Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                   29.07.2019 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 2735 по описа за 2018 г. и като обсъди:

 

Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът З.Н.В. твърди, че е член на ловната дружинка в с. Новаково, община Асеновград, която е член на Ловно-рибарско дружество „Сокол - Асеновград“ гр. Асеновград. На 12.08.2018 г. ответникът М.Н.Д., като неин председател, отказал да му даде бележка за лов на дребни животни. Ищецът твърди, че той нямал основание да направи това, тъй като  имал право да ловува, доколкото не му било наложено наказание. На 30.09.2018 г. ръководител на лова бил Атанас Тачев. Въпреки това ответникът категорично заявил пред останалите членове на дружинката, че ищецът няма да бъде вписан в бележката за лов на едър дивеч нито в момента, нито занапред. Вследствие на това поведение на председателя на ловната дружинка ищецът не отишъл на лов нито на горните дати, нито след това, въпреки че не бил наказан и нямало друго законово основание да не бъде допуснат. По този начин ответникът без да има правомощия, по собствена преценка, разпоредил на лицата, определени за ръководители на лова, да не го допускат до участие в ловни излети, въпреки огромното му желание за това. Поради това ищецът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от него такса: за лов от 120 лева за ловен сезон и такса за огнестрелно оръжие от 160 лева,  пътни разходи от 40 лева за придвижването си от Пловдив до с. Новаково, както и 600 лв. за отглеждане на 2 бр. кучета. Освен това преживял неудобства, свързани с негативни преживявания и унижения, нанесени му публично, от които бил уронен авторитета му. Невъзможността да ловува приел особено болезнено, изживял психически стрес, чувствал се неспокоен, изпитвал неудобство от контакти с роднини, познати и други ловци, поради което се затворил в себе си. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 920 лева, обезщетение за имуществени вреди и 1000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника М.Н.Д., с който оспорва изцяло предявения иск като твърди, че не е извършил противоправни действия, вследствие на които ищецът да е претърпял вреди. Твърди, че на проведеното на 29.07.2018 г. общо  събрание на ловна дружинка с. Новаково е взето решение да не се издават индивидуални и групови разрешителни за лов на територията на дружината. Това решение е прието и утвърдено на събрание на управителния съвет на сдружението, проведено на 06.08.2018 г. Именно това е една от причините ищецът да не е допуснат до лов на посочените в исковата молба дати. Отделно от горното на 12.08.2018 г. ответникът не носил служебни бележки в себе си при срещата му с В. в центъра на с. Новаково. Заявява, че относно невписването на ищеца в разрешителното за групов лов на 30.09.2018 г. – на този лов не е присъствал и не е участвал. Като председател на дружинката в село Новаково е изпълнявал всичките си задължения, произтичащи от чл.86 от ППЗЛОД. Твърди също така, че таксите за лов и за огнестрелно оръжие се дължат независимо от това дали едно лице упражнява правото си на лов. Освен това ищецът е участвал в ловни излети с други дружинки. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски. Моли да се допуснат двама свидетели, при режим на довеждане.   

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че ищецът З.Н.В. е член на ловната дружинка в с. Новаково, община Асеновград, която е член на Ловно-рибарско дружество „Сокол - Асеновград“ гр. Асеновград, както и че ответникът Младен Н.Д. е председател на дружинката. На 29.07.2018 г. се провело общо събрание на ловната дружинка, на което е взето решение да не се издават индивидуални и групови разрешителни за лов на трима нейни членове: Храч Бояджиян, Иван Илиев и З.В.. Очевидно подобно решение е било взето и на предходно събрание – на 10.03.2018 г., тъй като в протокола от заседанието на управителния съвет от 06.08.2018 г. те двете са приети и утвърдени. В протоколите не се съдържат каквито и да са основания или мотиви за това, поради което не би могло да се определи какво точно представляват така взетите решения. С оглед чл. 25, ал. 1 от Устава на ЛРД „Сокол“ Асеновград настоящият състав приема, че става дума за налагане на наказание, предвидено в т.“б“ от същата разпоредба – лишаване от участие в ловни излети. Съгласно ал.5 от същата, нарушителите се санкционират от Управителния съвет, като това може да стане по предложение на дружината. В ал.6 е предвидено изслушване на нарушителя. Съгласно ал.7 решението на управителния съвет подлежи на обжалване пред общото събрание на сдружението в 30 дневен срок от налагането му, като същото се съобщава писмено на наказаните лица. В настоящия случай не са представени доказателства за спазване на описаната процедура, като установяване на тези обстоятелства е в тежест на ответника.

На първо място липсва решението от проведеното събрание на 10.03.2018 г. В протокола за събранието от 29.07.2018 г. не са посочени конкретни нарушения, извършени от ищеца, за които същият да бъде наказан. Провелото се гласуване е касаело въпроса дали останалите членове на дружинката желаят „да излизат на съвместно ловуване с него“. В Устава обаче, това само по себе си не е предвидено като основание за налагане на наказание. Ето защо утвърждаването на подобно решение от Управителния съвет не би могло да се приеме за налагане на наказание, още по-малко при положение, че „нарушителят“ не е изслушан. Същият не е бил уведомен за налагане на наказание писмено, каквото изискване съществува, съответно едно такова решение не би могло да има действие спрямо него. С други думи няма данни, от които да се направи извод за наложено наказание, а съответно и за влизане в сила на решение за това.

Eто защо правото на ищеца като член на ловната дружинка с. Новаково да участва в ловни излети не е било ограничено или отнето. Безспорно е между страните, че Златков В. е опитал да упражни същото като  на 12.08.2018 г. е поискал от ответника издаване на бележка за лов на дребни животни/дивеч, но не е получил такава, както и че на 30.09.2018 год. е поискал да участва в ловен излет, но не е бил вписан в бележка за лов на едър дивеч. Безспорно е също така, че единственият мотив за това е взетото решение на общото събрание на ловната дружинка, утвърдено от Управителния съвет на ЛРС „Сокол“ гр. Асеновград. По изложените по-горе съображения, обаче, това решение не съставлява основание, което препятства участието на ищеца в ловни излети.

Още повече, че от обясненията на ищеца З.В. в с.з. се установява, че през ловен сезон 2018 г.-2019 г. същия е ловувал в село Узуново и в село Загражден  по веднъж, където е бил поканен от приятел.

От показанията на свидетелите на ищцовата страна: Храч Бояджиян и Иван Илиев – членове на ловната дружинка, които съдът кредитира се установява, че Храч, З. и Иван, при откриване на сезона за дребен дивеч, са поискали от М. бележки за лов на дребен дивеч. Същия е отказал, с мотива че трябва да пита дружинката. Същото се е случило и при откриване на сезона за едър дивеч, тримата са поискали да бъдат вписани в бележката за лов на едър дивеч, но ръководителя на лова Атанас Тачев е отказал под предлог, че е било взето решение да не ловуват, да ги изгонят от дружинката – тъй като са уронвали престижа на същата. След този случай хора от селото и от дружинката избягвали З.. Било е проведено събрание, на които З. и останалите са били изслушани, като е взето решение същите да бъдат изключени, което е обжалвано. На 30.09.2018 г. ръководител на лова е бил Атанас Тачев, които определя кои ловци да участват, по принцип никои не може да му нареди кой да участва.

От показанията на свидетелите на ответната страна: Стефан Стефанов и Атанас Тачев – членове на ловната дружинка, които съдът кредитира се установява, че същите са присъствали на проведеното събрание на 29.07.2018 г., на което е било взето решение Храч, З. и Иван да не ловуват с членовете на ловната дружинка село Новакова, да не им се издават бележки за лов. Отношението на членовете на дружинката към тримата,  след този случай не се е променило.

По делото е спорен въпросът дали ответникът М.Д. е извършил действия или бездействия, с които е лишил ищеца З.В. от участие в излети за лов на дребен и едър дивеч. На 12.08.2018 г. той не е издал бележка за лов на дребен дивеч, която е необходимо условие за провеждането му и която може да бъде предоставена само от него. На 30.09.2018 г. ръководител на лова на едър дивеч бил свидетелят Атанас Тачев. От неговите показания и тези на свидетеля Стефан Стефанов се установява, че решението ищецът да не бъде вписан в бележката за лов е било взето именно от него и то преди да се появи М.Д.. Действително след пристигането си той потвърдил същото, като заявил, че е разговарял с Председателя на ЛРД „Сокол“ гр. Асеновград, които бил на същото мнение или всички свидетели са категорични /а и от устава е видно/, че изцяло в правомощията на ръководителя на лова да определи лицата, които ще участват в него. Тъй като в Устава не е определена йерархична зависимост между него и Председателя на ловната дружинка, то настоящият състав намира, че ответникът не би могъл да носи отговорност за действията на свидетеля Тачев, а именно те са тези, които са причинили крайния резултат – неучастието на ищеца в лова на едър дивеч.

Фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, който поражда деликтна отговорност включва както извършване на увреждащо действие, така и то да е противоправно. Това би било всяко поведение, от което са настъпили вреди. От показанията на свидетелите Бояджиян и Илиев се установява, че от описаните два инцидента З.В. се почувствал унижен, тъй като не бил допуснат да ловува, същия бил отбягван от хора от селото и членове на дружинката. Вследствие на това се появило негативно отношение от негови близки и приятели, с които преди това често ловували. За него ловът бил хоби, начин да отпусне сред природата, да се срещне с приятели. За това ищецът съжалявал, че пропуснал двата ловни излета, въпреки големите му очаквания.

За да бъде уважен иска по чл.45 ЗЗД, съдът следва да установи че са налице елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: извършено деяние, причинени вреди, причинно следствена връзка между тях, противоправност на деянието и вина. Въз основа на приетите в настоящото производство доказателства, съдът намира, че в случая не се установява наличие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорен в производството е факта, дали ответникът е осъществил  твърдяното от ищеца противоправно деяние: отказ да издаде бележка за участие в лов на дребен дивеч на 12.08.2018 г. и противоправно разпореждане за недопускане до лов на едър дивеч на 30.09.2018 г., дали ищецът е претърпял посочените неимуществени вреди, наличието на причинна връзка между извършеното деяние и претърпените от ищеца вреди, налице ли е вина у извършителя на деянието и дължи ли същия заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди.

