Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
гр. Елена, 31.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на десети март две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 308
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
432 от Кодекса за застраховането.
Постъпила е искова молба от адв. Х.К.,
действащ в качеството на пълномощник на Ц.С.Д. ***, против З.Д.„Б.И.” АД гр.
София, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.. В същата се твърди, че на 16.05.2019
г. около 08.30 часа на път ІІ-53 при км. 43+100 в Община Елена водачът С.Х.Д.
при управление на МПС - лек автомобил „Ауди
Ищцата Ц.С.Д. моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника З.Д.„Б.И.” АД гр. София, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., да й заплати сумата 3500.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинените й от ПТП
телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019 г. -
датата на ПТП до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по
делото.
С допълнителна молба е уточнена
първоначалната такава, като е посочено, че ответникът З.Д.„Б.И.” АД е отказал
да изплати обезщетение на ищцата Ц.С.Д., след като същата предявила претенция
на 13.06.2019 г.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника З.Д.„Б.И.” АД гр.
София, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез адв. В.Ш.. В същия се твърди, че
предявеният иск е допустим, но е изцяло неоснователен. Оспорва се началният
момент, от който се твърди дължимостта на лихвата по главния иск. На следващо
място, ответникът излага, че изложените травматични увреждания, които ищцата
твърди, че са настъпили, не са подкрепени с писмени доказателства. Липсва
съдебно-медицинско удостоверение, както и други такива от прегледи, за да се
установят телесните поражения и свързаните с тях болки и страдания. Приложен е
единствено амбулаторен лист от преглед, от който е видно, че липсва информация
за наличен проблем във физическото й състояние при прегледа. Освен това същата
отказала и ренгенологични изследвания. На следващо място, ответникът оспорва
водачът на МПС-то да е виновен за настъпването му. Липсват категорични
доказателства в тази насока. Липсва изложен механизъм за настъпване на ПТП-то.
Няма информация дали са съставени АУАН и НП и дали последното е влязло в сила.
Липсва яснота относно основните елементи от механизма на настъпване на ПТП-то –
скорост на МПС-то, реакция на водача, техническа изправност на МПС-то,
маркировка, атмосферни условия, състояние на пътната настилка. На следващо
място, уврежданията, които ищцата твърди, че са настъпили несъответствали на
обезщетението, което се претендира като размер. Претенцията надхвърля
многократно максималните стойности на обезщетения за подобен род вреди, които
са установени със съдебната практика. Ищцата не е постъпвала в болница за
лечение и няма данни да е била нетрудоспособна. На следващо място, не е изложено
от какво са породени душевните терзания, които твърди, че е претърпяла и какви
точно физически болки е имала, т. е. какви точно според нея увреждания е
претърпяла, какъв е техният възстановителен период, за какъв период от време са
претърпени тези болки и терзания. Ответникът оспорва травматичните увреждания
да са в пряка и причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди се, че е
налице неяснота относно размера на застрахователното обезщетение, претендирано
от ищцата за претърпените болки и страдания вследствие на констатираните
увреждания и относно размера на застрахователното обезщетение за страданията
вследствие на стрес. При условията на евентуалност ответникът излага, че е
налице съпричиняване на вредата от страна на пострадалото лице, т. е. че ищцата
не е проявила необходимата грижа спрямо себе си. Същата не е била с правилно
поставен и/или с технически изправен предпазен колан. Последната с поведението
си се е поставила в завишен риск, като съпричинила вредата, която е можело да
бъде избегната.
В съдебно заседание ищцата Ц.С.Д. се
представлява от адв. Х.К. и адв. Димитър Д., които поддържат предявения иск.
Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ответникът З.Д.„Б.И.”
АД се представлява от адв. В.Ш., която поддържа депозирания отговор на исковата
молба.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър, ответникът „Б.И.” АД гр. София е вписан в Търговския
регистър и се представлява от С.С.П. и К.Д.К..
Видно от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 13/16.05.2019 г., същият е съставен от младши автоконтрольор Н.
Добрев, работещ в РУ на МВР гр. Елена, за това, че на 16.05.2019 г. около 8.30
часа на път II-53
при км. 41+100 лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ **-**АС, собственост на
ищцата Ц.С.Д., управляван от С.Х.Д., реализирал ПТП вследствие на несъобразена
скорост с пътните условия. Водачът, излизайки от дясна крива, изгубил контрол
над МПС, излязъл в ляво и се преобърнал извън пътя. В протокола било
отбелязано, че пострадали от ПТП са ищцата Ц.С.Д. и водачът С.Х.Д.. Освен това
по МПС имало видими щети: множество охлузвания, деформации, счупвания и
побитости. На водача бил съставен АУАН № 0637355/16.05.2019 г.
От Застрахователна полица № BG/02/119001177199/
24.04.2019 г. се установява, че описаното по-горе МПС - лек автомобил „Ауди 80“
с рег. № ВТ **-**АС има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника „Б.И.” АД гр. София.
С писмо с изх. № 5088/1.07.2019 г. и писмо
с изх. № 6168/8.08.2019 г. ответникът уведомил ищцата, че е образувана преписка
№ **********, но следва да представи копие от издаденото НП на виновния водач,
което да е влязло в сила. С писмо с изх. № 6857/4.09.2019 г. първият уведомил
последната, че няма основание да удовлетвори претенцията й за заплащане на
обезщетение, тъй като не били ангажирани безспорни доказателства относно
виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП.
Видно от лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 16.05.2019 г., ищцата Ц.С.Д. на 16.05.2019 г. постъпила в Спешно
отделение при „МОБАЛ“ АД гр. Велико Търново за времето от 10.55 ч. до 12.10 ч.,
където била прегледана и било установено, че има болка в кръста вследствие на
претърпяно ПТП. Били назначени кръвни изследвания и направена консултация с
неврохирург и акушер-гинеколог, поради това, че ищцата била бременна в 5-6
месец. Назначена била реография на лумбални прешлени и глава, но ищцата
отказала ренгенологичните изследвания. Същата била насочена към болнично
лечение в лечебно заведение. От епикриза на МОБАЛ „Д-р С. *** е видно, че на
4.10.2019 г. ищцата е родила дете.
По делото е приложена административнонаказателна
преписка № 226/17.05.2019 г. по описа на РУ на МВР гр. Елена.
По делото е приложено НАХД № 100/2019
г. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че е приключило с влязло
в сила Решение № 43/9.10.2019 г., съгласно което е потвърдено НП №
19-0260-0000227/21.05.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. Елена, с което за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
200.00 лв. на С.Х.Д. ***. НП е издадено въз основа на АУАН № 0637355/16.05.2019
г. В същия е вписано, че жалбоподателят С.Х.Д. на 16.05.2019 г. в 8.30 часа на
път II-53 при км.
41+100 в посока гр. Велико Търново управлявал лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №
ВТ **-**АС, собственост на Ц.С.Д., и при излизане от дясна крива, вследствие на
несъобразена скорост с пътните условия – мокра пътна настилка, загубил контрол
над автомобила и излязъл вляво извън пътя срещу посоката на движение и се
преобърнал в крайпътна пропаст. Жалбоподателят реализирал ПТП с материални щети
и пострадало лице.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели В.Р.П. и С.Х.Д..
Видно от показанията на свидетеля В.Р.П.,
същият живее на семейни начала с ищцата Ц.С.Д.. Когато станало ПТП, последната му
се обадила и му казала, че е на път за болницата. Ищцата била много
разтревожена. Свидетелят веднага отишъл в ЦСМП гр. Елена. Дошла линейка от гр.
Велико Търново и ги транспортирала до ЦСМП гр. Велико Търново. Ищцата била
много изплашена и стресирана, тъй като била бременна и се притеснявала за
плода. Същата се оплаквала от главоболие и имала рана на главата. Лекарите я
прегледали и установили, че с плода всичко е наред. Освен това нямала
счупвания, а само насинявания от удара. Въпреки това, лекарите й предложили да
остане в болница, за да я наблюдават. Ищцата обаче не се съгласила, тъй като в
къщи щяла да се чувства по-спокойна. Свидетелят й помагал, докато се
възстанови. Същият твърди, че главоболието й продължило доста дълго време и по
тази причина й изписали лекарства. Периодично ходели на прегледи, заради
бременността й. Всичко било наред и ищцата родила здраво дете. Последната обаче
се страхувала да пътува с лек автомобил и често говорела за ПТП.
От показанията на свидетеля С.Х.Д. се
установява, че същият е баща на ищцата Ц.С.Д.. Освен това последният шофирал
собствения й лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ **-**АС, когато се случило ПТП
на 16.05.2019 г. Д. твърди в показанията си, когато се случил инцидентът,
управлявал МПС с 30-40 км/ч. Въпреки това, като навлязъл в завоя, автомобилът
се поднесъл в ляво, а след това в дясно. Към мантинелата обаче гумата се
спукала и МПС се обърнало в канавката. Свидетелят се изплашил много за ищцата,
тъй като била бременна. Същият излязъл от автомобила, счупил стъклото и я
извадил от него през задната врата, въпреки че тя била седнала на предната
дясна седалка, тъй като предната врата не можела да се отвори. Ищцата имала
кръв по главата и болки в стомаха. Освен това била много уплашена и цялата
треперела. Зад тях се движел друг автомобил, чийто водач спрял и се обадил на
телефон 112. Дошли полицейски служители, които веднага се обадили на ЦСМП гр.
Елена и извикали линейка. Същите оказали първа помощ на ищцата на място и
обработили местопроизшествието. Свидетелят се обадил на свидетеля В.Р.П., който
отишъл с ищцата в ЦСМП гр. Елена. По-късно Д. също отишъл в там, но го
пратили в гр. Велико Търново, тъй като
имал наранявания, които трябвало да се обработят. Последният обаче не отишъл.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице д-р Д.Г. по назначената съдебно-медицинска експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че
при възникналия пътен инцидент ищцата Ц.С.Д. е получила следните травматични
увреждания: мозъчно сътресение – лека степен, проявено като зашеметяване и
дезориентация за време и място, без открита вътречерепна травма. По време на
ПТП същата била бременна в 5-6 лунарен месец. На последната била оказана
своевременно медицинска помощ в Спешно отделение при МОБАЛ гр. Велико Търново и
били извършени консултации с неврохирург и акушер-гинеколог. Ищцата отказала
извършване на ренгенологични изследвания и била насочена към домашно
амбулаторно лечение в къщи. Според вещото лице причиненото мозъчно сътресение
на ищцата е отшумяло в рамките на 25 дни, както и е възможно във времето да се
появява периодично главоболие. Медикобиологичните критерии на установената
травма на пострадалата Ц.С.Д. при възникналото ПТП на 16.05.2019 г. определят
признаците на лека телесна повреда по НК, а именно временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и страдания по време на
възстановително оздравителния процес, като е възможно да се наблюдават във
времето, появяващи се и персистиращи оплаквания от неврологични смущения, с
водещо главоболие за неопределено време.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа
експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от
последното е, че механизмът за настъпване на ПТП с оглед събраните данни е
следният: Лек автомобил „Ауди 80“ с рег. ВТ **-**АС, собственост на ищцата Ц.С.Д.,
управляван от свидетеля С.Х.Д., се движил по път II-53 при км. 41+100 от гр. Елена към гр.
Лясковец, извън населено място, при нормална видимост, облачно време, мокро
асфалтово покритие, със скорост 72 км/ч. В резултат на по-високата от
критичната за преодоляване на крива с радиус 72 м. скорост на движение на МПС
до 67.7 км/ч без занасяне, водачът допуснал занасяне. Автомобилът нарушил
своята устойчивост върху платното за движение в полагащата му се пътна лента,
завъртял се в посока на часовниковата стрелка, достигнал мантинелата, без да
успее водачът да възстанови устойчивостта и без да спира, където се ударил.
Ударът бил челен, кос, с предна лява челна и странична част, предно ляво
колело. След удара в мантинелата и колчето, в резултат на възникналите моментни
сили от реакцията на мантинелата и колчето, автомобилът се завъртял около
хоризонталната и вертикална ос, извършвайки сложно въртеливо движение,
придвижил се напред и наляво, като се обърнал по таван и останал на мястото си.
В резултат на реализираното ПТП били нанесени щети на МПС и пострадал пътникът
– ищцата Ц.С.Д.. Според вещото лице налице е причинно следствена връзка между
механизма на ПТП и щетите, които са нанесени на лекия автомобил. По последния
са установени следните повреди на челна предна лява част, ляв фар, ляв калник,
предна лява странична част, ляво колело, лява предна и задна врата, предна и
задна броня, ляв праг и таван. Водачът е управлявал МПС със скорост 72 км/ч,
която е по-голяма от критичната, поради което не е имал техническа възможност
да преодолее завоя без занасяне. Максималната разрешена скорост в участъка на
пътя, в който е настъпило ПТП, е ограничена с пътен знак до 40 км/ч за
движещите се в посока към гр. Лясковец, т. е. посоката на движение на лекия автомобил.
Водачът се движел със скорост 72 км/ч, която е по-голяма от разрешената.
Основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точна е
движението на лекия автомобил, управляван от водача, със скорост по-висока от
възможната за преодоляване на кривата без занасяне. В процес на нарушената
устойчивост на МПС, последното е напуснало платното за движение, преминало е
през западния банкет, ударило се е в мантинелата и колчето и се е преобърнало
извън пътя по таван. Условия, в които водачът сам се е поставил. Според вещото
лице настъпилото преобръщане на МПС е било неизбежно с оглед изложеното
по-горе, независимо дали четирите гуми на автомобила са изправни.
От приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е
пряк иск срещу застраховател с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно
цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността
на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на
причинените вреди.
За пълнота на изложението и
конкретиката на настоящия случай следва да се отбележи, че ищцата притежава
активна легитимация да предяви пряк иск за претърпените от ПТП вреди. Законът
изключва от кръга на третите лица само пряко отговорното за настъпване на ПТП
лице – водачът, но не и останалите застраховани лица, какъвто е и собственикът.
Тук е актуално и разрешението на въпроса, дадено с т. 8 на Тълкувателно решение
№ 1/2014 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, според което собственикът на превозно
средство, сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 от КЗ (сега чл. 477 от КЗ) и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (сега чл. 432, ал. 1
от КЗ) срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при
управление на собственото му МПС от друго лице.
Предявеният иск е допустим. Съгласно
разпоредбата на чл. 380, ал. 1 лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380,
ал. 1 от Кодекса за застраховането е специална предпоставка за допустимост на
иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените
доказателства, а и не се спори от страните, че ищцата на 13.06.2019 г. е
отправила до ответното З.Д.извънсъдебна претенция за обезщетяване на неимуществени
вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната
разпоредба от Кодекса за застраховането, исковата претенция, предявена по
съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.
Разгледан по същество предявеният иск
за обезщетение е основателен, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото доказателства
се установи, че на 16.05.2019 г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищцата е
получила травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение – лека
степен, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, без
открита вътречерепна травма. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка
между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, от
показанията на разпитаните свидетели, както и от заключенията на приетите по
делото съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Съдът намира, че
от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на
деликтната отговорност на деликвента С.Х.Д., а именно: противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина. Противоправното
поведение на последния се изразява в несъобразяване с правилата за движение от
негова страна, което довело до ПТП. Д. е управлявал собствения на ищцата лек
автомобил с неразрешена скорост от 72 км/ч при разрешена такава в този пътен
участък от 40 км/ч. В резултат на високата неразрешена скорост автомобилът
нарушил своята устойчивост върху платното за движение в полагащата му се пътна
лента, завъртял се в посока на часовниковата стрелка, достигнал мантинелата,
ударил се в нея и се обърнал по таван. Ударът бил челен, кос, с предна лява
челна и странична част и предно ляво колело. В резултат на реализираното ПТП
били нанесени щети на МПС и пострадал пътникът – ищцата Ц.С.Д., която била
седнала на предната дясна седалка на автомобила. Противоправното поведение на
деликвента и механизмът на ПТП се доказват от приложения като доказателство по
делото констативен протокол за ПТП, съставен от младши автоконтрольор Н. Добрев,
работещ в РУ на МВР гр. Елена, както и от заключението, изготвено от вещото
лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство
ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или
ограничават вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП. Напротив, от
приложеното по настоящото дело НАХД № 100/2019 г. по описа на Районен съд –
Елена се установява, че водачът е санкциониран за възникналото ПТП, като с
влязло в сила Решение № 43/9.10.2019 г., съгласно което е потвърдено НП №
19-0260-0000227/21.05.2019 г. на началника на РУ на МВР гр. Елена, с което за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
200.00 лв. на С.Х.Д. ***. В същото е констатирано, че жалбоподателят С.Х.Д. на
16.05.2019 г. в 8.30 часа на път II-53 при км. 41+100 в посока гр. Велико Търново управлявал
лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВТ **-**АС, собственост на Ц.С.Д., и при
излизане от дясна крива, вследствие на несъобразена скорост с пътните условия –
мокра пътна настилка, загубил контрол над автомобила и излязъл вляво извън пътя
срещу посоката на движение и се преобърнал в крайпътна пропаст.
На следващо място, по делото не е
спорно и от представените доказателства се установи наличие на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена между собственика на процесното МПС и ответното
застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП - 16.05.2019 г.
С оглед посоченото съдът счита, че са
налице всички кумулативни елементи, изброени по-горе, които ангажират
отговорността на ответника.
В тази връзка при определяне размера на
претендираните неимуществени вреди съдът се съобрази с постоянната съдебна
практика на ВКС, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта
според закона не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение. Принципът за справедливост включва в най-пълна
степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие,
Съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая от
събраните по делото доказателства - свидетелски показания, писмени
доказателства и заключения по назначените съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи, обсъдени по-горе, се установява, че ищцата е
получила травматични увреждания: мозъчно сътресение – лека степен, проявено
като зашеметяване и дезориентация за време и място. По време на ПТП същата е
била бременна в 5-6 лунарен месец. Според вещото лице д-р Д.Г. причиненото
мозъчно сътресение на ищцата е отшумяло в рамките на 25 дни, както и е възможно
във времето да се появява периодично главоболие. По време на възстановителния
период същата е била подпомагана в ежедневието от своите близки. Освен това
последната е имала непрекъснати притеснения относно бременността си и дали инцидентът
се е отразил негативно на плода. По тази причина ищцата периодично е ходела на
прегледи, за да се следи състоянието й. Последното е засилило емоционалния
стрес и е създало допълнителен повод за притеснения, т. е. дали не се е
стигнало до увреждане на плода.
Неоснователно се явява възражението на
ответника по иска за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата,
поради неизпълнение на нормативно установеното задължение като пътник в
автомобила да постави предпазен колан. В тежест на ответната страна беше да
докаже приноса на пострадалата за настъпване на вредите. Разпитан в качеството
на свидетел, водачът на лекия автомобил с категоричност не можа да посочи дали
ищцата е била с поставен предпазен колан. От своя страна вещото лице д-р Д.Г.,
изготвил заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, посочи, че със
сигурност не може да се определи дали ищцата е била с поставен предпазен колан,
но дори и да не е била с оглед състоянието й – бременността, при което не е
препоръчително да се слага предпазен колан, последната е щяла да получи
посочените телесни увреждания, поради механизма на настъпване на ПТП.
Предвид изложеното, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата морални и
физически болки и страдания възлиза на 3500.00 лв. С оглед на това предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв по основание и
размер. Последният не е прекомерен и напълно кореспондира с понесените болки и
страдания от ищцата в резултат на получените травми и преживян емоционален шок
при ПТП и след това до края на бременността й.
Относно претенцията на ищцата за
заплащане на лихва за забава, считано от 16.05.2019 г. – датата на ПТП до
окончателното изплащане на присъденото обезщетение за неимуществени вреди:
Няма спор, че отговорността на
застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е
също, че по общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно
изричната уредба обаче, дадена в чл. 429 от Кодекса за застраховането относно
съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“
следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение
дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се
начислява от момента, посочен в чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането. С
други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се
поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Т. е. не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.
429, ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането, според която в застрахователното
обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса
за застраховането. В посочената норма са посочени две условия, ограничаващи
размера на претенцията за лихви – първото е тя да не надхвърля рамките на
застрахователната сума (лимити на отговорността) и второто условие е да се
начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса за
застраховането или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Посочените по-горе норми се съдържат в
Глава 41 „Застраховане на гражданска отговорност“ - Общи положения. Практиката
е възприела теоретичната постановка, че при искове за обезщетяване на вреди във
връзка с отговорност на застрахователя възникнала по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ следва да се прилагат специалните норми в
Глава 47 „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.
В същата се съдържа нормата на чл. 497 от Кодекса за застраховането, според която
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати - от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от Кодекса за
застраховането или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от Кодекса
за застраховането. Законодателят е приел, че лихва следва да се начислява в
един още по-късен момент в сравнение с общите правила - едва след изтичането на
съответен срок, в който застрахователят има възможност да се запознае с всички
относими за случая доказателства и да определи надлежно обезщетение.
Предвид казаното искането за присъждане
на лихва от датата на ПТП е неоснователно. Ищцата е уведомила застрахователя за
събитието с предявяване на претенция на 13.06.2019 г., видно от представената
по делото обратна разписка, а и този факт не се спори от ответника. По делото
обаче от събраните данни не може да се направи категоричен извод кога ищцата е
представила изисканите доказателства по чл. 106, ал. 3 от Кодекса за
застраховането. По тази причина в конкретния случай приложение следва да намери
чл. 497, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 496, ал. 1
от Кодекса за застраховането, като датата, от която се дължи лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, е 13.09.2019 г. Претенцията на
ищцата за заплащане на лихва за забава за периода от 16.05.2019 г. до
13.09.2019 г. следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на делото и на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата ДТ,
която е в размер на 140.00 лв., както и направените разноски за назначената
съдебно-медицинската експертиза в размер на 200.00 лв., които са заплатени от
бюджета на Районен съд – Елена, тъй като ищцата е освободена от заплащане на
държавни такси и разноски с Определение от 29.10.2019 г. по гр. д. № 308/2019
г. по описа на Районен съд – Елена. Т. е. ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата 140.00 лв. – ДТ и сумата 200.00 лв. – разноски по сметка на
Районен съд – Елена.
По направеното искане от пълномощника на
ищцата адв. Х.К. за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата:
Съдът намира, че претенцията на
пълномощника на ищцата адв. Х.К. е неоснователна. В представеното по делото
пълномощно не е посочено
никое от основанията по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата за оказана
безплатна правна помощ. Освен това по делото не е представен и договор за
правна помощ, в който да е отразено това обстоятелство. Следователно, на същия
не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред.
Обстоятелството, че ищцата е освободена от държавна такса и разноски по реда на
чл. 83, ал. 2 от ГПК, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да
окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този смисъл са Решение № 97 от
6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Татяна Върбанова, и Решение № 122 от 16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5185/2016
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Иляна Папазова.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Л., ул. „Д.Б.“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на Ц.С.Д. с ЕГН ********** *** сумата
3500.00 лв. (три хиляди и петстотин лв. 00 ст.), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на
получени травми и преживян емоционален шок при ПТП, настъпило на 16.05.2019 г.
на път II-53
при км. 41+100 на територията на Община Елена, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на законна лихва върху главницата за
периода от 16.05.2019 г. до 13.09.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1407, район Л., ул. „Д.Б.“ № 87,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати сумата 140.00 лв. (сто и
четиридесет лв. 00 ст.), представляваща ДТ, и сумата 200.00 лв. (двеста лв. 00
ст.), представляваща направени разноски по делото, по сметка на Районен съд –
Елена.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от АДВ. Х.К.
от Адвокатска колегия гр. Велико Търново, с адрес на упражняване: гр. Велико
Търново, ул. „Васил Левски“ № 3, ет. 1, за заплащане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 36 от Закона за
адвокатурата, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: