№ 156
гр. Пазарджик, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:М. Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от М. Ненова Гражданско дело №
20225220103782 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.
Ищцата М. Б. Т. чрез пълномощника си адвокат Г. е предявила против
ответника К. К. Т. иск за прекратяване на сключения помежду им на ***** г.
граждански брак с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство без
произнасяне по въпроса за вината, съединен с исковете за местоживеенето,
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на роденото
от брака ненавършило пълнолетие дете И. К. Т., фамилното име на съпругата
след развода и ползването на семейното жилище. Като причина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака изтъква неразбирателство между
съпрузите, непрекъснати разправии и скандали между тях, отправяне на
заплахи и обиди от ответника и физическа агресия от негова страна.
Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. К. Т. чрез пълномощника
си адвокат М. намира исковата молба за неоснователна и моли за отхвърляне
на иска. Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Твърди, че след раждането на дъщеря им ищцата се променила, станала
нервна, вдигала скандали, не се грижила за детето, излизала с приятелки и не
се прибирала по цели нощи. През месец ноември 2022 г. след поредния
скандал между тях тя си събрала багажа и се изнесла от дома им, а детето
останало при ответника. Той много пъти я молил да дойде да види детето и го
водил в дома на баба й, за да го види, но въпреки това ищцата не се
интересувала от детето. В средата на месец декември 2021 г. ищцата
1
започнала да прави опити да вземе детето при себе си, в което намесила дори
и полицията. Отрича да е упражнявал физическо насилие спрямо ищцата.
Счита, че неразбирателството между тях не е трайно и окончателно и двамата
биха могли да възстановят в пълна степен нормалните си съпружески
отношения. Поради това моли за отхвърляне на иска като неоснователен. В
случай, че се установи, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, моли съдът да се произнесе по въпроса за вината, да му бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете, местоживеенето на детето да бъде определено при
него, да бъде определен режим на лични отношения на ищцата с детето, да
бъде осъдена ищцата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250
лв. и да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се
в гр. Белово. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на ***** г. в гр.
Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак № 0141 от ***** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име Б..
От брака страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – И. К. Т.,
ЕГН **********, родена на 03.10.2021 г.
Ищцата работи като барман в „Атамар 72“ ЕООД, гр. Белово с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.
Ответникът е работил като техник компютърни системи с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2 800 лв.
Съгласно представените по делото социални доклади, изготвени от
ДСП Септември, към момента на изготвянето им детето се отглежда от
бащата. Жилището се намира в гр. Белово и представлява двуетажна къща,
собственост на дядото по бащина линия. Първият етаж се обитава от бащата и
детето. Състои се от коридор, кухня-хол, спалня и санитарни помещения.
Вторият етаж се състои от кухня-хол, спалня и детска стая. Жилището е
обзаведено съвременно и функционално, поддържа се отлична битова
хигиена. Личното пространство за детето е сигурно и обезопасено и е в
съответствие с възрастта му. Предоставя добри условия за отглеждането му.
Към момента бащата не упражнява трудова дейност поради пряката си
ангажираност с отглеждането на детето. До края на лятото е работил като
компютърен специалист. Бабата по бащина линия работи в Германия в дом за
стари хора с увреждания, а дядото – в „Коловаг“ АД, гр. Септември. Бащата
може да разчита на помощ от страна на близките си при отглеждането на
детето. Според бащата между него и детето има изградена силна емоционална
връзка. Майката живее в дома на баба й и дядо й по бащина линия – М. и С.
А.. Същият представлява двуетажна къща. Първият етаж се състои от
коридор и кухня, а вторият – от хол, спалня и детска стая, която предстои да
бъде ремонтирана и преобзаведена по данни на майката. Майката и детето,
2
когато е при нея, обитават спалнята, която е изцяло обновена. За детето има
закупено ново детско креватче. В жилището се поддържа добра битова
хигиена. Майката ползва отпуск по майчинство и получава обезщетение в
размер на 780 лв. месечно. Не се подпомага от ДСП Септември. Майката не
възпрепятства срещите на детето с разширения семеен кръг. При
отглеждането на детето може да разчита на подкрепа от баба си по бащина
линия. Майката споделя, че между нея и детето има изградена емоционална
връзка. Детето има изградена връзка и с прабаба си – М. А..
Свидетелката А. А. И., без родство със страните, установява, че те са
разделени от месец ноември миналата година. Преди да се разделят
свидетелката често им гостувала в дома им в Белово и помагала с домашните
задължения и с детето. Присъствала на спор между тях, точно след кръщенето
на детето, когато ответникът защитил приятелите си вместо ищцата. Ищцата
й разказвала, че била подложена постоянно на психически тормоз с обиди и
физически тормоз, когато ответникът й скъсал герданчето и я дръпнал за
палтото. Вечерта, когато ищцата напуснала семейното жилище, двете
говорили по телефона. Ищцата плачела. Детето спяло и тя не могла да го
вземе. Първоначално отишла у баща си, после била на квартира, а след това
при баба си. След като си тръгнала от семейното жилище, ищцата правила
много опити да види детето, но ответникът не й го давал и го криел. Дори
викали полиция, но полицаите казали, че всичко ще се реши в съда. След това
двамата се разбрали. Ответникът започнал да й дава да вижда детето за час-
два, но не я оставял сама с него. По време на коледните и новогодишните
празници детето било и при единия, и при другия. С ищцата не били излизали
по нощни заведения. Два пъти ходили до бензиностанцията за по половин час
да си вземат цигари и един път излезли до Варвара по женски. Тогава ищцата
приспивала детето и го оставяла на ответника да го гледа. Ищцата била добра
майка. Детето било привързано към нея и я търсило. Ищцата много страдала,
когато била разделена с детето.
Свидетелят Б. Й. Б., баща на ищцата, установява, че с ответника са
разделени от около 2-3 месеца. Ищцата му споделяла, че ответникът я
тормози и я притеснява. Ревнувал я от нейните приятелки, че излиза с тях.
Много пъти напускала дома си и отивала при баба си. После пак се връщала.
Последният път отишли с нея да видят детето, но ответникът я изгонил, не й
позволил дори да влезе в къщата и не й дал да види детето. Според ответника
тя била виновна за проблемите им, защото ходила натам-насам. По
празниците, когато детето било при майка си, тя била винаги там и го гледала.
Детето било привързано към нея. Казвало й „мама“. Ищцата се грижила за
детето, като баба й помагала. След раздялата ищцата била по-спокойна. Не се
оплаквала, че грижите за детето й тежат.
Свидетелката М. П. А., баба на ищцата, установява, че страните са се
разделили преди няколко месеца, когато започнали да се карат постоянно.
Ответникът не й обръщал внимание и се чудел как да се скара с нея. И
двамата излизали с приятели, а накрая ищцата се оказала виновна, че излиза с
3
приятелки. Свидетелката много пъти чувала как ответникът вика силно на
ищцата и видяла, че я дърпа. Скъсал й синджирчето. Веднъж ответникът й се
развикал, много силно, като на животно, защото си бил оставил маратонките
и тя се спънала в тях. Няколко пъти се случвало ответникът да я гони, но те
все я спирали. Свидетелката ходила нощно време да им помага с детето,
защото то не можело да спи. Докато ответникът работел, ищцата се грижела
за детето. Гледала детето много хубаво – хранила го, къпела го, обличала го
пет пъти на ден, за да бъде хубаво, а ответникът го обличал като цигане. Той
дори не искал сам да го гледа. Веднъж ходили при стринка му да го искат. По
време на коледните и новогодишните празници детето било у тях и те се
грижили за него. Ответникът идвал всеки ден да вижда детето, но ги излъгал,
взел детето и не го върнал. На следващия ден отишли да искат детето, но той
ги изгонил и казал, че няма да им го даде. Когато детето било при майка си,
спяло на втория етаж с нея. Там имало три стаи. Отвън, до самата кухня
имало баня и тоалетна. Сега щели да правят и вътре. Два пъти в къщата
оставали да нощуват приятелки на ищцата, който й били най-близките
приятелки. Тогава детето било горе при майка си.
Свидетелката Й. Г. Г., майка на ответника, установява, че в началото
отношенията между страните били добри, но впоследствие между тях се
появили недоразумения. Започнали да се карат за дребни несериозни неща, до
момента, в който ищцата започнала да търси под вола теле и да обвинява
ответника в неща, които не били верни. Започнала да става по-агресивна
спрямо него. Не искала да чуе неговото мнение. Започнала да се налага. След
раждането на детето, заради коликите пак започнали да се изнервят. Ищцата
започнала да излиза през нощта с приятелки и се връщала след 2-3 часа. След
кръщенето на детето през месец октомври свидетелката разбрала, че ищцата е
напуснала семейното жилище. След една седмица отношенията им се
оправили, но после ищцата подала молба за развод. Напуснала дома си и
живеела с нейна приятелка, която също имала дете. Не се интересувала от
детето. Ответникът искал да направи нещо, за да дойде ищцата да види
детето, но тя му казала, че насила няма да отиде. След 15 дни дошла с баба си
да види детето. Стояла около 10-15 минути, показала детето по телефона на
нейна приятелка и без да си поиграе с детето, си тръгнала. Когато напуснала
дома им, взела абсолютно всичко – памперси и дрешки за детето. Наложило
се ответникът да купува нови. Ответникът винаги много се интересувал и се
грижил за семейството на ищцата. По Коледа дядо й бил болен и той дал на
ищцата пари за лекарства, но се оказало, че тя била в Пловдив и не се
интересувала от здравето на дядо си. Затова ответникът му купил лекарства.
Ответникът й споделил, че когато са се карали с ищцата тя го изритала по
болното коляно, което му било оперирано. Свидетелката идвала в България 6-
7 пъти в годината и през това време живеела в семейното им жилище.
Виждала, че основно ответникът се грижи за детето. Хранил го, четял му
приказки, играел си с играчки, сменял му памперсите. Детето било
изключително привързано към него. Ответникът винаги бил с детето. Никога
4
не излизал от дома си без детето. Докато били заедно ищцата къпела детето,
правила му масаж и през деня го оставяла на баба си, а вечерта отново
излизала с приятелки.
Свидетелката Е. Д. Т., стринка на ответника, установява, че лично не е
присъствала на техни разправии, но разбрала, че нещо не е наред, защото
ищцата и внучка й често излизали заедно. Ходели по кафенета и по
дискотеки. По цели нощи ги нямало. Ищцата се държала грубо. Веднъж била
довела някакви хора да бият ответника. Дори баба й се оплаквала, че ищцата
се държи лошо с нея и налита да я бие. Докато ищцата живеела при
ответника, тя гледала детето, но излизала често и през деня, и през нощта.
Ответникът много добре се справял с отглеждането на детето. Оставял го на
свидетелката, за да отиде да му вземе храна, но детето било свикнало с него и
плачело, когато го няма.
В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, ищцата
отрече бракът й с ответника да е грешка, както и детето. Детето било желано,
но впоследствие разбрала, че не може да живее с ответника. За отглеждането
на детето получавала майчинство. Била финансово подпомагана от баща си и
от баба си.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата заяви, че детето се
чувства много добре при нея, спокойно е и има всички грижи, положени от
майката. Счита, че никой няма право да отделя дете на една година от майка
му.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ответникът заяви, че е по-
добрият родител, защото се отнася добре към ищцата и семейството й. От
нейна страна имало обиди и удари и то пред детето. Тя се държала
изключително зле с детето, с баба си и с дядо си. Това нанесло психическа
вреда на детето. Ищцата казвала, че той и детето й били най-голямата грешка
и й пречили да излиза с приятелки. Той денонощно се грижил за детето.
Всяка вечер работел и се грижел за детето от раждането му досега, докато
ищцата излизала вечер. В къщата на ищцата имало външна баня и тоалетна.
Той бил направил пълен ремонт. Като компютърен специалист можел да има
хубава работа. Говорил с детската градина да запише детето и смята да
продължи да работи от вкъщи, докато детето е на детска градина. Смята, че с
неговите знания може да се грижи за детето, за да му осигури прекрасно
бъдеще и ще се бори детето да бъде здраво психически и физически. Не
смята, че детето трябва бъде отглеждано от 80-годишна баба.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Ответникът е направил искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Съединени с иска за развод при условията на кумулативно съединяване
са небрачните искове по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на родителските
5
права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на роденото от
брака ненавършило пълнолетие дете, иск по чл. 53 от СК за фамилното име
на съпругата след развода и иск по чл. 56 от СК за ползването на семейното
жилище след развода.
По иска за развод:
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
вината на ответника за това. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаните по делото
свидетели, имащи преки впечатления от семейния живот на съпрузите, тъй
като са близки техни роднини и приятели, установяват по убедителен начин,
че след раждането на детето отношенията между съпрузите са охладнели,
между тях се появили недоразумения, започнали да се карат постоянно,
стигнало се до отправяне на обиди и дори физически посегателства между
тях. В тази насока най-убедителни са показанията на свидетелката А., която
лично е присъствала на много случаи, в които ответникът е викал силно по
ищцата, а освен това й посегнал, като я дръпнал и й скъсал синджирчето. В
този смисъл са и показанията на останалите свидетели, макар и те да не
пресъздават свои лични възприятия, а това, което им се споделено от
съпрузите. Всички свидетели установяват и факта, че от месец ноември 2022
г. съпрузите се намират във фактическа раздяла, след като ищцата е
напуснала семейното жилище и е заживяла първоначално на квартира, а
впоследствие се е установила при баба си – свидетелката А.. Няма данни след
раздялата между страните те да са правили опити за заздравяване на брачната
връзка, въпреки заявеното от ответника желание бракът му с ищцата да
продължи. Напротив конфликтът между тях е прераснал в спор за детето и
неговото отглеждане. В резултат от това съпрузите безвъзвратно са се
отчуждили един от друг и към настоящия момент в отношенията им липсва
нужната обич и топлота, взаимно разбирателство и съпружеска подкрепа,
което не може да бъде преодоляно.
При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото семейство
отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите
напълно са изчезнали от брачната връзка и не съществува възможност тези
отношения да се възродят отново между тях. Бракът между страните
съществува само формално и е лишен от необходимото съгласно закона и
морала съдържание. Запазването му би било единствено в тежест на
съпрузите и роденото от брака дете. Ето защо същият следва да бъде
прекратен с развод, като всеки от съпрузите продължи занапред живота си
самостоятелно.
Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
6
Ответникът е повдигал въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Брачната вина е субективното отношение на съпруга
към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Вината не е елемент от състава на чл. 49, ал. 1 от СК и
не обуславя уважаването или отхвърлянето на иска за развод. Искането от
едната страна за произнасяне по вината, поражда правомощието на съда да
преценява вината и на двете страни. Това е така, тъй като искането за
произнасянето по вината не е субективно право на една от страните по спора
да получи съдебно постановление само относно вината на другата страна.
Повдигайки този въпрос, страната единствено инициира произнасяне на съда
относно вината въз основа на събраните по делото доказателства, но не може
да ограничи това произнасяне само до вината на противната страна – в този
смисъл Решение № 189 от 07.10.2015 г. по гр.д. № 7400/2015 г. на ВКС, III г.о.
По правило в брачния живот поведението на единия съпруг не може да
се разглежда изолирано от това на другия, а вината на единия винаги е
свързана и обусловена от вината на другия. В настоящия случай от
съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства се
установява, че причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство
на брачната връзка, са комплексни и не се изчерпват с поведението само на
единия от съпрузите. Поведението и на двамата съпрузи по време на брака е
било в разрез с установените в закона и в обществото норми за брачно
поведение.
Съпругата е проявила неуважение и незачитане на съпруга си, като
нееднократно го е оставяла през нощта сам да се грижи за детето, а тя е
излизала с приятелки, имала е грубо отношение към него и дори е проявила
физическа агресия спрямо него като го е ритнала в оперираното коляно. Това
се установява от показанията на свидетелката Г., на която ответникът е
разказал за случилото се, а също и от показанията на свидетелката Т., която
лично е възприела агресивното поведение на ищцата.
Съпругът от своя страна също не е зачитал честта и достойнството на
съпругата си и има данни да е осъществявал психическо и физическо насилие
върху нея, за което показания дават свидетелите И., Б. и преди всичко
свидетелката А., която многократно е ставала свидетел на начина, по който
ответникът се държи със съпругата си.
С оглед на това съдът намира, че при възникналите проблеми в брака
двамата съпрузи е следвало да положат повече усилия за преодоляване на
появилите се помежду им разногласия, а вместо това са проявили
безкомпромисна липса на воля за заздравяване на брачната връзка, поради
което вина за дълбокото и непоправимо разстройството на брака имат и
двамата.
Относно родителските права след развода:
Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие
7
дете от брака представляват спорна съдебна администрация, в рамките на
която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия
интерес на детето и вземайки предвид възможностите на родителите да
полагат грижи за него, битовите условия, при които ще бъде отглеждано
детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица
при отглеждане на децата, доходите и имуществото, с които родителите
разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните
качества на родителите, привързаността към детето и други обстоятелства от
значение за отглеждането на детето. Интересът на детето е висша ценност, за
която съдът следи служебно. Да се намери „най-добрият интерес на детето“
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. означава да се извърши преценка на
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към
детето.
И двамата родители желаят да им бъде предоставено упражняването на
родителските права, което е указание за сериозна загриженост за детето и
желание да изпълнят родителския си дълг, но с оглед интересите на
ненавършилото пълнолетие дете от брака и разясненията, съдържащи се в
задължителното за съдилищата ППВС № 1/1974 г., съдът намира, че майката
е по-пригодна да упражнява родителските права. За този извод определящи са
преди всичко ниската възраст и пола на детето, привързаността му към
майката и обстоятелството, че до фактическата раздяла между страните
майката непрекъснато е осъществявала грижите за детето. От показанията на
свидетелите И., А. и Б. се установява, че ищцата е добра майка, който полага
адекватни грижи за детето, желае да отглежда и възпитава детето и не е
преставала да прави опити да бъде с детето, въпреки противопоставянето на
ответника. Дори свидетелките Г. и Т. признават, че по време на съвместното
съжителство на страните тя се е грижила за детето. Майката разполага с
необходимите жилищно-битови условия за отглеждане на детето в дома на
баба си и дядо си. Социалните работници от ДСП Септември, извършили
посещение в дома им, са констатирали, че стаята, в която майката и детето
живеят, е изцяло обновено и се поддържа добра битова хигиена. Вярно е, че
към момента къщата не разполага с вътрешно санитарно помещение, но
според показанията на свидетелката А. същото се намира непосредствено до
кухнята и предстои изграждане на вътрешна баня и тоалетна. Майката е
трудово ангажирана и има трудови доходи, с които да издържа себе си и
детето. Освен това според обясненията й по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК
получава майчинство и може да разчита на финансовата помощ на баща си и
на баба си. В грижите за детето майката може да разчита на помощта на баща
си и най-вече на баба си, която и до момента е помагала в отглеждането на
8
детето. С тяхна помощ майката е в съС.ие да осигури всичко необходимо за
нормалното физическо, психическо и социално израстване на детето.
Бащата от своя страна, макар и убедително да защити пред съда
родителските си качества и мотивацията си да грижи за детето, в случая не е
подходящ да упражнява родителските права, тъй като се касае за дете в
изключително ниска възраст – на 1 година и 4 месеца, което при това е от
женски пол. Макар да е силно привързан към детето, да разполага с отлични
битови условия и да има образование, което му позволява да реализира
високи трудови доходи, същият не е състояние да осигури на детето тази
непосредствена майчина грижа и емоционална близост, от която детето се
нуждае особено в първите години от израстването си. Изграждането на
трайна доверителна връзка между майката и детето е особено съществено и
необходимо за нормалното психическо и нравствено съзряване на всяко дете.
Да се упражняват родителските права от бащата означава да се откъсне
детето от майката, което в тази ниска възраст би било изключително
неблагоприятно за детето и единствено би му навредило. Освен това от
данните по делото се установява, че на практика бащата ще отглежда детето
сам и не може да разчита на помощта на други лица в грижите за него, тъй
като майка му живее и работи в Германия, а стринка му – свидетелката Т.
сама признава, че детето е свикнало с баща си и плаче, когато той й го оставя.
Също така по делото е установено, че бащата е препятствал контактите на
майката с детето, което е предпоставка за пораждане на отчуждение между
тях и поставя под съмнение добросъвестността на бащата. Поради това в
случая следва да бъде даден приоритет на връзката майка-дете в името на
най-добрия интерес на детето, като упражняването на родителските права
бъде предоставено на майката и местоживеенето му бъде определено при нея.
На бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични
отношения с детето, съобразен от една страна с ниската възраст на детето, а
от друга със съществуващата към момента силна емоционална връзка между
тях, която е необходимо да бъде съхранена и заздравена. Поради това следва
да бъде определен режим на лични отношения, при който бащата да може да
вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, по два дни по време на Коледните и
на Великденските празници и 20 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката. Няма пречка детето да пренощува при
баща си, тъй като и към момента то се отглежда изключително от него. При
осъществяването на лични контакти между бащата и детето то следва да бъде
вземано и връщано от и в дома на майката.
Относно издръжката на ненавършилото пълнолетие дете от брака:
На основание чл. 59, ал. 5 във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК бащата
следва да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете
от брака чрез неговата майка и законен представител. Размерът на издръжката
следва да се съобрази с нуждите на детето и с възможностите на бащата. В
9
случая се касае за дете в ниска възраст, което все още не посещава детско
заведение. Обичайните му нужди включват основно разходи за облекло и
храна. Няма данни детето да има специални потребности или дарби, които
изискват разходи, по-големи от обичайните, нито да страда от сериозно или
хронично заболяване, изискващо скъпоструващо лечение. Като ориентир при
определяне на издръжката могат да послужат критериите, установени в чл.
50, ал. 3, т. 1 от ППЗЗДет във връзка с ПМС № 305 от 19.12.2017 г. за
определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
съгласно който необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете до
3 години са в размер на 4-кратния размер на гарантирания минимален доход
от 75 лв., а именно 300 лв. С оглед на това и като отчете рязкото увеличаване
на разходите за живот в последните месеци съдът приема, че необходимите
средства за посрещане на основните потребности на детето са в размер на 350
лв. месечно, от която сума ответникът следва да поеме издръжка в размер на
250 лв. месечно, тъй като няма задължение да издържа други ненавършили
пълнолетие деца, в трудоспособна възраст е, няма данни да страда от
заболяване, което да му пречи да полага труд и може да реализира доходи от
трудово възнаграждение в размер значително над средния за страната с оглед
получаваното до сега трудово възнаграждение. Остатъкът от необходимите на
детето средства за живот следва да останат в тежест на ищцата, която ще
осъществява непосредствените грижи за детето и ще посреща ежедневните му
разходи. Съгласно ППВС 5/1970 г. издръжката се дължи считано от влизане в
сила на съдебното решение, до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава съгласно
чл. 146, ал. 1 от СК.
Относно ползването на семейното жилище:
Между страните няма спор, че семейното им жилище, находящо се в гр.
Белово, ул. „*********, е собственост на бащата на ответника, а според
данните от социалния доклад и гласните доказателства, събрани по делото,
ищцата и детето са жилищно осигурени, поради което съдът намира, че
ползването му следва да бъде предоставено на ответника.
Относно фамилното име на ищцата:
Искането на ищцата след прекратяване на брака да възстанови
предбрачното си фамилно име Б. е основателно и следва да бъде уважено, тъй
като зависи единствено от личната субективна преценка на съпруга, който е
приел фамилията на другия съпруг при сключване на брака.
По разноските:
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
останат в тежест на страните, така както са ги направили, тъй като и двамата
съпрузи имат вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
На основание чл. 6, т. 3 от ТДТГПК всеки от съпрузите следва да бъде
осъден да заплати държавна такса при допускане на развода, а съпругът и
държавна такса по чл. 7, т. 2 от ТДТГПК върху издръжката.
10
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД като дълбоко и непоправимо разстроен
брака между К. К. Т., ЕГН ********** и М. Б. Т., ЕГН **********, сключен
на ***** г. в гр. Пазарджик, за което е съставен акт за граждански брак №
0141 от ***** г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете И. К. Т., ЕГН ********** на
майката М. Б. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете от
брака И. К. Т., ЕГН ********** при майката М. Б. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К. К. Т., ЕГН
********** с ненавършилото пълнолетие дете И. К. Т., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в неделя, с преспиване, по два дни по време на Коледните и
на Великденските празници и 20 дни през лятото, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, като детето се взема от и връща в дома
на майката.
ОСЪЖДА К. К. Т., ЕГН ********** да заплаща на ненавършилото
пълнолетие дете И. К. Т., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител М. Б. Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв.,
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до настъпване на
основания за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва
при забава.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Белово, ул. „*********, на съпруга К. К. Т., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата М. Б. Т., ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име Б..
ОСЪЖДА М. Б. Т., ЕГН ********** от гр. Белово, ул. „********* да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна държавна такса
при допускане на развода по чл. 6, т. 3 от ТДТГПК в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА К. К. Т., ЕГН ********** от гр. Белово, ул. „********* да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик допълнителна държавна такса
при допускане на развода по чл. 6, т. 3 от ТДТГПК в размер на 20 лв. и
държавна такса по чл. 7, т. 2 от ТДТГПК върху издръжката в размер на 360
лв.
11
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на ДСП Септември.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12