О
П
Р
Е
Д
Е
Л
Е
Н
И
Е
№ 08.01.2019 г. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осми
януари две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело №
7037 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Я.Г.М. против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
С
разпореждане на съда от 03.10.2018 г. производството по делото е оставено без
движение, като е дадено указание на ищеца: да посочи колко отрицателни
установителни иска предявява и за какви суми; да формулира петитум, който
включва размер на вземането, за което в действителност ответникът е пристъпил
към изпълнение срещу него (не и вземания на други кредитори), респективно
размера на вземането, което оспорва, от какви суми е формирано и на какво
основание се претендира да се дължат. В случай, че предявява няколко иска, да
представи доказателства за платена държавна такса по всеки един от тях, но не
по-малко от 50 лева за всеки.
На
16.11.2018 г. по делото постъпва уточняваща молба от ищеца, в която се посочват
дължимите суми по издадения изпълнителен лист, като се твърди, че се предявяват
и два отрицателни установителни иска за следните суми: 632,45 лева,
представляваща разноски по изп. дело № 20168020401192 по описа на ЧСИ Наско
Георгиев; 1412,53 лева, представляваща такса по т.26 от ТТР на ЧСИ с вкл. ДДС в
полза на ЧСИ Наско Георгиев.
С
определение от 19.11.2018 г. съдът е върнал исковата молба на М. против „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в частта й, с която са предявени два отрицателни установителни
иска за недължимост на следните суми: 632,45 лева, представляваща разноски по
изп. дело № 20168020401192 по описа на ЧСИ Наско Георгиев; 1412,53 лева,
представляваща такса по т.26 от ТТР на ЧСИ с вкл. ДДС в полза на ЧСИ Наско
Георгиев по същото изпълнително дело, и е прекратил производството
по делото в тази му част. Със същото определение е
постановено препис от книжата да се изпратят на ответното дружество за отговор.
В прекратителната част това определение е влязло в сила към настоящия момент.
В
законоустановения срок дружеството депозира отговор, в който на първо място
посочва, че исковете са недопустими.
Съдът, след като се запозна с твърденията в исковата
молба, уточняващата искова молба и с отговора на ответника, намира следното:
Предявените
от госпожа М. искове са с правно основание чл.439 от ГПК. Тя твърди, че през
2016 г. и е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело,
образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. дело № 7817/2011 г.
по описа на БРС. Госпожа М. не твърди, че е подала възражение против
тази заповед. Ответникът също посочва, че възражение против заповедта за
изпълнение не е подавано. Единственият аргумент, с който се оспорват вземанията
на ответното дружество, е, че не е налице основание за принудителното им
събиране, тъй като изпълнителният лист е предявен за принудително събиране на
дълга след изтичане на давностните срокове по чл.110 и чл.111 от ЗЗД (погрешно
посочен ГПК).
Защитата
на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за
изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК. Очевидно М.
не е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, който не може да бъде
продължаван, поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила още през 2016 г. В този смисъл оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства
и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по
чл. 424 от ГПК. На новонастъпили (настъпили след влизане в сила
на заповедта за изпълнение)
факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК –
в този смисъл Решение № 781
от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., Определение № 831 от 17.12.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV г. о.
В процесния случай изложеният в исковата молба факт, на който са основани исковете, не е от категорията на предвидените
в чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като няма качеството на
новооткрито
обстоятелство или на
новонастъпил след
влизане в сила на заповедта за изпълнение факт.
Още към момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът е
имал възможност да прецени кога е издаден изпълнителният лист, кога е
образувано изпълнителното производство, какъв срок е изтекъл и как той се
отразява на изпълняемостта на вземането и респективно да възрази, че не дължи,
като обосноваване на възражението не е необходимо. Госпожа М. обаче не е
възразила. В исковата молба по настоящото дело тя не се позовава на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което исковете
се явяват недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено.
Според
разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Ответното дружество е направило искане за присъждане на
разноски, които са в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното и на основание
чл.130 от ГПК Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба на Я.Г.М., ЕГН – **********, против „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, в частта й, с която са предявени отрицателни установителни иска с
правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на следните суми по изпълнително
дело № 20168020401192 по описа на ЧСИ Наско Георгиев: 8940,65 лева, представляваща
общ размер на главница по договор за кредит от 20.08.2007 г., от която 8380,75
лева до 15.09.2011 г. и 559,90 лева от 16.09.2016 г.; 4377,49 лева,
представляваща лихва върху главницата по договора за кредит, включваща сума в
размер на 1052,70 лева дължима лихва за периода от 17.11.2010 г. до 15.09.2011
г. и сума в размер на 3324,79 лева, представляваща дължима лихва за периода от
16.09.2011 г. до 26.10.2016 г., както и лихва върху главницата от 26.10.2016
г.; 132,81 лева, представляваща санкционираща лихва по договора за кредит за
периода от 20.07.2011 г. до 15.09.2011 г., както и за периода след 15.09.2011
г. до предявяване на исковата молба; 35 лева, представляваща заемни такси;
законната лихва върху главницата по договора за кредит от 16.09.2011 г. до
пълното изплащане на сумата; 620,07 лева, представляваща разноски по ч. гр.
дело № 7817/2011 г. по описа на БРС, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 7037/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Я.Г.М., ЕГН – **********, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: