РЕШЕНИЕ
№ 261026
гр. Пловдив, 26.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 4089 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
Образувано по
предявен от „Кредитреформ
България” ЕООД против Р.Я.Ч. кумулативно обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер от 600 лв. – главница по договор за кредит № ***г., сключен
между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
Договор за прехвърляне на вземания № ***г., както и за заплащане на сумата от
165, 85 лв. – обезщетение за забава за периода от 21.06.2017 г. до 11.03.2020
г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 16.03.2020 г., до окончателното й
заплащане.
В исковата молба се твърди, че
ищецът е кредитор на длъжника по силата на договор за прехвърляне на вземания №
***г., на който договор е подписано Приложение 1, представляващо неразделна
част от договора. Сочи се, че вземанията, които са прехвърлени на ищеца,
произтичат от договор за кредит № ***г., сключен между длъжника и „4финанс“
ЕООД. Твърди се, че договорът за кредит е сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР,
като кредитополучателят е подал заявка за отпускане на кредит след регистрация
в системата на Вивус на интернет страницата на кредитодателя www.vivus.bg. На посочената страница били
предоставени ОУ, които кредитополучателят следвало да приеме. Договорът за
кредит се подписвал с бутон „Подпиши“, след което се считало, че всички
страници от договора за кредит и приложените ОУ са подписани. Твърди се, че с
осъществяване на това действие от страна на кредитополучателя, последният е
потвърдил, че е приел и прочел условията на договора, както и Стандартния
европейски формуляр. На 11.04.2017 г. бил сключен договор, по силата на който в
полза на кредитополучателя е предоставена сумата от 350 лева, със заявена
допълнителна услуга за експресно
разглеждане. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата
от 11.05.2017 г. Сумата била отпусната на същия ден посредством системата
epay.bg на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД. Сочи, че на 13.04.2017 г.
е постъпила допълнителна заявка за отпускане на кредит от 250 лева, като при
отпускане на допълнителния кредит, съществуващият договор за кредит се изменя
чрез подписване на нов договор, като се запазват всичките му условия, с
изключение на размера на дължимите суми. Твърди, че на 13.04.2017 г.,
кредитодателят е отпуснал исканата сума чрез „Изипей“ АД. Твърди се, че с
изменение на договора, длъжникът се задължил да върне сума в общ размер от
766,56 лева, от която главница, в размер на 600 лева; договорна лихва от 19,64
лева и такса за експресно разглеждане от 146, 92 лева. Поддържа, че с
настъпване на падежа на договора, кредитополучателят не заплатил дължимите
суми, поради което изпаднал в забава и била начислена наказателна лихва на
основание т. 13.2. от ОУ. С настъпване
на падежа, длъжникът не заплатил доброволно задължението си по договор за
кредит, поради което изпаднал в забава. Моли за присъждане на сумата от 600
лева, представляваща главница по договор за кредит, и сумата от 165,85 лева –
обезщетение за забава, ведно със законните последици.
В законоустановения за това срок
по чл. 131 ГПК, ответната страна - Р.Я.Ч., не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по
чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
ответника.
Препис от исковата молба е бил
редовно връчен на адреса на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез
друго лице съгласно да получи съобщението със задължение да го предаде на
адресата.
Ответникът е бил редовно призован
за съдебното заседание, проведено на 28.09.2020 г. лично на адреса на длъжника
– по реда на чл. 45, ал. 1 ГПК.
Въпреки редовното му призоваване,
ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото, като не
е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, доколкото в производството са представени
двустранно подписани фактури и протокол за приемане на работата.
По така изложените съображения
предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в
исковото производство в общ размер от 200 лв., от които сумата от 100 лв. за
заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр.
с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Я.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Шандор Петьофери“ № 10, сумата от 600 лв. – главница по договор за кредит № ***г., сключен
между длъжника и „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
Договор за прехвърляне на вземания № ***г., и сумата от 165, 85 лв. –
обезщетение за забава за периода от 21.06.2017 г. до 11.03.2020 г., ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 16.03.2020 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
Р.Я.Ч. да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „Кредитреформ
България” ЕООД сумата от 200 лв. – разноски в
производството по гр.д. № 4089/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
производство по гр.д. № 110/2020
г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен
срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ПК