РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 10 22.02.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет и втори януари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 1880 по описа за 2018 година
Производството по делото по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от инж.Ганчо Тенев, против решение № 2060/22.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 790/2018 г. по описа на
РС-Бургас.
С първоинстанционното решение е прието за установено че С.А.Б., ЕГН
**********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД,
ЕИК *********, следните
суми: 256,50 лв., представляваща главница за неизплатено задължение за
доставена, отведена и пречистена вода за аб.№ *** за периода от 10.09.2015 г. до 15.08.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 14.11.2017 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен иска над присъдата сума до пълния претендиран размер от 366,06
лв.; и 25,51 лв., представляваща лихва за забава за периода от 27.11.2015 г. до
07.11.2017 г., като е отхвърлен иска над присъдата сума до пълния претендиран
размер от 42,87 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 5176/15.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 8632/2017 г. по описа на БРС.
С въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД
постановеното решение се обжалва в отхвърлителните му части, с които съдът е отхвърлил иска за
главница над присъденатата сума от 256.50 лв. по пълния претендиран размер от
366.06 лв., както и иска за лихва над присъдената сума от 25.51 лв. до
претендиран размер от 42.87 лв. Въззивникът изразява недоволство от
постановеното решение в обжалваната част, като счита същото за неправилно и
необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че количеството
изразходвана вода за процесния период следвало да се определя за един човек, а
не за двама души, като съдът не е посочил дали кредитира или не протокола за
броя на лицата, които живеят в имота, както и свидетелските показания. Според
въззивника, аргументите на първата инстанция не се основават на обстоятелствата
по делото, нито на закона, тъй като фактите, че за един период от време имотът
се е обитавал от двама души, а за друг период – от един човек, произтичат пряко
от един и същ документ, който се ползва с формална доказателствена сила и това
е справката за показанията на водомера, като отразените в същата данни
съответстват напълно с целия събран по делото доказателствен материал, с който
съдът не се е съобразил. По тази причина въззивникът счита, че районният съд
неправилно и необосновано е отхвърлил частично исковите претенции, поради което
моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Претендират се направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени нови
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата С.А.Б., подаден чрез адв.Калинка Димитрова,
назначена от БРС за особен представител на ответницата по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В отговора е взето становище за неоснователност на въззивната жалба, като
се моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№ 790/2018 г. по описа на БРС е
образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас
против С.А.Б. за приемане за установено между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 366.06 лв. – главница за неизплатено задължение за
доставена, отведена и пречистена вода за аб.№ *** за периода от
10.09.2015 г. до 15.08.2017 г., както и сумата от 41.87 лв. – лихва за забава
за периода от 27.11.2015 г. до 07.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с №
5176/15.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 8632/2017 г. по описа на БРС.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ответникът
е абонат на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, като същият има неизплатени
задължения към дружеството в размер на 366.06 лв. за доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 10.09.2015 г. до 15.08.2017 г., като
дължи и лихва за забава в размер на 41.87 лв. Предвид неплащането, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за която длъжникът бил
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на съда ищецът предявил настоящия установителен иск. В допълнителна
молба ищецът е уточнил, че определянето на количествата вода е извършено
служебно, тъй като в имота на ответника няма монтиран водомер и количествата са
определени в съответствие с изискванията на Наредба № 4/2004 г. за двама
човека.
В
депозирания писмен отговор по чл.131 ГПК ответницата, чрез назначения й от съда
особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не оспорва наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните,
по силата на което ищцовото дружество доставя и отвежда вода за имота на ответницата, както и качеството на последната като абонат на
ищцовото дружество. Претенцията е оспорена по
размер.
Фактите по делото са следните:
Между страните е безспорно установено, че в имота на
ответницата няма монтирано измервателно устройство – водомер, което е видно и
от издаденото от „ВиК“ ЕАД до С.Б. предписание изх.№ К-174/18.08.2015 г. за
осигуряване на измервателен уред и неговото монтиране в имота. В тази връзка е
безспорно и обстоятелството, че количествата вода са начислявани служебно от
ищеца.
В подкрепа на твърденията си, че тези служебно
начислени количества вода са за двама човека, ищецът е представил Протокол от
09.09.2015 г., съставен от служител на ищцовото дружество, в който е
отбелязано, че „в имота живеят 2 човека“. Протоколът е подписан единствено от
съставителя. За удостоверяване задълженията на
ответницата ищецът е представил и 14 броя фактури за консумирана вода и канал
по партидата на С.А.Б., абонатен № ***, от които е видно, че за процесния
период 10.09.2015 г. – 15.08.2017 г.
са начислени месечни задължения в общ размер на 366.06 лв.
От
приетата пред БРС съдебно-икономическа експертиза е видно, че лихвата за забава
върху вземанията по издадените фактури от „ВиК“ ЕАД е общ размер от 42.87 лв.
за периода от 25.07.2015 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
14.11.2017 г.
Пред районния съд е приета и съдебно-техническа
експертиза, съгласно която тъй като в имота няма водомер, отчитането на
количествата вода следва да се извършва по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, като ищецът е
извършвал служебни начисления в съответствие с тази Наредба. От вещото лице е
посочено също, че през процесния период има две цени на доставената вода – 1.81
лв. без ДДС до м.юни 2016 г. и 1.89 лв. без ДДС след тази дата до края на
процесния период.
По делото са събрани и гласни доказателства – св.М. Т.(служител
на ищцовото дружество), която е заявила пред съда, че не е отчитала имота на
ответницата, но е ходила до там във връзка с процесния случай, като не е имала
достъп до къщата. Знае, че в имота няма водомер и след като предписанието за
монтиране на такъв не е е изпълнено, се начислява служебно разход по 5 кубика
на месец на човек.
Първоинстанционният
съд е приел за установено по делото, че процесният имот е обитаем, но не е
доказано по категоричен начин, че същият се обитава от повече от едно лице.
Прието е също, че имотът на ответницата не разполага с водомер, поради което за определяне на изразходваното количество
потребена вода приложение намира чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4/2004 г. и при положение, че се начисляват служебно по 5 куб.м. вода на обитател месечно, то за процесния период следва да бъдат начислени
115 куб.м. В тази връзка е констатирано, че и ищцовото дружество след м.юли
2016 г. е започнало да начислява служебно само по 5 куб.м. на месец (цифрата е
10 в таблицата от заключението на вещото лице, защото периодът обхваща 2
месеца), т.е. самото дружество е приело, че в имота има само един обитател. Предвид
това и след като няма доказателства за няколко обитатели, БРС е приел, че начисляването
следва да бъде само за един обитател и изчислена по цената на услугата,
посочена от вещото лице, дължимата от ответницата сума за процесния период е в
размер на 256.50 лв., а лихвата върху нея е 25.51 лв., до които размери
исковите претенции са уважени като основателни, а за разликата до предявените
размери исковете са отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му
– в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При
тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за
валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни
изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Обжалваното
решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след установяване
на релевантните за спора факти и обстоятелства, на база събраните в процеса
доказателства, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща
към нея. Настоящата инстанция споделя и решаващите мотиви на БРС за частична основателност
на предявените искове, като препраща към мотивите на първоинстанционното
решение на основание чл.272 ГПК.
По изложените във
въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд,
следва да се отбележи следното:
Неоснователни са възраженията във
въззивната жалба за неправилност на изводите на районния съд, че за процесния
период количеството изразходена вода следва да бъде определяно за един човек, а
не за двама души. Това са и единствените наведени във въззивната жалба
възражения.
По делото е безспорно, че ответницата
е абонат на ищцовото дружество и потребител на ВиК-услуги, за които същата
дължи заплащането им. Установено е също, че жилището на Б.
не е топлофицирано и в същото не
е имало монтиран индивидуален водомер, видно от издаденото предписание
изх.№ К-174/18.08.2015 г. за осигуряване на измервателен уред и неговото
монтиране в имота на
ответницата. При това
положение, както правилно е приел и районния съд, за определянето на
количеството потребена вода следва да се приложат правилата на чл.39, ал.5, т.1, предл.второ
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В конкретния случай, спорът по делото е за броя на
обитателите в имота – един или двама, като ищецът твърди, че служебните
начисления са извършени за двама обитатели, като се позовава на протокола от
09.09.2015 г., в който е записано, че в имота живеят двама човека.
Съгласно
разпоредбата на чл.39,
ал.5, т.1, предл.второ от Наредба № 4/2004 г., по
изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на
водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода при нетоплофицирано жилище да се
заплаща по 5 куб.м. за всеки обитател.
Следователно,
за установяване на твърденията на
ищеца за правилно определяне на разходваното количество вода от ответницата, в
имота на която липсва монтиран водомер, ВиК-дружеството следва да
докаже и броят на членовете на
домакинството на ответницата. Това означава да се
установи колко лица са били адресно регистрирани на адреса в процесния период или колко лица са
живели там дори и без адресна регистрация, каквото доказване не е проведено
от ищеца. Не съставлява такова доказателство
представеният по делото протокол от 09.09.2015 г., тъй като същият е съставен
от служител на ищцовото дружество и е подписан единствено от него, като липсва
подпис на клиента или на свидетел, т.е. този протокол представлява едностранно изготвен
частен документ, удостоверяващ изгодни за представилата ги страна
обстоятелства, поради което не може да служи като доказателство за отразените в
него данни. Противно на доводите във въззивната жалба, твърденията на ищеца за
двама обитатели в имота не се подкрепят от ангажираните от него гласни
доказателства – св.Т., тъй като в показанията си пред БРС
същата въобще не е изнесла данни за броя на обитателите в имота, а е заявила
как се процедира в случаите като настоящия при липса на монтиран водомер –
„начисляваме служебно разход по 5 кубика на месец на човек“. Извод за наличието
на двама обитатели не може да бъде изведен и от представените фактури, доколкото
в същите са посочени различни по размер куб.м. на месец и не става ясна причината,
поради която това е така. По същата причина до подобен извод не води и
представената от ищеца Справка за начисленията по партидата на ответницата, още
повече, че тази справка също представлява едностранно издаден от дружеството
частен документ и не може да служи като доказателство за отразените в нея
данни. Други доказателства не са ангажирани от страна на ищеца, поради което въззивният
съд приема, че служебните начисления съгласно чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №
4/2004 г. следва да се извършат на база един обитател. Ето защо, изводите на
първоинстанционния съд в този смисъл са правилни, а всички изложени във
въззивната жалба възражения са неоснователни.
Предвид горното, настоящата инстанция
намира, че за процесния период месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода следва да се изчисли за един обитател, съобразно
чл.39, ал.1, т.5 от Наредба № 4/2004 г., а именно по 5 куб.м. на месец, като
същото възлиза в размер на 115 куб.м. на стойност от 256.50 лв., а лихвата върху тази сума е в размер на
25.51 лв., изчислени от
съда по реда на чл.162 ГПК, които се дължат от ответницата. В тази размери
исковите претенции са основателни и следва да бъдат уважени, а за разликата до
претендираните размери за главница и лихва исковете са неоснователни и правилно
са отхвърлени от районния съд.
С оглед изложените съображения и поради
съвпадане изцяло на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно в
обжалваната му част, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед неоснователността
на въззивната жалба, БОС намира, че на въззивника не се следват направените пред настоящата
инстанция разноски, поради което искането му в този смисъл е неоснователно. Тъй като въззиваемата Б. е представлявана в настоящия
процес от назначен от съда особен представител адв.Калинка Димитрова, на адвоката
следва да се определи възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство в размер на 150 лв., заплащането на което следва да се възложи
в тежест на въззивното дружество.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2060/22.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 790/2018 г. по описа на РС – Бургас, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЯ на адв.Калинка Димитрова,
назначена за особен представител на въззиваемата ответница С.А.Б. по реда на
чл.47, ал.6 ГПК, възнаграждение в
размер на 150 лв.
(сто и петдесет лева) за процесуално представителство по въззивното
производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Калинка Димитрова от БАК сумата
от 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща определено от съда възнаграждение на адвоката за осъществено
процесуално представителство на въззиваемата С.А.Б. в настоящото въззивно
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.