Препис - извлечение!
П Р О Т О К О Л
Година 2019
12.06. Град Шумен
Шуменският окръжен съд Наказателно
отделение
На дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН СТЕФАНОВ
МЛ. СЪДИЯ: НЕНКА ЦВЕТАНКОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Ц. И. С.
2. Д.
М. Д.
3. А. М. Ж.
Секретар: Станислава
Стойчева
Прокурор: Павлин Вълчев
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия Стефанов
НОХД № 163 по описа на ШОС за 2019 година.
На именното повикване в 09:38 часа се явиха:
За Окръжна
прокуратура – Шумен, редовно призовани, явява се прокурор Вълчев.
Подсъдимият
И.К.И., редовно призован, явява се лично, воден от органите на ОЗ „Охрана“ –
Шумен и със служебно назначения му защитник от ДП, адвокат И.Д.Й. ***.
Пострадалата
Г.С.Р., редовно призована, явява се лично.
Пострадалата
А.С.А., редовно призована, явява се лично.
Пострадалата
Н.С.Ш., редовно призована, явява се
лично.
Пострадалата
А.С.Р., редовно призована, не се явява. За нея се явява особеният и
представител адв. П.Х.П. ***.
Тълковник Е.Т.И.
- назначена по ДП, редовно призована, явява се лично.
……………………………………………………………………………
За да се
произнесе Шуменският окръжен съд съобрази следното:
Съдът,
като съобрази изразените от страните становища по въпросите, визирани в чл. 248,
ал. 1 от НПК и като се запозна с материалите по делото, както и с изявлението
направено в днешно съдебно заседание от тълковника по настоящото дело, установи
следното:
Подсъдимият - И.К.И., ЕГН: **********,
роден на *** ***, с постоянен
адрес:***, понастоящем задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
затвора град Ловеч, български гражданин, без образование, неженен, не работи,
неосъждан има повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1,
т. 6, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК.
От анализа на събраният по делото
доказателствен материал, както и изразените становища в днешно съдебно
заседание от страните, може да се направи обоснован извод за допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия И.К.И..
В тази връзка ШОС съобрази следното:
Досъдебното производство № 132/2018 г. е
образувано на 09.06.2018 г. на основание
чл. 212, ал. 2 от НПК, с първото действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие.
Същият ден (09.06.2018 г.), лицето И.К.И. (в последствие привлечен в качеството
на обвиняем, а към настоящия момент и подсъдим) е разпитано като свидетел за
престъпление осъществено предходния ден – 08.06.2018 г. (в „Папка, съдържаща
материалите по ДП № 132/2018 г. по описа на РУ – МВР Каолиново“, стр. 36 и
сл.).
Чл. 118 от НПК посочва несъвместимост в
една личност на процесуалните качества на свидетел и обвиняем. От тази гледна
точка и проведеният разпит на И.И. като свидетел не би следвало да има
процесуална стойност, но той бива ползван за целите и на двете психиатрично –
психологични експертизи, като е използван за основа, върху която експертите
градят своите изводи по поставените им въпроси. Всичко това поставя под въпрос
дадените експертни заключения от вещите лица.
На
основание чл. 266, ал. 2, 3 от НПК, съдът отправя забележка на страните да каквито
и да било показателни жестове изразяващи неудобрение от казаното от съда.
И.И. бива привлечен като обвиняем на
11.07.2018 г. и след изменение на обвинението на 07.02.2019 г. в протоколите за
разпит на обвиняем на досъдебното производство е отразено, че обвиняемият
страда от физически недостатъци, изразяващи се в невъзможността да чува и да
говори, поради което разпитите са проведени в присъствието на жестомимичен
тълковник – Е.Т.И.. От протоколите и от другите материали по делото още става
известно, че лицето И. никога не е посещавало ОДЗ, никога не се е обучавало в
специализирано или масово училище; няма усвоени елементарни училищни умения,
неграмотен е; не владее българския жестомимичен език, а общува с близките си,
по конкретно с майка си – К. А. И. и с останалите хора с помощта на жестове и
мимики, които сами са си създали. Проведената тройна психиатрично –
психологична експертиза от 28.12.2018 г. (т. 3, стр. 25) посочва, че И. е
„инвалидизиран за двустранен неврит на слуховия нерв с липса на говор –
глухонемота с призната нетрудоспособност – 80% от ТЕЛК“, но към делото не е
събрана и приложена медицинска документация, която да установява наличието на
увреждане у обвиняемия. В тройната психиатрично – психологична експертиза от 28.12.2018 г. (т. 3, стр. 21) е отразено също,
че „контактът с лицето е затруднен поради сензорна депривация и неразвита
експресивна реч (издава нечленоразделни звуци) и се осъществява посредством
жестове и мимики и чрез онагледяване на поставените задачи от невербална
тестова методика“. И при двата разпита на И. при привличането му като обвиняем
не участва майка му – К. И., с която с оглед данните събрани по делото има най–ефективна комуникация. Освен това в
протокола му за разпит от 07.02.2019 година е отразено, че при разпита му
присъства Е.И. – жестомимичен тълковник, назначена с постановление от
07.02.2019 год. /л. 46 т. І/. Видно от постановление за назначаване на
тълковник от същата дата, като такъв е отразено лицето – Е. Т.И.. В протокола
обаче е посочено друго лице, а именно Е.И., която пък от своя страна е
назначена за тълковник с постановление от 11.07.2018 година. От това не става
ясно всъщност кой от двамата тълковници е участвал в това процесуално
следствено действие /привличане в качеството на обвиняем и разпита му/, тъй
като отразеното в протоколите коренно си противоречи. От отразеното в
протоколите за разпит на обвиняем от 07.02.2019 г. /л. 45 т. І/ от досъдебното
производство и постановление за назначаване на тълковник Е. И.Т. от същата дата
– 07.02.2019 г. може да се направи един, единствен извод, а именно, че
отразения в протокола тълковник Е.И. и отразения в постановлението за
назначаване на тълковник Е. Т.И. са две различни лица.
НПК поставя изискване в протокола за разпит
на обвиняем да се записват дословно думите на обвиняемия (чл. 237, ал.2 от НПК).
Към настоящия момент от протоколите за разпит на обвиняемия не става известно
какви жестомимични знаци използва И. за комуникация с органите на досъдебното
производство, не става известно кой – тълковника, назначения служебен адвокат
или следователя интерпретира казаното от обвиняемия и на каква база го
интерпретира по този начин, доколкото в конкретния казус обвиняемият е
глухоням, неграмотен, невладеещ българския жестомимичен език, а ползващ
собствени жестове за комуникация. В протоколите за разпит би следвало да бъдат
посочени използваните от лицето жестове за общуване с разследващите органи с
цел гарантиране, че казаното е произлязло именно от лицето.
Съдържанието на разпита на И. като свидетел
на досъдебната фаза от процеса ( в „Папка, съдържаща материалите по ДП № 132/2018
г. по описа на РУ – МВР Каолиново“, стр. 36 и сл.) не би следвало да има
процесуална стойност за целите на наказателно преследване по настоящото дело с
оглед привличането му като обвиняем, но заключенията на разследващия полицай
провел разпита – Е. П. К. при РУ - Каолиново, за личността на разпитвания могат
да бъдат ползвани при оценката индивидуалните качества /характеристики на
лицето преди или при привличането му като обвиняем в процеса/. А именно –
„Разпитът на непълнолетния глухоням свидетел Исмет К.И. с ЕГН: ********** се
извършва с помощта на назначения по делото жестомимичен тълковник Е.Т.И. с ЕГН:
********** и младши разузнавач В. В. при РУ – Каолиново, който извършва превод
от турски на български език и обратно … се извършва в присъствието и с помощта
на родната майка на лицето – К. А. И. с ЕГН: **********“; „Свидетелят не знае
мимичната реч и не е боравил с нея. Ползва посочваща и подражаваща мимика,
която е възприета от родната му майка (К. И.), както и от младши разузнавач В.
В. при РУ – Каолиново. Свидетелят не разбира жестомимичната реч.“ Към момента
на първото привличане на И. като обвиняем от 11.07.2018 г. той е все още e непълнолетен, като с оглед диференцираната
процедура по НПК за престъпления извършени от непълнолетни, участието на майка
му в проведения разпит е по преценка на разследващия орган. С оглед събраните
по делото данни за личността на обвиняемия, майка му – К. И. има ефективна
жестова комуникация с него и тя би следвало да участва в разпита на лицето с
цел гарантиране спазването правата му като обвиняем в наказателния процес и
ясното разтълкуване на неговата защитна позиция. Майката на обвиняемия – К. А.
И. участва в процеса като свидетел, като разпитът й е поместен в „Папка,
съдържаща материалите по ДП № 132/2018 г. по описа на РУ – МВР Каолиново“, стр.
38 и сл.
Във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 5 от НПК,
който се прилага по отношение на преводача и тълковника, когато се е налагало
общуване между разследващите органи и към момента на обвиняемия И.И. е бил
назначаван жестомимичен тълковник – Е.Т.И., но от събраните данни става
известно, че лицето И. не владее българския жестомимичен език, а ползва
собствени жестове и мимики. Отново се поставя въпроса – Как подсъдимият разбира
казаното от преводача чрез жестове и мимики? Изобщо разбира ли нещо и още как
той отговаря, с какви жестове и мимики и какво точно означават те? От това се
налага извода, че процеса на комуникация с подсъдимия е едностранен, като по
никакъв начин не може да се разбере дали казаното чрез жестове от тълковника е
разбрано от подсъдимия и в каква степен, както и неговия отговор от разбраното
от него.
С оглед изискванията на чл. 94, ал. 1, т.1,
т. 2, пр. 1, т. 4 от НПК при привличането на И. като обвиняем още на 11.07.2018
г. му е назначен служебен защитник – адв. И.Й..
От протоколите за разпит на обвиняем от 11.07.2018 г. и 07.02.2019 г. не
става известно как обвиняемият е
комуникирал с адв. Й. с оглед осъществява неговата защита в процеса във връзка
именно с факта, че лицето е глухонямо и не владее българският жестомимичен
език. Извод на съда, който се потвърди в настоящото съдебно заседание от
изявлението на служебния защитник на подсъдимия, който заяви ,че няма никаква
комуникация с подсъдимия, което пречи на неговата защита.
Спрямо обвиняемия И. са осъществени две
психиатрично – психологични експертизи, съответно от 17.07.2018 г. (в т. 2,
стр. 108-123) и от 28.12.2018 г. (в т. 3, стр. 3-40) като и двете посочват, че
интелектуалното развитие на лицето се оценява на лека умствена изостаналост с IQ в горните граници на 60%. Експертизите
определят, че общото функциониране на личността на И. е на първично и
примитивно ниво; че „ Началният интелектуален дефицит и като цяло
недоразвитието на втората сигнална система, оскъдните знания, бедният житейски
опит определят бедност, непълнота и опростеност на социалната компетентност и в
частност на разбирането за морално – етични категории, както и изразен дефицит
на прогнозата му за последиците от неговото поведение“ – т. 2 стр. 118. В тази
връзка и експертизата от 17.07.2018 г. при отговор на поставен въпрос дали
освидетелстваният И.И. е могъл по време на деянието да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си посочва, че вроденият
дефект, непълнолетната възраст, интелектуалният дефицит, личността и актуалното
алкохолно повлияване води до хипотетичната
преценка а не до категорична както твърди прокурора преценка, че в момента
на инкриминираното деяние лицето е бил с налична годност да разбира и ръководи
постъпките си по смисъл на чл. 31, ал. 1 от НК. И двете експертизи посочват, че
изследване мотивите за извършване на деянието или как то се е отразило върху
съзнанието на обвиняемия е невъзможно,
поради изключително затруднената комуникация с него. По същия начин стои и
отговорът на въпроса дали обвиняемият е целял смъртта на Р., дали с действията
си е съзнавал евентуалните резултати или ,че те биха причинили болки/страдания
на жертвата, дали съзнава към настоящия момент, че Р. е починала.
Видно е от назначената и извършена по
делото тройна-съдебно психологична и психиатрична експертиза, че получаването
на обективна информация от подсъдимия И. ще бъда затруднено до невъзможност от слуховият му и говорен
дефицит. Този извод на вещите лица още веднъж потвърждава липсата на какъвто и
да е било начин за комуникация с лицето, при която информацията към и от него
да бъде коректно разчетена и документирана по предвидения в закона ред. Този
извод на съда се потвърждава и от изводите на вещите лица по извършената по
делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, а именно,
че описаните особености, вродения дефект, непълнолетната възраст,
интелектуалния дефицит води до хипотетична
преценка, че в момента на инкриминираното деяние И. е бил с налични
годности да разбира свойството и значението на извършеното по смисъла на чл.
31, ал. 1 от НПК.
По делото е извършен динамичен оглед на местопроизшествието от
26.06.2018 година, като към него като неразделна част е приложен и фотоалбум.
Това процесуално следствено действие е извършено без присъствието на адвокат -
защитник, както и на тълковник. По този
начин органите на досъдебното производството отново са нарушили правото на
защита на И.И., още повече, че към
момента на извършване на това действие той е нямал качеството на обвиняемо
лице, но дори и да е бил свидетел, той също притежава права и най-вече правото
му да откаже да дава показания като свидетел по въпроси, отговорите на които
биха го уличили в извършване на престъпление. Липсва отново отговор на въпроса
как са му разяснени правата, дали ги е разбрал, както и дали желае да дава
показания, респективно обяснения. Присъствието на майка му само по себе си не
прави извършеното действие релевантно за делото, тъй като същата не е нито
тълковник, нито защитник на И.К.И.. Тук се налага и коментара дали точно това
процесуално следствено действие е най-удачното и дали всъщност извършеното само
по себе си не носи характеристиките на друго следствено действие, при което се
проверяват или уточняват данни получени от разпита на обвиняем, свидетелите или
от друго действие по разследването или друго съдебно следствено действие.
От извършеното по горе се налага
категоричния извод, че на досъдебното производство са допуснати множество
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на
подсъдимия И. породени от невъзможността му за комуникация и
коректна интерпретация от тълковник на собствените му звуци, мимики и жестове.
В тази връзка съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото
върнато на ШОП.
По отношение на депозираната молба от адв. П.,
особен представител на А.С.Р. за конституирането и като частен обвинител и
граждански ищец, съдът ще се произнесе след влизане в сила на настоящото
определение.
Водим
от горното и на основание чл.248, ал. 5, т.1 от
НПК, ШОС
О П Р Е Д Е Л И: 177
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 163/2019
г. по описа на ШОС и ВРЪЩА делото на
Окръжна прокуратура град Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА наложената мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на подсъдимия И.К.И., ЕГН: **********.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране в 7-мо дневен срок, считано от днес пред
Апелативен съд – Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
МЛ.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./п/ не се чете
2./п/ не се чете
3./п/ не се чете
На
тълковник Е.Т.И. с оглед явяването и в днешно съдебно заседание да се изплати
възнаграждение в размер на 30 лв., платими от бюджетните средства на ШОС.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:42 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете
СЕКРЕТАР:/п/ не се чете
Вярно с оригинала,
Секретар: