№ 269
гр. Пазарджик , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200056 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик,
ул. „Н. Ф.“ №7, ет.7, ап.21, против Наказателно постановление № 36-0000876 от
17.12.2020 г. издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“-
Пловдив, с което за нарушение на чл.178в ал.5 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е
незаконосъобразно, тъй като случаят бил маловажен.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
становище за незаконосъобразност на НП, чиято отмяна иска, подкрепено с
писмени бележки. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или
процесуален представител. От същата е депозирано писмено становище, в което
1
се излагат аргументи за законосъобразност на НП и се иска неговото
потвърждаване. Със същото се прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите
изложени в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 27.11.2020
г., около 14,20 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „С.“, на паркинга пред фабрика „К.“,
като водач на автобус „И.“ с рег. № ***, собственост на „Х.“ АД, от категория М3,
е извършвал случаен превоз на пътници от гр. Пазарджик- К.- гр. Пазарджик, със
заверено копие № **********, пътен лист № 7665- 487 от 27.11.2020 г., с
уведомление за случаен превоз и фактура № 10000001203335/27.11.2020 г., без
валидно удостоверение за психологическа годност на водача (УПГ). По време на
проверката е представил УПГ № 408063, валидно до 23.05.2020 г. Извършена била
справка в база данни на ИА „АА“- София, при която се установило, че към
момента на проверката водачът не притежавал валидно УПГ.
Всичко това било установено от св. А.Г.- гл. инспектор в РД „АА“-
Пловдив, за което съставила срещу жалбоподателя АУАН с бл. №
255668/27.11.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен
срещу подпис. В акта водачът вписал че нямал възражения срещу направените
констатации.
Въз основа на съставения АУАН на 17.12.2020 г. било издадено
обжалваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 30.12.2020 г., видно от
разписката към същото. Жалбата против НП била подадена лично от
санкционираното лице до съда чрез РД „АА“- Пловдив в ОО „АА“- Пазарджик на
06.01.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя
св. А.Г.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
2
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършената цялостна проверка по реда на служебното начало, съдът
намира, че правилно са приложени процесуалния и материалния закони. АУАН и
НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в
предвидените от закона срокове. Проведеното против жалбоподателя
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в
съответствие с разпоредбите на ЗАНН- в присъствието на нарушителя и свидетел.
В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението.
В детайли- в АУАН и в НП са посочени датата (27.11.2020 г.), място на
извършване на нарушението (гр. Пазарджик, ул. „С.“, на паркинга на фабрика
„К.“), както и качеството на нарушителя и неговите действия, както и всички
други обстоятелства изпълващи състава на нарушението. Последното е
изчерпателно описано, като са посочени и обстоятелствата, при които е
осъществено. Дадена е и правната им квалификация. Актът е съставен в
присъствието на нарушителя, на който е предявен и връчен срещу подпис. НП е
връчено лично на нарушителя.
Правилно и законосъобразно АНО е приел, че е реализирано описаното по-
горе нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението.
Изложената в НП фактическа обстановка, кореспондираща с констатациите,
съдържащи се в АУАН, съдът прие за установена и изведе въз основа на
показанията на св. Г., депозирани при разпита й в съдебно заседание. Съдът
напълно кредитира показанията на тази свидетелка като последователни и
непротиворечиви. Независимо че тя към онзи момент се е намирала в служебна
връзка с АНО (по настоящем не работи в РД АА- Пловдив- бел. моя), то това
автоматично не я прави заинтересована от изхода на делото, т.к. няма никакъв
личен мотив да приписва на жалбоподателя поведение или деяние, което
обективно да не е имал. Отделно от това показанията на св. Г. се потвърждават и
3
от приетите по делото писмени доказателства. Последните потвърждават
установеното обстоятелство, че Б. като водач на посоченото МПС, при
извършване на случаен превоз на пътници е бил без валидно удостоверение за
психологическа годност. Видно от Справка в Регистър на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване (л.5) е, че
издаденото на жалбоподателя УПТ № 408063 (представено на контролния орган
пир проверката) е било валидно до 23.05.2020 г. Пак от същата справка се
установява, че Б. се е явил на психологическо изследване на 03.12.2020 г., т.е. след
като му е била извършена проверка от контролните органи и съставен АУАН, като
му е издадено ново УПГ № 659772 валидно до 03.12.2023 г., заверено копие от
което е представено и прието като доказателство по делото.
Разпоредбата на чл.178в ал.5 предл.3 от ЗДвП задължава водачите, да
извършват обществени превози на пътници с валидно удостоверение за
психологическа годност, като при неизпълнението на това задължение, е
предвидено наказание глоба в размер на 500 лева. В конкретния случай от
събраните писмени и гласни доказателства с категоричност се установи, че това
задължение не е било изпълнено от жалбоподателя Б., който е управлявал
процесния автобус, извършвайки случаен превоз на пътници по посочения
маршрут. Последният определя и вида на превоза като случаен автобусен превоз
по смисъла на §1 т.24 от ДР от ЗАвПр и §1 т.5 бук.“а“ от ДР на Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, което е видно и от Пътен лист № 7665-487 (л.6)- превоз на
група пътници (работници във фабрика „К.“) без промяна в техния състав от
началния до крайния пункт- Пазарджик- К.- Пазарджик. Няма спор и затова, че
така извършвания превоз е обществен по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗАвПр.
Всички тези обстоятелства не се отричат и от жалбоподателя, нито се възразява
срещу тях от процесуалния му представител. Още при предявяване на АУАН
жалбоподателят не е възразил срещу направените констатации, което е първата
индиция, че той е осъществил вмененото му нарушение.
Възразява се обаче от процесуалния представител на жалбоподателя, че в
АУАН и НП, е дадена неправилна квалификация, като е посочена за нарушена
санкционната разпоредба на чл.178в ал.5 пр.3 от ЗДвП, като са изложени
аргументи, че в случая правилната правна квалификация на извършеното
нарушение е нормата на чл.33 т.3 от Наредба №2/15.03.2020 г. на МТ, съгласно
която водачът на автобус за обществен превоз на пътници трябва да е
4
психологически годен по смисъла на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Тази
наредба е Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност
и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и
на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания, която в чл.8 ал.1
разписва, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като
водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
представят удостоверение за психологическа годност. На базата на тези
разпоредби се излага твърдението, че е представено от жалбоподателя УПГ с
изтекла валидност, като новото валидно такова било издадено след извършване на
проверката от контролните органи.
Макар тезата изложена от процесуалния представител да не е развита до
край, то очевидно се има предвид, че след като жалбоподателят не е имал валидно
УПГ към момента на извършената му проверка, то това се приравнява на липса на
психологическа годност от негова страна.
Така направените възражения не се споделят от настоящия съдебен състав.
Първата сочена разпоредба, по която се претендира че следва да се квалифицира
извършеното нарушение (чл.33 т.3 от Наредба №2/2002 г.) разписва, че водачът на
извършващ автобусен обществен превоз на пътници трябва да е психологически
годен. Да, без спорно това означава, че той трябва да е издържал успешно
психологическото изследване и да има издадено УПГ, което да е валидно.
Съгласно втората посочена норма (чл.8 ал.1 от Наредба №36/2006 г.) е че такива
водачи при постъпване на работа и при извършване на превоз трябва да
представят УПГ. Според съда обаче, нарушението на тези две норми с оглед на
тяхното съдържание, се изразява в липсата въобще на психологическа годност на
водача, респ. липсата или неиздаването на УПГ на същия въобще. Затова и
разпоредбата на чл.8 от Наредба № 36, в следващите си алинеи разписва срока на
валидност на УПГ и начините за подновяването й. В случая жалбоподателят е
имал придобита психологическа годност, както и му е било издадено УПГ, но
същото е било с изтекла валидност към датата на проверката. Затова и в случая е
приложима специалната разпоредба на чл.178в ал.5 пр.3 от ЗДвП, която
предвижда задължението за водачите на този вид превози, да извършват същите с
валидно УПГ. Аналогични са случаите, когато МПС се управлява от
5
неправоспособен водач и от водач, който управлява с СУМПС с изтекла
валидност.
Съдът не споделя и възражението, че посочената за нарушена норма е
санкционната норма. Не се държи сметка обаче за обстоятелството , че тази норма
предвижда както задължение за водачите извършващи обществени превози на
пътници (състава на нарушението), така и санкцията, на която подлежат
нарушителите на това задължение (наказват се с глоба от 500 лева). Казано с
други думи тази правна норма съдържа, както състава на нарушението, така и
неговата санкция.
Второто основно възражение, което се прави от процесуалния представител
на жалбоподателя и се прокарва още с депозираната жалба, е че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Соченият аргумент е, че
жалбоподателят веднага след проверката се е записал за изследването и е получил
валидно УПГ, като се твърди, че във връзка с кризата с коронавируса службите за
АА и Лабораториите за психологически изследвания не работели. На първо място
последните две обстоятелства не са подкрепени с нито едно доказателство. Към
момента, когато е изтекла валидността на УПГ- 23.05.2020 г., обаче и службите и
лабораториите са били с възстановен работен режим, като жалбоподателят е имал
възможността да се запише и яви, като получи ново валидно УПГ. Освен това,
независимо от причините поради които не се е сдобил навреме с токова, той не е
следвало в този период да извършва автобусен превоз на пътници.
Обстоятелството, че веднага след проверката се е явил и взел валидно УПГ, не
може да се приеме за изключително такова, правещо явно незначителна степента
на обществена опасност на деянието и дееца. Следва да се вземе предвид, че в
едни продължителен период от време- повече от половин година, жалбоподателят
е осъществявал своята дейност без валидно УПГ. Освен това е неясно кога е щял
да се снабди с ново валидно УПГ, ако не му беше извършена проверка от
инспекторите на РД АА и съставен АУАН. Конкретното нарушение е пряко
свързано с обществените нарушения регулиращи безопасността на движението,
както и обществения превоз на пътници, който факт изключва възможността
АНО, а и съдът да прояви снизхождение в конкретния случай. Фактът че
нарушението е извършено за първи път и че от същото не са настъпили вредни
последици, тъй като то е формално, също не може да обоснове маловажността на
деянието. Противното би означавало, да се придаде изначало смисъла на
обстоятелство изключващо административнонаказателната отговорност, а това би
6
означавало, че всяко нарушение, което е извършено за първи път и/или е
формално не би следвало да се санкционира, което ще доведе до ненаказаност на
всяко извършено за първи път административно нарушение.
Съдът счита, че с деянието са застрашени в съответна степен обществените
отношения, гарантиращи безопасното осъществяване на обществения превоз,
поради което нарушението не се отличава с явно незначителна степен на
обществена опасност или с липса на такава, съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от
НК. В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което винаги
се поставят в опасност обществените отношения, които приложената норма е
призвана да гарантира, а именно- безопасността на осъществявания превоз с оглед
надлежно установяване и удостоверяване на способностите на водачите. От друга
страна, в настоящия случай е налице и отегчаващо отговорността на въззивника
обстоятелство, към което съдът отнася изтеклия период от датата, на която е
изтекъл срокът на предходното удостоверение за психологическа годност,
ползвано от въззивника до датата на извършване на нарушението. Ирелевантно е
за обществената опасност на деянието, че след установяване на нарушението
въззивникът е провел необходимото обучение и се е снабдил с удостоверение за
психологическа годност.
Правилно е наложена предвидената в абсолютен размер глоба от 500 лева
на жалбоподателя.
С оглед всичко изложено до тук НП ще следва да се потвърди като
законосъобразно, което пък и обуславя неоснователността на претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноски в негова
полза за заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и същото ще
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик
в настоящия си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000876 от
17.12.2020 г. издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“-
Пловдив, с което на С. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Н. Ф.“
№7, ет.7, ап.21, за нарушение на чл.178в ал.5 предл.3 от ЗДвП е наложена глоба в
7
размер на 500 лева, като законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски в негова полза за заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8