката, затова записала
покупката на пострадалия в тетрадката. Когато на 10.ІV
О се явил в магазина да си плати вересиите, двете продавачки се озадачили,
защото това не се било случвало. Разбрали, че пострадалият изобщо не се явил за
получаване на пенсията. Изчакали два- три дни и помолили кмета на селото- свид.В. П. да го потърси.
Свид.П. получил информация както от
двете продавачки, така и от раздавачката на пенсии, че О. не се е явил за
получаването й. Не го открил в дома му на края на селото, където живеел сам..
Знаейки какви близки има, проверил
дали не е в с.Конуш
при брат си, като се обадил на кметицата. Около 15 април свидетелят вече
сериозно се обезпокоил и заразпитвал съселяните, но никой не го бил виждал от
периода 4.- 6.април. На 22.ІV. свидетелят уведомил
полицията, че О. е изчезнал, като продължил да разпитва из селото за него.
Установил, че последната му покупка от магазина явно не била за сам човек,
както и че в последно време О. се среща почти ежедневно с подсъдимия Ж.. Вечер
двамата си пийвали в дома на последния. В същия смисъл са и показанията на свид.Х. Д.- съсед на подсъдимия. След още няколко дни свидетелят
бил потърсен от подс.Ж., който му заявил, че О. най-
вероятно е при друг свой брат- Х. в Хасково. По- късно се разбрало, че този
брат на пострадалия е в Гърция. В същото време обаче други жители на селото
споделили, че от около две седмици Ж. имал промяна в поведението си- обикновено
самоуверен, сега бил без настроение, потиснат.
На 11.VІ.2008 год. орган на
досъдебното производство е извършил оглед и претърсване и изземване в дома на
подсъдимия Ж. ***- дворно място с двуетажна жилищна сграда и втора, стопанска
постройка. При тези действия по разследването в дървен сандък в с размери 60 х
60 х 90 см, находящ се в стопанската постройка
са открити мумифицирани части от човешки труп, почти скелетиран,
като конкретните находки в сандъка, които са били иззети са: кост, наподобяваща
долната част на човешки череп /част от долна челюст/; торс- ребра с остатъци от
мека тъкан по тях, без дреха; коремна стена под формата на пергаментни люспи;
крака с остатъци от меки тъкани, кожа, сухожилия и мускули, обути в черни
чорапи с бяла плесен, шорти от хасе и тъмносин анцунг-
лявата подбедрица под глезена- натрошена на множество
отломки; скелетирани ръце- в ръкавите на зелена,
карирана, бархетна риза; лява лопатка и шийни
прешлени.
В същото помещение на пода, на
разстояние от около 2 м източно от сандъка е открита долна лява челюст, счупена
на две.
В двора зад жилищната постройка,
в храсти, северно от къщата на разстояние около 6 м от нея и 7м под прав ъгъл
от източната ограда на двора е бил открит скалп /горна част на череп с липсваща
част от долна челюст/, добре изсъхнал, с остатъци от коса и от мека тъкан по
него, остатък от долната, дясна половина на челюстта, счупена на нивото на
трети зъб и висяща свободно. В тилната област, на нивото на тилната изпъкналост
и под нея- добре очертани ръбове, встрани от които личат линейни, успоредни
посичания на костното вещество. В
предната стена на горната челюст, над трети зъб е установен фиксиран метален
щифт, навит в стената на челюстта.
В помещение в къщата, разположено
на южната й страна, в цилиндричен бидон в югозападния му ъгъл е открито и
иззето самоделно метално сечиво, наподбяващо сатър, а
от рафт в югоизточната част на помещението- ножче с алуминиева дръжка.
Съществено затруднение за
разследването е представлявало идентифицирането на човешките останки, намерени
в дома на подсъдимия и установяването, че същите принадлежат на изчезналия от
близо два месеца към този момент жител *** Р. А. О. Това обстоятелство е
установено по безспорен начин чрез заключение на съдебно- медицинска
експертиза/л.104 и сл. от Дсп/, на която е възложено
сравнително изследване на череп с приложена по делото медицинска документация
за лечение на долна челюст.
