Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260005
гр. Дряново,
04.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 08.02.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА
СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 214/ 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът *** с адрес
на управление във ***, чрез *** клон България
основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 14.02.2018г. между “***”, като кредитор и А.А.Ф., като
кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-15742019.
С договора било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален крадитен лимит до 10 000
лв., като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани
с ползването на кредитна карта, ще възникнат за кредитополучателя след
активирането ѝ.
Посочват, че доколкото с договора било уговорено, че револвиращият кредит
ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по
указания от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения
договор били поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие –
използването на издадения от кредитора платежен инструмент. Касаело се за
отлагателно условие, при сбъдването на което възниквали задължения за
кредитополучателя да извършва плащания по картата. Поради което процесният
договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-16493686 бил сключен на
19.11.2018г. с първата трансакция по кредитната карта. След активацията на
картата кредитополучателят можел да я използва само лично, като бил длъжен да
пази в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за
кредитополучателят възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Кредиторът издавал месечно извлечение за
осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното
извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи
погашение по кредита. Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в
тарифата.
Твърдят, че съгласно договора за използване на револвиращия кредит
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчислен при допускането, че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се
погасява на равни месечни вноски с неизменни до края на срока разходи, съгласно
условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта
кредитопобучателят заплащал и таксите, предвидени в тарифата. При забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Заявяват, че револвиращият кредит се погасявал без погасителен план. Дължимата
сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпвали по сметката,
след което средствата по револвиращата сметка отново можели да бъдат ползвани.
При настъпване на договорения между страните падеж задължението по кредитната
карта ставало изискуемо, предвид правилото по чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, че
длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това кредиторът изпратил
покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 10.06.2019г.
Посочват, че към
момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по
револвиращия кредит, отпуснат на ответника било в общ размер на 1176,64 лв.,
като на 01.01.2019г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема,
поради което кредитната карта била блокирана и от кредитора било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК в Районен съд Дряново за следните суми : 995,01 лв. – главница, 127,80
лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.01.2019г. до 06.01.2019г., 53,83
лв. – мораторна лихва за периода от 06.01.2019г. до 18.12.2019г., както и за
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането. На 31.01.20120г. съдът отхвърлил заявлението, с което се
претендирало заплащане на възнаградителна лихва в размер на 127,80 лв., като
неоснователно. Поради което молят съда да признае за установено, че в полза на
ищцовото дружество съществува вземането по договор CARD-16493686, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 482/ 2019г. по описа на Районен съд
Дряново, а именно 995,01 лв. – главница, 53,83 лв.- мораторна лихва за периода
от 06.01.2019г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от
постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Молят да им бъдат присъдени направените
по делото разноски в заповедното и исковото производство.
В условията на евентуалност
в случай, че така предявеният установителен иск бъзе отхвърлен поради
ненадлежно обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молят съда да
приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер
на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез връчване
на препис на ответната страна.
В дадения от съда
срок е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника
адв. Х. ***, в който се твърди, че лицето А.А.Ф. бил в неизвестност, като това
значително стеснявало възможностите за ефикасна защита на интересите му от
страна на особения представител. Счита, че с оглед справедливото решаване на
спора било желателно най-напред да се издири действителното местоположение на
ответника.
По основателността счита иска за
неоснователен и недоказан. Оспорва представените от ответника доказателства,
като частни документи, изходящи изключително от страна на ищеца и установяващи
изгодни за него обстоятелства.
В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител. В писмени молби развива съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание
ответникът, чрез назначения особен представител, поддържа доводите в отговора
на исковата молба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 482/ 2018г. по описа на съда се установява, че по заявление на *** с адрес на управление във ***, чрез ***
клон България против А.А.Ф. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9/ 31.01.2020 г.,
като е разпоредено да заплати сумата от 995,01 лева - главница Договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-16493686, сключен на
19.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.12.2019г. до
окончателното й изплащане, СУМАТА 53,83
лв. – мораторна лихва от 06.01.2019г. до 18.12.2019г., както и СУМАТА 23,05 лв.
– разноски за платена държавна такса и СУМАТА 44,54 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 03.07.2020г.
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едноседмичен срок от
получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането си,
като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване
на вземането му по заповедта.
Установява се от чл.
12 от Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS -15742019 от 14.02.2018г., сключен между страните, че същите са се договорили, че кредиторът може
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лв. Предвидено е още, че всички задължения,
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат само след активиране от
кредитополучателя на издадената кредитна карта по съобщения на кредитополучателя
от кредитора начин. Договорът носи подписите на двете страни и не е оспорен
от назначения особен
представител на ответната страна.
Представено
е и приложение към
горепосочения договор за издаване на кредитна карта CARD-16493686 от 14.02.2018 г., съгласно което ищецът –
кредитор отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лв.,
при следната годишна лихва и такси за ползването му: годишен лихвен процент –
35%, годишен процент на разходите – 44,90 %, месечна такса за обслужване (начислява се при трансакции
и/или задължения в отчетния период) -4 лв., такса за администриране на просрочени задължения –
12 лв., обезщетение за забава – в размер на законната лихва за забава (ОЛП на БНБ + 10 %). Съгласно приложението,
кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, посредством
която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя
револвиращ кредит. Кредиторът се задължава и да издава месечно извлечение за
осъществените трансакции до 15-то число на месеца, като до първо число на
месеца, следващ издаването на извлечението се правят месечни погасителни вноски
най-малко в размер на 60 лв. Приложението е подписано от представител на
кредитора.
Представена
е и неоспорена от особения представител на ответника обратна разписка, от която
се установява, че на 14.11.2018 г. ответникът е получил лично
кредитната карта и приложение CARD-16493686. Представена и приета като писмено доказателство по
делото е покана за изпълнение от 10.06.2019 г., изхождаща от
ищеца-кредитор, с която ответникът е уведомен, че след като е използвал
кредитната си карта е преустановил плащане на вноските по договора за револвиращ
потребителски кредит на 01.01.2019 г. С писмото ответникът е
приканен да изпълни доброволно задължението си в седмодневен срок от получаване
на поканата.
От
приетото по делото заключение на вещото лице Е.Д., изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че сумата
от 1000 лв. по кредитната карта е усвоена, като ответникът е направил банков
превод на 19.11.2018г. по личната си сметка в „Общинска банка“ АД. На
11.02.2019г. същият е внесъл сумата от 120 лв. Изчислен е общият размер на задълженията по
кредитната карта, както следва: 970,31 лв. – главница; 111,80 лв. – договорна лихва, застраховка 24,70 лв. и месечна такса обслужване
16 лв. или
всичко – 1122,81 лв. Мораторната лихва за периода от
06.01.2019 г. до 27.12.2019 г. е в размер на 95,95 лв.
При
така установените факти настоящият състав намира, че волеизявленията на
страните по делото са били насочени към пораждане на облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен
на 14.02.2018 г. и попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит (ЗПК), обн., ДВ, бр. 18
от 5.03.2010 г., с последна редакция в
бр. 59 от 29.07.2016 г., тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от
ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно
четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем,
който не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК. Като вид търговска
сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на
финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният
договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите,
съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 от ЗЗП,
обн. ДВ, бр. 99
от 9.12.2005 г., с последна редакция бр. 102 от 29.12.2015 г. В тази връзка съдът
следва да следи служебно за наличие на нищожност на договора, когато е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави;
налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или
фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от
специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си
значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство.
Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). При произнасянето си по дължимостта на претендираните от
ищеца суми съдът следва да съобрази и разрешението, прието в Решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което
нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи служебно.
На
първо място, съгласно разпоредбата на приложимия към момента на сключване на
договора текст на чл. 11 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му – т. 7;
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти - т. 9;
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а – т. 9а; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин – т. 10; условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването – т. 11.
Размерът
на револвиращия кредит от 1000 лв., условията за усвояването му (в това число дневните лимити) и издължаването му чрез
минимални месечни погасителни вноски, лихвения процент (35%) и ГПР (44,90%), размера на дължимите такси и
обезщетение за забава, са посочени в приложението към договора, което е
подписано единствено от представител на ищеца-кредитор. Наличието на подписи на
страните по договора не е условие за действителност на същия, а в чл. 21 от договор PLUS-15742019 страните са уговорили, че
приложението представлява неразделна част от договора, като задължения за
кредитополучателя ще възникнат след активирането и използването на кредитната
карта в съответствие с договора и приложението към него, т.е. чрез конклудентни
действия от страна на кредитополучателя. За тази цел кредиторът се е задължил
да достави на кредитополучателя кредитната карта и приложението, съдържащо
всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на
картата. Поради което,
за да
се приеме, че между страните по делото е валидно възникнало облигационно
правоотношение, е необходимо ищецът да докаже, че ответникът е активирал и
използвал кредитната карта, с което недвусмислено е изразил съгласието си с
предложените от банката условия за ползване на револвиращия кредит, описани в
изготвеното приложение. Чрез
използването на кредитната карта от ответника се извършва и реалното предаване
на отпуснатата в заем сума от кредитора – ищец, с което последният изпълнява
основното си задължение по сключения договор.
От
представената обратна разписка от 14.11.2018 г. по безспорен начин се
установява, че ответникът е получил лично кредитната карта и приложение CARD-16493686 към договора за потребителски кредит. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е извършил превод на
сумата 1000 лв. към личната си сметка в „Общинска банка“ АД на 19.11.2018г.
При
това положение съдът намира, че обсъдените по-горе доказателства установяват по безспорен начин, че именно
ответникът е получил издадената от банката кредитна карта и чрез използването й
5 дни по-късно ясно и
недвусмислено е изразил съгласието си по предложените от кредитора конкретни
клаузи на договора за револвиращ кредит, в съответствие с уговореното между
страните в чл. 21 от договора за потребителски кредит. Чрез усвояване на
сумата от 1 000 лв. чрез
използване на процесната кредитна карта е изпълнено и задължението на ищеца за
предоставяне на потребителски кредит на насрещната страна по процесния договор.
По
отношение на договорената
възнаградителна лихва в съдебната практика се приема, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на такава е действително, не
следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. В този смисъл
решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение №
378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/
09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/
10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др. През годината на сключване на
процесния договор за кредит, законната лихва за забава се определя съгласно
Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения на Министерски съвет и е в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. През 2018 г. ОЛП на БНБ е 0%, видно от
извършената от съда справка на интернет-страницата https://www.bnb.bg/,
следователно размерът на законната лихва за забава е 10%. Определеният в
приложението към процесния договор лихвен процент надвишава повече от три пъти
този размер. Затова според съда определената в процесния договор
възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави,
следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При този
извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на клаузата за възнаградителна
лихва, т.е. да приеме, че тя е породила задължение за заплащане на такава в
претендирания размер.
Отделно
от горното, съдът приема за неравноправна клаузата на т. 19 в приложението към
процесния договор за кредит, според която кредиторът може да преразглежда
размерът на лихвата и таксите всеки месец. В договора не се съдържат условията
по кредита, регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да
променя лихвата до пълното погасяване на задължението, които са предпоставка за
действилност на договора, съгласно чл. 21 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. В
договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен
процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на
изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на
факторите, които принципно биха били основание за промяната.
С
оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит
в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови
разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Като взе предвид, че
ответникът е усвоил сумата 1000 лв. и е направил една погасителна вноска в размер на 120 лв., която не следва да се
отнася към погасяване на задълженията за лихви и такси, поради извода за
недължимост на същите. Погасителната вноска следва да бъде приспадната от
задължението за главница, с оглед на което съдът приема, че задължението за
главница на ответника възлиза на 880 лв. До този размер предявеният иск за установяване на
вземането ще бъде уважен, а за горницата над тази сума ще бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Поради уважаването на установителния иск за
главница, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален осъдителен
иск за същото вземане. Главницата следва да бъде присъдена със законната лихва, считано от датата
на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (27.12.2019г.) до
окончателното изплащане на сумата. В съответствие с изложените по-горе съображения
за нищожност на договорните клаузи, като неоснователни и недоказани следва да
бъдат отхвърлени главните установителни и евентуалните осъдителни искове за
мораторни лихви.
При
този изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, частично основателна се явява ищцовата претенция
за присъждане на сторените разноски в настоящото производство и в
производството по ч. гр. дело № 482/2019 г. на Районен съд Дряново. Направените в
заповедното производство разноски възлизат общо на 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. От тях ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата 62,93 лв. Направените в исковото
производство разноски възлизат общо на 678 лв., от които – 125 лв. довнесена държавна такса, 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 303
лв. – внесен депозит за особен представител и 150 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице. От тях,
съразмерно на уважената претенция ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца
сумата 568,84 лв. Ответникът не
е правил и не претендира разноски
Мотивиран
от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Ф., ЕГН **********,*** дължи на ***, с адрес на управление ***,
представляван от Л.Д. и Л.В. чрез „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представляван от пълномощника юрисконсулт Н.М., сумата 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева) - главница по Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-15742019
от 14.02.2018 г. и приложение CARD-16493686, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда - 27.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9/ 31.01.2020 г. по ч. гр. дeло № 482/2019 г. на Районен съд Дряново на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.
240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от 995,01 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** С.А., с адрес на управление ***, представляван от Л.Д. и
Л.В. чрез „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представляван от пълномощника юрисконсулт Н.М. против А.А.Ф., ЕГН **********,*** иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240
ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 53,83 лв. по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15742019
от 14.02.2018 г. и приложение CARD-16493686, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
9/ 31.01.2020 г. по ч. гр. дeло № 482/2019 г. на Районен съд Дряново, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** С.А.,
с адрес на управление ***, представляван от Л.Д. и Л.В. чрез „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представляван от пълномощника
юрисконсулт Н.М. против А.А.Ф., ЕГН **********,*** иск с
правно основание чл.
79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 53,83 лв., представляваща мораторна лихва по Договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-15742019 от 14.02.2018 г. и приложение CARD-16493686, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.А.Ф., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на *** с адрес на
управление ***, представляван от Л.Д. и Л.В. чрез „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, представляван от пълномощника юрисконсулт Н.М.
СУМАТА 62,93 лв. (шестдесет и два лв. и деветдесет и три ст.) – разноски по ч.
гр. дело № 482/ 2019г. по описа на Районен съд Дряново и СУМАТА 568,84 лв.
(петстотин шестдесет и осем лв. и осемдесет и четири ст.) – разноски в
настоящото производство съразмерно с уважената част от предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: