Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 3 27.01.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на тринадесети януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно
дело № 212 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 107,
ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по
жалба на Н. С. Ц. от гр. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/ № РД-14-2378 от 05.08.2021 год., издадена от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград, с която на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т.
7, б. „а“от ЗАвтП - временно отнемане на издаденото му на 23.12.2019 год.
Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ за срок от една година.
Оспорващият
твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, тъй като е издадена в
нарушение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Счита,
че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В жалбата се излагат
фактически обстоятелства, при които е извършена проверката от контролните
органи, и които според оспорващият представляват обективни причини за
невключването от негова страна на таксиметровия апарат. Твърди се още, че в
хода на административната процедура са допуснати нарушения на административно
производствените правила, тъй като в оспорената заповед не е посочено коя
законова разпоредба е нарушена с невключването на електронния таксиметров
апарат с фискална памет, както и не е посочен часът, когато е извършено
нарушението, а е посочена единствено датата. Сочи се и, че не е била налице
необходимост от прилагането на ПАМ, тъй като към момента на издаването на
заповедта нарушението вече е било преустановено. Оспорващият счита, че
санкцията е изключително строга и несправедлива с оглед на извършеното
нарушение. Иска съдът да отмени обжалваната заповед.
Ответникът по
жалбата - Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Разград, в
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена до съда, моли оспорената
заповед да бъде потвърдена като законосъобразна. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че същото надвишава
предвидения минимум.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2021
год., служител от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе,
съставил срещу оспорващия Н. С. Ц. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия А-2020, бланков № 293419 за това, че на 04.08.2021 год.
около 16:15 часа в гр. Разград, бул. „Южен булевард“, срещу дом № 60, като
водач на лек таксиметров автомобил „Дачия Логан” с регистрационен № ** **** ** от категория М1, обозначен с
опознавателни знаци за извършване на таксиметров превоз, с включен електронен
таксиметров апарат с фискална памет в режим „свободен“ – светеща зелена
светлина на индикатора, с открит знак „Такси“, без поставен надпис „Не работи“
и с Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 21188/ 05.07.2021 год.,
извършва таксиметров превоз на един пътник – М. Н. М. с ЕГН ********** по маршрут от централната част на гр.
Разград до ж.к. „Орел“, без да е включил в режим на регистриране на превоза
монтирания в таксиметровия автомобил електронен таксиметров апарат с фискална
памет № ЕС022487 с фискална памет № 46092638, с което е нарушил разпоредбата на
чл. 38, пр. 1 от Наредба № 34 от 1999 год. за таксиметров превоз на пътници,
издадена от министъра на транспорта. Актът бил подписан от нарушителя без
възражения.
На 05.08.2021
год., въз основа на описаните в АУАН факти, Началникът на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Разград е издал оспорената заповед, с която
спрямо оспорващия е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП -
временно отнемане за срок от една година на издаденото му удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил“.
Като фактическо
основание за издаване на заповедта административният орган е посочил, че въз
основа на АУАН Серия А-2020, бланков № 293419 от 04.08.2021 год., приема за
установено, че оспорващият Ц. на 04.08.2021 год. е извършил таксиметров превоз
на пътници с лек таксиметров автомобил „Дачия Логан” с регистрационен № ** **** ** от категория М1, по маршрут от
централната част на гр. Разград до ж.к. „Орел“, като не е включил в режим на
регистриране на превоза монтирания в таксиметровия автомобил електронния
таксиметров апарат с фискална памет № ЕС022487 с фискална памет № 46092638.
Заповедта е
връчена на оспорващия на 05.08.2021 год. и е обжалвана чрез административният
орган на 16.08.2021 год.
Пред съда ответникът представя заверено копие от
административната преписка, съдържаща Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 год. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” с
която упълномощава началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ в
регионална дирекция „Автомобилна администрация” да прилагат с мотивирана
заповед принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП,
АУАН Серия А-2020, бланков № 293419 от 04.08.2021 год., Служебен бон № 3042/
04.08.2021 год., Разрешение за таксиметров превоз на пътници № 21188/
05.07.2021 год. и Пътна книжка серия АА, № 4 на лек таксиметров автомобил
„Дачия Логан” с регистрационен № ** **** **.
В хода на
съдебното производство са приети като доказателства и представените от
оспорващия копия от Експертно решение № 0489 от 18.02.2019 г., издадено от ТЕЛК
– Общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“ АД, и от Наказателно
постановление № 38-0002689 от 20.09.2021 г., издадено от директора на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе, с което за извършеното нарушение на
оспорващия е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.
95, ал. 1, т. 3 от ЗАвтП, както и справка от Хидрометеорологична обсерватория –
Разград за температурата и други атмосферни условия в гр. Разград на 04.08.2021
г. в периода 14:00 – 17:00 часа.
По делото е разпитана
като свидетел М. С. М.-Д. – инспектор в отдел „Контрол“ в РД „АА” – Русе –
участвала при проверката, свидетел при установяване на нарушението и при
съставянето на АУАН. В показанията си потвърждава описаната в АУАН обстановка.
Сочи че тя лично е спряла автомобила, като при проверката се е установило, че
водачът извършва таксиметров превоз без да е включил електронния таксиметров
апарат в режим на регистриране на превоза.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в
предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.,
е процесуално допустима.
Съдът намира, че
оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на
чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП Принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В случая административният орган, издал оспорената
заповед, удостоверява компетентността си като е представил по делото Заповед №
РД-01-43 от 23.01.2020 год. на Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна
администрация”. С нея началниците на
областни отдели „Автомобилна администрация“ в регионална дирекция „Автомобилна
администрация” са оправомощени да
прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по
чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. Към датата на издаване на тази заповед обаче
- 23.01.2020 год., в разпоредбата на чл.
106а от ЗАвтП не е съществувала т. 7. Към този момент в чл. 106 и чл. 106а от
ЗАвтП изобщо не е била регламентирана по вид и основание ПАМ, като процесната.
Наложената с оспорената заповед ПАМ е била регламентирана по вид и основание за
налагане с § 55 от Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните
превози /обн. в ДВ бр. 60/2020 год. в сила от 07.07.2020 год./, с който е
изменен чл. 106а от ЗАвтП и е създадена нова т. 7, т.е. тази мярка е законово
регламентирана след издаване на заповедта за оправомощаване.
Независимо, че в заповедта за оправомощаване е
посочена общо разпоредбата на чл. 106а от ЗАвтП, след като към датата на
издаване на Заповед № РД-01-43/23.01.2020 год.
Изпълнителният директор на ИА „Автомобилна администрация” не е имал
правомощия да налага ПАМ от вида на
процесната, тъй като такава не е била предвидена в закона, то няма как със
същата заповед да е делегирал правомощие на началниците на областни отдели „АА“
да налагат този вид ПАМ, поради което съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от некомпетентен орган и следва да бъде прогласена за нищожна. След като със ЗИД на ЗАвтП /обн. в ДВ бр.
60/2020 год., в сила от 07.07.2020 год./ е регламентиран нов вид ПАМ,
оправомощеният да я прилага от закона орган е следвало да прецени дали ще
делегира новите си правомощия на други длъжностни лица и да издаде съответната
заповед. По делото няма данни това да е сторено.
Независимо от този извод, с оглед разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на оспорената
заповед на всички основания по чл. 146 от АПК.
Същата е издадена в писмена форма, съгласно
изискването на чл. 59, ал. 1 от АПК и е мотивирана съобразно разпоредбата на
чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.
При издаването ѝ не са допуснати съществени
процесуални нарушения, а и оспорващият не твърди конкретни такива.
Съдът намира, че оспорената заповед не противоречи и
на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ от ЗАвтП на водач на лек
таксиметров автомобил, който извършва таксиметров превоз на пътници без включен
таксиметров апарат в режим на регистриране на превоза, се отнема временно за
срок една година удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил.
Според разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 1999
год. за таксиметров превоз на пътници след наемане на автомобила водачът
задължително включва таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия
маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго.
Легално определение на понятието таксиметров превоз е
дадено с § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, съгласно който "Таксиметрови
превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел.
От анализа на тези норми следва, че процесната ПАМ се
налага при наличието на две кумулативни предпоставки: извършване на таксиметров
превоз на пътници от водача и невключен таксиметров апарат в режим на
регистриране на превоза.
В настоящият случай съдът намира, че по безспорен и
несъмнен начин, е доказано, че на 04.08.2021 год., към момента на проверката от
контролните органи, оспорващият Ц. е извършвал таксиметров превоз на един
пътник по маршрут от централната част на гр. Разград до ж.к. „Орел“ с лек
таксиметров автомобил „Дачия Логан” с регистрационен № ** **** **, обозначен като такси с всички външни белези, т.е. е
извършвал таксиметров превоз по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, без да е
включил в режим на регистриране на превоза монтирания в таксиметровия автомобил
електронен таксиметров апарат с фискална памет № ЕС022487 с фискална памет №
46092638.
Тези обстоятелства се установяват от приложените към
административната преписка АУАН Серия А-2020, бланков № 293419 от 04.08.2021
год., съставен срещу оспорващия, и от събраните по делото гласни
доказателства, а и Ц. не оспорва този факт. По каква причина оспорващият не е
включил ЕТА в режим на регистрация на превоза е без значение за правния
спор. Това обстоятелство би имало
значение в производството за налагане на
административно наказание по ЗАНН, но не и в настоящото производство, което е
по АПК.
Следва да се има предвид, че Актът
за установяване на административното нарушение, съставен от компетентен
държавен орган в кръга на службата му, по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 144 от АПК, като официален
свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно
удостоверените в него факти и обстоятелства до доказване на противното.
Установените в него факти се потвърждават от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които не бяха оборени по предвидения в закона ред.
Доказателствената тежест за оборване на изложените в АУАН обстоятелства тежи
върху оспорващия. В този смисъл са и Решение № 11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 1191/2012 г., VII о., Решение № 7026 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 10048/2014 г., VII о., Решение № 4894 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. №
6244/2016 г., VII о., Решение № 9322 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
15486/2018 г., VII о., Решение № 9099 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №
1383/2017 г., VII о.
След като фактическите основания, посочени в
разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 7 ,б. „а” от ЗАвтП са безспорно установени
и са били налице към момента на издаване на оспорената заповед, с която е
наложена предвидената в нея ПАМ, то заповедта е материално законосъобразна.
Съдът счита също, че
оспорената заповед съответства и на целта на закона. За да е налице
несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил
предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за
който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на
съразмерност при издаване на оспорения акт.
Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни
административни мерки. Мерките по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП са именно такива.
След като в хипотезата на
чл. 106а, ал. 1, т. 7 ,б. „а” от ЗАвтП органът разполага с една единствена
възможност за законосъобразно произнасяне, а именно – при констатация за
наличие на предвидените в хипотезата на посочената норма юридически факти да
приложи предвидената в закон ПАМ за срок от една година, и законът е приложен
правилно, то заповедта съответства и на целта на закона. В тази хипотеза
органът действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с
оперативна самостоятелност, както по отношение вида на мяркат, така и по
отношение на срока ѝ.
За прецизност на изложението
следва да се посочи, че въпросът относно справедливостта, обосноваността и
пропорционалността на предвидените в ЗАвтП принудителни административни мерки е
в компетентността на законодателните органи на Република България. След като
законодателят на този етап от развитие на процесните обществени отношения е
преценил като разумно засягането на правната сфера на адресатите за посочения
период, независимо дали деянието е изолиран случай или трайна практиката, то
органът е длъжен да се съобрази с тази предварително определена като
интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по нормативен път.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед следва да бъде обявена за нищожна.
Мотивиран така, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2378 от
05.08.2021 год., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Разград.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, чрез
Административен съд Разград в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/