Свид.П, кмет на селото е заявил на
досъдебното производство, че преди около 2 години някакъв другоселец ударил О.
и му счупил долната челюст. Тогава свидетелят лично придружил пострадалия до
Лицево- челюстна хирургия в гр.Пловдив на ул.”Пещерско шосе” , където
последният претърпял операция и останал няколко дни в болницата.
На досъдебното производство е
приложена документиция от МБАЛ „Св.Георги”- Пловдив- Клиника по лицево-
челюстна хирургия и разпитана като свидетел А. Ж., асистент в клиниката. От
нейните показания се установява, че на 6.VІІ.2005 год. е бил приет Р. А. О. от
с.Въгларово, Хасковска област с диагноза- закрито
счупване на долна челюст вляво. Била направена диагностична рентгенова снимка,
а след това- интермаксиларна фиксация.
След операцията били направени още два броя контролни рентгенови снимки и
болният- изписан на 15.VІІ.2005 год. в добро общо състояние. Същото сочат и
приобщените медицински документи- л.106- 133 от Дсп/
Видно от оперативен протокол №797/7.VІІ.2005 год. – фиксацията
на челюстта е било осъществена чрез поставянето на по два винта на горна и
долна челюст.
Както се посочи по- горе- в
откритата в двора на подсъдимя горна част от човешки череп
е открит фиксиран метален щифт, навит в стената на челюстта.
При изготвяне заключението на горецитираната експертиза е било установено следното:
1/ При огледа на трупа е описана
наличната зъбна формула на черепа. Съпоставена със зъбната формула, установена
при рентгеновата ортопантография по повод лечението
на О. в клиниката в гр.Пловдив е налице пълно съвпдение
на двете зъбни формули.
2/ При сравнение на калуса от зараснало счупване в левия ъгъл на долната челюст
на намерения череп с рентгеновите снимки, направени при лечението на
пострадалия се констатира пълно съвпадение на локализацията на счупването-
начало, посока и край на фрактурната линия.
3/ При сравнение конфигурацията и
разположението на винта, навит в предната стена на лява горна челюст на
намерения череп с рентгеновите снимки за проведеното лечение на О. също се
констатира пълно съвпадение на вида, формата и размерите на винта и неговото
разположение спрямо анатомичния строеж на нормалния череп.
Пълното съвпадане на зъбната формула
като идентификационен признак е със съотношение 1: 100 000. Добавянето на два
допълнителни признака от категорията на т.нар. непостоянни, а именно- промяна в
анатомията в резултат на травма и на медицинска интервенция и манипулация са дали
основание на вещото лице, а и на съдебния състав да приеме, че намерения в
двора на подсъдимия череп с категоричност принадлежи на пострадалия Р. А. О..
Видно от
заключението на съдебно- медицинска експертиза на труп №110/л.140 и сл от Дсп/- при огледа и
аутопсията на трупа /по- точно- на неговите останки/ са констатирани:
Принудително отделена от трупа глава; посечни
наранявания на черепа в задна лява част и по основата на черепа; посечно нараняване и счупване на долна челюст; посечни наранявания на шийни
прешлени; посечни наранявания и отломъчно
счупване на костите на лявата подбедрица; счупване на
ребра двустранно; счупване на предна стена на левия горно- челюстен синус.
Установен е метален винт на горна челюст вляво от стара междучелюстна
фиксация по повод счупването на долна челюст.
Като
причина за смъртта се сочат- множество посечни
наранявания в областта на черепа, причинили открита черепно- мозъчна травма,
както и посечните наранявания в областта на шията,
довели до фактическа декапитация.
Според
заключението на последваща съдебно- медицинска експертиза №35 /л.173 и сл. от Дсп/- посечните наранявания на
черепа, шийните прешлени и тези на лявата подбедрица са причинени от действието на посечно оръжие със значителна маса и дръжка, даваща
възможност да се действува със замах, както и с достатъчно остър посечен ръб.
Разположението на всички посичания в областта на черепа и шията сочи, че са
били нанесени в положение- легнал по очи пострадал и надвесен над него
извършител. Всички посичания са били нанесени последователно, без прекъсване на
акта на посичанията
до отделянето на главата от тялото.
Посичанията на лявата подбедрица
са причинени допълнително в положение на тялото на пострадалия- легнал по гръб.
Счупването на долната челюст също е причинено в положение на тялото на
пострадалия- по гръб. Ребрата са счупени по механизъм на действие на твърд, тъп
предмет / удар с или притискане върху такъв предмет/.
Измененията на трупа в резултат
на продължителния разложителен процес затрудняват категоричното установяване на
причинените прижизнено наранявания, както и поредността на нанасянето им, но с голяма степен на
вероятност може да се поддържа, че прижизнени са-
травмите в лицевата част на черепа- счупване стената на лява горна челюст и
счупването чрез посичане на долна челюст, както и счупването на ребрата- в
условията на борба и притискане в областта на гръдната клетка. Смъртта е
причинена от комплекса посичания в тилната част на черепа, нанесен едноактно /в
смисъл- множество последователни удари без прекъсване/ до отделянето на главата
от тялото. Поради това логичен е извода, че една част от тях са насенесени приживе, а друга- след настъпването на смъртта.
Травмите в областта на лицето
/счупване на горна и долна челюст/ и гръдния кош /счупване на ребра/ несъмнено са причинили
болки и страдания с висока степен на интензивност. При серията тежки, посичащи
удари в тилната област на главата и в областта на шията, довели до отделянето
на главата от тялото, пострадалият неминуемо е бил изпаднал в безсъзнание, при
което не е могъл да изпитва болка. Разположението на множеството посичания – в
една плоскост- е индиция, че в момента на нанасянето
им пострадалият е бил обездвижен, най- верятно поради загубата на съзнание.
Комплексна съдебно- медицинска и трасологична експертиза /л.162 и сл. от Дсп/
след изследване на нараняванията на черепа, шийните
прешлени и тези на лявата подбедрица и на веществено
доказателство домакински сатър е установила пълно съвпадение на следите,
оставени от пробни посичания със сатъра върху медицински восък под ъгъл,
съвпадащ с ъгъла на посичане на костната пластина, със следите от отливъчен отпечатък на костта и то в произволно избран
участък от линията на посичането, което е дало основание на експертите да дадат
заключение, че посичанията, установени при
изследването на трупаса направени с иззетия при
огледа на местопроизшествието домакински сатър.
Според заключението на съдебно-
психиатричната експертиза / л.90 и сл. от Дсп/ -
подсъдимият се води на диспансерен отчет с диагноза- Алкохолна болест. Вредна
употреба на алкохол. Не страда от психическо заболяване, по време на извършване
на деянието е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи. Могъл е да възприема правилно обективната действителност и да
интерпретира фактите, имащи значение по делото, да дава достоверни показания,
да участвува в съдебен процес, евентуално да изтърпява наказание. Не се налага
прилагането на принудителни медицински мерки.
Обективна страна на деянието:
Така
възприетата фактическа обстановка дава основание по делото да се приеме, че от
обективна страна подсъдимият е извършил деянието,
в което е обвинен- за времето между 7.ІV. и 10.ІV.2008 год. в с.Въгларово,
Хасковска област умъртвил Р. А. О, б.ж. на същото село, нанасяйки му множество посичащи
удари с домакински сатър в област на долната челюст, шията и задната част на
черепа главата с достатъчна сила и интензивност, докато постигнал фактическа декапитация- отделяне на главата от тялото.
Конкретно авторството на деянието
е извън всяко съмнение- в тази насока самопризнанията на подсъдимия, направени
и на досъдебното производство пред съдия, и на съдебното следствие
кореспондират с многобройни и разнообразни други доказателства- намирането на тялото и главата на
пострадалия, както и на сатъра- оръжие на престъплението на различни места в дома
му, заключението на комплексната
медицинско- трасологическа експертиза че
констатираните наранявания са могли да бъдат причинени от същия сатър и пр.
Необходими са две уточнения-
въпреки изтеклия значителен период от време от умъртвяването на пстрдалия до разкриване на деянието и откриването на
останките от трупа- идентификацията на самоличността на пострадалия също е
установена по категоричен начин.
Точното време на извършване на
престъплението при дадените конкретни обстоятелства и фактическа обстановка не
би могло да се установи и посочи от обвинението по- конкретно, освен, както е
по обвинителния акт- в периода между 7.ІV. и
10.ІV2008 год. Причините затова са много- и пострадал и подсъдим живеят напълно
самотно, нямали са близки роднини /семейство в тесния смисъл на думата-
съпрузи, деца, изобщо други членове на домакинството/, контактували са редовно само
помежду си, но не и с други свои съселяни, деянието е извършено в къща на края
на селото със сравнително голям двор, т.е. отдалечена от съседи, липсата на
други присъствуващи на инцидента между двамата.
Правилно при това положение обвинението стъпва на два безспорно установени по
делото факта- на 7.ІV. пострадалият за последен път е
пазарувал от магазина при свид.З. И, когато е и бил
видян за последен път от свой съселянин освен подсъдимия, а на 10.ІV. не се е явил за получаване на пенсията си.
Субективна страна на деянието:
По-нататък съдът напълно споделя
тезата на експертите, че теслата като оръдие за нанасяне на посичащи
наранявания се характеризира наистина със сравнително лека и малка метална част
и съвсем къса дръжка, която не може да изиграе ролята на нужното за удар с
голяма сила дълго рамо. Обективната необходимост от широк замах, за постигане
на констатираната голяма сила на ударите навежда на извода, че най-вероятната
позиция на подсъдимия и пострадалия е била- нападател, разположен задно-
странично спрямо жертвата. Същият се подкрепя и от липсата на защитни
наранявания.
Не на последно място самите
обяснения на подсъдимия за обстоятелствата, при които пострадалият го бил
нападнал и поради които е могъл у него
да се породи основателен страх за живота му, се преценяват като недостоверни.
Наистина темата за разговор е била неприятна и конфликтна- обвинения в
извънбрачна връзка, но двамата са се познавали отлично, от доста години, през
които са били приятелски настроени един към друг. Ето защо по-нормално е да са
се опитали да поговорят по-спокойно.Съмненията за връзка на Я. с Д не са
връхлетели П внезапно и преди малко, тъкмо обратното, налице са убедителни
доказателства, че са му били споделяни от неколцина негови близки и то поне от
няколко месеца насам, така че той едва ли е бил в състояние на чак толкова
силно раздразнение. Поради това недостоверно е
да е изпаднал в силна, необуздана ярост и да е имал неконтролируемо
поведение. Освен това пострадалият се е намирал на напълно непознато,
непривично за него място, където едва ли би се решил да нападне подсъдимия с
цел да го убие- нито е знаел разположението на мазето, дали наблизо няма да се
окажат хора, дали ще намери подходящо оръдие, с което да го нападне и пр.
При гореизложените аргументи
съдът отхвърля тезата на подсъдимия, че е действал в условията на неизбежна
отбрана.
По отношение формата на вината
и мотива за престъплението:
От субективна страна деянието е
извършено при пряк, внезапен умисъл. Деецът е осъзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите вредни последици и е искал настъпването им.
Умисълът е внезапен, тъй като е възникнал в хода на разговор между двамата. По
делото няма никакви данни, въз основа на които да се приеме, че е налице
предумисъл - подготовка, обмисляне на начин, място, време на извършване, няма и
някаква конкретна причина- стар конфликт и пр.
Горепосоченото е във връзка и с мотива
за извършване на престъплението. От една страна- подсъдимият е сприхав,
избухлив и агресивен по характер. На второ място от значение е и заболяването
му- Вредна употреба на алкохол. Несъмнено е налице и незачитане на човешкия
живот, пренебрлежително отношение както към
останалите членове на обществото, така и към закона и правовия ред.
Досежно правната квалификация:
Съдът сподели изцяло правната квалификация,
дадена по обвинителния акт- убийство, извършено по особено мъчителен за убития
начин и с особена жестокост- престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл.ІІІ от НК. Тези квалифициращи признаци съдът намери
за доказани след съвкупна преценка на- вида на ползуваното
оръдие за извършване на деянието, броя и силата на нанесените удари, тяхната
насоченост, установените обективни находки- наранявания и заключенията на
назначените съдебно- медицински експертизи по въпросите за причината за
смъртта, за взаимното разположение извършител- пострадал и за това кои наранявания са причинени прижизнено.
Трайно възприет и безспорен в
съдебната практика и доктрина принцип в наказателното право е, че за
субективното отношение на дееца съдим по обективните му действия, а за
последните- по установените обективни находки. Ето защо съдът се опира преди
всичко на заключенията на съдебно- медицинските и комплексната съдебно-
медицинска- трасологическа експертизи
По отношение на квалификацията
„по особено мъчителен за учития начин”:
Събрани са доказателства затова,
че причинени прижизнено и преди пострадалия за загуби
съзнание, а с това и способността да усеща и изпитва болка, са най- малкото:
травмите в лицевата част на черепа- счупване стената на лява горна челюст и
счупването чрез посичане на долна челюст, както и счупването на ребрата- в
условията на борба и притискане в областта на гръдната клетка. Същите несъмнено
са причинили болка и мъчителни изживявания с висока степен на интензивност,
тежки предсмъртни мъки.
По отношение на квалифициращия
признак „с особена жестокост”:
Трайно възприет и безспорен в
съдебната практика и доктрина принцип в наказателното право е, че за
субективното отношение на дееца съдим по обективните му действия, а за
последните- по установените обективни находки.
От съществено значение са
следните факти: използуваното оръдие, самоделен
домакински сатър, дава възможност за нанасяне с голям замах, а следователно и с
голяма сила на посичащи удари несъмнено годни да причинят смърт. Употребена е
изключителна сила. Нанесени са множество удари значителен брой удари- вероятно
няколко десетки, докато се постигне фактическата декапитация
на пострадалия. Впрочем факта на обезглавяването му и то след настъпването на
смъртта, т.е.- напълно безмислено е достатъчно, за да
обоснове особената жестокост в действията на подсъдимия. За пълнота на
изложението следва все пак да се добавят- посечни наранявания на черепа в задна лява част и по
основата на черепа; посечно нараняване и счупване на
долна челюст; посечни наранявания и отломъчно счупване на костите на лявата подбедрица;
счупване на ребра двустранно; счупване на предна стена на левия горно- челюстен
синус- всички ярка илюстрация на едно ожесточение, довело до интензивност на
дейността на дееца, нахдвърлящо необходимото, за да
се постигне умъртвяване. Впрочем тази дейност много добре кореспондира с
данните за личността на подсъдимия- сприхав, избухлив, агресивен.
Предвид гореизложеното
подсъдимият беше признат за виновен в престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 предл.ІІ и ІІІ от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието, което да бъде наложено с оглед постигането на целите по
чл.36 НК, съдът взе предвид следното:
Предвид провеждането на съкратено
съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК- чл.370 и сл. и по- конкретно
при условията на чл.371 ал.1 т.2 от същия, съдът е длъжен да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК и да наложи на подсъдимия предвиденото от закона наказане- в случая „Лишаване от свобода” под предвидения от
закона минимум, който е за срок от 15 години.
Смекчаващи обстоятелства по
отношение вината на подсъдимия са- чистото съдебно минало, самопризнанието и
изразеното съжаление за стореното.
Подсъдимият Ж. няма добри характеристични данни. Макар да не е все още пенсионер, не работи, не е
трудово активен и както изтъкнат свидетелите- негови съселяни- не „се хваща” на
работа. Разведен, отдавна не поддържа отношения с двте
си деца. По характер избухлив, агресивен, место създавал проблеми на съселяните
си, най –вече като им искал да му услужат с пари.
Конкретното деяние се характезирира със степен на обществена опасност, по- висока
в сравнение с други престъпни деяния от същия вид най- вече заради поведението
му след извършване на убийството. Ж. не уведомява никого, оставя трупа повече
от един месец укрит в плевнята, а главата изхвърля в храсти на двора си,
възползувайки се от отлично известния му факт, че пострадалият О. също като
него няма близки, живее самотно и никой няма дасе
поинтересува от съдбата му. След това
предприема действия за още по- сигурното скриване на останките от тялото- като
ги прибира в сандък в плевнята си. С всичко това неимоверно е затруднено
идентифицирането на жертвата, а с това и цялостната дейност по разкриване на
обективната истина. Така въпреки проявеното ожесточение в момента на умъртвянанет, непосредствено след това той предприема
многобройни, хладнокръвни и добре обмислени и организирани действия за
прикриване на деянието си и на следите от него.
Предвид всички така обсъдени
обстоятелства, съдът прие, че по делото е налице предвес
на отегчаващите обстоятелства, поради което няма основание да наложи
наказанието „Лишаване от свобода” в
размер, който да е значително под минималния предвиден, а такмо
обратното. Ето защо с цел постигане целите на генералната и индивидуалната
превенция, макар в условията на съкратеното съдебно следствие същите да са
твърде условни, наложи на подсъдимия размер на наказанието от 14 години.
Тук е мястото да се обсъди
възможността за провеждане на съкратено съдебно следствие по настоящото дело
предвид настъпилите междувременно изменения в НК и НПК, обнародвани на 10.ІV.2009 год.
Отнася се за въвеждането на новия
чл.369а от НПК с §64 т.5 от ПЗР на ЗИД на НК, обн. В
ДВ бр.27 от 10.ІV.2009 год., съгласно който съкратено
съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка
телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние- следователно вкл.
по обвинения по чл.116 от НК.
По отношение на тази разпоредба в §70 от ПЗР на ЗИД на НК не е посочено изрично
кога влиза в сила в сила, слдователно това става в
срок три дни след обнародването й- считано от 14.ІV2009 год.
Настоящото дело беше насрочено за
предварително изслушване на базата на самопризнание на подсъдимия, направено
при разпит пред съдия на досъдебното производство, което се подкрепя от
останалите доказателства, събрани на същото, с Разпореждане на съдията-
докладчик от 9.ІV.2009 год. Същевременно обаче
разпоредбата на §65 от ПЗР на ЗИД на НК предвижда, че „по неприключилите
дела, по които съдът е взел решение за провеждане на предварително изслушване
по чл.372 ал.4 от НПК, се прилага досегашния ред за определяне на наказанието
по чл.373 ал.2”.
В настоящия случай
предварителното изслушване е именно по реда на чл.372 ал.4 от НПК, поради което
съдът прие, че няма пречка за разглеждане на делото по този ред.
С оглед вида и размера на така
наложеното наказание същото следва да се изтърпи ефективно, като предвид
разпоредбите на ЗИНН беше определен първоначален “строг” режим на изтърпяване.
В заключение следва да се изтъкне, че по
делото няма предявени граждански искове, а и няма пострадали от престъплението,
тъй като единствените роднини на пострадалия са двама братя и племенници,
наследници на трети, покоен негов брат, които не попадат в кръга от лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди от престъпление.
Съобразно
така приетото по делото на подсъдимия се възложиха разноските по делото.
Мотивиран от изложеното
съдът постанови присъдата си.
Председател:
Съдия: