№ 531
гр. София , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000504177 по описа за 2020 година
С решение от 18.09.2020 г. по гр. д. № 61/2020 г., ОС Монтана,
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Ц. Я. Ц. на основание чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ сумата 4000 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, от обвинение в извършване на престъпление,
производството по което е прекратено, и от „задържане под стража“, ведно
със законната лихва от 13.04.2016 г. до окончателното изпащане на вземането
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 4000 лв. до пълния
предявен размер от 40 000 лв.
Срещу решението, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба
от Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че присъденият размер е завишен,
тъй като съдът не е взел предвид, че се касае до фактическа и правна
сложност на наказателното производство, че същото се е развило в разумен
срок и само в досъдебна фаза, че задържането под стража не е било
продължително. Подчертава, че съдът се е позовал на показания, които не са с
висока степен на достоверност, както и че няма убедителни доказателства за
търпените неимуществени вреди относно контактите и засегнатото добро име
на ищеца. Претендира да се намали обезщетението, като въвежда възражение
1
за изтекла давност по отношение на претенцията за законна лихва.
От страна на Ц. Я. Ц., ищец в първоинстанционното производство, е
депозирана насрещна въззивна жалба срещу решението, в частта, в която
искът е отхвърлен частично за сумата над 4000 лв. до 40 000 лв. Изтъква се,
че обвинението е било за тежко престъпление, че се е отразило на психиката
и здравето на ищеца (вкл. на затруднения в зачеване на дете), че той тежко
преживял факта, че процесното обвинение изложило на стрес и жената, с
която живеел, че задържането под стража е било продължително (3 месеца и
19 дни), че лично е участвал в процесуалните действия в хода на
продължилото 1 г. и 11 месеца преследване. Моли да се присъди още сумата
от 35 000 лв. и разноски.
Постъпил е писмен отговор срещу жалбата на прокуратурата от Ц.Ц., в
който са изложени възражения.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Ищецът Ц. Я. Ц. твърди, че на 20.05.2014 г. срещу него било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 321 НК (участие в
организирана престъпна група), което спрямо него било прекратено поради
недоказаност на обвинението (с определение влязло в сила на 13.04.2016 г.).
Твърди, че бил задържан под стража като мярка за неотклонение за 150 дни.
Поддържа, че претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение,
тъй като бил лишен от възможност да работи, да помага на родителите си,
злепоставен бил в обществото, отразило се в негативен аспект на
психическото и здравословното му състояние. Претендира от ответника
обезщетение в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от 28.11.2016
г., както и разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска като недоказан и по
размер. Сочи, че задържането под стража е определено с акт на съда, което
2
налага извод, че не само прокуратурата е отговорна за евентуални вреди.
Твърди, че няма данни дали определението за прекратяване е влязло в сила,
както и че преследването е протекло в разумни срокове.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че производството, по което
срещу ищеца Ц. е повдигнато обвинение по чл. 321 НК „участие в
организирана престъпна група“ (за което е предвидено наказание лишаване от
свобода до 10 години), е образувано на 20.05.2014 г., когато той е бил
задържан, като общо престоят му в арестите е бил за времето от 22.05.2014 г.
до 23.05.2014 г. и 30.05.2014 до 16.09.2014 г. Няма спор понастоящем, че
наказателното производство след частични прекратявания и отмяна на
актовете за това, е било окончателно прекратено спрямо ищеца с влязъл в
сила акт на 13.04.2016 г. – л. 13, или същото е продължило почти 1 години и
11 месеца.
Разпитана като свидетел е Е. Е. Р., в интимна връзка с ищеца Ц. от 2015
г., съжителстваща на семейни начала с него от 2016 г. Същата твърди, че
хората страняли от него, защото бил задържан в ареста като престъпник. Той
се тревожел затова, как ще има дете ако пак го задържат. Тъй като близо
година опитвали за дете и тръгнали по доктори те му казвали, че е на
психическа основа и трябва да се отпусне. Първоначално тя го познавала като
добър, весел човек, а когато започнали да излизат той бил друг – мълчал,
гледал в една точка, бил в един вечен страх, не искал да ходи по заведения,
искал да ходи в парка, не искал да е между хора, притеснявала се да не дойде
някой да го задържи. За това, че бил задържан хората го избягвали.
Свидетелката разказва, че колеги в завода, в който работели, коментирали, че
тя няма работа с него, след като той е бил в ареста и че не ги интересува какъв
е щом е бил там.
Св. Д. Д. Я., майка на ищеца, на свой ред разказва, че той бил арестуван
пред магазина, като бил проснат на земята. Тя го посещавала в ареста, където
той плачел, разпитвал за цялото семейство, притеснявал се, защото знаел, че
родителите му имали здравословни проблеми, страхувал се, че ще влезе в
3
затвора и повтарял, че не е виновен. Преди събитията общувал с всички, а
след това не искал да излиза, стоял си в къщи, притеснявал се да не му се
присмиват и да не го одумват. Започнал да пие лекарства за „кръвно“
(валидол по негови обяснения – л. 131), което започнал да вдига след като
излезнал от ареста – първо се самолекувал, после ходил на лекар. В
отношението на хората към него имало промяна, гледали го с други очи,
мислели, че той е виновен и нещо е направил, някои вярвали в това, но пред
нея не говорели. Разказва, че не е прекъсвал трудовия си договор.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
И двете страни по делото, подали въззивни жалби, оспорват размера на
присъденото обезщетение, определено от първоинстанционният съд по чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, като пред настоящата инстанция няма спор за това, че
се касае до незаконно обвинение поради прекратяване на производството с
оглед недоказаност на обвинението срещу ищеца. С оглед последното и на
основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. (Предмет на обсъждане в настоящото производство са
само неимуществените вреди, тъй като няма жалба в частта, в която с
решението на ОС е отхвърлен иска за обезщетяване на имуществените вреди).
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, свързани с воденото срещу него наказателно преследване. Вярно е, че
при всички случаи честта и достойнството на всяко лице, което е предмет на
наказателно преследване в някаква степен се явяват засегнати - в практиката
на ВКС е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди. (Решение № 991/06 г., решение
№ 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). В
конкретния случай обемът на тези вреди следва да бъде изследван чрез
събраните в процеса доказателства. От гласните такива е видно, че ищецът Ц.
се променил, затворил се, започнал да страни от хората, чувствал се одумван,
бил притеснен, че може да влезне в затвора, макар че бил невинен, тревожел
се за близките си и как им се отразява неговото задържане в ареста, плачел.
4
Съдът кредитира показанията на двете свидетелски, като не намира
основания да ги изключи от доказателствения материал – вярно е, че същите
са в близки отношения с ищеца, но обясненията им са логични,
последователни, детайлни, взаимно си кореспондират, не са опровергани от
други данни по делото, дадени са при условията на чл. 290 НК. От същите с
категоричност се установява, че ищецът се променил, ограничил контактите
си, избягвал обществени и социални контакти, тъй като се опасявал, че е
обект на коментари. Такива в действителност е имало в средите, в които се е
движел – св. Р. разказва, за такива на работното им място, а св. Я. също знае
за подобни обсъждания. В същото време се установява, че именно към края
на наказателното преследване ищецът е създал връзка със св. Р., която
преминала в съвместно съжителство – сочения факт установява, че
негативното обществено мнение не е било повсеместно и необратимо
формирано, същото не е попречило на свидетелката да създаде трайни
емоционални отношения с ищеца.
Твърденията във въззивната жалба, че преживеният стрес се отразил на
плановете на ищеца за деца, от една страна е изцяло неподкрепено с
убедителни медицински доказателства, от друга е извън предмета на
обсъждане, тъй като не е въведено надлежно в процеса чрез позоваване на
този факт в исковата молба.
Няма убедителни доказателства за трайно и значимо влошаване на
здравословното състояние на ищеца по време и след наказателното
преследване. Не се установява чрез СМЕ или по друг надлежен начин, че
между стресовите събития и вероятни хипертонични кризи е налице
причинно-следствена връзка. Данните сочат, че дори и той да е имал
проблеми с кръвното налягане те са били регулирани с общодостъпни и леки
по характер медикаменти (валидол).
В случая наказателното преследване не е превишило разумния срок и е
приключило в рамките на по-малко от две години. Следва да се отчете обаче,
че соченият срок касае само досъдебна фаза и не се е стигнало до съдебно
дирене след повдигане на обвинителен акт. В същото време трябва да бъде
подчертано, че особена тежест на търпените вреди безспорно е дала
предприетата по отношение на лицето мярка за неотклонение задържане под
5
стража, която е продължила в един не малък период от 3 месеца и 19 дни.
Отчитайки факта, че спрямо ищеца няма данни за други производства,
задържания, образувани преписки и пр., съдът намира, че се касае до
стресово събитие със завишена степен на проява. Съдебната практика
нееднократно е приемала (напр. Решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. №
5805/2013 г., Решение № 163 от 1.07.2016 г. по гр.д. № 411/2016 г., решение
№ 251/21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г.), че интензитетът на търпени вреди
е намален, ако лицето вече е имало прояви, свързани с наказателно
преследване, и обратно – тежестта на неимуществените щети е значително по-
голяма, ако обвиняемия инцидентно е бил участник в наказателно
производство. За посочения период на задържане лицето е било с ограничени
права на придвижване и на контакти с близките си, неминуемо е бил поставен
в необичайни стресови условия за живот, които са провокирали у него
притеснения, дали ефект и в последващите му възприятия – показанията
сочат, че при ищеца е останал страх и тревога от друго бъдещо задържане и
последиците от него.
При тези данни настоящият състав приема, че определеното от
първоинстанционният съд обезщетение следва да бъде завишено от 4 000 лв.
на 6 000 лв. Този размер се определя с оглед принципа на справедливост в чл.
52 ЗЗД, реално установените негативни емоции, които ищецът е претърпял,
възрастта му към този момент, страха от осъждане, социалната изолация,
сложилото се в част от обкръжението му негативно отношение и съмнения в
неговата вина, преживените притеснения, опасения и тревоги. От друга
страна следва да се отчете липсата на доказателства за установени с
медицински документи тежки или трайни психическите или здравословните
проблеми. Сочената сума е съобразена с икономическата среда, който
критерий е само един от относимите фактори. Сумата е в съответствие и с
обичайните разрешения давани в актове на съдилищата по подобни казуси.
Предвид изложеното решението на СГС следва да бъде отменено в
частта, в която искът за разликата над 4000 лв. е отхвърлен и да се присъди
допълнително сумата от 2000 лв. (до пълен размер от 6000 лв.). Лихва върху
това обезщетение следва да се присъди от 13.05.2017 г., съобразно
уточнението в молба от 1.02.2012 г. пред настоящата инстанция. Оплакването
на Прокуратурата за изтекла погасителна давност, като въведено едва с
6
въззивната жалба, следва да се остави без разглеждане, като преклудирано,
тъй като подобно възражение не се съдържа в писмения отговор по чл. 130
ГПК.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя-ищец се следват разноски
от 5 лв. като такса, а 370 лв. - в полза на пълномощника адв. А. на основание
чл. 38 ЗА.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 18.09.2020 г. по гр. д. № 61/2020 г., ОС Монтана,
в частта, в която се отхвърля иска на Ц. Я. Ц. срещу Прокуратурата на РБ с
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, за разликата над сумата 4000 лв.
до сумата от 6000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати Ц. Я. Ц., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ, допълнително
сумата от 2000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
обвинение в извършване на престъпление, производството по което е
прекратено, и от „задържане под стража“, ведно със законната лихва от
13.05.2017 г. до окончателното изпащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Ц. Я. Ц. разноски в
размер на 5 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адв. Л. К. А.
възнаграждение в размер на 370 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8