Решение по дело №575/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260021
Дата: 12 ноември 2020 г. (в сила от 17 май 2021 г.)
Съдия: Христо Георчев Георчев
Дело: 20205620200575
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                                                  РЕШЕНИЕ

 

                                        гр.Свиленград,12.11.2020г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                   СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното си съдебно заседание на 29.10.2020 г.  през две хиляди и двадесета   година в състав:

                                                             Председател: Христо Георчев

 

 

             при секретаря Ренета  Иванова  и в присъствието на прокурора......................., като разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 575 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:

 

             Обжалвано е Наказателно постановление № 770/17.09.2020 г., издадено  от Иван Добрев Пасков - и. д. заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска", сьгласно заповед № 3603/30.07.2020г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството си на административно наказващ орган, съгласно Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07,01.2019г. на Директора на Агенция "Митници", въз основа на акт за установяване на административно нарушение №741/04.07.2020г., по описа на Териториална дирекция „Южна морска", съставен от Н.Г.Н. - инспектор в Агенция „Митници" срещу Н.М.А., с ЕГН: **********, притежаващ документ за самоличност № *********, изд.на 02/10/2019г. от МВР КЪРДЖАЛИ, с адрес: гр. Кърджали, общ. Кърджали , обл. Кърджали, кв. „Възрожденци" 22-Г-6-89, с адрес за кореспонденция: гр. Свиленград, ул. "Димитър Благоев" №4Б чрез пълномощник - адв. А.Г. ***, за нарушение на чл.233 ал.1 от Закона за митниците (ЗМ). поради което  и на основание  чл. 53 от ЗАНН, както и чл. 231 във връзка с чл.233, ал.6. и ал.1 от ЗМ, е постановено отнемане предмета на нарушението  и  е наложено административно наказание „глоба „ в размер на 1 304,64 лева. или 100% от митническата стойност на стоките- предмет на нарушението .

               Жалбоподателят Н.М.А., редовно призован се явява лично и с адвокат А.Г., представя пълномощно.

Административно-наказващият орган – Териториална дирекция Южна Морска, редовно призовани, изпращат представител старши юрисконсулт Галина Попова, представя пълномощно.

    Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, не изпращат представител.

              Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

             Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна- 

             На 04.07.2020г., около 17.00 часа на МП "Капитан Андреево", на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси" на път от Турция за България е пристигнал автобус, на фирма „ЕФЕ ТУР", с регистрационен номер №К6969ВВ, управляван от българския гражданин Н.М.А.. В автобуса пътували 6 /шест/ пътника.

            Преди започване на митническата проверка пътниците и водачът в автобуса били устно поканени да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности. Същите не декларирали нищо.

            На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническите служители - Н.Г.Н. и Д.Б.И., извършили митническа проверка на автобуса и багажа на пътниците, при която били открити в багажното отделение, укрити и недекларирани 72 /седемдесет и два/ броя детски спортни екипи с логото на ADIDAS.

Същите се оказали собственост на Н.М.А. и били задържани с разписка за задържане №0181310 от 04.07.2020г.

            На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ, е било поискано лично обяснение от Н.М.А., приложено към акта.

            За извършената митническа проверка е бил съставен протокол за извършена

митническа проверка № 335/04.07.2020 г.

            Поради горното и на основание чл.230 от Закона за митниците на Н. МАРТИНОБ А. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 741 от 04.07.2020г.

            На основание чл. 42, т.8 от ЗАНН по време на съставяне на акта , нарушителят Н.М.А. е посочил, че има възражения по акта , без да е изложил своите съображения.

            Н.   М.   А.   не   е   предоставил   и   писмени   възражения   по съставения АУАН № 741/04.07.2020г, на основание чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

            На основание чл.229, ал.1 от ЗМ, за обезпечаване на евентуални вземания по настоящия акт, с разписка № 0181311/04.07.2020г., е била задържана сумата от 1000.00 (хиляда лева и нула ст.) лева, които Н.М.А. доброволно предал.

            Сумата е била заприходена по набирателната сметка на Териториална дирекция "Южна морска" в „Банка ДСК" ЕАД.

            В законоустановения срок не е направено писмено възражение по акта.

           Със становище, изготвено от комисия, назначена от с. д. Директора на Териториална дирекция Южна морска, е определена митническата стойност на откритите стоки - детски спортни екипи, предмет на митническа контрабанда по съставения АУАН №741/04.07.2020 г., в размер на 1304.64 (хиляда триста и четири лева и шестдесет и четири ст.) лева.

