Решение по дело №531/2021 на Административен съд - Пазарджик

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№613/20.7.2021г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

СЪДИЯ        :  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР :  АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело  №531 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 92, ал. 14 от Закона за гражданската регистрация.

 

2. Образувано е по Жалба на И.С.Ш., ЕГН **********,***Х.П.Т.” № 17, с посочен съдебен адрес ***, адв. И.Ц., против Заповед № 392 от 04.03.2021 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е заличена регистрацията на жалбоподателя по постоянен и настоящ адрес ***Х.П.Т.” №17.

 

3. Твърди се, че жалбоподателя живее от дълги години в имота, намиращ се в Пазарджик, ул. “Х.П.Т.” № 17, който е бил собствен на неговия дядо П.Д. Ш.. Сочи, че имотът, представляващ къща с приземен и втори етаж е бил дарен на сестрата на жалбоподателя П.С.И., като дарителя П.Ш. е запазил за себе си, пожизнено право на ползване. Със съгласието на дядо си, а след извършване на дарението и със съгласието на сестра си, жалбоподателя е ползвал две стаи от втория етаж на къщата. Твърди се, че жалбоподателя понастоящем работи в чужбина, но често се прибира България и тогава живее в тази къща.

Сочи се, че оспорената заповед не е била връчена на нейния адресат, който не е бил уведомен и за извършената преди това проверка.

Искането е заповедта да бъде отменена, като постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се присъждане на сторените разноски по производството.

 

4. Кмет на Община Пазарджик, в представен по делото писмен отговор е на становище, че жалбата е неоснователна.

Сочи се, че жалбоподателят е регистриран след подаване на заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес на 01.02.2012 г. в жилището на сестра си П.С.И. с административен адрес  град Пазарджик, ул. „***“ №***. На 29.01.2021 г., И. е поискала, Ш. да бъде дерегистриран от този адрес. Била е извършена проверка, като въз основа на установените данни е издадена процесната заповед с която е заличена регистрацията на жалбоподателя по постоянен и настоящ адрес ***Х.П.Т.” №17. Поддържа се, че между И.Ш. и Петя И. е налице материално правен спор за определяне правото на ползване и собственост на недвижимия имот, който не е може да бъде разрешаван от общинска администрация.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. Жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. До Кмета на Община Пазарджик е било отправено Искане по чл. 99б от ЗГР, вх. № ГРА.3003-1 от 29.01.2021 г. от П.С.И., като молбата е била, да бъде прекратена регистрацията на И. ***.

Към искането е приложен нотариален акт № 146, том V, рег. № 10163, нот. дело № 810/2006г. от 22.12.2006г., на нотариус Дъбова с рег. № 422, с който е извършена сделка за дарение, по силата на която П.Д. Ш. дарява на П.С.И., застроено дворно място с площ от 228 м², съставляващо част от поземлен имот №5824, означено като УПИ IV-5824 в квартал 436 по плана на гр.Пазарджик, с административен адрес ул. „Х.П.Т.“ № 17, заедно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, със застроена на площ от 65м² и всички подобрения в имота, като дарителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване дарения имот.

7. Със Заповед № 286 от 08.02.2021 г., Кмета на Община Пазарджик е назначил нарочна комисия от служители в общинска администрация и служители в Районно управление Пазарджик към ОДМВР, Пазарджик.

От член на комисията инсп. Ш. е съставена Докладна записка № 181800-2665 от 17.02.2021г.,  в която е посочено, че на 15.02.2021 г. съвместно с мл. инспектор М.К. са посетили адреса в гр. Пазарджик, ул. „Х.П.Т.” №17, като И.Ш. не е бил открит. Описано е, че по данни на заявителката Петя И., брат ѝ преди няколко години се е изнесъл от жилището и не живее на адреса.

Сочи се, че при извършената справка в система „АИС-БДС” е установено, че И.С.Ш. има постоянен и настоящ в гр. Пазарджик, ул. „Х.П.Т.”№17.  Друг официален адрес на лицето не е установен.

От комисията е съставен Протокол от 23.02.2021 г., в който е посочено, че при извършена справка е установено, че И.С. Шуман е в родствена връзка по съребрена линия (брат) с П.С.И., собственик на имота по нотариален акт от 2006 г., както и че И.Ш., не е регистриран като собственик или ползвател на недвижимия имот в град Пазарджик на ул. “Х.П.Т.” №17.

Според комисията, И.Ш.  нарушава чл. 99, ал. 1 от ЗГР, съобразно който, всяко лице е длъжно в срок до 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. 

Комисията е предложила на Кмета на Община Пазарджик да издаде заповед за заличаване на адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес *** на И.С.Ш..

Приложени са справки от общинска администрация, според които собственик на имот, ***“ № 35, гр. Пазарджик са К.М.Ш., П.С.И., Д.С.Ш. и И.С.Ш..

 

8. В тази хронологична последователност е издадена процесната Заповед № 392 от 04.03.2021 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е заличена регистрацията на жалбоподателя по постоянен и настоящ адрес ***Х.П.Т.” №17.

 

IV. За правото:

 

9. Съобразно чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР, постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, като всяко лице може да има само един постоянен адрес.

Според чл. 94, ал. 1 от ЗГР, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, като всяко лице може да има само един постоянен адрес, а според чл. 94, ал. 3 от ЗГР, настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. Съобразно чл. 99, ал. 1 от ЗГР, всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Според чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗГР, български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес – държавата, в която живее, пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес, като според чл. 97, ал. 3 от ЗГР, български гражданин, живеещ в чужбина, може да заяви постоянен и настоящ адрес пред органите по чл. 92, ал. 1, включително и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина.

 

14. В чл. 99б, ал. 1 от ЗГР, при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Съобразно чл. 99б, ал. 3 от ЗГР, в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено „Гражданска регистрация и административно обслужване“ на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението.

 

15. В рамките на цитираната национална,  норматива уредба, следва да се съобразят следните факти :

В случая няма спор, че регистрацията на жалбоподателя по постоянен и настоящ адрес ***Х.П.Т.” №17, като същата е извършена в съответствие с изискванията на чл. 92 от ЗГР. Несъмнено е също така, че жилището, намиращо се на посочения административен адрес е собствено на сестрата на жалбоподателя П.С.И., а правото на ползване на имота е в патримониума на неговия дядо П.Д. Ш..

 

16. Не се спори и не се твърди, че с оглед регистрацията по настоящ адрес на жалбоподателя, не са налице нарушения на чл. 99а, относно броя на лицата регистрирани на адреса и на чл. 99, ал. 4 от ЗГР, доколкото не се твърди и не се установява, сградата намираща се на адреса да е хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон.

 

17. Описаните данни в предходния раздел на настоящото решение, налагат да се приеме, че И.Ш., живее постоянно извън границите на Република България, тоест в чужбина. Това се сочи и от самия жалбоподател, като се пояснява, че в имота той пребивава само когато се завръща в България. Несъмнено е също така, че в хода на извършваната проверка по чл. 99б от ЗГР, служители на РУ Пазарджик, към ОДМВР, Пазарджик не са открили И. ***Х.П.Т.” №17 и са установили, че той не живее на този административен адрес.

Всички тези данни, които не се оспориха по делото и не се представиха доказателства за нещо различно от приетото за установено, налагат да се приеме, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си по чл. 99, ал. 1 от ЗГР, във връзка с чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗГР, да заяви за настоящ адрес държавата, в която живее.

 

18. Крайният извод при това положение е, че административния акт е постановен от снабдения с правомощията за това административен орган, като властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Препращането към протокола с констатациите на нарочно назначената комисия е достатъчно, за да се приеме, че мотивите за постановяване на административния акт, са именно съображенията изложени в същия този протокол. Не се констатира да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Оспорената заповед обаче е постановена в съответствие с материалния закон, доколкото в хода на административната процедура са установени данни за извършено от жалбоподателя нарушение на материалното правило за поведение, възведено в чл. 99, ал. 1 от ЗГР, което е годно правно основание за постановения от административния орган резултат.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.С.Ш., ЕГН **********,***Х.П.Т.” № 17, с посочен съдебен адрес ***, адв. И.Ц., против Заповед № 392 от 04.03.2021 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е заличена регистрацията на жалбоподателя по постоянен и настоящ адрес ***Х.П.Т.” №17.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.             

 

Административен съдия : /п/