Решение по дело №1061/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 533
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Доника Илиева Тарева Пехливанова
Дело: 20225330201061
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 533
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330201061 по описа за 2022
година
взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия Г № 0027817 за налагане на
имуществена санкция, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив срещу *** на ***,
с ЕИК: ***, *** от В.А.В., с ЕГН: ***, с който ***, с ЕИК: ***, е
санкционирано с административно наказание имуществена санкция в размер
на 2000.00 лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Жалбоподателят, ***, оспорва законосъобразността на обжалвания ел.
фиш и моли същият да бъде отменен. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, ОД на МВР Пловдив, оспорва основателността на
така депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

От фактическа страна се установява следното:
В конкретния случай ел. фиш е издаден за това, че на 10.02.2021 г., в
15.57 часа, в град Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“, до номер 83,
бензиностанция „Лукойл“, е заснето нарушение на Кодекса за застраховането,
1
извършено с *** „***“, с рег. № ***. Нарушението било заснето с АТСС
/ARH CAM S1/ при отчетен толеранс от минус 3 км. Установено било, че
собственик на автомобила е ***, с ЕИК: ***, *** от В.А.В., с ЕГН: ***.
Издаденият ел. фиш се оспорва на формални основания. В проведеното
съдебно заседание от страна на процесуалния предствител на жалбоподателя
– адв. Д., се представя извадка от сайта на Гарнционния фонд, видно от която
за процесната дата е налице действаща валидна застраховка „ГО“. В тази
връзка се твърди, че ел. фиш е издаден при липса на данни за извършено
нарушение, поради което се претендира за отмяната му.

Правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество. Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и НП.
Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ
субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и
задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638,
ал.1 КЗ и чл. 483, ал.1, т.1 КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността
2
на дееца с електронен фиш за вменения административен състав следва да са
налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
- наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
-за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач;
-управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да възникне въобще задължение за собственика
да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по смисъла на
чл. 483, ал.1, т.1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни
обстоятелства:
- че МПС не е спряно от движение;
- че с АТСС е заснето „управление“ на МПС, тоест неговото движение
по отворената за обществено ползване пътна мрежа;
- че към датата на заснетото управление за МПС „липсва сключена
валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да
са описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в
предмета на доказване по делото.
В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от
посочените съставомерни обстоятелства, като използваната техника за
описание на фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че
е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), без изобщо да
е конкретизирано какво е то, не отговаря и на най-елементарните
изисквания за съдържание на ЕФ. Посоченото се явява самостоятелно
основание за отмяна на ЕФ, доколкото същият не отговаря на
законоустановените изисквания за реквизити.

Отделно от горното след направена служебна справка на сайта на
Гаранционния фонд, съдът констатира, че за процесната дата е налице
активна застраховка „Гражданска отговорност“ , което обосновава извода,
3
че в конкретния случай ел. фиш е издаден при липса на правно основание за
това, доколко от доказателствата по делото се установява, че в случая липсва
извършено нарушение на визираната правна норма. Това е още едно
основание за отмяна на обжалвания ЕФ.
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Според чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът
на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл. 18, ал. 3 от
Наредба №1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая се доказва, че в
хода на настоящето производство от страна на жалбоподателя са направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на именно 300 лв. Ето защо
и предвид изхода на делото Съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на
жалбоподателя направените разноски в размер от 300 лева.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0027817 за налагане на
имуществена санкция, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив срещу ***, с ЕИК:
***, *** от В.А.В., с ЕГН: ***, с който ***, с ЕИК: ***, е санкционирано с
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
4
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на ***, с ЕИК: ***, сумата
от 300.00 /триста/ лева, представляваща разноски по делото пред Районен
съд-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5