            Горното  се   потвърждава   от съставения   акт  и   от  приложените документи   по административно наказателната преписка.

            Лицето, Н.М.А., не е изпълнило своето задължение да декларира по установения ред пред митническите органи процесната стока. Лицето е било наясно с действащите законови разпоредби, тъй като на митнически пункт "Капитан Андреево" има указателни табели, на които са указани нормите за безмитен внос на стоки, внасяни от пътниците. Лицето е било длъжно да декларира процесната стока, за което му е била предоставена възможност, но не е сторило това. Деянието е извършено виновно.

             С деянието си на 04.07.2020 г., на МП "Капитан Андреево", Н.М.А., като е превозил стоки - детски спортни екипи, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, е осъществил състава на нарушението чл.233 ал.1 от ЗМ.

             Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените и приети   по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене  свидетели.

             Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите митнически служители, относно обстоятелствата, свързани с установяване на извършеното нарушение по Закона за митниците от жалбоподателя, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема, като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи..

             При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

             Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.

             При издаването на Акта и Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.

             При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и предявяването на жалбоподателя. В случая акта е съставен при наличие на предпоставките визирани в чл.40, ал.1 ЗАНН. АУАН е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан  без възражение

             На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.

Правилна е, и дадената от АНО материално правна квалификация на извършеното нарушение, а именно по чл.233,ал.1 от ЗМ, която разпоредба, Чл. 233. (1) г(Изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г., доп., бр. 58 от 2016 г.) гласи  и предвижда, като санкционно релевантно поведение следното - Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

  От материално правна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и Наказателното постановление дата и място жалбоподателя е извършил нарушение, като е пренесъл стоки -72 /седемдесет и два/ броя детски спортни екипи с логото на ADIDAS.през държавната граница на Република България, без знанието и разрешението на митническите органи, поради което следва да понесе предвидената в закона административно-наказателна отговорност за това нарушение. Не се и събраха никакви други доказателства в обратна насока, опровергаващи гореописаните обстоятелства и разколебавайки по този начин доказателствената стойност и достоверността на показанията на свидетелите митнически служители. Именно заради това и като не е декларирал предмета на нарушението, въпреки че е бил длъжен е осъществил от обективна страна състава на митническата контрабанда по чл.233 ал.1 от ЗМ, за което и е наложено и административно наказание. Така изложеното се доказа от писмените доказателства,  както и от събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите митнически служители , както и отчасти обясненията на жалбоподателя, които потвърждават съществени елементи на фактическата обстановка.

            Съдът,счита че  приложения процесуален ресурс по време на съдебното дирене доведе до оформяне на достатъчно по обем  доказателствена съвкупност.След внимателен и прецизен анализ на събрания доказателствен материал се налага несъмнено извода за кредитиране  на показанията на разпитаните свидетели – митнически служители.Предвид характера на настоящото производство и ограничения кръг от възможните доказателствени  източници,съдът следваше да разчита приоритетно на разпитите на свидетелите,като доказателствени средства, поради което същите бяха проведени така,че да изпълняват отредените им от закона  функции да възпроизвеждат доказателства. Проследявайки хронологически изпълнението на задълженията  на митническите служители и свидетели по делото, както и поведението на жалбоподателя  обективирано в действията му , съдът достигна до извода , че правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната.Съдът кредитира изцяло възпроизведените с гласни доказателствени средства  показанията на разпитаните свидетели – митнически служители, тъй като същите се открояват с необходимата еднопосочност,последователност, безпротиворечивост, логическа обоснованост  и подчертана убедителност,поради което ги намира за напълно  достоверни  и обективни.Митническите служители са  изпълнявали вменените им задължения  на трасе Входящи леки автомобили и автобуси” на МП „Капитан Андреево”  Извода, който се налага, несъмнено сочи  за стриктно изпълнени задължения от страна на митническите служители и свидетели по делото. Свидетелят Д.Б.И. и Свидетелят Н.Г.Н. митнически служители на 04.07.2020 година изпълнявали вменените им служебни задължения  на МП „Капитан Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”. Около 17.00 часа на трасето пристигнал автобус на фирмата „Ефе тур”. Проверката започнала със запитване към пътниците и шофьора дали имат нещо за деклариране. Същите отговорили, че нямат нищо за деклариране. При това положение  пристъпили към проверка на личния багаж и на самото  превозно средство. Извършили проверка на личния багаж на пътниците, при която не били констатирани нередности. Впоследствие преминали  към проверка на превозното средство и в най-крайния десен долап, който по принцип не е багажно отделение, а се използвал от шофьорите за инструменти предимно, се констатирало наличието на голям чувал.Жалбоподателя Н.А. бил изрично поканен устно, да декларира носената от него стока пред митницата и той казал, че има само багаж ,който е на пътниците. Тъй като били само 6 човека в автобуса отворили капаците и констатирали  малкото багаж, който се намирал в багажното отделение от двете страни на автобуса. Когато попитали шофьора какво е това, той казал, че това са били някакви детски екипи на футболния отбор „Арда Кърджали” и бил е помолен от собствениците да им достави тези дрехи. Казал, че не е сметнал за нужно да ги декларира, но това станало впоследствие след откриването на тези стоки. Той присъствал, когато отправили поканата към пътниците, както и по време на цялата проверка.  Лично към него също отправили покана да декларира, първо към него и след това към пътниците. Той разбрал същността на въпроса, който му бил зададен. Това бил основния въпрос, който задавали преди започване на проверката – дали има нещо за деклариране и в този случай процедирали по същия начин. И двамата митнически служители – свидетели по делото били заедно , както по време на отправяне на поканата за деклариране към пътниците и жалбоподателя , така и по време на откриване на чувала с недекларираната стока Жалбоподателя и водач на автобуса  присъствал през цялото време на извършване на проверката.Проверяващите подозирали, че той целенасочено, умишлено ги е сложил там. Ставало въпрос за чувал с доста голямо количество стока за търговски цели, сложено в чувал, а не в някаква чанта или куфар,  и то на необичайно место,еднотипна стока в голямо количество, на която имало и лого на защитена марка.След това задържали стоките, бил съставен протокол, изброени били детските екипчета, от панталон и тениска и бил съставен акт за митническо нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Акта му бил предявен и прочетен. Предоставена му била възможност да напише лично обяснение. Възраженията на Н.А. били, че той ги пренася, като поръчка за отбора, един вид като услуга на отбора. Действително стоката била от спортни детски екипи  очевидно за такава дейност, в смисъл горнище  и долнище. Жалбоподателя сам заявява , че при пристигането на линията на митническата проверка  са отворили  и то багажниците .Той лично обяснявал какво е това , това и т. н. , но твърди , че не е бил попитан изрично дали има нещо за деклариране.Тази позиция  е лишена от нормална логика ,  и сам си противоречи , тъй като именно отварянето на тези багажници и неговите обяснения  пределно ясно и безспорно сочат ,че са  в резултат на зададен въпрос относно какъв багаж има или какво има да декларира.Още повече св. Д.Б.И. заявява, че жалбоподателя  е редовно пътуващ, наясно е, че трябва да декларира всичко пред Митницата и доколкото му било известно и преди е имало актове срещу него.Явно , е че жалбоподателя е бил много добре запознат с режима и то в детайли  за преминаване през границата и задължението за деклариране на пренасяните стоки за което се изисква това . Относно  надписа „Арда Кърджали” този състав на съда , счита , че това няма никакво значение  и предвид мотивите изложени в съдебно заседание отхвърли исканията на процесуалния представител. Ирелевантен е въпроса  за кого , се носят стоките , по чие поръчение ,  и за какви нужди , релевантен е идинствения факт  , а именно самото пренасяне  и то без знанието и разрешението на митническите органи. Няма спор , видно от доказателствата по делото , че когато  е открит чувала  и е отправен допълнителен въпрос какво е това , тогава вече  в процеса на проверката жалбоподателят е заявил съдържанието на въпросния чувал.Разбира се този момент вече е късен етап  и не може да повлия на нарушението за деклариране на носените стоки.Що се отнася до стремежа на процесуалния представител на жалбоподателя да разграничи  съдържанието  и дефиницията на багаж и стока и съответно да се елиминира елемент от състава на вмененото нарушение , съдът счита , че багажа  както в случая може да съставлява и стоки , още повече , че този багаж не е бил поставен на местата , където обичайно се слага багажа и не представлява багажник. Стоката  е продукт на човешка дейност, предназначен за продажба или за размяна. Хранителни стоки. Промишлени стоки.Багаж означава вещи, обикновено опаковани в куфаричантикашони и др., които човек взима със себе си при пътуване.Обичайното съдържание на багажа включва дрехи, тоалетни принадлежности, малки лични предмети, неща, нужни при пътуването, както и евентуално (на връщане) сувенири и подаръци от мястото на пребиваване.Ето колко ясно , точно и недвусмислено се определя вида , размера , количеството и т. н. на съдържанието на един багаж. Не може в разглеждания казус да говорим именно  за такъв вид багаж , касае се  за стоки  и то  с надпис на защитена марка. Съдът  счита , че доводите на защитата  страдат от сериозен дефицит на убедителност и правна обосновка, поради което и не се споделят от този състав.Не без значение е факта , че обясненията  на жалбоподателя  са от една страна доказателствено средство годно да възпроизвежда доказателства , но следва да се има предвид и , че безспорно представляват винаги средство за защита -една старателно изградена ,като праводоподобна,  защитна теза.

              Преценката на доказателствения материал, налага обоснования  и кореспондиращ на данните в делото извод , че жалбоподателя  е нямал въобще намерение да декларира пренасяните  стоки , а митническите служители са изпълнили перфектно вменените им задължение.Субект на нарушението е физическо лице –жалбоподателя.Приетите за установени  обективни обстоятелства  по време на съдебното дирене , несъмнено сочат и за субективния елемент  от състава на нарушението.От субективна страна  очевидни са елементите на прекия умисъл , обективиран в действията и поведението на жалбоподателя. От субективна страна ,същият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК,приложима разпоредба по препращане съгласно чл. 11 от ЗАНН, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието , предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и ги е искал.

               Съдът не намери основание  за съмнение в правилността,компететността  и обективността  при изготвяне на горе посоченото становище ОТНОСНО МИТНИЧЕСКАТА СТОЙНОСТ НА СТОКИТЕ

             Съдът , счете , че е събрана достатъчна по обем доказателствена съвкупност , която по един безспорен и несъмнен начин  доказва съставомерността на  вмененото на жалбоподателя нарушение, вината и авторството на деянието.

             Спазени  са всички изисквания  и правила  при съставянето на акта и издаване на предметното на делото НП , след постановяване от ОП, че няма извършено престъпление.

            Събраната доказателствена съвкупност несъмнено сочи, че жалбоподателя  не имал въобще намерение да ги заяви и направи достояние на митническите органи.

             Въпроса с търговските количества на пренасяните стоки действително не  е уреден нормативно, като предимство има субективния фактор и субективната преценка. Няма легална дефиниция която да определя кога и какво следва да бъде количеството на стоките за да бъдат обозначени, като такива с търговски характер. В чл.58, ал.4 от ЗДДС вносът на стоки в личния багаж на пътници който няма търговски характер и  е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски  въздушни пътници, които прагове се определят с ППЗДДС. В чл.51а, ал.2 от ППЗДДС е предвидено, че  паричните прагове по чл.58, ал.4 от закона за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или равностойността им в левове. Митническите органи след като преценят характера на стоките , вече по фактурна стойност отчитат и наличието на съответните количествени прагове. В конкретния случай обаче е релевантен въпросът с характера на стоките, до толкова , доколкото е следвало  при пренасяне на такова количество стоки  , без никаква покана да се декларира тази стока  с ЕАД понастоящем по електронен  път. Разпоредбата на ал.1 от чл.233 от ЗМ предвижда пренасяне на стоки без знанието  разрешението на митническите органи, което означава, че стоките трябва да бъда декларирани и след това ще се преценява имат ли, или не търговски характер, дали са в рамките на допустимия безмитен внос регламентиран в ППЗДДС съпоставяйки с фиксираните количествени прагове. В този смисъл аналогична е ситуацията, при т.н „зелен коридор” какъвто няма на МП „Капитан Андреево”. Когато се преминава през този коридор, всъщност се заявява, че не пренасяш стоки подлежащи на деклариране или въобще не пренасяш такива. При отсъствието на зелен коридор именно за това задължително се отправя покана да се декларират стоки, вещи и други предмети ако  се пренасят такива. Въпросите за търговския характер на стоките, целта на пренасяне на стоките биха имали друго значение, но не и такова рефлектиращо върху преценката е ли е консумирано административно нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ.  Въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства , съдът достигна до извода не само за  законосъобразност на издаденото НП, но и за неговата правилност т. с. налице вмененото на жалбоподателя нарушение.Жалбоподателя не отрича , че именно той се е ангажирал с пренасянето на въпросната стока..Ето защо и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. НП е издадено в пълно съответствие с материалния закон.Установи се по един несъмнен и категоричен начин от събраните писмени доказателства и тези възпроизведени от гласните доказателствени средства , че жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, както от обективна , така и от субективна страна по чл. 233 ал. 1 от ЗМ .

          Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН  при "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. 

           В конкретния случай, предвид характера на обществените отношения, които се защитават с обявяване на процесното деяние за съставомерно и тяхната значимост, факта, че същото е резултатно и с него се  ощетява фиска, с дължимия за съответните стоки, но незаплатени и мито и ДДС, както и предвид неговия размер се налага извода, че не са налице основания да се приеме, че в конкретната хипотеза деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, което да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН.

          По време на производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание , съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, водещи до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, обуславящи отмяна на НП.

         При издаване на Наказателното постановление са спазени общите и специални изисквания на ЗАНН в тази насока. Постановлението е издадено от компетентен орган, в законоустановения срок, с необходимите и задължителни реквизити съобразно разпоредбата на чл.57(1) от ЗАНН, връчено надлежно на жалбоподателя.          

            Съгласно разпоредбата на ал.6 на чл.233 от ЗМ, стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, поради което правилно с обжалваното  НП, наказващият орган е отнел в полза на държавата вещите предмет на нарушението.

           

            След като , съдът  с оглед горе изложените съображения достигна до обоснования извод за законосъобразност и правилност на издаденото и предметно на делото НП, следва да разгледа  и въпросът за съответствието  на наложеното наказание  с тежестта на  нарушението и другите критерии , предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.Това е така , защото размерът на наказанието е определен в съответни граници , а не е фиксиран от закона.

           АНО   се  е съобразил с обстоятелствата изискуеми се при определяне размера на наказанието „глоба,” на жалбоподателя, като е наложил „глоба „ в размер на 100% от митническата стойност на предмета на нарушението. Правилно е определен видът на административното наказание от АНО, тъй като наложеното е предвидено в закона.

            Не са представени доказателства  за една натрапчива, последователна  и упорита дейност по нарушаване установения ред на държавното управление  и преодоляване на митническия контрол при преминаване през границите на страната ни.Настоящия състав , счита ,че превес имат смекчаващите  отговорността обстоятелства – поведението му по време на проверката , собственоръчно написаните  обяснения, подбудите за извършване на нарушението ,както  и отсъствието на данни за особено благоприятното материално положение.Ето защо санкцията трябва да бъде определена в размера съобразен с рамките предвидени в закона , но и  така , че нарушавайки имуществената сфера , да бъдат постигнати целите  на чл. 12 от ЗАНН без да предизвика ефекта на подтикване към нови , следващи нарушения.

 

           Съдът , счита , че за постигане  правилното  индивидуализиране на  наказанието  и представляващо една напълно адекватна санкция ,която ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани ,следва да бъде потвърден размера на наложеното административно наказание „глоба „ от 100 % върху митническата стойност на предмета на нарушението.

 

                 Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                            Р Е Ш И:

 

                  

                 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 770/17.09.2020 г., издадено  от Иван Добрев Пасков - и. д. заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска", сьгласно заповед № 3603/30.07.2020г. на Директора на Агенция "Митници", в качеството си на административно наказващ орган, съгласно Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07,01.2019г. на Директора на Агенция "Митници", въз основа на акт за установяване на административно нарушение №741/04.07.2020г., по описа на Териториална дирекция „Южна морска", съставен от Н.Г.Н. - инспектор в Агенция „Митници" срещу Н.М.А., с ЕГН: **********, притежаващ документ за самоличност № *********, изд.на 02/10/2019г. от МВР КЪРДЖАЛИ, с адрес: гр. Кърджали, общ. Кърджали , обл. Кърджали, кв. „Възрожденци" 22-Г-6-89, с адрес за кореспонденция: гр. Свиленград, ул. "Димитър Благоев" №4Б чрез пълномощник - адв. А.Г. ***, за нарушение на чл.233 ал.1 от Закона за митниците (ЗМ). поради което  и на основание  чл. 53 от ЗАНН, както и чл. 231 във връзка с чл.233, ал.6. и ал.1 от ЗМ, е постановено отнемане предмета на нарушението  и  е наложено административно наказание „глоба „ в размер на 1 304,64 лева. или 100% от митническата стойност на стоките- предмет на нарушението ,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО .

             ОСЪЖДА  Н.М.А., с ЕГН: **********, притежаващ документ за самоличност № *********, изд.на 02/10/2019г. от МВР КЪРДЖАЛИ, с адрес: гр. Кърджали, общ. Кърджали , обл. Кърджали, кв. „Възрожденци" 22-Г-6-89 да заплати на  Агенция „Митници" сумата в размер на 50 лв. –юрисконсултско възнаграждение.

                Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                             РАЙОНЕН    СЪДИЯ :