Съдът счита, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, причинно следствена връзка между извършеното от ответника и претърпените негативни изживявания от ищеца по отношение на отказа за издаване бележка за участие в лов на дребен дивеч на 12.08.2018 г. и разпореждането за недопускане до лов на едър дивеч на 30.09.2018 г. От събраните доказателства се установи, че на 29.07.2018 г. е било проведено събрание на ЛД с.Новаково, на което е било обсъдено поведението на ищеца и още двама ловци от дружинката, които са нарушили устава на сдружението, като е било взето решение на ищеца и още два членове да не бъде издавано индивидуално и групово разрешително за лов на територията на дружинката. Или от събраните доказателства не се установи, че на 12.08.2018 г. от страна на ответника Д. да са извършени противоправни действия/бездействия, изразяващи са в неиздаване на бележка за индивидуален лов за дребен дивеч на ищеца, за което да бъде ангажираната неговата отговорност по реда на чл.45 ЗЗД – тъй като същия е изпълнявал взето решение на дружинката. Освен това от показанията на свидетелите се установи, че на 12.08.2018 г. ответникът е бил в невъзможност да даде бележка за индивидуален лов на ищеца, тъй като при срещата на двамата на центъра на селото, същия не е носил в себе си такива /бележките са били в дома му/. Също не са налице противоправни действия/бездействия, извършени от ответника, които да са станали причина за невписването на ищеца в разрешително за групов лов на 30.09.2018 г., тъй като ръководител на лова на посочената дата е бил свид.Атанас Тачев, в правомощията на които е да определи кои лица да участват в лова, начина на провеждане на същия. Установи се още от доказателствата, че решението да не бъде вписан ищеца в това разрешително за групов лов е взето лично от ръководителя на лова Тачев, които се е съобразил с взетото преди това решение от дружинката. От показанията на свид.Тачев се установи още, че той лично е отказал да впише ищеца в разрешителното за лов, че ответникът не му е давал нареждане за това, както и че Д. е дошъл по-късно, след приключване на разправията по този повод. Липсата на извършени от ответника противоправни действия води до неоснователност на предявения иск за заплащане на неимуществени вреди, тъй като не е налице първия елемент от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

От ищеца не се доказа, при оказана доказателствена тежест за това, какви негативни преживявания е претърпял същия, след отказа да му бъдат издадени разрешително за лов на дребен дивеч или отказа за вписването му в разрешително за лов на едър дивеч. От показанията на свидетелите на ищцовата страна се установи единствено, че след взетото решение на дружинката и посочените откази, ищецът бил „избягван“ от членове на дружинката – така се чувствал той, съжалявал че не е участвал в лова.

Отговорността по чл.45 от ЗЗД  ще се породи само при наличие на причинна връзка м/у противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди за пострадалия. По делото не се доказани кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността за непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, а претърпяването на вреди от ищеца не е достатъчно. Следваше да се установи, че тези претърпени вреди са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника, а в настоящия случай не се установи, че извършените действия от ответника са противоправни, да са настъпили вреди за ищеца, както и тези вреди да са в резултат на противоправно и виновно поведение на ответника. Не са налице всички елементи на сложния фактически състав на чл.45 ЗЗД, поради което предявения иск за неимуществени вреди ще следва да бъде отхвърлен.

 В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и главно доказване, че в причинна връзка с описаните в исковата молба действия са настъпили посочените имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на: такса за лов в размер на 120 лева, такса за огнестрелно оръжие в размер на 160 лева,  40 лева пътни разходи и 600 лева за отглеждане на 2 бр. ловни кучета. Такова доказване не е проведено. Напротив, от показанията на свидетелите се установи, че ищецът е ловувал с други дружинки. Отделно от това тези такси се дължат независимо от участието в конкретни ловни излети, само поради членство в ловна дружинка и притежаване на съответно оръжие. Освен това ищецът не е установил на 12.08.2018 г. и на 30.09.2018 г. какво разстояние е изминал, с какъв автомобил, както и колко е стойността на изразходеното горивото за това. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата от 40 лева е недоказан.

            При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, на ответника се дължат разноски, поради което следва ищецът да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лв., представляваща направени в производството разноски за заплатен адвокатски хонорар /за което са представени доказателства/.

            По мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.Н.В., ЕГН ********** *** против: М.Н.Д., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 1000 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено неудобство, причинен психически стрес - свързано с негативни преживявания и унижения, нанесени му публично, причинени от отказ да се издадат бележки за участие в лов на дребен дивеч на 12.08.2018 г., и противоправно разпореждане за недопускане до лов на едър дивеч на 30.09.2018 г., както и искът за заплащане на сумата от 920 лева (деветстотин и двадесет лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от горните деяние, изразяващи се в: заплащане на такса за лов 120 лева, такса за огнестрелно оръжие 160 лева, разходи за пътни от 40 лева и 600 лева за отглеждане на две ловни кучета.

 

ОСЪЖДА З.Н.В., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Н.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 500 лева (петстотин), направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: